Миокардната дистрофия е невъзпалително увреждане на сърдечния мускул, което е възникнало след нарушена обмяна на веществата.
Подобни нарушения могат да бъдат чисто функционални, обратими, без да се намерят каквито и да било изменения в миокарда. Но също така могат да доведат и до сериозен миокардит и дори до инфаркт на миокарда.
В по-тежки случаи в мускулните влакна се открива белтъчна, мастна или друг вид дистрофия.
Основните причини, които водят до дистрофия са следните:
* анемия, при която миокардът се снабдява с по-малко кислород;
* нарушение на храненето и авитаминози – гладуване, непълноценно хранене, авитаминоза, пелагра и др.;
* интоксикации с алкохол, фосфор и други вещества или ендогенни интоксикации при захарен диабет, бъбречна или чернодробна недостатъчност;
* ендокринни разстройства – главно хипер- и хипотиреоидози, затлъстяване и други;
* резки пренапрежения на сърдечния мускул – тежка и изтощителна работа, уморителни спортни състезания и други.
Болните се оплакват от лесна умора, задух при движение, сърцебиене. При изследване на сърцето могат да се установят нормални или леко разширени граници. Тоновете в някои случаи са глухи, може да се чуесистоличен шум. Пулсът е лабилен.
Протичането на миокардната дистрофия преди всичко зависи от основното заболяване, която я е причинило. При излекуването му дистрофията на миокарда се премахва. Прогнозата като цяло е добра, но при задълбочаване на основното заболяване може да се стигне до сърдечна слабост или смърт