Енцефабол и лечение на детската церебрална парализа с аминокиселини

Енцефабол и неговото активно вещество пиритинол

Енцефабол е лекарствена добавка, която съдържа активното вещество пиритинол дихидрохлорид монохидрат. Освен него, таблетките Енцефабол включват и помощни вещества като магнезиев стеарат, силициев диоксид, лактоза монохидрат и други.

Показания и действие на Енцефабол

Енцефабол е показан за симптоматично лечение на хронични мозъчни заболявания и синдроми на деменция, които се изразяват с нарушения на паметта, концентрацията и мисленето, бърза умора, липса на мотивация и афективни разстройства. Основните му индикации са първична дегенеративна деменция, съдова деменция и смесени форми.

Прием и дозировка

Обичайната доза Енцефабол за възрастни е 2 таблетки по 100 mg, 3 пъти дневно. Максималната дневна доза е 600 mg пиритинол. Таблетките се приемат цели, с достатъчно течност, по време на или след хранене. Последната доза не трябва да се взема късно следобед или вечер, за да не се нарушава съня.
При предозиране трябва да се потърси консултация с лекар.

Начало и продължителност на ефекта

При хронични състояния ефектът на Енцефабол спрямо плацебо се наблюдава след 3-4 седмици лечение. Оптималното действие се постига след 6-12 седмици. При хронични заболявания се препоръчва минимум 8 седмици прием преди оценка на ефикасността. След 3 месеца лекарят трябва да прецени дали лечението да продължи.

Противопоказания и нежелани реакции

Енцефабол е противопоказан при свръхчувствителност към пиритинол или някоя от съставките му. Не трябва да се приема при ревматоиден артрит заедно с бъбречно увреждане, тежки чернодробни и хематологични нарушения или автоимунни заболявания.
Възможните нежелани ефекти включват стомашно-чревни прояви, умора, чернодробни нарушения, реакции на свръхчувствителност, мускулни и ставни болки, безсъние и други. При някои от тях лечението трябва да се спре незабавно.

Съчетаване с други медикаменти

Енцефабол може да засили страничните ефекти на пенициламин, златни соли, сулфасалазин и левамизол. Поради риск от взаимодействия, комбинирането му с други лекарства трябва да става само след консултация с лекар.

Заместители и аналози

Тъй като Енцефабол е с уникален състав, той няма идентични аналози и заместители. Въпреки това, съществуват и други лекарства и хранителни добавки за подобряване на мозъчната функция и паметта като Ноотропил, Мементин, Гинко Билоба, Омега-3 и витамини от група В. Изборът на подходящ продукт трябва да се съобрази с индивидуалните нужди и да се обсъди с лекуващия лекар.

Отзиви и мнения за Енцефабол

В интернет пространството се срещат както положителни, така и отрицателни мнения и отзиви за ефектите на Енцефабол. Докато някои потребители споделят за подобрение на паметта и концентрацията, други не забелязват съществен ефект или се оплакват от нежелани реакции. Важно е да се има предвид, че индивидуалният отговор към всяка добавка е строго специфичен и зависи от редица фактори. Затова е най-добре употребата на Енцефабол да става само след консултация и под наблюдението на лекар.

През последните 2-3 години в България се вдигна доста шум около «нов метод» за лечение на детската церебрална парализа (ДЦП) посредством аминокиселини (АК).

Група руски и няколко българси лекари от страната организираха широка рекламна атака чрез масмедиите, показвайки, доказвайки и убеждавайки читателят-лаик, че “новият метод за терапия с АК” може да излекува ДЦП.

Какво се знае у нас за АК?

Още през 1982 година в монографията ДЕТСКИ ЦЕРЕБРАЛНИ ПАРАЛИЗИ (А.Самарджиев, В.Николов и Г.Павлов – изд. Медицина иФизкултура) в главата Медикаментозна терапия (138 стр.), авторите цитират голям брой медикаменти, включително и АК, които стимулират дейността на мозъка посредством различни механизми, което води до подобряване на функциите му в областта на моториката, говора и интелекта.

Например:

Глутаминова киселина – «…повишава психичната активност, подобрява говора и настроението, засилва успеваемостта в училище и спомага за подобрение на статичните и моторните функции.»;

Гама-аминомаслена киселина – “…способства за ускоряване на забавеното умствено развитие, нормализиране на емоционално-волевата сфера и подобряване на речевата функция…”;

Церебролизин (хидролизат от свински мозък, аминокиселини, трикрезол) – “…подобряват окислителните процеси и стимулират клетките на мозъчната кора, като се повишава физическата и умствената работоспособност на човека.”;

Енцефабол (енербол) – “……подобрява речевата активност на детето и благоприятства за възстановяването на двигателния апарат.”;

Освен тези са изброени и други медикаменти стимулиращи мозъчните функции, включително и витамините В1, В6, В12 и Е, като цитираните автори са предимно от периода 1957-1966 година.

Какво се знае за метода?

За съжаление в достъпната медицинска литература няма информация относно конкретните възможности на “новия метод за лечение на ДЦП с АК”, както и патофизиологичните основни на неговото действие.

Може да се намери само откъслечна неофициална информация от рекламни брошури и по уеб-сайтове. Лечението включва “… приемане на смес от аминокиселини (липиди, глюкаприм, аминовил, неуровит, неуроприм и аминопруминол) което е насочено към различни мозъчни области, съживявайкиголям брой увредени клетъчни системи и структури…… Тези АК дават физиологична подкрепа, като добавка към дефицита в увредения мозък, наблюдаван при редица функционални трудности, демонстрирани от заболелия индивид…”(The Hyperbaric Oxygen Trust: Amino Acids).

Не се дават точна дозировка и индикации за лечение, освен че се споменава и заболяването ДЦП.

Какво се разбира днес под ДЦП?

Заболяване представляващо смущения в позиционната и локомоторна координация поради увреда, засягаща развиващия се мозък, като се нарушава автоматичното взаимодействие на мускулите и се деформира нормалното телодържане и хармоничността на двигателния акт.

Често се нарушават говора, интелекта, зрението и са налице гърчове и други отклонения. Характерна е промяната на мускулния тонус (намален, увеличен и променлив) в крайниците и изразено намален на трупната мускулатура, обусловен от наличието на редица патологични и перзистиращи (оставащи извън времето на съществуване си) примитивни рефлекси и механизми, като последните блокират частично илинапълно реакциите на равновесие и механизмите на вертикализиране.

Съвременният менижмънт на ДЦП определя необходимостта от комплексна рехабилитация, която да стимулира изграждането на нови пътища и връзки в увредения мозък на новороденото, поради организацията на ЦНС, която е един развиващ се процес, който може да бъде ускорен и насочен чрез повишаване честотата, интензивността и продължителността на определени стимули, където фактора време е изключително важен, поради пластичността (способността за изграждане на заместителни връзки и пътища) на ЦНС, която е най-голяма в кърмаческа възраст.

Тези стимули представляват различни патофизиологично обосновани методи на физиотерапия-кинезитерапия, логопедична терапия, сензорна интеграция,специална педагогика, които обучават мозъка да възприема адекватно импулсите от околната среда, да ги преработва, да включва реакциите си към тях в ежедневието като ги автоматизира и постепенно се освобождава от наличието на “посредника” способстващ адекватното възприемане.

Имат ли място АК в комплексния мениджмънт на ДЦП?

Различни медицински школи и клиники по ДЦП, както и различни медицински специалисти ще Ви отговорят различно. Отговорът им зависи от тяхната основна медицинска специалност и от нивото и качеството на познанията им относно ДЦП.

В съвременната англо-саксонска и немска литература касаеща мениджмънта на ДЦП, медикаментозната терапия включва само лекарства от групата на миорелаксантите (медикаменти намаляващи повишения мускулен тонус) и антиепилиптиката (медикаменти повлияващи гърчовете, като придружаващо усложнение при ДЦП).

В Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа “Света София” медикаментозното лечение включва миорелаксанти, антиепилиптика и ограничено при строги условия психостимуланти (различни медикаменти включително и /АК, стимулиращи обменните процеси на различни нива и структури в мозъка).

В кърмаческа възраст прилагаме това лечение само при деца, които са със силно забавена идео-моторика, т.е. вяло взаимодействат с околната среда. В ранна детска възраст при бедна инициативност от страна на детето, използваме психостимуланти по време на самостоятелното прохождане или проговаряне.

Лечението се назначава след внимателно тестуване на психо-моторния статус на детето и след електроенцефалограма. Тестовете и ЕЕГ-то определят избора на съответния медикамент. Трябва да се знае, че поради специфичната клинична картина на ДЦП, някой от психостимулантите биха могли да предизвикат и гърчове, което прави ЕЕГ- то задължително.

Какво трябва да знаят родителите?

Аминокиселините не могат да излекуват детската церебрална парализа. Те са един много, много малък и често пъти дискутабилен компонент от мениджмънта на ДЦП включващ комплексна, многостранна и разноетапна медико-педагогическа рехабилитация.

“Новото лечение на ДЦП с АК” е един стар и “добре забравен” метод за общо стимулиране намозъчния метаболизъм, което се отразява върху всичките функции на ЦНС, включително и върху примитивните механизми и стериотипи, които обаче трябва да бъдат отстранявани и интегрирани в по-високите стъпала на детските двигателни умения.

В съвременния мениджмънт на ДЦП, мястото на психостимулантите е много ограничено и никога самостоятелно. Това е така поради разработването, навлизането и използването на нови физиотерапевтични техники и методики, които насочено стимулират и развиват определени мозъчни вериги и структури, имащи насочено отношение към развитието на равновесните реакции и вертикализационните механизми, осигуряващи прохождането на детето.

Д-р Иван Чавдаров, кмн
– УправителСпециализирана Болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация
на деца с церебрална парализа “Света София”.