Кръвни групи: унаследяване и съвместимост. Таблици. Резус-фактор

Разбирането за кръвни групи; класификация, специфика на всяка група. Що е резус-фактор; значение. Кръвни групи, Rh и наследственост. Как да разпознаем кръвната група на бъдещото дете. Съвместимости. Правила за безопасно кръвопреливане. Редки кръвни групи; проблеми при бременност и раждане

Кръвни групи: за тях става дума винаги, когато предстои операция, правят се рутинни изследвания на бременни, оформят се документи за донорство и пр.

Определянето на кръвната група става чрез лабораторен анализ, който сме свикнали да приемаме за елементарен. Ще видим, че анализът на кръвни групи може да има съдбоносно, дори жизнено значение. Точното определяне на коментираните кръвни групи може да спаси живот, а всяка грешка да е фатална.

Какво е кръвна група?

Когато говорим за кръвни групи, обикновено споменаваме и т.н. резус-фактор. Двата термина назовават индивидуалните отличителни характеристики на специфични белтъци по повърхността на еритроцитите, наричани антигени. Въпросните антигени са съставна част от мембраните на всеки еритроцит; има ги у всеки човек и е известно, че става въпрос за групови компоненти – т.е. те са само няколко вида и определят типологията на еритроцитите.

В клетките на различни хора могат да се открият едни и същи варианти от антигените на червените кръвни клетки. В такива случаи казваме, че тези хора са от една и съща кръвна група. Наборът кръвни антигени е постоянна характеристика за даден индивид – т.е. кръвната група не се променя през целия живот.

Ще се изненадате да научите, че в резултат на множество изследвания са установени няколко десетки антигенни системи в еритроцитните мембрани. В практиката обаче от значение са само т.н. класификация АБ0 и класификацията по Rh-фактор. Тъкмо те се занимават с антигените, които имат жизнено значение – отличават се с максимална активност и са определящи за съвместимостта при преливането на кръв. Простичко казано – хората принадлежат към една от четири възможни кръвни групи: 0, А, Б или АБ, и да са носители на положителен или отрицателен показател Rh (за него ще стане дума по-късно).

При класификацията АБ0 се отчита наличието в еритроцитната мембрана на антигените А или Б, комбинация от двата или отсъствието на който и да било от двата. При споменатото отсъствие имаме т.н. нулева или първа група; следват втора – А, трета – Б, четвърта АБ; при всяка от тях е възможна комбинация с Rh+ или Rh- . Установено е още и това, че кръвната плазма може да съдържа антитела тип алфа или бета (аглутинини), определяни още и като естествени групови антитела. Съвместимостта им е съответно А с бета и Б с алфа.

Кръвна група 0

Тя е сред най-силно разпространена кръвна група – счита се, че е характерна за около 48-49 % от населението на земята. При нея се наблюдава отсъствие на антигените А и Б в еритроцитите. Същевременно кръвната плазма съдържа и двете глобулинови фракции алфа и бета. Представителите на тази кръвна група според данни от научни изследвания са с по-малък риск от сърдечни заболявания, малария, туберкулоза, сифилис – но с повишена опасност от стомашна язва, венозна тромбоемболия, сезонни вирусни заболявания с бърз преход към пневмонии (puls.bg). Такава кръв може да се прелива на хора от всяка група именно поради липса на коментираните антигени; затова хората с нулева група се определят като универсални донори.

Кръвна група А

При тази кръвна група еритроцитите са носители на антиген А, а кръвната плазма съдържа аглутинин бета. В исторически план обособяването на този тип е свързан с преминаването на човечеството към уседнал живот, отглеждане и консумация на зърнени култури, култивирани плодове и други растителни храни. Според биологичните данни хората с кръвна група А се радват на стабилно здраве и немалко от тях са дълголетници. Все пак “по програма” са податливи на сърдечни и онкологични заболявания, отклонения във функциите на черния дроб, ревматоиден полиартрит, холецистит и жлъчно-каменна болест, диабет тип 1, кожни форми на алергии. Ако просветените носители на тази кръвна група полагат грижи за здравето си в посока на слабите места и не загърбват профилактиката, наистина могат да станат дълголетници.

Група А е съвместима с донори от същата група, както и от четвърта, АБ.

Кръвна група Б

Група Б или трета – според различни данни носителите й са между 11 и 20 % от човеците. Б-група с положителен Rh е формирана преди около 10 000 години, представителите й с отрицателен Rh са доста редки птици. Разпространена е по цялата планета; началото й е свързано с особеностите в живота и храненето на номадски етноси. Първите хора с такава кръв според науката са се появили в резултат на масовите миграции на народностни групи от Азия.

За Б-група е характерна голямата работоспособност и издръжливост на стомашно-чревния тракт. Тези хора обаче са неустойчиви към редките вируси; могат да страдат от лактозна непоносимост. Рисковете за здравето са свързани с дисфункция на ендокринните жлези, диабет, множествена склероза. В много случаи хората с такава кръв могат да изпитват затруднения с понижена концентрация на вниманието.

Кръвна група АБ

Тя е най-младата в исторически план, само на около хиляда години. Имат я не повече от 10 % от представителите на човечеството. Има различни версии за появата й: според една от тях АБ е резултат от смесването на европеидната и монголоидната раса, според друга – съчетаването на А и Б антигените е било защитна реакция: така природата решила проблема с устойчивостта на човешката имунна система срещу смъртоносни болести като скарлатина, грип, бяс, пневмония.

С такава кръвна група може да се приема кръв от всички останали, стига да има съвпадение на Rh – фактора. Този тип кръвопреливане е практикуван в миналото, най-често в аварийни условия. Днес се търсят максималните съвпадения на показатели; впрочем – доста е сложно да се намери донор от същата група с отрицателен Rh; подобно съчетание е голяма рядкост.

По отношение на здравето трябва да се отбележат болести на храносмилателната система на фона на понижена киселинност на стомашните сокове; нарушения на холестериновия обмен, сърдечно-съдови заболявания, съдова недостатъчност на крайниците. Възможен е диабет тип 2, неврози и депресии, склонност към алкохолизъм.

Резус-фактор

Резус-фактор (Rh) е втора широко използвана в практиката система на кръвните групи. Това също е постоянна характеристика, основана на комбинации от шест основни антигена – C, c, D, d, E, e. Те – както и вече коментираните А и Б, са разположени по повърхността на еритроцитите. Ако при един човек е налице антигенът D или съчетанието C+E, то кръвта му се счита резус-положителна, Rh+. Ако тези антигени липсват – имаме Rh-. По същество Rh е белтъчна молекула и ако тя е налице факторът е положителен, ако липсва е отрицателен. Във всяка от групите по АБ0-класификацията има подгрупи с + или – ; съвместима е само кръвта с еднакъв резус фактор.

Обозначения на кръвна група и резус-фактор

Обозначението на кръвната група по системата АВ0 и резус-факторът се изписват последователно; тези данни са необходими в случай на кръвопреливане. Всяка от четирите описани кръвни групи може да има разновидност с положителен или с отрицателен Rh.

Възможни съчетания на кръвна група и резус-фактор

Следвайки вече посочения ред за описване на кръвните групи, извеждаме следните съчетания с Rh:

• Нулева група с положителен резус-фактор: 0Rh+;
• Нулева група с отрицателен резус-фактор: 0Rh- ;
• А група с положителен резус-фактор: АRh+ ;
• А група с отрицателен резус-фактор: АRh- ;
• Б група с положителен резус-фактор: ВRh + ;
• Б група с отрицателен резус-фактор: BRh – ;
• АБ група с положителен резус-фактор: ABRh+ ;
• АБ група с отрицателен резус-фактор: ABRh – .

Унаследяване по кръвни групи и Rh

Ясно е, че кръвната група и резус-факторът на едно дете ще са в зависимост от генните комбинации от двамата родители. Тук нещата са доста сложни. Унаследяването на кръвната група и на Rh не става автоматично, всеки от показателите се приема по различно “трасе”. Това е защото гените, които ги определят, не са свързани помежду си и се намират в различни части на генома.

Освен това във всяка от кръвните групи са възможни варианти – т.н. алели на гена, определящ кръвната група. Така например в група А имаме както наличието само на А-антитела, т.е. АА, така и компоненти с комбинацията А+0, т.е. А0. Това разнообразие у

даден индивид се дължи на вече унаследените характеристики от собствените му родители. Същото се наблюдава и у представителите на Б-група, където комбинациите от генни варианти са съответно Б0 или ББ.

Кръвни групи и родителство. Как се предават

Кръвната група на всеки човек по системата АБ0 е резултат от унаследяването на един антиген от майката и втори – от бащата. Така кръвната група на едно новородено ще е съчетание от два признака, а резултатът може да не съвпада с кръвната групова принадлежност нито на майката, нито на бащата.

Несъвпадението по кръвни групи нерядко поражда в главите на някои мъже съмнението, че детето Х може да не е негово. Такова мислене е резултат от непознаването на природните закони и специфичните правила на генетиката. Незнанието обаче може да причини драматични семейни саги; те спокойно могат да се избегнат с малко четене по темата. Така ще стане ясно защо едно дете може да има кръвна група, различна от тези на биологичните си родители.

Правила при унаследяване

Ще се опитаме да опишем възможните варианти за наследяване на кръвната група при различни родителски характеристики.

Вариант 1. Ако двамата родители са с нулева кръвна група, възможните алели са нулеви, т.е. имаме 00 за майката и 00 за бащата; тогава детето може да е единствено с нулева група. Обяснението: гените, синтезиращи антигените на тази кръвна група, са рецесивни и липсват доминантните А или Б, които биха потиснали нулевия.

Вариант 2. И двамата родители са с кръвна група А. Но както вече споменахме, в тази група са възможни съчетания от два доминантни признака – т.е. АА, или един доминантен и един рецесивен – А0. Така биха се получили няколко ситуации според родителските данни: първи родител АА х втори родител АА – за детето АА;

Нататък следват:

• АА х А0 = АА;
• А0 х А0 = АА или А0 или 00; т.е. при тази комбинация са възможни както нулева, така и А група. Изключени са Б или АБ-групи.

Вариант 3. Единият родител е с нулева група, а другият с А:

• АА х 00 = А0;
• А0 х 00 = А0 или 00; възможните групи за детето са А или нулева.

Вариант 4. При двама родители с Б група детето наследява характеристиката както при вариант 2, т.е. може да има нулева или Б група.

Вариант 5. Единият родител е с нулева група, а другият – с Б; унаследяването става както при вариант 3, т.е. възможните групи са 0 или Б.

Вариант 6. Единият родител е А, а другият – Б. Тази комбинация позволява детето да е към всяка от четирите кръвни групи, ето как:

• АА х ББ → АБ;
• А0 х Б0 → АБ или 00 или А0 или Б0;
• А0 х ББ → АБ или Б0;
• Б0 х АА → АБ или А0.

Вариант 7. Съчетаването на А група при първи родител с АБ при втори са възможни а, Б или АБ за детето:

• АА х АБ → АА или АБ;
• А0 х АБ → АА или A0 или Б0 или АВ.

Вариант 8. Подобна е ситуацията при родители Б и АБ; възможните групи са О, Б или АБ, нулевата е изключена.

Вариант 9 е най-интересен: ако родителите са съответно с нулева и с АБ група, детето може да е с А или Б, но никога с нулева или АВ.

Таблица с варианти за кръвна група на детето

Описаните по-горе варианти могат да бъдат илюстрирани с тази таблица на qmedical-bg.info, където лявата колона е с показателите на майката, горната лента – с тези на бащата и дясната – с възможните комбинации за детето. Детският показател се открива на принципа на координатните системи: той се намира там, където лявата колона “засича” данните от хоризонталата.

Забележка: Полетата с обозначение “любая” отразяват вероятността детето на конкретната двойка родители да е с  кръвна група от всеки тип.

Таблица за резус фактор на детето

Защо обръщаме такова внимание на въпроса за кръвната група на детето според родителските характеристики? Още по-сложно е да се проследи и влиянието на резус фактора, т.е. ако знаем тези две характеристики на всеки от двамата родители, можем да предвидим възможни усложнения в протичането на една бъдеща бременност.

• По време на бременност в кръвта на бъдещата майка се изработват антитела, насочени против еритроцитите на плода – при несъвместими комбинации. Антителата против кръвната група са безопасни за майката и за бебето, тъй като не могат да причинят тежки усложнения. Антителата против резус-фактора обаче могат да са опасни за бременността; те са в състояние да провокират хемолитично заболяване у новороденото, ако има условия за резус-конфликт; не е изключена вътреутробна гибел на плода, поражения на централната нервна система и пр.

Ето как roditel.bg показва  възможните варианти за Rh на дете според родителските характерстики :

Как самостоятелно да изчислим?

Като имаме таблици от подобен тип, можем сами да се опитаме да изчислим характеристиките и груповата принадлежност на бъдещо дете от конкретни двама родители. Припомняме обаче, че за целта е необходимо да се знаят точните данни на родителите.

Комбинаториката, при която се изписват всички възможни варианти, ще помогне само ако сме наясно какво да комбинираме. Видяхме, че не е достатъчно само да знаем например кръвната група А, но и актуалния вариант на съчетани алели или разновидности – АА или А0. При нулева кръвна група на единия родител обозначението е 00 и за резултата е определяща “буквата” на втория родител.

Подобна аритметика прилагаме и при прогнозирането на резус-фактор; за целта също трябва да се знае точната комбинация на алелите или вариантите. Отрицателният Rh винаги е представен само от комбинацията “минус + минус”. Положителният може ка бъде “минус + плюс” или “плюс + плюс”. Ако например бащата е с Rh +, комбинацията на алели може да е “-+” или “++”. При майката имаме само два минуса. Ето ги и възможните варианти:

• Баща Rh -+ и майка Rh — дават вариантите -+ или –;
• Баща Rh ++ и майка Rh — дава само +-.

Комбинациите -+ и -+ по същество са идентични, тъй като подреждането няма реално значение. Излиза, че бъдещото дете може да има Rh както от типа +-, така и от –, т.е. може да се роди както с положителен, така и с отрицателен Rh.

Съвместимост по кръвни групи и резус фактор

За съвместимост на кръвните групи най-често се говори при ситуации, свързани с кръвопреливане или с бременнност. Има комбинации на кръвните характеристики – кръвни групи или Rh, които създават животозастрашаващи ситуации и са недопустими. Общото правило е кръвта на донора – този, който дава кръв, и на реципиента – получаващия, да съвпадат изцяло или по определени показатели. Може да се прелива също и само кръвна плазма или еритроцитна маса; при всички случаи задължителното условие за безопасност е точното определяне на кръвната група и резус-фактора.

Общи правила

При класическото кръвопреливане на пълноценна кръв важи правилото: съвместими са само кръв от една и съща група и с еднакъв Rh. Ако реципиентът има кръвна група А с положителен Rh, съвместима с неговата ще е само кръв от донор със същите показатели, т.е. А Rh+. В никакъв случай не бива да се прелива резус-положителна кръв на човек с резус-отрицателна. Това би причинило реакция на отхвърляне, при която имунната му система изработва специфични вещества – аглутинини. Те унищожават чуждите еритроцити и провокират по този начин тежко състояние, което може да завърши със смърт.

https://www.lekar.bg/2018/07/24/%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d0%b3%d1%80%d1%83%d0%bf%d0%b8-2/

Мнозина биха възразили на подобен строг и на практика ограничаващ принцип, тъй като са известни и термините универсален донор и универсален реципиент. По-рано наистина е следвано правилото, че кръв с нулева група може при нужда да се прелива на всяка друга. Хората с АВ група пък са били считани за универсални реципиенти, защото при необходимост им преливали кръв от всякакви групи.

Преливане на кръв

Днес медицинската практика се освобождава от разбирането за универсални донори и реципиенти и следва нормата за едногрупно преливане на кръв с еднакви резус-фактори. Така е, защото след преливането на кръв от друга група у реципиента могат да се появят нейни химерни еритроцити. Теоретично този човек ще принадлежи към две различни кръвни групи и това е опасно. Защо? При повторно преливане и на едногрупна кръв може да се развие имунен конфликт с усложнения, нерядко завършващи със смърт. Казано по друг начин: дори само еднократното преливане на кръв от друга група прави всяко следващо опасно и  дори невъзможно.

Такава е новата практика: дори когато теорията допуска комбинации на кръвопреливането на база съвместимост, стремежът е да се избягват заради отсрочените негативни последици.

• Разбира се, практиката понякога налага крайни решения и се мисли преди всичко за момента. В много редки случаи, при критични ситуации – когато не е възможно да се намери едногрупна кръв, се допуска преливане на не повече от 500 мл кръв от нулева група с отрицателен резус-фактор на реципиент с всяка друга кръв.

Таблица на съвместимостта

Съвместимостта на кръв може да се покаже чрез следната таблица на qmedical-bg.info; червеният “хикс” забранява съответните комбинации:

Съвместимост на плазмата

Съвместимостта на кръвната плазма за трансфузия се проследява само по групата; резус-факторът в този случай не е важен. Компонентите на Rh се намират само по повърхността на еритроцитите, докато в плазмата са само антителата от типа аглутинини при кръвните групи.

• Така на пациент с нулева група може да се прелива плазма от всички групи; при А група донорът може да е А или АБ; при Б група – Б или АБ; АБ приема плазма единствено от АБ.
  

Антигени и антитела

Вече знаем, че хората са с различни характеристики на кръвта заради набора в нея от специфични молекули – антигени и антитела. Антигените А и Б се по повърхността на еритроцитите, а антителата алфа и бета – в кръвната плазма. Хората с нулева кръвна група нямат нито един от двата антигена; тези от А група имат антигена А, съответно Б-групата е с антиген Б, А група АБ има и двата.

Същевременно плазмата може да е носител на груповите антитела алфа или бета – т.н. аглутинини. Споменахме по-рано, че съвместимостта на антителата с груповите антигени в системата АБ0 е съответно А към бета и Б към алфа.

Редки кръвни групи и резус фактор

Към редките кръвни групи на първо място се отнася АБ с положителен и с отрицателен Rh. Тази група включва не повече от 7 % от човечеството.

Има също редки разновидности на А и Б-групите. Те са свързани с факта, че антигените А и Б могат да бъдат два типа, съответно А1 и А2, както и Б1 и Б2. В повечето случаи е наличен антиген от първия тип, т.е. А1 или Б1. Вариантите А2 и Б2 са много редки.

Особен случай е т.н. бомбайски феномен. При хора с такава специфична кръв плазмата съдържа три вида аглутинини – алфа, бета и h, а при еритроцитите вместо антиген А или Б е открит видоизменен предшественик на тези два антигена. Абсурдното е, че би следвало “бомбайците” да са към нулевата група, тъй като нямат нито антиген А, нито Б. Наличието на допълнителния аглутинин h обаче не допуска причисляването им към нулевата група. При необходимост от кръвопреливане донорът също трябва да е с такава кръв и само тогава то ще е безопасно.

Определяне на кръвната група

Определянето на кръвната група  по системата АБ0 става чрез изследване на малка капка кръв от пръста. Други системи – Rh, HLA, Kell, изискват изследване на венозна кръв.

Изследването се прави с помощта на специални тест-серуми, приготвени от фармакологични звена за целта. Те са тип А, Б или АБ; изследваната кръв при смесване върху предметно стъкло дава или не дава реакция и това е начинът да се определи групата й

Основни системи

Днес науката е наясно, че човешката кръв може да съдържа повече от 500 антигена; те са организирани в около 40 системи и проследяването на всяка една от тях изисква специални познания. В практиката като основни се определят системите АБ0 и Rh.

Развити са още системите Луис, MNSs, Лутеран, P, Kell, Duffy, Kidd, Diego и др

Групова принадлежност и бременност

По време на бременност в организма на бъдещата майка попада кръв от плода. По своята група и Rh тя може да е несъвместима със собствената й. Тогава майчиният организъм изработва антитела, които биха представлявали опасност за плода. Не толкова ако са срещу кръвната група, а най-вече срещу различния Rh. Опасни за плода антитела могат да се образуват само в организма на жена с отрицателен резус-фактор. Затова в подобни случаи проследяването за антирезусни антитела започва от 18-та гестационна седмица. При необходимост се провежда лечение и се следи развитието на плода. След раждането жената получава специална антирезусна ваксина, която намалява до нула риска от резус-конфликт при следващи бременности.

Източници:

• https://www.tiensmed.ru/news/post_new7152.html
• http://sosudinfo.ru/krov/gruppa-krovi/
• Группа крови, Википедия

Първоначално публикувано на:20.07.2018 @ 20:13