Ревматизъм, кардит и порок на сърцето. Средната продължителност на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече.
След първия ревматичен пристъп почти при половината от болните се развива сърдечен клапен порок.
След всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства.
В зависимост от локализацията на ревматичния възпалителен процес се обособяват няколко болестни форми на ревматизма:
♣ сърдечна;
♣ мозъчна (церебрална);
♣ кожна;
♣ ставна;
♣ смесена.
Ревматичният процес се развива на пристъпи. Първият ревматичен пристъп се среща при деца и подрастващи. Той се предшества от възпаление, предизвикано от стрептококи. Две до три седмици след стрептококовата инфекция започва ревматичен пристъп.
Най-важните негови признаци са:
♣ покачване на телесната температура до и над 38 градуса;
♣ интоксикация на организма;поява на полиартрит;
♣ поява на кардит;
♣ поява на хорея минор;
♣ поява на кожен ревматизъм.
Повишената температура се нормализира след 3-4 седмици, а понякога и по-рано. Болните обилно и често се изпотяват. Ревматичният полиартрит представлява увреждане на ставите.
Големите стави (коленни, лакътни, глезенни, гривнени) се подуват, стават болезнени при движение и покой, кожата върху тях се зачервява. Обикновено ставното възпаление е добре изразено около седмица, след което затихва -отокът и болката изчезват, движенията в ставите се възстановяват.
Понякога ревматичният пристъп засяга между прешленните дискове и ставите на пръстите на ръцете. Засягане на сърцето се наблюдава в около половината от болните след прекаран първи ревматичен пристъп.
Увреждането и възпалението на сърцето протичат по-дълго време и в повечето случаи се развива постепенно сърдечен клапен порок. Най-често болните се оплакват от лесна умора, обща отпадналост, сърцебиене, учестена сърдечна дейност в покой и в легнало положените, стягане в сърдечната област.