Глаукомата е втората водеща причина за слепота в света, а във възрастовата група над 60 г. тя е на първо място.
По данни на Световната глаукомна асоциация от болестта страдат 2% от хората над 40 г. и 8% от тези над 65 г. Същите проценти важат и за България. По неофициални данни у нас болните са около 70 000. Както в развитите страни, така и в развиващите се само 50% знаят, че страдат от това заболяване, а лекуващите се са още по-малко.
За съжаление глаукомата протича безсимптомно и се диагностицира най-често при вече настъпило отпадане на периферното зрение, при загубено зрение на едното око или когато 40% от нервните влакна на зрителния нерв са загинали.
Между офталмолозите съществува изразът, че това, което глаукомата отнеме, не го връща. Тя е заболяване за цял живот и изисква постоянно лечение и проследяване на състоянието. Целта на лекарите е след като бъде диагностицирана, развитието й да бъде забавено, за да не се стигне до слепота.
С думата глаукома се обозначава група заболявания с общ белег увреждане на зрителния нерв, обикновено съпроводено с повишено вътреочно налягане. Второто обаче не е задължително, защото много от случаите протичат с леко повишено или нормално очно налягане.
Видове
Най-честата форма на болестта – първичната откритоъгълна глаукома, се развива постепенно, без изявени симптоми. Повечето хора дори не подозират очен проблем, докато зрението им не се увреди значително. Ако глаукомата не се лекува, прогресивното й развитие води до пълна слепота. Откритоъгълната глаукома засяга и двете очи, но несиметрично, поради което първо се забелязва загубата на зрение на едното око.
Острата закритоъгълна глаукома се развива внезапно в отговор на рязкото повишаване на вътреочното налягане -т.нар. глаукомен пристъп. В деня на пристъпа може да се получи необратима загуба на зрението, което изисква незабавна медицинска помощ. Лекува се с операция.
Както откритоъгълната, така и закритоъ-гълната глаукома могат да бъдат първични и вторични. Наричат се първични, когато причината е неизвестна, а вторичните най-често възникват в хода на друго очно заболяване или травма. При вторичната глаукома повишеното вътреочно налягане продължава да действа и след овладяване на основното заболяване и заплашва със слепота от атрофия на зрителния нерв.
Рискови фактори
Основен рисков фактор си остава повишеното вътреочно налягане и денонощното му колебание. Развива се и глаукома с ниско налягане при абнормално податлив на увреждане зрителен нерв или редуцирано кръвоснабдяване. Намаляването на очния кръвоток е друг рисков фактор, причиняващ исхемия и водещ до допълнително увреждане на зрителния нерв. Възрастта е съществен рисков фактор -всеки над 60 г. е застрашен. Глаукомата може да се дължи на генетичен дефект в един или повече гени, причиняващ повишена податливост към заболяването. Така че съществува и факторът фамилна обремененост. Наличието на късогледство, диабет, високо кръвно налягане, болести на сърдечно-съдовата система повишава риска за глаукома.
Думата на специалистите
Представители на Националната глаукомна асоциация /доц. Наталия Петкова/, Българското дружество по офталмология /доц. Руска Христова/, Съюза на очните лекари в България /акад. Петя Василева/ и Софийското дружество по офталмология /доц. Ботьо Ангелов/ организираха в София работна среща за необходимостта от повече осъзнатост от страна на институциите по отношение социалната значимост на глаукомата и последиците от прогресия на заболяването.
В България антиглаукомните медикаменти се реимбурсираха равностойно от 2002 г. до 1 юни 2009 г.
През същия период се наблюдава трайна тенденция на понижение на първичната инвалидност вследствие на глаукома. Водещите наши специалисти изразиха опасенията си за възможен обрат в тази низходяща тенденция след промените в политиката на реимбурсиране на антиглаукомните препарати.
Според публикувания през април нов Позитивен лекарствен списък само част от тези медикаменти са 100% реимбурсирани, което нарушава съществуващото статукво и достъпа на пациентите до алтернативи за терапия. Всъщност здравната каса поема част от лекарствата, прилагани в началните стадии на болестта, а не фиксираните комбинации от по 2 и 3 медикамента, които са нужни за хората с прогресиращо заболяване, застрашени от слепота.
В момента касата покрива два контролни прегледа годишно, което при прогресиращо заболяване е крайно недостатъчно. Колкото до първоначалните изследвания с изобразителни техники за поставяне на диагнозата – измерване на периферното зрение и определяне структурните промени на зрителния нерв – те не се покриват от касата и се заплащат от пациента.