Цистит: симптоми и ефективно лечение. Профилактика

Цистит – симптоми, диагностика. Симптоми на усложнен цистит; развитие. Изследвания. Как лекува цистит официалната медицина. Хомеопатия; билки и домашно лечение. Коя е добрата профилактика

Цистит е едно от най-разпространените заболявания на отделителната система; симптоми на цистит се разпознават сравнително лесно и има ефективни начини за профилактиката и лечението му.

И въпреки многото потвърдена информация по тази тема, има смисъл да говорим отново за цистит, доколкото и сезонът предполага по-чести епизоди с негово “присъствие”. За отбелязване е, че от цистит страдат по-често жените, макар и на мъжете да им се случват подобни неприятности. Заболяването, най-общо назовавано като възпаление на пикочния мехур, протича в няколко форми и най-често се причинява от бактериална зараза.

Подробните симптоми на цистит

Сред основните симптоми, от които се оплакват пациентите, са чести позиви за уриниране и непълно опразване на пикочния мехур; болка в долната част на корема, която може да преминава и към кръста; парене и други неприятни усещания при уриниране; промяна в цвета и миризмата на урината; понякога – отделяне на кръв и гной. Честото уриниране и болката еднозначно се определят като симптоми на цистит.
Освен специфичните симптоми, при цистит се развиват и общи признаци на заболяването: слабост, треска, повишена температура на тялото, гадене, дискомфорт по време на полов акт.

При диагностицирането на цистит лекарите се стремят да разпознаят точно причинителя й, за да назначат адекватно лечение. Същевременно се отчита влиянието и на възможните съпътстващи заболявания като вагиноза, колпит, уретрит и пр.

Често уриниране, мощни позиви

Специалистите считат, че здравият човек уринира средно 6 до 10 пъти в денонощие и е в състояние да контролира процеса без особени усилия. Ако честотата на уриниране е по-висока от 10 за 24 часа, може би се касае за симптоми на цистит или друго болестно състояние, засягащо отделителната система. В много случаи всъщност няма патология – а само отражение на промяна в храненето и приема на течности, някакво вълнение, преохлаждане на тялото, хормонални промени през менопаузата, напреднала бременност – заради наедряването на плода, прием на медикаменти и пр. Ако обаче се касае за болестно състояние, освен увеличената честота на уриниране има и други симптоми, които вадят на преден план възможната диагноза цистит, т.е. възпаление на лигавицата на пикочния мехур. В подобен случай засегнатият губи контрол върху отделянето на урината – позивите са мощни и той буквално не може да излезе от тоалетната.

Малки количества урина (полакиурия)

Честото уриниране при цистит е свързано с раздразването напикочния канал, по който урината се отделя. При цистит е раздразнена и шийката на пикочния мехур, която е с обилна инервация. В нея са концентрирани множество нервни окончания – своеобразни датчици, които реагират на съкращенията на мускулните влакна в стените на мехура. При възпалителен процес в стените на мехура в нервните центрове, регулиращи рефлекса за изпускане на урината (както и в кората на главния мозък) постъпват лъжливи сигнали за напълване на пикочния мехур. В отговор на лъже-сигналите мускулатурата на мехура се съкращава мощно – така се развива неконтролиран позив за опразване на пикочния мехур дори в случаи, когато там има само няколко капки урина. Налице са множество епизоди на уриниране с малки количества, като при това остава усещането за недоопразнен мехур – полакиурия.

Никтурия – по малка нужда през нощта
цистит симптоми

Смущенията при уриниране са категоричен симптом за цистит

Едно-две уринирания през нощта се смятат за нещо нормално; по-често това се случва при обилен прием на течности вечер, при хора в напреднала възраст, при някои заболявания – например аденом на простатата при пациенти мъже. Когато нощната диуреза преобладава над дневната, т.е. отделената през нощта урина е повече от дневното количество, се говори за никтурия. Често епизодите с никтурия са свързани с развитие на цистит и това е един от неговите симптоми. Сам по себе си обаче симптомът никтурия не е водещ при диагностицирането на цистит.

Парене и болки при уриниране (дизурия)

Парене и болки при уриниране, ето – това могат да са категорични симптоми на цистит. Паренето и болката са следствие от развиващия се възпалителен процес, като същевременно са налице сигнали за изпускане на урина при събрано малко количество; неволно изпускане на урина; усещане за непълно освобождаване и пр. Такива симптоми са налице не само при цистит, но също при заболявания на бъбреците, на простатата, при бременност, множествена склероза, диабет, след травма или операция, при злоупотреба с алкохол. Характеристики като болка и парене при уриниране се отнасят до цистит комплексно – с част или всички изброени дотук симптоми.

Парене на външните полови органи

Паренето в интимната зона е също възможен симптом за цистит; свързано е с инфекцията, обикновено от бактериален патоген. При спазване на подходяща хигиена, щадящи външни промивки в комплекс с терапията срещу цистит се поддава на овладяване. Най-често се наблюдава при остри цистити и продължава средно една седмица.

Болки при полов акт

Циститът е една от 12-те най-често срещани причини за болки по време на полов акт. Обяснимо, при възпален пикочен мехур с всички неприятни усещания, болка, парене и чести позиви за уриниране да се прави секс е неправдоподобно дори като намерение, камо ли като действие. Не са редки и случаите, когато по разбираеми причини цистит се развива като последица от полов акт.

Усилване на миризмата на урината

Урината има специфична, лека миризма. При цистит тя обикновено се усилва поради променения състав на урината, наличие на бактериални струпвания, възпалителния процес, задържане и процеси на разпад и пр. Ако пациентът/пациентката има индикации за висока кръвна захар, урината може да има и ацетонов дъх.

Мътна урина, на „парцали“

Знае се, че урината на здрав човек е стерилна и прозрачна (spisaniemd.bg). Замътването и появата на фрагменти от рода на видими частици – “парцали”, означава болестен процес; възможно е в урината да има гной, слуз, кръв, бактериални струпвания и продукти от метаболизъм и разпад на патогените. Циститът е един от случаите, при които урината претърпява такъв тип промяна.

Болки в таза, направо над срамната кост

Болките в зоната на малкия таз съпътстват цяла група болестни процеси, циститът е един от случаите с този симптом. Болката може да е свързана с инфекцията на пикочния мехур – цистит, но може да е и симптом на комплексен болестен процес, засягащ повече органи, например – в добавка към пикочния мехур – черва, матка, простата и пр.

Кръв в урината (хематурия)

Не е задължително при цистит да се появи кръв в урината или да се наблюдава хематурия. Обикновено това се случва при вяло протичане на цистита, когато човек не приема състоянието си за особено сериозно. В такива случаи инфекцията се развива със слабо изразените типични симптоми и пациентът се стряска едва когато забележи кръв в урината си. това означава, че циститът е достигнал етап на хеморагична форма и без лекар нещата няма да се нормализират. Паралелно с този симптом са налице и други – повишена температура, главоболие, обща отпадналост, треска, неприятна миризма на урината. Важно е да се проследи дали кръвта се появява в края на уринирането или съпътства целия процес; така може да се разбере дали се касае само за остър цистит или са засегнати и други органи. При цистит кървенето е на финала на отделянето на урината.

Бактерии в урината

Нормално е при наличието на описаните симптоми или на комбинация от няколко лекарят да нареди изследвания на урина, за да се установи какъв вид е причинителят на инфекцията. Обикновено се касае за бактериална инфекция, определено водещи са случаите с ешерихия коли. Други патогени, отговорни за неприятната инфекция, могат да са стафилококи, протеус, клебсиела. За да се “разконспирира” причинителят на инфекцията се прави бактериална посявка и се препоръчват възможни медикаменти (антибиотиции) за ликвидиране на вредните микроорганизми.
Циститът може да бъде причинен също от вируси, хламидии, микоплазма, гонококи, туберкулозни бактерии, кандида албиканс – за чието установяване се правят кръвни изследвания.

Признаци за усложнения

Коментираният цистит е сред заболяванията, които при подценяване лесно преминават в хронична форма, следват и усложнения. Тези усложнения са винаги повече болезнени, сравнено с първичната симптоматика. Понякога изглежда, че циститът е излекуван, но симптомите се появяват отново и причиняват страдания и дискомфорт от рода на постоянни позиви за уриниране и болка. Така става ясно, че инфекцията е засегнала и други органи, не само пикочния мехур. Той самият се е превърнал в източник и причина за други болести.

цистит

Цистит с болки в кръста означава усложнение

Нефролитиаза, пиелонефрит

Пиелонефритът е разпространена последица от цистита. При неглижиран цистит патогените проникват по пикочните канали до бъбреците и могат да причинят гнойна инфекция. Основните признаци на това усложнение са болезнен спазъм на коремната стена, треска, намаляване количеството на отделяната урина. Коварството на заболяването е свързано с латентната форма, в която понякога се развива: симптоматиката може да се прояви едва когато бъбреците вече са силно увредени и се диагностицира бъбречна недостатъчност. Не е изключено и фатално развитие до перитонит.

Последица от хроничния пиелонефрит е нефролитиазата, т.е. не е изключено усложненията да провокират и образуването на камъни в бъбреците.

Реинфекция, рецидивиращ цистит

Пренебрегването на един изразен цестит създава условия за повторно инфектиране, реинфекция, като този път причината за възпалителния процес е друг патоген. Проявява се повтарящ се или рецидивиращ цистит; това може да се случи в около 25% от случаите, като благоприятните фактори са самолечение с билки и хомеопатия, предразположеност поради вече проявени други заболявания или отслабена имунна система (pramed.com).

Неправилно леакуваният остър цистит може да отшуми след десетина дни, но малко след това симптоматиката отново се проявява. Появяват се характерните болки с позиви за често уриниране. Пациентът става неуверен, раздразнителен, губи нервното си равновесие. Депресивното състояние и стресът са честа последица от това усложнение.

Простатит, хроничен

Едно от възможните усложнения на цистит при пациентите мъже може да бъде простатит или възпаление на простатата. При него има съществени отлики в сравнение с възпалението на пикочния мехур, но симптоматиката първоначално е подобна – чести позиви за уриниране, невъзможност да се уринира и пр. Простатитът директно се отразява върху функциите на половите органи: пациентът забелязва отслабване на либидото, еректилна дифункция, преждевременна еякулация. Най-съществената разлика между цистит и простатит е, че при цистит болката се локализира в долната част на корема, а при простатит – в половите органи. Навреме поставената диагноза може да помогне за овладяването на това болестно състояние, което може да е свързано с усложненията от цистит. Лечението е с антибиотици и масажи и се назначава индивидуално.

Синдром на Райтер, реактивен артрит

Синдромът на Райтер е свързан с възпалителен процес, предизвикан от предавани по полов път патогени. Касае се за инфектиране с микроорганизми от типа на микоплазми и хламидии. Остро протичащият цистит с последващи възпалителни процеси в уретрите е едно от възможните развития, но могат да бъдат засегнати също зони на кожата и лигавици, да се развие конюнктивит, реактивен артрит и пр. Последните състояния обикновено се развиват около месец след първичната уро-генитална инфекция (puls.bg).

Висока температура, треска

Поддържането на висока температура с някои от типичните за цистит симптоми означава, че проблемът се усложнява. Ако до този момент сте се въздържали да потърсите лекар, няма за кога повече да отлагате. Повишената температура означава по всяка вероятност и засягане на други зони – например уретрите; още по-опасно е, ако отделяната урина е мътна или кървава. Не е изключено да преживявате и температурни пикове с треска.

Болки в кръста, тежест в корема долу

При цистит болките в кръста и ниско в корема, както и усещането за тежест и притискане, означават трайно заселване на патогените в организма и завладяване на телесни зони извън пикочния мехур. Разпространението на болките в тези посоки и свързано с хронифицирането на инфекцията, която при зле проведено лечение може да си остане проблем за цял живот.

Как се развиват симптомите при цистит?

Остър цистит може да се прояви след въздействието на фактори като травма, простуда, незащитен полов контакт, инфекциозно заболяване и пр. Острият цистит има характерни симптоми, за които вече стана дума: често уриниране, парене, постоянно желание да се опразни пикочния мехур, невъзможност да се задържи изпускането на урина, чести позиви нощем, болка в началото и края на уринирането. Болките могат да са с различна интензивност и продължителност. Температурата може да се повиши до 38 градуса, общото самочувствие е влошено.

цистит симптоми

Трудно ще сбъркате симптомите на цистит с нещо друго

Ако лечението на остър цистит не е успешно, той може да премине в хронична форма или да причини бързи усложнения. Обикновено хроничният цистит също кара пациента да посещава тоалетната често, но не така интензивно, както при острата форма. В периодите на ремисия инфекцията е в латентно състояние и нерядко лабораторните изследвания не показват наличието на патогени. Така е до момента, когато се появи провокиращ фактор и отново се развие остро състояние.

Сезонност, статистика: жени, мъже

Циститът може да се нарече сезонно заболяване: щом застудее, числото на пациентите с описаните симптоми веднага нараства. Поради преохлаждане и простуда може да се развие първичен цистит в остра форма или да се обостри хроничният, ако вече е налице.

Преохлаждане и като последица – цистит, може да настъпи и ако плуваме в хладни води и не се преоблечем веднага след това, или ако пребиваваме продължително време в помещение с ниски градуси от климатик.

Статистиката сочи, че от цистит в различни етапи от живота си страдат до 40% от всички жени по света. Мъжете боладуват по-рядко и това има обяснение на първо място в анатомията на мъжкото тяло. Силният пол е измъчван от цистит обикновено след 50-годишна възраст и той е вторичен, докато жените боледуват в млада възраст, предимно от острата форма на заболяването.

Цистит при мъже

Младите мъже, които поддържат добра лична хигиена, като правило не боледуват от цистит. Ако това се случи, то обикновено е последица от други проблеми на уро-гениталната система, т.е. циститът е вторичен.

Най-често проблемът тормози мъже в зряла възраст и симптомите му се проявяват на фона на урологични проблеми от рода на стеснен уретер или уретрит, простатит, скрити полови инфекции като гонорея, трихомоноза, хламидиоза, микоплазми. Нерядко е и усложнение от общи инфекциозни заболявания като грип, синузит, хроничен тонзилит. Патогенните микроби от друга зона на тялото могат чрез кръвообращението да достигнат до пикочния мехур и да причинят възпалителен процес. Неглижирането на симптомите, които вече бяха коментирани, може да доведе до тежки усложнения – говорихме за пиелонефрит, рефлукс на урина в бъбрека и дори перфорация на стените на пикочния мехур.

Цистит при бременни

Всяка десета бъдеща майка се сблъсква с неприятностите на цистита, сочи статистиката. Медицината обяснява тази статистика с вече познатото устройство на женската уро-генитална система, към което в случая се прибавят хормоналните и физиологичните промени на бременността.  В етапа на ранната бременност имунната система е закономерно отслабена, така че организмът е повече податлив на всякакви инфекции, в това число и на характерните за остър цистит. Ако пък бременната си има хроничен цистит, може да очаква обострянето му.

Едва ли е необходимо да обясняваме, че в подобно състояние нито една бременна не бива да се занимава със самолечение. На всяка цена трябва да се допитаме до лекар и да изясним дали наистина се касае за цистит; лечението в такова състояние е специфично – прилагат се само определени медикаменти. Опасно е и самолечението с билки, тъй като някои от тях могат да имат нежелани последици за бременността. Рискът от усложненията на цистит по време на бременност е вече споменаваният пиелонефрит; усложненията могат също да причинят преждевременно раждане или задържане в развитието на бебето, раждане на бебе с тегло под нормата.

Тук е особено важно правилото, че най-добро лечение е профилактиката; има специфични профилактични мерки срещу цистит по време на бременност

Симптоми на цистит при деца

цистит симптомиЦистит може да развие и малко дете, дори бебе; твърди се, че в най-ранна възраст двата пола са еднакво засегнати от страданието, дори момченцата с цистит са повече от момиченцата. В предучилищна възраст данните вече показват това, което знаем за цистита и жените: момичетата развиват цистит 3-5 пъти по-често от момчетата. Както и при възрастните, циститът обикновено е резултат от инфекция с бактерии, вируси или гъбички.

Симптоматиката е аналогична на тази при възрастни – учестено уриниране, отделяне на малки количества урина, болки, при момчетата – терминална хематурия, т.е. отделяне на капчици кръв в края на уринирането. Децата се стремят да се предпазят от неприятното парене и болките, като се опитват да задържат отделянето на урина; разстройват се, плачат, развиват тревожност. В някои случаи опитите да се задържи изпускането на урина са неуспешни и се получава изпускане дори при по-големи деца.

Детският организъм все пак проявява устойчивост и в това състояние обикновено болните не развиват симптоми на интоксикация като отслабване на апетита и вялост. Когато болезненото уриниране премине, те отново са в добро самочувствие.

При простуда децата също могат да започнат да уринират по-често, това е заради рефлекторното въздействие върху пикочния мехур и разширения режим за прием на течности.  За разлика от цистита, това състояние увеличава позивите умерено, те не са императивни, липсват болки.

Видове цистит, особени симптоми

Съществуват няколко класификации на видовете цистит, при които диференциращи признаци могат да бъдат причините за възникване, начините на протичане, паралелното или последващо отражение върху други части на уро-гениталната система или върху други органи. Може да се говори за остър или хроничен, първичен или вторичен и пр.

Остър цистит

Острият цистит е внезапно възникващ възпалителен процес на лигавицата в пикочния мехур. Това се случва буквално часове след въздействието на причинителя, който може да е патогенен микроорганизъм, химическо вещество и пр. Симптоматиката на острия цистит вече бе коментирана; най-категоричните признаци са учестените и неудържими позиви за уриниране, парене и болка, наличие на кръв в урината и пр.

  • Острият цистит може да бъде първичен или вторичен. Първичното възпаление на пикочния мехур е самостоятелно заболяване и по-често се среща при жените. Вторичният остър цистит е усложнение от друг болестен процес в уро-гениталната система и от него страдат повече мъжете.
  • Преобладаващото количество случаи на остър цистит се пада на възрастовата група 20-40 години, която води активен полов живот.
Хроничен цистит (интерстициален)

Хроничен цистит може да се развие след острата форма на болестта; клиничната картина като цяло е по-спокойна, наблюдават се периоди на ремисия и на обостряне. В общи линии симптомите са от типа на тези при острия цистит, но не са така постоянни и ярко изразени. Водещо остава честото уриниране, при обостряне – с болка в долната част на корема. При лабораторен анализ в урината могат да се открият левкоцити, белтък, еритроцити, но в стадиите на ремисия може да липсват подобни находки.

Хроничната форма може да се прояви в т.н. интерстициален цистит, при който лабораторните анализи и бактериалните посявки доказват стерилност на урината. Въпреки това симптоматиката на заболяването се проявява категорично с чести позиви за уриниране – понякога до 100 в рамките на денонощие; болезненост при уриниране и болки с различна интензивност в малкия таз. Най-често тази форма се развива при жени на възраст 40-50 години; тя е една от причините за социална самоизолация и при половината от пациентките – за отказ от сексуален живот.

Радиационен цистит (лъчев)

При онкологични заболявания в областта на малкия таз 50% от пациентите развиват патологии на отделителната система. Лъчевите увреждания на уронарните пътища са сериозен проблем пред съвременната онкоурология; статистиката сочи, че при 20% от сеансите на лъчева терапия се развиват локални увреждания. Причина за това може да е недостатъчната защита на здравите тъкани в съседство с набелязаните за облъчване, неправилното или неумело изпълнение на процедурите, високата чувствителност на отделителната система към самите лъчения.

Всичко това води до увреждания в долната зона на отделителната система – следствието са функционални и структурни изменения. Урологичните усложнения могат да се изразят в незадържане на урината, смаляване обема на пикочния мехур, склероза на стените му и др. В хода на самите облъчвания се развива хиперрефлексия на пикочния мехур, т.е. повишена чувствителност, която се изразява в неконтролирано изпускане на урина и поява на лъчеви язви. Хиперрефлексията може да се проявява по време на цялото лечение и дори до три месеца след приключването му.

Тригонит или уретротригонит (често следствие от цистит)

Тригонит е възпаление в дъното на пикочния мехур – т.н. триъгълник, кодето е разположено вътрешното отверстие на уринарния – отделителен – канал. Острият тригонит е резултат от патогенна инфекция или подобен причинител на острия цистит по принцип; може да е и резултат от простатит. Основен симптом е рязко изразената дизурия, често с терминално кървене. Лабораторните анализи сочат наличие на левкоцити в урината. Хроничен тригонит се наблюдава предимно при жените. Основна причина за такова състояние е разстройството на кръвообращението в зоната на  споменатия триъгълник в дъното на пикочния мехур – при неправилно положение на матката или при смъкване на предната стена на влагалището. Клиничните признаци са слабо изразени – слабо нарастване на позивите за уриниране и известен дискомфорт по време на този акт. Урината е чиста.

Неинфекциозен цистит (травма, лекарства, химия)

Ако причинителят на коментирания цистит не е патогенен микроорганизъм, става дума за неинфекциозна форма, неинфекциозен цистит. Болестното състояние може да бъде причинено от травма – травматичен цистит, когато събитието е засегнало тъканите на пикочния мехур или на присъединени органи. Циститът може да е също и резултат от въздействието на киселини, основи или токсични съединения; на медикаменти. Възможно е също да бъде причинен от паразити, да се развие като реакция от типа на алергичните спрямо някакъв дразнител, да е обострено състояние у диабетик и пр.

Абсцес на пикочния мехур

Абсцес или възпаление на пикочния мехур може да се развие при хирургични интервенции в зоната на малкия таз, при травми, при транспорт на гнойни фрагменти по кръвен път и пр. Възможно е възпалителният процес с гной да обхване съединителната тъкан по външната стена на мехура, или гнойно образувание  да направи пробив към вътрешността му и гнойния секрет да изтече в събраната урина. Освен обичайните при цистит симптоми подобно състояние се характеризира с повишена температура, слабост и отпадналост, състояния с треска, видимо замътване на урината – примеси с гной и кръв, променена миризма и пр. Лечението е с антибиотици, в някои случаи се налага поставяне на дрен за изтичане на секретите от възпалителния процес. Сравнително спокойното протичане на подобен абсцес не е утешително, тъй като може да причини склеротични промени в стените на пикочния мехур и смаляване на обема му.

Други и неуточнени цистити

Освен изброените форми на цистит може да се говори също и за послеоперативен – когато в засегнатата зона не са били изпълнени условията за стерилна работа и оперативното поле е било инфектирано с някакъв патоген. Инфектирането засяга съседен на мехура орган и се създават предпоставки за възпалителен процес.

Още един възможен вариант е дисхормоналният цистит, който е резултат от нарушения на хормоналния баланс в кръвта.

Разбира се, има и случаи, при които причинителят трудно се установява, но пациентът се повлиява бързо от препоръчаната терапия и проблемът се неутрализира.

Уретрит

Уретрит е възпалението на пикочния канал, уретера. Това е доста разпространено урологично заболяване; засяга равностойно двата пола и може да се развива в остра или в хронична форма. Уретритът може да е причинен от инфекция под въздействието на патогенни микроорганизми, както и циститът. Неинфекциозните уретрити са резултат от травми, хирургични интервенции, поставяне на катетър, изхвърляне на бъбречен камък и пр. Застойните състояния в малкия таз също могат да причинят уретрит, тъй като в урината се създават условия за бактериален растеж. Често уретритът е резултат от незащитен полов контакт.

Цистоуретрит

Както сочи и самото название, цистоуретритът е комплексно възпаление на пикочния мехур и уретър. Причините и клиничните симптоми са комбинация от вече коментираните за цистит или уретрит. Много често при инфекциозен уретрит възпалителният процес се пренася и върху уретрите. Такава диагноза по-често чуват жените и това се обяснява със спецификата на уро-гениталната им система. Един гинекологичен проблем лесно повлиява върху отделителната система – напримел вулвовагинит, хормонален дисбаланс, но също и простуда, вдигане на тежки предмети и пр. Цистоуретритът често е и проява в климактериума заради отслабената имунна система и хормоналните промени.

  • Цистоуретритът може същевременно да е и симптом на дегенеративно заболяване, счита се свързан с множествената склероза, вегетативно-съдовата дистония, склероза на кръвоносните съдове в мозъка и пр.

Причинители на инфекцията

Причина за развитието на инфекциозен цистит е проникването на патогени в пикочния мехур. Те попадат там през пикочния канал; възможна е и възходяща – и низходяща инфекция, като във втория случай огнище на заразата са първично възпалените бъбреци.

Понякога патогенни микроорганизми проникват в пикочния мехур чрез лимфните пътища или кръвообращението; техен източник е заразен орган или система. Към “виновните” патогени се отнасят групи бактерии, вируси и атипични микроорганизми от типа на хламидии и гонококи.

Бактерии

Ешерихия коли или коли-бактерии: това е най-честият причинител на мъчителния цистит. Патогенът прониква в пикочния мехур от правото черво в резултат на неправилна хигиена, при простуда, заболяване, при определен тип полови контакти. Активни в тази посока са и бактериите като протей, клибсиела, стафилококи и др.

Вируси

В тази група патогени най-активни по отношение инфекциите на пикочния мехур са херпесните вируси. Диагностицирани са и немалко случаи с причинители – аденовируси и полиомавируси. Този тип инфекционен цистит се наблюдава преди всичко в детска възраст или при пациенти с отслабена имунна система.

Атипични: гонококи, трихомонас, хламидия…

Гонококите са причина за цистит в случаите, когато пациентът е заразен с гонорея; по-често пострадавшите са жени. Симптоми на цистит в такива случаи се проявяват доста размити и са част от картината на дизурия при цервицит.

При зараза с трихомонади, хламидии, микоплазми и уреаплазми се проявяват общи признаци на дизурия, т.е. разтройство на уринирането. Макар да е засегнат пикочният мехур, най-често диагностиката се насочва към хипотези за уретрит или цервицит.

Изследвания при цистит

При диагностика за цистит урологът трябва да анализира резултатите от лабораторно изследване на урина, както и от ехографията на пикочния мехур. По-нататък следва установяване на причинителя, след като диагнозата е потвърдена на този етап. Правят се бактериални посявки и цитонамазки от уретрите. Най-често анализите откриват ешерихия коли, стафилококи, стрептококи. Те трябна да изследват също и чувствителността на патогените към определени медикаменти, за да се препоръча адекватно лечение.

Изследване на урината

Дори обикновен оглед на урината може да установи промяна в цвета; при възпалителен процес урината губи прозрачността си – става мътна и може да бъде с примеси от кръв и фрагменти, “парцали”.  Видимите промени се дължат на наличието на бактерии и на продуктите от жизнените им процеси; може да се касае за епителни клетки, кръв, слуз. Задача на лабораторното изследване е да установи границите на едно или друго отклонение в показателите при установени стойности на нормалното за здрав човек.

Признак за болестно отклонение е промяната в реакцията на урината. Заради масивното размножаване на бактерии от слабо алкална – тя става кисела, но това не е категоричен показател. Такава промяна може да настъпи и при употреба на голямо количество белтъчна храна. Основните показатели, които се проследяват, са наличие на левкоцити

Показва левкоцитурия

Левкоцитурия е повишеният брой левкоцити в урината. Това повишение най-често е от порядъка на 50-60 левкоцита в зрителното поле, докато нормата при здрав организъм не превишава 5-6.

Паваж от левкоцити, пиурия (мътна урина)

Когато левкоцитите са толкова много, че е невъзможно преброяването им върху предметното стъкло, се говори за паваж от левкоцити. Такава картина може да се очаква при видимо мътна урина с променен цвят и миризма – пиурия. Определено това е при възпалена лигавица на пикочния мехур, когато организмът се старае да овладее инфекцията и продуцира защитни клетки на база активираната имунна система.

Хематурия при хеморагичен цистит

Хематуерия е установеното наличие на еритроцити или червени кръвни клетки в урината; откриват се при хеморагичен цистит – възпалението в тежка форма причинява своеобразно лющене на клетки от лигавицата на мехура. Еритроцитите могат да попаднат в събраната в мехура урина и по пикочния канал, ако организмът изхвърля песъчинки или бъбречен камък и твърдото тяло одрасква лигавицата. Възможно е еритроцитите да са ограничен брой, урината да си остава бистра и наличието им да се установява само микроскопски.

Паваж от еритроцити

Както споменахме при паваж от левкоцити – същата ситуация може да се развие с наличие на голямо количество еритроцити в урината, паваж от еритроцити. В такъв случай пациентът е стресиран от мисълта, че пикае кръв – урината е оцветена в червено.

Тест-лента за изследване на урина

Тест-лентата е реагентно приспособление, с чиято помощ могат и в домашни условия да се установят отклонения в някои показатели на урината. Механизмът е прост: лентичката, която е импрегнирана с различни химически агенти, се потапя в пробя от урина и се следи за интензивността и гамата на оцветяването й. някои от тест-рентите реагират на десетина показателя, при цистит са важни реакциите за левкоцити и еритроцити. Резултативното оцветяване се сравнява с таблица, която е в комплекта от тест-ленти.

Този метод може да показва отклоненията с доста добра точност, но  в повечето случаи се приема само за ориентировъчен и допълнително се назначават лабораторни ицследвания от класически тип.

Изследване „Урокултура“ (микробиология)

При диагностициран цистит лечението веднага може да започне с широкоспектърен антибиотик, за да се овладее разширяването на инфекцията. Междувременно се прави и микробиологично изследване: залага се урокултура, т.е. проба от урината в хранителна среда, за да се види дали няма патогенен растеж. Ако има нещо подобно, следва проучване на ефективните медикаменти срещу конкретния патоген.

Антибиограма

Антибиограмата е изследване върху медикаментите, към които откритият патогенен микроорганизъм може да е чувствителен и с чиято помощ ще се окаже целенасочено и конкретно въздействие върху причинителя на инфекцията.

Кръвна картина

Кръвната картина е рутинно изследване, което при заболяване е сред първите назначени от лекуващия за изясняване на точната картина. То проследява броя и състоянието на бели и червени кръвни клетки, стойности на показатели като хематокрит, еритроцитни индекси, тромбоцити, фибриноген, утайка и пр. при необходимост се поръчва и диференцирано кръвно изследване на определени показатели, касаещи причините за едно или друго отклонение (framar.bg).

СУЕ

СУЕ е скоростта на утаяване  на еритроцитите. Кръвна проба, ставена в покой в епруветка, не след дълго видимо се разслоява: тежката еритроцитна маса се утаява на дъното, а над нея се формира прозрачен пласт от кръвна плазма. При здрав организъм скоростта на утаяване се вмества в определени параметри на нормалното, а при възпалителен процес утаяването е ускорено. Това изследване може да потвърди, че в организма протича възпалителен процес – но не и къде точно е локализиран.

CRP, пикочна киселина, кръвна захар

CRP се нарича още маркер на възпалението: изследването на кръвна проба може да установи наличието на С-реактивен протеин в определена концентрация. Такава находка означава остра фаза на възпалителен процес в организма.

При цистит протича интензивно отделяне на течности от организма, при което концентрацията на различни компоненти в телесните течности нараства. Пикочната киселина е един от тези показатели; стойностите й се повишават, което означава увеличен риск от допълнително дразнене на лигавицата на пикочния мехур и усложнения от цистит. Нещата са още по-драматични, ако пациентът има подагра.

При описаното състояние наблюдаваме повишаване и на стойностите на глюкоза в кръвта. Повишените стойности създават условия за “подслаждане” на урината, а това е благоприятно за растежа на патогенните микроорганизми в пикочния мехур.

Ехография (видеозон)

Това изследване се препоръчва при необходимост да се види точната картина на болестния процес – локализация, връзка с други органи, точно проследяване на състоянието. Дава възможност да се изгради адекватна терапия, конкретно насочена към проблемната зона на уро-гениталния апарат или връзката с други органи в коремната кухина.

Изследвания за хламидия, туберкулоза и др.

Ако лабораторните изследвания не открият споменатите причинители на инфекцията, а болестен процес определено е налице – трябва да се направи изследване за друг тип патогени като хламидии, микоплазми, гонорея, трихомоназа, туберкулоза. Изследват се кръвни проби и секрети, правят се цитонамазки и пр. в зависимост от диференцирането на причинителя се препоръчва лечение.

Накратко за лечението

Лечението на цистит не се нуждае от болничен престой. В зависимост от състоянието на пациента лекарят или изчаква лабораторните анализи, за да изпише медикаменти – или веднага препоръчва широкоспектърен антибиотик – а след получаването на резултатите коригира лечението. Освен антибиотици понякога се дават и обезболяващи, но това наистина трябва да го направи специалист. Положителен ефект има още в първите дни след началото на терапията. Важно е приемът на медикаменти да не се прекъсва преждевременно, тъй като недоизлекуваният цистит ще атакува отново и последиците могат да бъдат наистина сериозни. Ако пък го няма очакваното подобрение, пациентът трябва да се свърже с лекуващия и да се направи корекция на терапията.

Вижте някои основни подходи към лечението на цистит:

Цистит. Лечение с лекарства и билки. Антибиотик, хомеопатия

Лекарства, антибиотици, хомеопатия

Основната група медикаменти, прилагани при лечението на цистит, са антибиотиците. Най-често препоръчвани са тетрахинолоните и цефалоспорините, но изборът зависи от комплексни фактори – естеството на патогена, поносимост и пр. При остър цистит понякога е достатъчен еднократен прием или тридневна програма (urology.bg). По-сложно е при бременните, тъй като  не всеки антибиотик е приложим в подобно състояние. Все пак подходящи решения има и най-често една 7-10-дневна терапия  решава проблема.

Към антибиотиците могат да се добавят също противовъзпалителни средства, спазмолитици, пробиотици и фитопрепарати.

При лечението на хроничен цистит се търси вариант за продължителна антимикробна терапия, програми за подкиселяване на урината, за укрепване на имунната система и пр. Върши работа и профилактиката, която включва добра интимна хигиена, прием на повече течности, да не се “стиска” – редовното освобождаване на събраната урина също има значение. Имат значение и такива подробности като отказ от прекалено тясното и синтетично бельо, избор на подходящи миещи средства за интимната зона, уриниране след полов акт и пр.

  • Хомеопатията също има решения за случаите на цистит. В зависимост от профила на болестта се избира подходящият продукт сред кантарис, арсеникум албум, меркуриус солубилис, меркуриус корозивус, стафисагрия, фосфорус, колоцинтис  и пр. в подкрепа на имунната система могат да се добавят ехинацея и силицея. Изборът е индивидуален и трябва да се направи от лекар хомеопат.
Билки и домашно лечение

Лечението на цистит във всяка негова форма успешно се допълва с методи от народната медицина. Вършат работа различни отвари и настойки от мечо грозде, лайка, царевична свила, живовлек, жълт кантарион, магданоз. Не бива да пропускаме и доказани природни средства като червена боровинка, глухарче, брезови листа. Билките могат да действат противовъзпалително, спазмолитично и обезболяващо. Лечението с тях лесно се организира в домашни условия. Вижте няколко лесни рецепти за лечение на цистит от народната медицина (narodnirecepti.blogspot.bg):

  • Една чаша сок от краставица се смесва с чаена лъжичка мед и една супена  лъжица сок от лимон. Пият се 3-4 чаши от сместа дневно за 3-4 дни.
  • Два пъти дневно се изпиват по 100 мл прясно изцеден сок от спанак; сокът балансира стойностите на натрия и калия в кръвта, помага за по-лесно овладяване симптомите на цистит.
  • В 180 мл вряла вода се сипва супена лъжица пресен лимонов сок. Охлажда се, количеството се разпределя по равно за три приема; пие се на всеки два часа. този режим се поддържа до 12 часа, така се спира кървене при цистит.
 Профилактика и други лекове

По-лесно е да се предпазим от цистит, отколкото да го лекуваме, това е сигурно. Правилата на профилактиката изобщо не са трудни – вижте:

  • Спазване на добра лична хигиена. Това е главното условие за здрава урогенитална система. Не бива да се търпят огнища на хронично възпаление в организма – и един кариес е в състояние да провокира цистит!
  • При случаен полов контакт е задължително да се използват подходящите защитни средства. Освен това – да се избягват риснкови за простуда ситуации; да се избира подходящо за външните условия облекло.
  • Ако сте склонни към констипация, вземайте мерки и решавайте проблема преди да стане причина за други усложнения, включително цистит.
  • Чудесна профилактика е закаляването, спортът, подходящите физически натоварвания.
  • Търсете специалист, когато се появят симптоми на цистит – самолечението най-вероятно ще ви докара хронична болест.

За още информация: На латински и английски: Cystitis. На немски: Zystitis. На гръцки: Κυστίτιδα. На турски: Sistit. На испански: Cistitis. На руски: Цистит.

Източници:

http://prostatamaka.ru/preparaty/interstitsialnyj-tsistit-chto-eto-takoe.html

Бактериальный цистит у женщин: лечение и причины

Причины и симптомы появления цистита у женщин

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Цистит: симптоми и ефективно лечение. Профилактика
5 (100%) 2 vote[s]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *