вегетативна нервна система, дистония

Вегетативна нервна система, дистония: кога има проблем?

Що е вегетативна нервна система; дистония – същност на болестното отклонение. Вегетативна регулация, механизъм и отклонения – причини. Дистония и стрес. Симптоми на заболяванията на вегетативната нервна система. Медикаменти и народни средства по темата

Вегетативна нервна система, дистония: за какво става дума?

Вегетативната нервна система на човека има директно въздействие върху работата на много от вътрешните органи, на цели системи. Благодрение на въпросната вегетативна нервна система се осъществяват жизнено важни процеси като дишане, кръвообращение, движение. Любопитното е, че въпреки огромното си значение за нормалното съществуване на човешкия организъм, тази система работи някак “потайно”, незабележимо, скрито и никой не е в състояние да почувства кога настъпват изменения в работата й.

Знаейки тази ѝ характерна особеност, разумният човек следва да обръща достатъчно внимание и на най-слабите симптоми, че нещо с вегетативната му система не е наред. Да видим за какво всъщност става дума.

Какво е вегетативна нервна система?

Коментираната вегетативна нервна система реализира функциите си с помощта на неврони – съвкупност от нервни клетки и функциите им. Те пренасят определени сигнали от главния и гръбначния мозък до различни органи, системи, жлези. Изключително любопитно е например това, че именно неврони от вегетативната система са отговорни за работата на сърцето, пулсирането на сърдечния мускул; за чревната перисталтика, за работата на слюнчните жлези. Като че ли излиза, че вегетативната нервна система върши всичко това несъзнателно; първоначално споменатите функции са били присъщи на растенията, а едва след това на животните и човека. Невроните, които са основата на вегетативната нервна система, са в състояние да образуват специфични обединения, разположени в главния и в гръбначния мозък. Тези образувания се наричат вегетативни ядра. Освен това около различните органи и около гръбначния стълб вегетативният дял на нервната система създава нервни възли. Вегетативните ядра са в централната част на анималната система, а нервните възли – в периферната.

И така, можем да обобщим казаното по следния начин: въпросната вегетативна нервна система е автономна нервна система, чиято активност не се контролира от съзнанието. Затова не можем по собствено желание да спрем сърцето си или да стопираме храносмилането в стомаха. Под контрола на тази система е активността на различни жлези, съкращенията на гладките мускули, работата на бъбреците, потоотделянето, поддържането на артериалното налягане, телесната температура, обменните процеси, функциите на вътрешните органи, на кръвоносните и лимфните съдове. Заедно с ендокринната система регулира постоянния състав на кръвта, лимфата и тъканните течности, управлява обменните процеси и взаимодействието на отделните органи в системите на дишането, кръвообращението, храносмилането, отделянето, размножаването.

По същество вегетативната нервна система е разделена на две части : симпатикова и парасимпатикова.

Централна и периферна вегетативна система
вегетативна нервна система
Реакциите на нашата вегетативна нервна система засягат хармоничното съществуване на организма ни

Вегетативната нервна система има централен и периферен дял. В централния се различават надсегментни или висши, и сегментни или нисши вегетативни центрове. Висшите са концентрирани в главния мозък: в кората, предимно в лобните и теменните дялове; в хипоталамуса, центровете на обонянието, подкоровите структури, в ствола на главния мозък. Нисши вегетативни центрове има както в главния, така и в гръбначния мозък.

Периферната вегетативна система включва нервните връзки на отделните органи с вегетативните центрове, възли, ганглии и пр.; нерви и нервни влакна, изходящи от главния и от гръбначния мозък; междувъзлови и съединителни трасета на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система.

Симпатикова нервна система

Тази част на нашата вегетативна нервна система е свързана с ответните реакции на организма на вътрешни или външни дразнители. Функциите й се изразяват в следното:

  • Забавя работата на чревния тракт, т.е. перисталтиката, като намалява притока на кръв към него;
  • Усилва потоотделянето;
  • Ако на даден човек не му достига въздух, вегетативната му нервна система чрез съответните нервни импулси разширява бронхиолите в белите му дробове;
  • Свива кръвоносните съдове, като по този начин повишава артериалното налягане;
  • Нормализира стойностите на глюкозата в кръвта за сметка на наличностите й в черния дроб.
  • Знае се, че вегетативната нервна система регулира работата на скелетната мускулатура и с това се занимава именно симпатиковата й част.

Ето как примерно се случват нещата: Ако вашият организъм е под стрес в състояние на повишена температура, симпатиковият отдел на вегетативната нервна система предава съответни сигнали до главния мозък и той, с помощта на нервни импулси, увеличава потоотделянето или разширява кожните пори. По този начин се създават условия за понижаване на телесната температура.

Парасимпатикова нервна система
Демир бозан за безсъние

Парасимпатиковата вегетативна система създава и съхранява в човешкия организъм състоянието на отдих, спокойствие, поддържа условия за нормалното протичане на всички жизнени процеси. Работата й се изразява в следното:

  • Усилва функционирането на целия стомашно-чревен тракт, като увеличава притока на кръв към него;
  • Въздейства директно на слюнчените жлези, като стимулира продукцията на слюнка и така отново ускорява чревната перисталтика;
  • Свива зениците;
  • Строго контролира работата на сърцето;
  • Свива бронхиолите, когато стойността на кислорода в кръвта се нормализира.

Много е важно да се знае, че вегетативната нервна система регулира мускулните функции за различни органи. Например маточните контракции при възбуда или в послеродовия период са свързани именно с парасимпатиковата система. Ерекцията при мъжете е подвластна единствено на нейното влияние. Всъщност именно чрез нервните импулси кръвта нахлува в мъжките полови органи и следва мускулната реакция на члена.

Разположение на ганглиите и строеж

Вегетативните ганглии представляват образувания от множество клетки – нервни възли, обвити в съединителна тъкан, които могат да образуват вериги и по-големи сплитания. Те са неотделима част от вегетативната нервна система; нервните сигнали, достигнали до ганглиите – тези своеобразни “разпределителни кутии”, се транспортират до различни вътрешни органи. Изходящите нервни влакна от ганглиите са многократно повече от входящите, т.е. въпросните възли умножават ефекта от получения сигнал. Функциите на ганглиите се изразяват в разпределение и разпространение на нервните импулси, които преминават през тях.

Най-често названието се отнася до двете симпатикови вериги ганглии край гръбначния стълб. Те са свързани чрез нервни влакна с гръбначния мозък, а от тях тръгват множество нервни трасета към периферните органи. Друга група ганглии са отдалечени от гръбнака и от вътрешните органи, но също имат споменатата посредническа роля – например да предадат нервни импулси до мускулите на окото. Освен това съществена роля играят вегетативните ганглии в мускулните стени на вътрешните органи – сърце, бронхи, стомах, жлъчка, хранопровод, пикочен мехур.

Рефлексна дъга
вегетативна нервна система
Трасето на нервния импулс, предаван по вегетативен път, включва и междинен  възел (7)

Специализираната литература обяснява чрез сложни термини начина, по който вегетативната нервна система работи за живия организъм и осигурява адекватните му реакции – чрез различни органи и системи – на външните и вътрешни промени/дразнения. Простичко казано – системата получава чрез рецептори-нервни трасета-центрове в главния или гръбначния мозък информация за въпросните въздействия. Следва изработване на ответната реакция и предаване на сигнала по нервни влакна, входящи в ганглиите. По-нататък сигналът се отправя към х-броя нервни трасета до отговорните органи, които трябва да реагират по съответен начин. Тази елементарно обяснена, но по същество – изключително сложна и фина верига от нервни центрове, нервни влакна-трасета, споменатите ганглии и специфични рецептори в структурата на реагиращия орган; та въпросната сложна верига е и така назованата рефлексна дъга.

Как работи вегетативната нервна система. Физиология

Работата на вегетативната нервна система е своеобразен отговор на човешкия организъм на дразненията отвън и отвътре. Важно е да проумеем следното: нашата вегетативна нервна система е в работен режим непрекъснато, ежесекундно, но ние не си даваме сметка за това. Така например регулирането на нормалното вътрешно състояние на човека – кръвообращение, дишане, оделяне, хормонална регулация – всичко това е функция на вегетативната нервна система, но ние не командваме съзнателно въпросната функция.

Вегетативната нервна система въздейства непосредствено на мускулите – да кажем, сърдечния или скелетните, но също така и на жлезите на ендокринната система, на отражението на емоционални състояния – чрез свиване или разширяване на зениците и пр.

Ето как можем да си представим “управлението” на органите от вегетативната нервна система:

  • На първо място – контролира обменните процеси в клетките на различни органи, т.н.  трофичен контрол;
  • Функционален контрол – въздействие върху работата, функциите на органите, например върху работата на сърдечния мускул;
  • Съдов, съдодвигателен контрол – въздействие чрез увеличаване или намаляване на кръвоснабдяването.
Общо значение на вегетативната регулация

Когато става дума за нервната система и отклоненията в работата й, най-често се подразбира именно проблем на вегетативната нервна система. Именно тя – както вече стана дума – контролира жизнено важните показатели на човешкия организъм – от честотата на съкращенията на сърдечния мускул, през артериалното налягане   до дефекацията, изпотяването, половите реакции.  Вегетативната нервна система изпълнява изключително разнообразни функции, които понякога изглеждат взаимно изключващи се. Тя е съставена от два дяла – симпатикова и парасимпатикова. Тези дялове са древни в еволюционен план, има ги у всички млекопитаещи. Интересното при тях е това, че всеки отговаря за свой тип поведение.

Ролята на симпатиковия и парасимпатиковия дялове

Симпатиковата нервна система е свързана с активната дейност – с мобилизацията на всички сили за лов, за битки, за спасение чрез бягство. В кръвта постъпва повече глюкоза, сърцето бие по-бързо, мускулната сила нараства: организмът е готов за бой. Но в същото време храносмилането например практически спира, както и някои други функции. Така е, защото организмът е зает с нещо съвършено различно.   Парасимпатиковата нервна система се активира в състояние на покой или поне на успокояване. Сърдечният ритъм се забавя, дишането се нормализира, усилват се моториката и секрецията на стомашно-чревния тракт – това е важно за храносмилането. Приеманата в такъв момент глюкоза не се трансформира в енергия – от нея няма остра нужда – а се преобразува в енергетичен запас от гликоген.

  •  Сега вече можем да разберем защо “от нерви” страда стомашно-чревният тракт: той просто спира да работи, когато човекът е притеснен, изплашен или ядосан, когато е готов за битка и симпатиковата система просто е изключила ненужните за момента процеси. Много е важно да не забравяме, че вегетативната нервна система наистина работи автономно, т.е. не можем да я регулираме според волята и желанията си. На основата на тази автономност работи полиграфът, т.н. детектор на лъжата. Ако един човек нервничи, вегетативната му система възприема това като опасност и затова честотата на сърдечните съкращения нараства. Увеличават се показателите на артериалното налягане, усилва се потенето на дланите и апаратурата отчита тези изменения.  
Влиянието на двата дяла върху отделни органи

Активирането на симпатиковите нерви причинява разширяване на мозъчните кръвоносни съдове, на съдовете на кожата, периферните съдове; разширението на зеницата, намаляването на слюноотделянето – затова пресъхва устата от страх или вълнение; същевременно се усилва потоотделянето. Бронхите се разширяват, сърцето бие по-силно и по-бързо; съкращават се мускулни групи, които причиняват повдигане на косата – “настръхна ми косата”. Отслабва моториката на стомашно-чревния тракт; усилва се секрецията на надбъбречните жлези; могат да последват отпускане на пикочния мехур, възбуждане на половите органи, маточни контракции.

По парасимпатиковите нервни влакна се движат импулси с обратна насоченост: например зеницата и кръвоносните съдове се свиват, мускулатурата на пикочния мехур се съкращава и т.н.

Вегетативната нервна система е много чувствителна към емоционалните въздействия. Тъга, гняв, тревога, страх, апатия – всички тези чувства предизвикват промени във функциите на органите, намиращи се под контрола на вегетативната нервна система. Така например внезапният уплах кара сърцето да бие по-бързо, дишането се учестява, черният дроб изхвърля в кръвта глюкоза, спира отделянето на храносмилателни сокове устата пресъхва, ръцете се изпотяват. Организмът е готов да реагира на опасността по един или друг начин – самозащита, бягство, изпреварващо нападение.

Невромедиатори и клетъчни рецептори

Да обобщим: вегетативната нервна система е представена в централната си част чрез симпатикови и парасимпатикови ядра в главния и гръбначния мозък, а в периферията – от нервни влакна или възли, ганглии. Нервните влакна обхващат цялото тяло като мрежа, подобна на тази на кръвоносните съдове. Самите вътрешни органи също са снабдени с такива влакна, които като датчици събират данни за състоянието на организма и ги предават на съответните центрове. В обратна посока към периферията се отпращат сигнали за коригиращи въздействия; така постоянно следват процеси на възбуждане и задържане.

Предаването на въпросните сигнали става чрез невронни контакти на ниво клетъчни мембрани, при което се отделят специфични вещества-посредници или т.н. невромедиатори. Основни невромедиатори на вегетативната нервна система са компонентите ацетилхолин и норадреналин. Преходът на невромедиаторите от една в друга клетка причинява биохимични промени, които водят до функционални промени – например определени мускули се съкращават или отпускат.

Рецептори са онези зони/компоненти на клетъчните мембрани, които възприемат въздействието на невромедиатора и включват веригата на биохимичните реакции вътре в клетката. По същество това е възприемане на нервния импулс и реакция/изпълнение на подадената команда.

Вегетативна нервна система на ембриона

През третата седмица от развитието на ембриона започват да се оформят симпатикови стволове и възли; “материал” за това са мигриращите от нервната  тръба невробласти. Едновременно с това те се стремят към локализация на бъдещите вътрешни органи. Първоначално симпатиковите възли се образуват в чревната стена, а по-късно в сърдечната. Първоначалното формиране приключва към края на седмата седмица от развитието на ембриона. Междувременно се развиват и вегетативните центрове на гръбначния мозък, като за тяхна изходна база служат симпатобластите.

вегетативна нервна система
Формирането на вегетативната нервна система на ембриона започва през третата седмица след зачатието

Парасимпатиковата система първо се появява в лицевата зона от същите невробласти, които са се отделили от края на нервната тръба. По принцип нервната система започва формирането си от ектодермата, а както стана ясно – израстването на вегетативната започва от парасимпатиковия дял. Видяхме, че първите елементи на вегетативната нервна система се проявяват през третата седмица от вътреутробното развитие. До момента на раждането централните вегетативни елементи и периферните дялове на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система в основни линии са формирани, но тънката им морфологична и функционална настройка ще продължи още години.

Сравнителна анатомия и еволюция на вегетативната нервна система

Съществуването на новороденото в една нова среда се осигурява чрез комплекс от безусловни вегетативни рефлекси, които регулират дейността на дихателната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система, съня и будното състояние, хранителното поведение, телесната температура. Функционално това е едно постоянно поддържане на вътрешната среда на организма, макар функциите да са още далеч от съвършенството.

В ранна детска възраст можем да разграничим няколко етапа, които се отличават по своята функционална активност и диференцираност на вегетативните реакции.

  • Първи – от момента на раждането до двумесечна възраст. Вегетативната нервна система е развита различно в различните органи, вегетативните ефекти са непостоянни, бързо преминаващи от една система в друга. Така например прозявката или дефекацията могат да причинят брадикардия, а плачът – тахикардия.
  • Втори – от 2 со 7 месеца. Възбудимостта на вегетативната нервна система нараства, разширяват се функциите на симпатиковия й дял.
  • Трети – до 12 месеца. Вегетативните реакции се стабилизират, активно се включва централната им регулация.

От началото на втората година започва стабилизация и напасване на вегетативните функции, но до пълното им съвършенство се достига постепенно едва към 12-годишна възраст.

Как влияе стресът на ВНС?

Непременно трябва да се отбележи, че именно стресът може да разцентрова работата на вегетативната нервна система най-осезаемо. Функциите й биха могли да се окажат напълно блокирани при възникването на такава ситуация. Ако например се случи внезапно някакво произшествие, което не сме очаквали – каква ще е реакцията ни?

В ситуация, когато възникне животозастрашаваща ситуация – например пада тежка скала или се появява опасно диво животно – един може да си плюе на петите и да избяга, а друг да се вцепени от сдтрах и да не може да помръдне. И видът на реакцията изобщо няма да зависи от разумно решение на засегнатия, а от начина, по който на безсъзнателно равнище реагира неговата вегетативна нервна система. Знаем, че системата регулира работата на много системи и органи – храносмилане, репродукция, дейности на сърдечно-съдовия апарат, на белите дробове и отделителната система. В човешкото тяло има множество центрове, които могат да реагират на стреса благодарение на вегетативната нервна система. Ние не можем да изберем модела, по който по нервните трасета ще протекат съответните импулси и един или друг орган ще реагира на стреса. Но все пак това едва ли трябва постоянно и силно да ни тревожи: все пак стресовите ситуации, истински опасните и съдбоносните, не са чак толкова чести.

Заболявания на вегетативната нервна система. Симптоми

От казаното дотук лесно може да се заключи, че вегетативната нервна система има изключително значение за работата на практика на всички органи и системи в човешкото тяло. Именно затова всяко функционално нарушение в работата й се проявява чрез отклоненията в отделни зони на организма, в отделни механизми или в общото му състояние. Такива разстройства на вегетативната нервна система могат да са наследствени, но могат да са и резултат от външни въздействия в житейските процеси. Наистина работата на вегетативната нервна система е невидима, когато тя тиктака точно и е здрава – но случи ли се отклонение, няма как да не го почувстваме. Ето няй-често описваните  варианти на болестни отклонения:

  • На нервната система – неспособност на организма без странична помощ да смъкне телесната температура;
  • На стомашно-чревния тракт – повръщане, запек или диария, неспособност да се преглътне поетата храна;
  • На кожата – сърбежи и зачервяване, лющене, трошливост на ноктите и косата, косопад; освен това – повишено или намалено потоотделяне;
  • На зрението – липса на сълзене, неспособност за фокусиране, размазване на възприеманите образи;
  • На дишането – неадекватни реакции при повишено или понижено съдържание на кислород в кръвта;
  • На сърдечно-съдовата система: сърцебиене, задушаване, шум в ушите, световъртеж, припадъци;
  • На отделителната система – всевъзможни проблеми от рода на незадържане на урина, прекалено чести позиви за уриниране;
  • На половата система – неспособност да се достигне до оргазъм, преждевременна ерекция и пр.

От различни разстройства на вегетативната нервна система страдат 70% от възрастните и 25% от децата по цял свят. Тази статистика не би трябвало да ни изненадва, ако се поинтересуваме от причините за подобни данни. Ето ги: хроничен стрес, наследственост, хормонални разстройства или възрастови изменения на хормоналните баланси, заседнал живот, нездравословно хранене, злоупотреба с цигари и алкохол, травми и операции, интоксикации в резултат на възпалителни процеси, продължителен прием на силни лекарства, самолечение, алергични заболявания.

Кратка класификация на болестите и разстройствата

Върху класификациите на вегетативните разстройства се работи непрекъснато и съществуват какви ли не варианти. Така например тази група заболявания могат да се разделят на групи в зависимост от локализацията на пораженията; говори се за генерализирани, сегментарни и локални поражения. Освен това може да бъде засегнато централно или периферно звено на вегетативния рефлекс. Така например развитието на тумор в задната черепна ямка причинява поражение на продълговатия мозък, в резултат на което се нарушава регулацията на артериалното налягане при промяна на позата – така че се проявява т.н. ортостатична хипотония. Ако пък са увредени нервни трасета, свързани с функциите на кръвоносните съдове – това се случва при диабет – може да се развие артериална хипотония.  Сегментарни или локални нарушения се проявяват например при поражения на гръбначния мозък.

Вегетативните разстройства могат също да се класифицират по наличие или отсъствие на признаци за поражение на централната нервна система. Това е много важно, тъй като патогенезата и прогнозата при двата типа разстройства са различни.

Заболяванията на вегетативната нервна система могат  да се разделят на групии  по такива показатели като например наследствени-придобити, според патологоанатомичните изменения, според вида на невропатията – сензорна или моторна, и пр.

Обилното изпотяване като симптом

Човек може да се поти интензивно не само при голямо физическо натоварване или горещо време; една от причините за подобен симптом може да е преживяването на стрес или силно нервно напрежение. При неврологични заболявания могат да бъдат засегнати дялове на вегетативната нервна система – но също и центрове на главния мозък, които са отговорни за телесната температура и потоотделянето Ако например в даден момент настъпи инсулт, мозъчното кръвообращение се нарушава, може да се запуши кръвоносен съд, който храни определен участък на мозъка. Ако този участък е свързан с терморегулацията, засегнатият от инсулт човек започва интензивно да се поти – това е т.н. хиперхидроза.

Ако пък е засегната вегетативната нервна система и по-точно симпатиковият й дял, силното потене е причинено от нахлуването в кръвта на адреналин. При болестта на Паркинсон например силното потене е един от основните симптоми.

Изтръпване на ръцете и краката, схващане

Изтръпването на крайниците, схващането, както и други прояви от рода на бодежи, мравучкане или “стрелкащи” болки, може да се дължи на различни причини – сред тях и на отклонения във функциите на вегетативната нервна система. Касае се за т.н. невровегетативна дистония, която е резултат от дисбаланс във функционирането на симпатиковата и парасимпатиковата система. Обикновено споменатият симптом е придружен и от усещания за световъртеж, за необяснимо движение на предмети и обекти, заобикалящи човека със споменатите симптоми.

Изтръпването на крайниците може също да е резултат от увреждания на сегменти от нервните трасета – част от вегетативната нервна система; това може да се наблюдава при болни от диабет. Медицината нерядко определя подобни симптоми като състояние, а не като болестен признак – по скоро предупреждение на организма, че се нуждае от почивка и че постоянният стрес му е дошъл в повече. “Хванати” в начален стадий, тези състояния са обратими при подходящ режим на живот и терапия (framar.bg).

Тежкото безсъние като симптом

Безсънието е един от сигурните симптоми на нервните разстройства, чиято специфика е доста разнообразна. Обикновено се казва, че това са симптоми от реактивен тип – т.е. организмът реагира на въздействия от различен тип, като нервната му система е изведена от обичайния си ритъм на работа и по тази причина се проявяват признаци на критични състояния и разстройства като безсъние, раздразнителност, постоянна умора, световътреж, главоболие и пр.

Дайте мнение и Вие тук!

Безсънието в част от случаите може да се дължи на вегетативно-съдова дистония, за която ще стане дума малко по-късно. По същество тук не става дума за типично нервно разстройство, а за нарушение на вегетативната система – управляваща функционирането на целия организъм. Споменатият дисбаланс между симпатиковия и парасимпатиковия дял на системата е обяснението за погрешните сигнали, които системата изпраща по линията сън-будуване, което прави заспиването невъзможно.

Лечение на вегетативна нервна система

Медицината е наясно с механизма за предаване на информация във вегетативната нервна система. При болестни отклонения или критични състояния, засягащи определени органи и техните функции, може да се определи в какви точки от нервното трасе е необходимо да се действа и с това да се предизвика определен ефект. Затова може да се използват лекарства, които или имитират, или блокират действието на невромедиаторите – за тях стана дума по-рано. Или пък потискат действието на ферменти, които въздействат на въпросните невромедиатори. По този начин чрез външна намеса се възстановява нормалното функциониране на един или друг орган и това е решаване на проблема “в движение”. Намесата е от симптоматичен тип: позволяваме на засегнатия орган да възстанови обичайната си работа и това може да е сърцето, стомахът, бронхите и пр.

  • Изборът на медикаменти е индивидуален и зависи както от проявените симптоми на вегетативното разстройство, така и от други фактори като предишни хронични заболявания, възраст, общо здравословно състояние и пр. На вегетативните разстройства и терапиите при подобни състояния влияят и други фактори като режим на хранене, избягване на стреса, спортуване и т.н.

Хората, които страдат от някакво разстройство на вегетативната нервна система, обикновено неглижират симптомите му в ранната фаза – а впоследствие не са в състояние да го контролират. Нерядко този тип разстройства са свързани с диабета и прогресията му. В случаи като този например първоначално може да се окаже достатъчно стриктно да се контролират стойностите на кръвната захар. Ако връзката е друга, трябва да се акцентира върху лечението на основното заболяване, за което вегетативното разстройство се явява вторично. Може да се приеме, че всяко хронично заболяване при развитието си може да причини сред усложненията и разстройство на вегетативната нервна система. Пациентът трябва да е обучен как да предотврати това, като контролира посоките на потенциално възможното разстройство. Ето как:

  • При заболявания на стомашно-чревния тракт, като приема медикаменти против диария/запек; различни упражнения, които увеличават подвижността и поддържат нормална чревна перисталтика; подходящо хранене;
  • При кожни заболявания – използване на медикаменти за локално външно приложение, които неутрализират раздразнението и сърбежите; антихистаминови препарати – за намаляване на сърбежа;
  • При болести на сърдечно-съдовата система: увеличен прием на течности; носене на специално бельо; прием на лекарства за контрол на кръвното налягане.

Няма как да не се съгласим, че вегетативната нервна система регулира функциите на човешкия организъм в цялост. Затова всеки проблем, който се прояви при работата му, трябва да се обсъди с медицински специалист. Да не подценяваме нещата: вегетативната нервна система е с огромно значение за човешкия живот – именно благодарение на нея човекът се е научил да оцелява в стресови ситуации от всякакъв тип.

И още нещо: което и да било лекарство, както и билка или друг терапевтичен метод от народната медицина, може да се препоръча единствено от лекар, при това – след задълбочено изследване върху анамнезата на конкретния пациент. Самолечението е недопустимо, защото последиците от прилагането му могат да са опасни.

Билки за вегетативна нервна система

Бял имел, бабини зъби, глог, валериана, маточина – това са само част от билките, с чиято помощ може да се нормализира работата на вегетативната нервна система. Народната медицина препоръчва билкови отвари и настойки, чийто прием се съчетава с избягване на стреса, достатъчно време за почивка, осемчасов сън и умерена физическа активност. От bilka.info препоръчват следните билкови запарки при вегетативни разстройства:

  • Смесват се равни части сухи билки маточина, глог и бял имел. Две чаени лъжички от сместа се запарват за 10 минути с чаша вряла вода, запарката се прецежда и се пие като чай. Дневно са допустими до 5 чаши прясно приготвяна всеки  път запарка.
  • С чаша вряла вода запарваме по една чаена лъжичка сух валерианов корен, глог и дяволска уста. След 15 минути прецеждаме – дозата е за един ден. На сутринта и по обяд вземаме по една чаена лъжичка, а вечерта изпиваме цялото останало количество.

Вижте и тази рецепта от руската народна медицина:

  • Приготвяме смес от три супени лъжици плодове глог, две супени лъжици сух глогов цвят, по три лъжици корен от валериана, бял равнец и жълт кантарион. Всички сухи съставки се смесват добре; от сместа гребваме една супена лъжица и я заливаме с чаша вряла вода. Оставяме да се запарва под капак; прецеждаме след 6 часа. Три пъти дневно приемаме по една четвърт от прецедената запарка – половин час преди хранене.

Дистония или вегетативна невроза

Дистония или вегетативна невроза е състояние на дисфункция, което засяга работата на различни органи и системи. Възникващите разстройства и заболявания могат да са резултат именно от нарушени вегетативни фенкции – а не от органични изменения в тъканите на вегетативната система. Практика е при диагностичните изследвания да не се откриват структурни промени в органите, от чието състояние и работа пациентът се оплаква.

Вече сме наясно с това, че вегетативната система – като част от общата нервна система, по същество е сложно организиран комплекс от клетки, които регулират инервацията на всички вътрешни органи и системи, кръвоносните и лимфните съдове, жлезите с вътрешна и външна секреция. Работата и функционирането на вегетативната система не се подчиняват на разума ни и ние не можем да ги управляваме. Центровете на регулация, които командват работата на цялата вегетативна система, се намират в различни дялове на хипоталамуса – разположен в главния мозък. При такава организация на системата е лесно да проумеем, че всяко патологично състояние в организма, предизвикано от каквато и да било причина, може да причини функционално разстройство на вегетативната система, т.е. вегетативна невроза, дистония.

Какво представлява дистонията, значение

По същество дистонията е неправилно функциониране на вегетативната нервна система,  нарушен баланс между симпатиковата и парасимпатиковата й част. В много случаи то се дължи на психогенни фактори, на стрес, а отраженията на вегетативния дисбаланс карат мнозина да страдат от несъществуващи болки и болести в различни органи. Разстройството е лечимо, промените са обратими, но мерките за лечение трябва да се вземат колкото може по-рано. Действа се с медикаменти и билки, физически упражнения, здравословно хранене и балансиран режим на живот.

Видове вегетативна дистония. Симптоми

Вегетативните разстройства се определят като неврози/неврастении и се проявявят чрез следните клинични синдроми:

  • Вазомоторен синдром – главоболие, световъртеж, мигрена, колебания на артериалното налягане нагоре-надолу, вазомоторна форма на Синдрома на Мениер (внезапно гадене и световъртеж). Възможни са също болки в мускулите и ставите, болки в стомаха и крайниците.
  • Вегетативно-кожен синдром: увеличена чувствителност на кожата, синкав тен, сърбежи, изсъхване или прекалено овлажняване на кожата;
  • Вегетативно-трофичен синдром: нарушена трофика на мускулите, ноктите и косата, атрофия на мускулите, трофични язви и ерозии;
  • Вегетативно-висцерален синдром: чувство на недостиг на въздух, псевдостенокардия, затруднено преглъщане, дисбаланс на функции като отделяне на жлъчен сок, дефекация, функции на пикочния мехур, нарушения във всички обменни процеси;
  • Вегетативно-алергичен синдром: оток на Квинке, хранителна алергия, уртикария, алергичен ринит.
Невровегетативна дистония

Невровегетативната дистония се проявява в определени случаи като вид вегетативна лабилност. Пациентът с такава диагноза постоянно се оплаква от различни болки и дискомфорт в една или друга част на тялото. Оплакванията му са нерядко странни и хаотични, преминаващи едно в друго, неясни и на практика немотивирани. Хората с такива проблеми обикновено се наричат “трудни болни”, тъй като сами объркват формулирането на здравословния проблем. На практика те хленчат без истинска причина и се жалват ту от стомаха, ту от червата, от различни коремни болки,     стряскат се от мними сърдечни болки, гадене, спазми в хранопровода, полови разстройства.

Ако човек приеме оплакванията им за достоверни, ще излезе, че тези страдалци имат мъчителни невралгии, главоболие, болки в мускулите, нещо им е “разкършено” ту тук, ту там. При обективни клинични изследвания малко от тези оплаквания намират потвърждение в някакви органови или тъканни промени. По-скоро се касае за вегетативни нарушения, за “разцентроване” на баланса и функционална нестабилност на вегетативната система.

Вегетативно съдова дистония

Този проблем бихме могли популярно да наречем “загуба на контрол върху тонуса на кръвоносните съдове”. От промяната в състоянието и функционирането на артерии и вени могат да страдат различни органи и системи и пациентът да се оплаква например от прекомерно потене, главоболие, сърцебиене, болки в областта на шията,  влошена памет и концентрация, бърза умора, раздразнителност, схващане на крайниците, повърхностен сън, зачервяване на кожата при най-слаби механични дразнения.

Този вид разстройство на вегетативната система може да е аларма за болестно състояние, което при неглижиране може да провокира след време съдови болести на мозъка, инсулт и пр. Когато  се търси причината за проявите на вегетативно съдова дистония може да се намери връзка с причинилите я заболявания на някои органи, т.е. дистонията е вторично състояние. Често става дума за чернодробно заболяване, патология на жлъчните пътища, нарушена чревна микрофлора, гастрит, колит или язва.

Болестите в стомашно-чревния тракт могат да имат за последица продукцията на токсични компоненти, които буквално блокират или променят нервните трасета на вегетативната система. Хормоналният дисбаланс при бременност или менопауза също може да стане причина за съдова дистония. Така потенциално биха подействали и проблеми от рода на алергични заболявания, ендокринни патологии, други болести на сърдечно-съдовата система.

Неуточнена дистония

Популярните текстове на тема “вегетативна дистония” често отбелязват, че в сериозната научна литература такава диагноза няма и че за дистонията не се говори като за специфично заболяване. Освен това скептиците смятат тази тема за измислена, а самата болест – за призрак, ако съдим за нея по субективните данни на самите пациенти. Всъщност дистонията в много случаи съществува като реално болестно състояние и е по-скоро невидима, отколкото призрак. Не са редки случаите, в които тя си остава неуточнена и специалистът не спира да се чуди кое от многото й разнообразни състояния да приеме за достоверно. Всъщност това е лошо, защото под маската на една неуточнена дистония може да се крие например сърдечно-съдово, неврологично и дори онкологично заболяване. Освен това медицината си остава длъжник на пациентите в посока на вегетативните нарушения; хроничните нарушения на вегетативния тонус съществуват, но липсват ясни диагностични критерии и лечебни подходи за тях.

Дистония или паническо разстройство?

Ако  споровете – има ли или няма такава болест като вегетативната дистония – все още не са достигнали до етапа на заключението, то за паническото разстройство, тревожно разстройство и панически атаки и пр. може да се говори с по-категорична определеност. И специалистите биха признали, че понякога състоянието на един пациент с вегетативно разстройство е почти същото като на друг, чиято диагноза категорично е паническо разстройство. Т.е. симптоматиката е твърде сходна, но и неспециалистът би казал, че при паническото разстройство и по-точно при пристъп на паника всички описвани симптоми се проявяват в много остра форма. На практика паническото разстройство може да е свързано с проявена по-рано вегетативна дистония, която е била оставена без терапия.

Други видове дистония

Ако обърнем внимание на различните класификации, отнесени към вегетативната дистония, можем да говорим и за други видове дистония. Така например според причините за възникването си дистониите са няколко групи, като водеща сред тях е първичната. По правило тя се проявява чрез единствен симптом, най-често тремор на ръцете. В повечето случаи други симптоми на фанукционалното нарушение не се проявяват.

Друга форма е т.н. “дистония плюс”, която е съчетана с прояви на паркинсонизъм. В този случай могат да се открият определени неврохимични нарушения, но липсват структурни изменения в главния мозък.

Има и дистония, която се проявява като мултисистемни невродегенерации и която има тежки проявления, нерядко с летален изход. Пример за това са прогресиращият надядрен паралич, както и митохондриалните енцефаломиопатии.

Може да се говори също и за дистония с ранни прояви или за дистония с късно начало. Първият тип се проявява във възрастовия диапазон 20-30 години и първите симптоми се проявяват в зоната на крайниците. Дистонията с късно начало засяга най-напред подвижността на ръцете и шията.

Лекарства

Повечето пациенти с вегетативна дистония нямат нужда от медикаментозно лечение – тя може да се контролира, като променим начина си на живот. Но ако здравословните принципи не водят до стабилизация на организма, има смисъл да се търси специалист и да се започне прием на подходящи лекарства. Повтаряме съвета – не си избирайте хапчетата сами, като се ръководите от мнението на съседката или от телевизионната реклама. Тънка работа е това и вместо да си помогнете – може сериозно да си навредите. Понякога лечението на специфичен проблем, свързан с един или друг вътрешен орган, е достатъчно и друго лекарство няма да ви потрябва.

Лекарствените средства, прилагани при дистония, условно разделяме на три групи:

  • Седативни средства;
  • Лекарства за сърдечно-съдовата система;
  • Медикаменти за централната нервна система – невролептици, транквилизатори, сънотворни, антидепресанти.

Почти винаги специалистът ще препоръча и витамини и ще наблегне върху стабилизацията на имунната система. Правилният избор трябва да помогне бързо и ефективно, вегетативните разстройства могат да са обратими.

Деанксит

Деанксит е медикамент, чийто прием облекчава тревожност и потиснатост. Препоръчват го при депресия и състояния на апатия, тревожност, психосоматични разстройства. Съдържа  компонентите флупентиксол и мелитрацен, които в комбинация действат активиращо и антидепресивно. Избягва се при бременност и кърмене и не се прилага при деца.

Обикновено на пациентите се препоръчват два приема по една таблетка деанксит, сутрин и по обяд, а при пациентите в напреднала възраст – само една сутрин. В някои случаи лекарят може да препоръча вариант с две таблетки сутрин и една по обяд. Точната доза трябва да бъде определена от лекуващия, който препоръчва и кога да се прекрати лечението – това става постепенно, чрез плавно намаляване на дневната доза.

Лекарството има някои странични ефекти – например неспокойствие и възбуда (по тази причина таблетките не се приемат вечер!); освен това – замаяност и умора, проблеми със зрението, пресъхване на устата, запек, в редки случаи – мисли за самоубийство. Съобщавано е и за случаи на хепатит и  венозни тромбози.

Други лекарства

Както вече споменахме, изборът на медикаменти – ако се прецени, че са необходими, е индивидуален и няма да намерите стандартна схема за лекарствена терапия на вегетативна дистония. Подборът на едно или друго средство зависи от избирателността на неговото действие. Това може да са различни продукти, засягащи състоянието и функциите на сърдечно-съдовата система, например фенилефрин или клонидин, на дихателните органи при бронхиална астма – салбутамол, за намаляване на отока на лигавиците – ксилометазолин, и пр. подходящи в определени случаи могат да се окажат продукти, препоръчвани на хипертоници – като метопролол или атенолол. Върху функциите на вегетативната нервна система могат да повлияят положително и такива продукти като атропин и нскополамин, трициклични антидепресанти, сънотворни, дори баналните валерианови капки. На практика списъкът с варианти е неизчерпаем.

Хомеопатия за дистония и вегетативна нервна система

В повечето случаи обръщането към хомеопатичните средства има връзка с такива дисбаланси на вегетативната нервна система, които се проявяват в състояния на тревожност, страх или депресии. Ефектът  засяга симптоматиката, като облекчава мъчителните състояния. Ето някои най-често препоръчвани продукти в подобни случаи, според puls.bg:

  • Аконитум напелус – при остри състояния на страх и тревожност със сърцебиене;
  • Страмониум – при страх от самота и тъмнина, за хора, които заспиват на светната лампа, имат кошмари и често се будят;
  • Аргентум нитрикум – ако потребителят е в състояние на постоянна и безпричинна тревожност, с чсти стомашни кризи, световъртеж и пр.;
  • Нукс вомика – продуктът е определян като основен при терапии, свързани със страхови неврози, вегетативни разстройства, произтичащи от вегетативния дисбаланс хипертонични кризи и пр.

Трябва да напомним, че подборът на едно или друго хомеопатично средство може да бъде направен единствено от лекар хомеопат, който при това е добре запознат със здравословното състояние на пациента и особеностите на личността му.

Лечение с билки и народни лекове

Лечението без хапчета на вегетативни разстройства, страхови неврози, дистония надгражда промените в начина на живот на пациента. Задължително е човекът да редува разумно натоварванията с почивки, да се откъсва периодично от всекидневните си задължения и да прекарва известно време в тишина и покой, да прекарва време на открито – светлината е от изключително значение за правилния хормонален баланс, и пр.

Много от билките, които народната медицина препоръчва “за нерви”, на практика са с положително въздействие върху вегетативната система и могат да вършат чудесна работа – такива са класическата валериана, маточина, глог и пр. В някои рецепти на билкови комбинации се оглежда опитът на поколения, за които синтетичните медикаменти са били напълно неизместни и въпреки това са успявали да се измъкнат от неприятни и мъчителни състояния.

Ето една такава рецепта, която е универсална като въздействие върху нервната система и в частност – за проблеми от типа на дистония:

  • Две супени лъжици корен валериана и една чаена чаша семе от копър се сипват в термос и се заливат с един литър вряла вода. Сместа се запарва цяла нощ, на сутринта се прецежда. Пие се три пъти дневно по 150 мл . Трябва да се изпият последователно поне три такива дози.
Лечение с билки. Демир Бозан и др. билки за нерви

Хвощ, великденче, глог, царевична коса, котешка стъпка и блатен тъжник: тези 6 лековити растения са съставките на комплекса Демир Бозан. Билковата смес вече е достатъчно популярна и едва ли има нужда от специално представяне; терапевтичните й ефекти в няколко посоки са доказани от практиката. Сред полезните въздействия на демир Бозан е и балансирането на вегетативната нервна система и неутрализирането на някои от неприятните симптоми на дистонията.

Други популярни билки за нерви са маточината, белият имел, ментата, в малки дози към билкови смеси – бял равнец и жълт кантарион.

Вижте и тези билкови рецепти, които може да са ви полезни при дистония:

  • Смиламе овесени зърна в кафемелачка и сипваме в термос две супени лъжици от получената маса; заливаме с две чаши вряла вода и оставяме да се запари за цяла нощ. На сутринта прецеждаме; изпиваме настойката за един ден, на глътки.
  • Две чаени лъжички суха върбовка – от аптеката, се заливат с чаша гореща вода и се запарват 20 минути. Прецеждаме, пием по половин чаша до 4 пъти на ден.
  •  Витаминен чай от шипки, черна и червена боровинка, листа от черна боровинка, мента, горски ягоди, листа от офика. От всички съставки се взема по равно, прави се смес. Две супени лъжици от сместа заливаме с чаша гореща вода и варим на водна баня – на слаб огън – 15 минути. Оставяме да се охлади и прецеждаме. Пие се по половин чаша 2-3 пъти на ден (blitz.bg).
Народни методи за лечение

Народната медицина препоръчва мерки за укрепване на имунната система като прекарване на повече време на чист въздух, въздушни и слънчеви бани, контрастни душове; веднъж седмично – да се взема студен душ.

Храненето е много важна част от правилата на народната медицина за здрава вегетативна система: препоръчват се повече пресни зеленчуци и плодове, ядки и риба, да се намалят мазнините, тлъстите меса и пърженото, пикантните подправки, тютюнът и силният алкохол.

Източници:

    Вегетативная нервная система регулирует работу множества органов
  • Лечение вегетативной нервной системы.

Първоначално публикувано на:05.12.2017 @ 15:43

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

остеохондроза

Остеохондроза: как да се избавим с и без лекарства и операция?

Остеохондроза: що за болест е това. Симптоми и видове; защо боледуваме. Терапиите  за остеохондроза. Усложнения …

6 Мнения

  1. Здравка Драгнева

    Изключително полезна публикация – темата е много актуална (специално за мен) Ще проуча подробно статията, ще задам въпросите които много ме вълнуват и ще коментирам това което смятам,че е от голяма полза.
    Още веднаж благодаря за особенно актуалната статия и темата която смятам,че вълнува мнаого хора в днешното напрегнато ежедневие на всичи нас.

  2. Благодаря!!!Къде са тези лекари,които знаят тези неща и лекуват пациентите си правилно?Първо лекуват дистонията,после последствията от нея.

  3. Маргарита Андонова

    Кои витамини оказват положително въздействие върху функционирането на вегетативната нервна система ?
    Благодаря !

  4. Лекувам успешно моята дистония с кристалотерапия /топаз/. Резултатите са забележителни. Хвърлих всички лекарства с които ме лекуваха от астма, инфизем, ХОББС и всякакви измишльотини . Губех и тегло, опасявахме се от най-лошото, изследваха ме за онкологично заболяване, за сърдечни проблеми. Лекарите така и не се сетиха за Вегетативната Дистония. Лечението не е се повлиява от медикаменти. Лекува се с психическа пренастройка. Кристалната структура на топаз подпомага лечението. Сега съм здрава. Отне ми около 3 седмици да се стабилизирам. Сега прочиствам организма си от токсините на лекарствата, с които напразно ме тровиха!

Вашият отговор на Маргарита Андонова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *