Хемангиом: какво представлява, лекува ли се

Що е то хемангиом? Каква е причината за появата му и как да се премахне безопасно. Лечение с медикаменти, хирургични методи, с лазер, с течен азот. Кои органи могат да бъдат засегнати. Злокачествени заболявания, които имат сходство с хемангиом

Хемангиом е доброкачествен съдов тумор, който се развива поради вродена аномалия на кръвоносни съдове. Неприятният хемангиом може да се оформи във всеки орган или в различни тъкани, където се намира разклонена мрежа от кръвоносни съдове – кожата, черния дроб, бъбреците, гръбначния стълб и др.

Хемангиом, който застрашава функциите на някои органи, трябва да се отстранява

Хемангиом, който застрашава функциите на някои органи, трябва да се отстранява

Съдовият тумор има специфика, която го прави доста различен от останалите доброкачествени новообразувания. Първо и най-важно – не се трансформира в злокачествена тъкан. Освен това при хирургично отстраняване бързо рецидивират и нарастват с висока скорост. Нарастването на един хемангиом може да причини атрофия на околните тъкани, увреждане на органи или фатални кръвоизливи. Затова въпреки успокоението, че не заплашва пациента с рак, всеки хемангиом трябва да бъде квалифициран като сериозен здравословен проблем. Решаването му изисква колективни усилия от няколко вида медицински специалисти – хирург, онколог, дерматолог, интернист.

Какво е хемангиом? Обща характеристика

Най-познатата форма хемангиом е този върху кожата. Това е червено или синкаво петно – различно по размери, което при натиск може леко да се смали, но след това възстановява бързо размерите си. Аномалии от различен тип, засягащи кръвоносните съдове, са широко разпространени и разнообразни. Кожният хемангиом може да е само малко петънце на лицето, но може “невидим” хемангион да е развит в някой от вътрешните органи и да е така голям, че буквално да заплашва живота на човека. Най-често съдовият тумор на вътрешен орган се развива там, където има значителен приток на кръв. Все пак хемангиом на черния дроб или бъбреците се среща много по-рядко в сравнение с този на кожата.

Фигурин билки за отслабване

При всички случаи даденият хемангиом нараства за сметка на неудържимото разрастване на кръвоносни съдове, които не са част от нормалното кръвообращение, а буквално формират и хранят новообразуванието. Макар да няма опасност от злокачествена трансформация на тумора, при продължително развитие съвсем реална е опасността от кръвоизлив или образуване на незарастваща язва.

Друга особеност на въпросния хемангиом е самопроизволната регресия: т.е. той може да претърпи обратно развитие и да изчезне напълно, без да остави каквато и да било следа. Точно по тази причина хемангиомите не винаги се лекуват, често се изчаква да минат няколко години с надеждата за такава регресия. Тактиката на изчакването все пак не е универсална – тя се прилага само тогава, когато хемангиомът не е подложен на случайни травми, не кърви, не нараства твърде бързо и не е разположен в областта на жизнено важен орган като черния дроб, бъбреците, в близост до очите, ушите, в интимната зона. Ако някое от тези условия не е изпълнено – например туморът е в областта на важен орган и присъствието му може да наруши функциите на този орган, се взема решение за лечението на хемангиома. Изборът на терапия зависи от много фактори, както например разположението, скоростта на нарастване, общото здравословно състояние на човека и пр.

При деца, бебе и при новородени (инфантилен хемангиом)

Съдовите тумори се срещат при около 10% от новородените; момиченцата са четири пъти по-силно засегнати от момченцата. Друга особеност е, че рискът от хемангиоми е по-висок при недоносените бебета; появата на хемангиоми е в обратна зависимост от масата на бебето – т.е. колкото по-голяма е тя, толкова по-.ниска е вероятността от съдов тумор, и обратно.

Едно дете може да се роди с хемангиом или да го развие до десетия си месец

Едно дете може да се роди с хемангиом или да го развие до десетия си месец

Хемангиомите могат да са вродени или да се появят в рамките на първите четири месеца от живота на децата. През първите седмици след раждането съдовият тумор може да прилича повече на драскотина или синина. По-рядко се срещат т.н. винени петна – когато туморът е в наситено червен, тъмен цвят. Не след дълго петното става по-ясно изразено, защото туморът започва да се развива. Обикновено растежът му е интензивен през първите десет месеца от живота на детето, след което развитието затихва. В много случаи след това започва обратно развитие, т.е. смаляване на тумора; то може да продължи от две до десет години.

Най-често кожният хемангиом е неголям по размери, той е петно от порядъка на няколко сантиметра в диаметър. Повечето тумори се развиват по скалпа и шията, значително по-рядко в интимната зона и вътрешните органи. Ако едно дете има по кожата си няколко фемангиома, вероятно то развива и някой по вътрешните органи.

Самите кожни хемангиоми могат да са повърхностни, дълбоки или смесени. Повърхностният тумор на вид е струпване на ярко червени мехурчета, мъзелчета и петна по кожата; дълбокият на пипане напомня парче месо, което на повърхността се отличава с червеникаво-синкав цвят.

От всички диагностицирани хемангиоми в ранна детска възраст без никакво лечение изчезват около десет процента. По-голямата част от хемангиомите всъщност буквално се стопяват за 9-10 години, а някои и още към 5-годишна възраст на детето.

Че един хемангиом започва да се смалява, проличава по няколко признака. Най-напред цветът му се променя, той става по-сивкав. При пипане масата му се усеща омекнала и удебелена и е по-хладен. Ако наистина въпросният хемангиом не затруднява работата на някой важен орган, не предизвиква кървене или изобщо не застрашава детето по какъвто и да било начин, той е само под наблюдение и не се лекува.

Хемангиом, локализиран върху повърхността на кожата

Хемангиом, локализиран върху повърхността на кожата

Ако обаче туморът застрашава например зрението или слуха, се предприема най-подходящото за конкретния случай лечение – така се избягват необратими усложнения и дефицити на важни функции на организма в бъдеще. Понякога на мястото на оздравелия хемангиом остава напълно нормална и неотличаваща се кожа, понякога могат да останат белези или пигментацията да е променена. Такъв тип изменения се получават и след принудителното отстраняване на хемангиом чрез изрязване със скалпел или лазер, изгаряне с течен азот или електрически ток и пр.

При възрастни

Най-разпространени при възрастните са специфични ангиоми, т.е. съдови тумори – т.н. cherry хемангиоми или сенилни хемангиоми. При тях се проявява възрастова пролиферация, т.е. неконтролирано нарастване на клетките в стената на малките кръвоносни съдове. На различни места по кожата се появяват дребни папули, пъпки с черешово червено оцветяване. Този подвид на ангиомите също е доброкачествен и не създава опасност от злокачествени трансформации (framar.bg).

Причини за възникването му

Точните причини за появата на един хемангиом не могат да се формулират категорично. Науката разполага с някои теории за различни аспекти по възникването и хормурането на туморите. Не са изведени каквито и да било специфични генни мутации, които да обяснят възникването на съдовите тумори. Като най-вероятно се сочи обяснението на хемангиомите като резултат от прекарани остри вирусни инфекции в първия триместър на бременността, до 12-та гестационна седмица включително. Именно през този период на бременността у плода се формира системата на ктръвоносните съдове, а вирусните компоненти и техните токсини са способни да променят свойствата на съдовите стени. Поради такова влияние може да се формира и коментираният хемангиом.

Видове хемангиоми

Кавернозен хемангиом

Кавернозен хемангиом

Съществуват няколко работещи класификации на хемангиомите, които отчитат различни техни характеристики. Най-ясното разпределение е в зависимост от локализацията – ето как:

  • Кожни хемангиоми: Локализирани са в повърхностните слоеве на кожата. Те са определяни като най-безопасни, затова обикновено не се премахват и се изчаква регресивното им развитие. Ако обаче такъв хемангиом е разположен близо до окото, ухото или изобщо на лицето, може да се търси вариант за премахване на тумора.
  • Хемангиоми на паренхиматозни органи – черен дроб, бъбреци, надбъбречни жлези, панкреас, главен мозък, тестиси: В този случай отстраняването не бива изобщо да се отлага, тъй като е възможно необратимо увреждане на засегнатия орган или опасен вътрешен кръвоизлив.
  • Хемангиоми на опорно-двигателния апарат – стави, мускули, гръбначен стълб: Този вид не са така опасни както предходната група, затова след откриването им не винаги се прибягва до отстраняване. Най-често лечението се налага, ако нарушават нормалното развитие на детския скелет.

Представената класификация на хемангиомите е по-скоро теоретична, тъй като по същество не отразява реалното отклонение в здравословното състояние на детето или възрастния. Ето защо лекарите предпочитат да боравят с друга класификация, която отчита структурата на хемангиома, вероятността от усложнения и възможните терапии.

Ето как изглежда тя:

Капилярен хемангиом: Разположен е на повърхността на кожата и растежът е на база малки кръвоносни съдове, капиляри. Този вид хемангиом е известен също като прост или ювенилен. Отличава се с много бърз растеж.

Хемангиом на черния дроб

Хемангиом на черния дроб

Този вид се проявява у трима на 1000 души. Туморът представлява плоско петно на кожата или по повърхността на вътрешен орган, на цвят червено-розово. Постепенно цветът се насища и потъмнява, става пурпурно червен. Във фазата на растеж петното може да придобие вид на издутина с неравна повърхност. Структурата му е сложна, състои се от разширени и пълни с кръв капиляри. Ако такъв хемангиом е разположен на клепача, трябва навреме да се премахне – иначе може да причини глаукома и загуба на зрението в засегнатото око. Капилярните хемангиоми, разположени на други позиции по челото или скалпа, обикновено се стопяват за една до три години.

Кавернозен хемангиом: Съдовият тумор е разположен в подкожната зона, а на повърхността присъствието му е маркирано с червено-лилава гъбеста подутина. Този тип хемангиоми могат да са локализирани и във вътрешни органи с интензивно кръвоснабдяване – мозък, бъбреци, черен дроб.

Кавернозният хемангиом е структуриран не само от голямо количество сплитания на кръвоносни съдове, но и на специфични “мостчета” между тях. Тези съдови тумори могат да са различни по размери, единични или множество. В зависимост от начина, по който са разположени могат да са ограничени и дифузни. Ограничените са строго локализирани, с ясно очертани граници. Дифузните прорастват в околни тъкани, очертанията им са променливи и могат да достигнат големи размери.

Рацемозен, комбиниран и смесен: Рацемозният хемангиом е много рядък вид; разположен е по окосмената част на главата и крайниците. Състои се от удебелени и сплетени кръвоносни съдове, прорязани с фистули. Обикновено този подвид се отнася към кавернозните.

Комбинираният е съставен от две части – капилярна и кавернозна, затова е разположен както на повърхността на кожата, така и в подкожните тъкани. Този вид тумори се развиват върху кожата, повърхността на вътрешните органи и костите. Обикновено се развива у възрастни хора. При избора на лечение водеща е преценката за това – коя част от тумора е преобладаващата.

Смесен – състои се от елементи на съдов тумор, както и лимфоидна, нервна или съединителна тъкан. Към тази разновидност се отнасят ангиофиброми, ангионевроми, хем-лимфангиоми. Този тип тумори изглеждат доста различно, в зависимост от възможните комбинации на туморни клетки от различен тип. Клиничните им прояви зависят от комбинацията на различни тъкани. Лекарите предпочитат да ги разглеждат като отделен подвид – самостойна патология, която притежава някои черти на съдовите тумори.

Лечение на хемангиом

Лечението на хемангиом изисква точен избор в зависимо от вида на тумора и индивидуалността на пациента

Лечението на хемангиом изисква точен избор в зависимо от вида на тумора и индивидуалността на пациента

Лечението на един хемангиом не зависи от възрастта на пациента, а от локализацията и характеристиките на тумора. Това е причината терапиите за различните възрасти да са практически едни и същи. Първо – поради голямата вероятност от самопроизволно изчезване на хемангиома, нискорисковите тумори не се оперират или третират с лекарства, а се наблюдават в очакване на регресия. Вече стана дума, че все пак има рискови ситуации, когато това изчакване е невъзможно – например ако туморът с развитието си пречи на определени органи или причинява вреда за функциите им, ко травмира околни тъкани или е причина за кръвоизливи. Ето някои примери за премахване на хемангиоми по такива показатели: при разположение около очите, на шията, в гърлото, в дихателните пътища, по лицето – ако са бъдеща причина за тежък козметичен дефект; около ушите и в близост до слюнчените жлези. Допустимо е пасивната тактика на изчакване да бъде заменена с активна и в случаите, когато по някаква причина туморът започне да нараства изведнъж много бързо и да причинява усложнения.

С кортикостероиди и кортикостероид-резистентни хемангиоми

Кортикостероидите се прилагат за лечението на хемангиоми в индивидуална дозировка, като правилото е да се изчисляват по 2-3 мг медикамент за килограм телесна маса; това е дневната доза. Приемът на такива продукти обаче е ефективен само в 30 до 70% от случаите, освен това терапията с хормони има тежки странични ефекти за детския организъм – задържане на растежа, отслабване на имунитета, повишаване на артериалното налягане. По тази причина терапията с кортикостероиди обикновено не е самостоятелен подход, а се съчетава с премахването на тумора чрез някой от хирургичните методи.

Някои от хемангиомите са резистентни към кортикостероиди и това изключва лекарствената група от средствата за консервативно лечение. В такива случаи се търсят алтернативи, една от които е продуктът пропранолол.

Преднизолон

Това е синтетичен глюкокортикостероид – аналогичен по спектъра на терапевтичната си активност на хормоните, които изработват надбъбречните жлези. Може да се приема перорално под формата на таблетки, системно – под формата на инжекции, и локално, като мазило за кожа и очи. Медикаментът притежава противовъзпалителен, противоалергичен, противошоков и имуносупресивен ефект. Определя се като силно лекарство, което е приложимо при силни възпаления, мускулни спазми, състояния с интензивно отделяне на секрети.

При хемангиоми прилагането на преднизолон ограничава пропускливостта на капилярните стени, което блокира бързото нарастване и възможни възпалителни процеси.

Метронидазол

Метронидазол по същество е силно противоинфекциозно средство. Препоръчва се при тежка инфекция на дихателни органи, менингит, възпаления на ухото, храносмилателни смущения от възпалителен характер, гинекологични инфекции, инфекции на стави и кости и др.

Прилагането е в две стъпки, като през първия ден на терапията се вкарват инфузионно до 2 г от медикамента, разпределени за четири венозни вливания през 6-8 часа. Еднократната доза е 500 мг, равностойни на 100 мл инфезионен разтвор. През втория и следващите дни до 7 се правят по две венозни вливания от 100 мл, през 12 часа. Приблизително същата схема се практикува при инфекции от анаеробни бактерии, съпътстващи уязвими състояния с хемангиом. Приложима е и формата с перорални таблетки по 500 мг, като през първия ден от приема се вземат до 4 пъти по една таблетка, т.е. общо 2 г, а през следващите – два пъти дневно през 12 ч по една таблетка. Медикаментът може да се дава на възрастни и деца над 13 години и продължително – за срок от порядъка на 1-2 месеца, в звисимост от диагнозата и повлияването. Продължителният прием в ниски дози ускорява възстановяването на разранени тъкани и зарастването на язви.

Страничните ефекти са описани като главоболие, стомашни проблеми, липса на апетит, диария, сухота и неприятен вкус в устата, уртикарии.

Други

Освен кортикостероиди и противоинфекциозни средства, консервативните терапии при хемангион могат да включват т.н. бет-аблокери, медикаменти от типа на винкристин или имиквимод, интерферон алфа. Задачата на избрания медикамент е преди всичко да ограничи развитието на диагностицирания хемангиом и да предотврати усложнения и животозастрашаващи състояния.

Операция на хемангиом

Хирургичното премахване на хемангиом е сложно решение, травмиращо и не особено успешно, но то се предприема обикновено при вътрешни хемангими в рисково състояние, които не могат да се лекуват по друг начин. Касае се буквално за изрязване на част от тъканта, върху която се е развил съдовият тумор. Операцията се счита за малко ефективен метод, защото след известно време туморът  рецидивира в близост до първоначалната локация. Рецидиви има в 50 до 60% от случаите; при това се отстранява не само аномалията, но и здрава тъкан в съседство.

Принципно хирургичното решение винаги се прилага в комбинация  с последващи терапии като криодеструкция, хормонотерапия, рентгенотерапия.

Лъчева терапия

Лъчева терапия се прилага при съдови тумори, които имат проста структура и заемат голяма площ, а също и при труднодостъпни образувания. Този тип лечение се избира например при хемангиом в зоната на  очите.

Хормонална терапия

Лечението на хемангиом с хормонални препарати е един от вариантите, при който медикаментът съдейства за ограничаване растежа на тумора. Такава терапия например е подходяща при хемангиом в черния дроб. Принципно този вид тумори са трудно откриваеми, ако не нарастват бързо и не предизвикват болезнени симптоми или смущения в чернодробните функции. При бързото им нарастване обаче има риск от вътрешни кръвоизливи и провокиране на живото застрашаващи състояния, затова един от начините да се намали рискът е хормоналната терапия. Преценката – дали това е подходящото лечение и как точно да се проведе, с какъв хормонален продукт, е работа на лекуващия. Преднизолон и дипроспан са най-често коментираните продукти в тази посока.

Криотерапия

Криотерапията, назовавана също и криодеструкция, независимо от по-модерните лечебни технологии си остава често избиран вариант за премахване на капилярни кожни хемангиоми. Този метод е приложим във всеки момент, без значение в каква фаза е хемангиомът. С две думи – чрез него хемангиомът може да се третира дори във фаза на активен растеж.

Същността на лечението е в използването на течен азот, чрез който се разрушава структурата на тумора. Пълното отстраняване се постига след два-три сеанса. След премахването на аномалията мястото заздравява и кожата се възстановява, като в много случаи не остава видим белег. В случая играе роля ниската температура на втечнения азот.

Криодеструкцията все пак не е универсална терапия; тя е приложима само при лечението на повърхностни капилярни хемангиоми. Ако подобно лечение се прилози при кавернозни или комбинирани хемангиоми, това може да причини дълбоки тъканни  разрушения. Зарастването на увредената тъкан ще е свързано с груби белези.

Премахване с лазер

Премахването на хемангиоми с лазер, лазерната деструкция също е най-добра при капилярен хемангиом. Лазерът е неприложим при друг тип тумори като кавернозни и комбинирани – по същата причина: дълбоки тъканни поражения, тежки белези и риск от инфектиране на третираната зона. Лазеротерапията на обикновения кожен хемангиом  както и криодеструкцията може да се изпълнява във всеки момент – независимо от фазата на развитие на съдовия тумор.

Склерозираща терапия

Склерозиращата терапия на хемангиоми представлява въвеждане в тумора на различни лекарствени разтвори. Идеята е да се умъртвят кръвоносните съдове в тумора и впоследствие тъканта му да се трансформира в съединителна. Тук има някои специфики, с които лекуващият трябва да се съобрази. Така например ако хемангиомът е бил доста голям и лечението е започнало във фаза на активен растеж, туморът може да не изчезне напълно, а само да се умали и да прекрати растежа си.

Като склерозиращ разтвор обикновено се използва стерилен спирт, който се въвежда в съдовия тумор заедно с новокаин – последното блокира усещанията за болка. Такъв тип лечение се предприема при дълбоки хемангиоми.

Близкофокусна рентгенотерапия

Близкофокусната рентгенотерапия е по същество облъчване на съдовия тумор с рентгенови лъчи. Методът е ефективен и често се прилага при

Компресионна терапия

Компресионната терапия при хемангиом е най-безопасна и същевременно доста ефективна, така че може да се прилага при различни видове тумори – дори със сложна структура. Единственото допълнително условие е мястото с тумор да може да се превързва и стяга, защото това е същността на метода. Лечението се състои в поставянето на притискащи превръзки за определено време. След един-два месеца хемангиомът съществено намалява размерите си или изчезва напълно.

Медикаменти за консервативно лечение на хемангиом

Приемът на медикаменти се определя като безопасен и високоефективен вариант за лечение на хемангиоми. В момента най-често се препоръчват пропранолол или тимолол. Ако при наблюдението се окаже, че хемангиомът се напуква или разранява, може да се маже с метронидазол гел или мехлеми с глюкокортикостероиди като дексаметазон. Добър вариант е и поставянето на хидроколоиден пластир от типа DuoDerm Extra Thin.

Индерал

Индерал е пропранололов продукт; има го под формата на таблетки и на инжекционен разтвор в ампули по 1 или 5 мл. Медикаментът се препоръчва като средство за регулиране функциите на сърдечно-съдовата система, нормализиране на артериалното налягане и подобряване кондицията на кръвоносните съдове. Може да се взема по време на бременност.

Пероралната форма се приема половин час преди хранене, с много вода. Прилагането на инжекционния вариант може да се прави само под лекарски контрол. Любопитното е, че ефектът на пропранолол, индерал и подобни лекарства върху хемангиоми е открит донякъде случайно – като странична проява при лечение на здравословни проблеми от сърдечно-съдов характер. Изразява се в блокиране растежа на тумора и ускоряване на обратното му развитие.

Обсидан

Обсидан е още един продукт от типа “пропранолол”, производство на “Актавис”.  Обичайното му приложение е свързано със заболявания на сърдечно-съдовата система като артериална хипертония, инфаркт на миокарда, ритъмни нарушения, при тиреотоксикоза, феохромоцитом, профилактика на мигрени. Ефектът при хемангиом се изразява в заздравяване стените на кръвоносните съдове и ограничаване растежа на съдови тумори, насърчаване на обратното им развитие.

Пропранолол

Оригиналният пропранолол или генеричните лекарства с тази активна съставка се приема за най-безопасен терапевтичен подход при хемангиом. Същото мнение съществува и за тимолола. Тези медикаменти са определяни като най-подходящи за лечение на хемангиом след експериментално лечение на деца със съдови тумори.

Пропранололът се дава на болното дете два пъти дневно в индивидуална дозировка, изчислявана по формулата 0.5 мг на килограм тегло. След едноседмичен прием на пропранолол се правят изследвания за кръвна захар, артериално налягане и електрокардиограма. Ако показателите свидетелстват за отклонение в резултат на лечението, този метод се оставя и се търси алтернатива. Ако пък резултатите са в норма, дозировката се увеличава двойно и след седмица се прави същото контролно изследване. При добри резултати следва ново удвояване; последната доза се поддържа в продължение на четири седмици, след което лечението се счита за приключено. Ако лекуваният хемангиом не изчезне, модулът се повтаря след едномесечна почивка.

Капки Арутимол

Капките за очи арутимол представляват тимололов продукт. Изследвано е въздействието им при лечението на хемангиоми в младенческа възраст. Това е още един вариант за използването на бета-адреноблокери, медикаменти за терапии на сърдечно-съдови проблеми.

Капките арутимол са предпочитани при лечението на малки по размери хемангиоми. За тях лекарите считат,  че е нецелесъобразно детският организъм да се натоварва с пероралната форма на медикамента. Затова се препоръчва тимолол/ арутимол капки за очи. Капките се полагат върху малкия хемангиом три пъти дневно, с интервал от 8 часа. Преди лечението трябва да се направи точна диагностика и да се установи категорично дали туморът не е развит и в дълбочина. Резултати могат да се очакват след около месец.

Ниолол гел

Средството по логика на прилагането е сходно с капките арутимол. Ниолол е гел за очи; гел-форма на тимолола. Ефектът от прилагането му следва да е аналогичен – по основно предназначение е лекарство при повишено вътреочно налягане и глаукома. Гелът се полага върху неголемия хемангиом по вече описаната схема; добре е промените да се проследяват чрез снимки в края на всяка седмица.

Винкристин, циклофосфамид (cyclophosphamide)

Винкристинът при хемангиови се приема веднъж седмично в индивидуална дозировка, която се изчислява по формулата 0.5 мг на килограм телесна маса на детето – ако килограмите му са повече от 20. Ако са по-малко, формулата е 0.025 мг/кг .

Циклофосфамид се взема всекидневно в продължение на 10 денонощия, като дозата е 10 мг на кг телесна маса. Двете лекарства често дават тежки странични ефекти, затова в днешно време се използват рядко за лечение на хемангиоми. Сред най-сериозните смущения след такова лечение са тези на нервната система.

Други

Други консервативни терапии при хемангиом са свързани с практиката на народната медицина, към които трябва да се отнасяме много предпазливо – ясно е защо. Все пак има хора с този проблем, основно възрастни, които искат да опитат нелекарствени средства за спасение от съдовия тумор. Твърди се, че помага например компресиращата превръзка с настойка от чаена гъба. Превръзката се поставя всяка сутрин и се носи през целия ден – режим за три седмици.

Не ви съветваме да опитате – но да знаете, че има лечение и с меден сулфат, познатия “син камък”. За целта супена лъжица от продукта се смесва с половин чаша вода; в разтвора се навлажнява памучен тампон и се намазва тумора, и така 10 дни. Други средства са компресите с настърган лук или третирането със сок от змийско мляко. Повтаряме: не ви съветваме! По-човешки е да опитате със запарки от познатите билки със съдосвиващо и противовъзпалително действие като бял равнец, невен, жълт кантарион.

Симптоми на хемангиом

За видимите с просто око съдови тумори ни идва наум, когато заговорим за симптомите на хемангиомите. Клиничните им признаци обаче могат да са най-разнообразни и зависят от възрастта на пациента, размера н тумора, дълбочината на прорастване в съседните тъкани, както и локализацията на новообразуванието. Най-добре е симптомите да се разглеждат във връзка с локализацията и типа тумор, за да не се получават обърквания.

Хемангиом на черен дроб (хемангиома хепатис)

Тази форма обикновено протича безсимптомно, липсват специфични оплаквания за проблеми на черния дроб. Най-често откриването им става случайно, при ултразвуково изследване по повод друг здравословен проблем. Откриват се също и при компютърна или магнитно-резонансна томография.

  • Какво представлява хемангиом на черния дроб

Най-често се касае за един хемангиом, който е резултат от вродено сплитане и разрастване на кръвоносни съдове в самата тъкан на черния дроб. Не нараства активно и размерите му са ограничени до 3-4 см. Макар и рядко, може да започне бурно развитие и бързо да нарасне до 10 см в дияметър. В такъв случай се появяват симптомите – тежест и болки в горната дясна част на корема.

Възможни са две форми на чернодробен хемангиом: кавернозна и капилярна.

Кавернозната е възелче от сплетени кръвоносни съдове в самия орган. За някои учени това всъщност не е тумор, а дефектни кръвоносни съдове, “сбъркани” по рождение. В някои изследвания се прослдява и наследственост на явлението.

Капилярната е съчетание от свръхразвити малки венички и капиляри; счита се, че я има у 20% от населението на земята. По-често боледуват жени; предполагаема причина са хормоналните колебания, по-точно на естрогените, и като отключващ фактор се сочи бременността.

  • Лечение при възрастни и при деца

Лечението зависи не от възрастта, а от “поведението” на чернодробния хемангиом. Ако той е  разположен на повърхността на черния дроб и при нарастването си смущава функциите му или съседни органи, ако има риск от кръвоизлив или симптоми на инфекция, оперативното лечение не бива да се отлага. Разбира се – става дума за операция с висок риск, който може да се неутрализира с внимателно направени изследвания и анализи за тактиката на индивидуалната хирургична намеса.

Допустима е също и хормонална терапия, ако отстраняването на хемангиома не е задължително. Тук също  е задължително да се изготви индивидуален лечебен план, като се обмислят всички възможни странични ефекти и вреди.

Хемангиом на гръбначен прешлен

При хемангиом на прешлен болките обикновено са постоянни и не могат да се овладеят с нестероидни противовъзпалителни от типа на ибупрофен или кетонал. Не донася желаното облекчение нито масажът, нито ложкалните противовъзпалителни средства – гелове и мехлеми от рода на волтарен, финалгон, фастум гел. Гръбначният хемангиом буквално имитира пристъпи на остеохондроза, дискова херния и други заболявания на гръбнака, при които има притискане на тъкан и нарушаване на нейните функции. Локализацията на болката и дискомфортните усещания обикновено съответстват на този фрагмент от гръбначния стълб, вкойто се намира туморът. Така например ако хемангиомът е разположен в поясната област, и болката ще е там, и т.н.

Ето какво е важно да знаем за хемангиом на прешлените!

Този тип хемангиом може да бъде наблюдаван или да се предприемат оперативни мерки за отстраняването му, ако болките станат непоносими и присъствието му затруднява движението на пациента. Терапевтичната тактика трябва да бъде определена индивидуално от лекуващия, като се отчетат всички симптоми и общото състояние на пациента.

Хемангиом на главата: на лицето, на устната, на носа

Наличието на хемангиом по лицето, на главата или на устната се забелязва не само лесно, но и доста често. Туморът може да е локализиран навсякъде по повърхността на черепа – на носа, на бузата, на челото, клепача, веждата, на тила, под косата по скалпа, край ухото. Основни клинични симптоми на хемангиомите от тази локация  са болките и оцветяването на изпъкналото образувание в различни оттенъци на червения цвят.

Опасното при този тип хемангиоми е разположението им близо до такива важни органи като очите, ушите, главния мозък. По тази причина към съдовите тумори от групата трябва да има специално отношение и да се следи “поведението” им. Ако започне растеж, който е твърде интензивен и застрашава функциите на споменатите органи или им причинява необратими увреждания, решението е да се избере начин за премахване на хемангиома.

На кожата и по тялото

Кожният хемангиом може да бъде разположен по всяка част на тялото – главата, крайниците, торса, задните части и половите органи и т.н. Независимо от разположението си, тези хемангиоми притежават едни и същи клинични симптоми. когато става дума за хемангиом на кожата, това винаги е повърхностно образувание с лека изпъкналост и оцветяване в различни нюанси на червеното: червеникаво-розово, вишнево, малиново, синьо-червено и т.н. колкото повече кръвоносни съдове съдържа туморът, толкова по-наситен е червеният му цвят. Ако туморът е локализиран в подкожната тъкан, епидермисът над него може да има и нормален цвят. При физическо напрежение или при усилен приток на кръв се появява окраска, чийто цвят е по-ярко червен или по-виолетов в зависимост от това дали в кръвоносните съдове тече артериална или венозна кръв.

Самите хемангиоми от повърхността също менят цвета си, например при децата това най-лесно се забелязва – да речем, ако заплачат. Колкото по-сериозно туморът прораства в кожата, толкова по-вероятно е развитието на различни нарушения, свързани с недостатъчно хранене на тъканите – язви, хипертрихоз или прекалено окосмяване, хиперхидроза – твърде интензивно потене, напуквания и пр. При всяко нарушение на кожната цялост могат да се получат усложнения на хемангиомите, например кървене и инфекции.

Най-ясен клиничен симптом на кожния хемангион е болката, както и изпъкналата му форма. Ако леко притиснете такова образувание, то “поддава”, но после бързо възстановява формата и размера си. на пипане туморът е еластичен; колкото по-плътен се усеща, толкова по-добре – значи не е склонен да расте. И обратно.

В началото на развитието си хемангиомът почти не причинява болка, но с течение на времето болезнените състояния стават почти постоянни. Това е така, защото разрастването на туморната тъкан засяга мускулна тъкан и нерви. Възможно е да има болка и в период, когато туморът не расте, но вече е засегнал съседни тъкани. Ако е прораснал в мускул може да има и контрактура, т.е. постоянно напрегната мускулна тъкан, което именно е обяснението за болката. Може да се наблюдава и загуба на чувствителност в зоната около хемангиома или “мравучкане”. Има дори случаи, при които интензивно растящият съдов тумор прониква в дълбочината на мускул или дори в кости и нарушава функциите на опорно-двигателния апарат. Поразявайки кости, хемангиомът може да провокира остеопороза. Ако пък е разположен в непосредствена близост до очи, уши, трахеи и бронхи, растежът му би застрашил зрението, слуха, дишането и гълтането.

Съдовите тумори по тялото имат същата симптоматика както кожните. При тях също има изпъкнали форми, болка и оцветяване в различни оттенъци на червеното. Опасното при този вид е разположението им в зони, постоянно изложени на натиск или интензивно движение, например под мишницата или на рамото. Постоянно има риск от травмиране с кървене, напукване и инфектиране. Прорастването при интензивно развитие също носи рискове – може да се отрази на пълноценното движение, на дишането, на функционирането на органите в коремната кухина при засегната коремна мускулатура.

Диагностика

При някои видове диагностиката не е сложна, при други изисква изследвания с точна апаратура. Например определянето на хемангиом на кожата е лесно – той се вижда добре, картината е ясна и лекарят може да направи точни заключения без допълнително изследване. За разкриването на хемангиоми на вътрешните органи се използва магнитно-резонансна или компютърна томография.

Точното определяне на характеристиките за даден съдов тумор понякога налага серия от изследвания – рентгенография на гръбначния стълб, на тазовите кости, черепа, или инвазивни методи като ангиография и пункция на самия хемангиом с последващо морфологично изследване.

Възможни усложнения

При определени условия, за които бе споменато при описването на различен тип хемангиоми, е възможно туморът да се разрани, да се получи кървене или кръвоизлив – включително вътрешен, да се развие инфекция, да настъпят кръвни промени от типа на  тромбоцитопения, да бъдат отслабени или блокирани функциите на определени органи.

В повечето случаи все пак прогнозата е благоприятна. Голяма част от съдовите тумори търпят регресия, т.е. обратно развитие, някои видове пък не са склонни да нарастват опасно. Все пак има вероятност и от негативни развития, затова всеки хемангион следва системно да бъде проследяван и при необходимост да се вземат най-подходящите решения за лечение.

Други подобни и свързани заболявания

Има още някои видове тумори, които понякога се оприличават на хемангиом по част от симптомите си. Важно е да бъдат компетентно диференцирани, тъй като лечението им протича по специфични начини.

Лимфангиом

Лимфангиомите  са друг вид доброкачествени съдови тумори, които съставляват обща група с хемангиомите, т.н. ангиоми. При тях са засегнати лимфните каналчета при свързването им с венозната система. Както и при хемангиомите, най-вероятно причината за тази аномалия е нарушена ембриогенеза от зачатието до осмата гестационна седмица на бременността. При нарушения, причинени по всяка вероятност от вирусна инфекция на майката, се нарушава правилното развитие на съдовата система, кръвоносна и лимфна, на плода.

Фибром

Фибромът е кожен тумор, често “закачен” с нещо като краче за епидермиса. Появява се на различни места по тялото в юношеска или зряла възраст. Не е вродено заболяване, т.е. наследствеността не играе роля и не се отразява на вероятността за появата му. Образуванието е доброкачествено, но не е изключено клетките му да претърпят злокачествена трансформация. Фибромът се “храни”, т.е. кръвоснабдява чрез кръвоносен съд в “крачето”. Затова може лесно да бъде отстранен, ако се прекъсне процесът на хранене, т.е. ако се завърти няколко пъти по оста си – това води до изсъхване. Практикуват се обичайните методи за отстраняване като криотерапия, електрокоагулация и пр. Най-добре е премахването да става в медицинско заведение и под лекарски контрол заради риска да допуснем фатална грешка при възможен злокачествен процес.

Базоцелуларен карцином

Злокачествен тумор на кожата: най-разпространеният. Проявява се предимно при възрастни хора; има наследствено предразположение към заболяването. Този вид рак на кожата не дава метастази в други органи, но с напредването на стадиите си засяга прилежащи тъкани в дълбочина. Първоначално изглежда като розово или жълтеникаво зърно леща, постепенно нараства и добива възлеста структура. Причина за появата му може да бъде прекалено дългият престой на слънце или въздействия върху кожата – химически или механични. Докато образуванието е локализирано и с неголеми размери, може да се проведе успешно лечение. При неглижиране могат да се развият деструктивни процеси в дълбочина, с проява на силно болезнени симптоми при обхващането на мускулна тъкан, кръвоносни съдове и нерви.

Лимфом

В този случай става дума за рак на кръвта, много често проявяван в детска възраст. Представлява натрупване на лимфоцити под формата на туморна маса; клетките могат да са свръхразвити поради грешка в производството им и образуване на невужно много лимфоцитни клетки, или поради прекалено дълъг живот на нормативно произведените. Лимфомът може да бъде разположен в различни органи или в точка от кръвоносната система. “Стартът” обикновено е в някой от лимфните възли, където клетките се натрупват и образуват туморно тяло. Лечението може да е успешно, като се избира вариант с избор и съчетаване на химиотерапия, лъчева терапия, трансплантация на костен мозък и пр.

 

Източници:

http://www.tiensmed.ru/news/prednizolonus1.html

http://fitfan.ru/health/bolezni/7114-gemangioma.html

http://www.tiensmed.ru/news/gemangioma-ab1.html

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Хемангиом: какво представлява, лекува ли се
5 (100%) 2 vote[s]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *