Базедова болест: признаци, лечение, прогнози

Точните симптоми и причини за базедова болест. Лечение на тиреотоксикоза и гуша с лекарства, хомеопатия, билки, операция и радиоактивен йод. Диета и хранене

Съдържание на публикацията: Какво е базедова болест; Тиреотоксикоза; ♠ Причини за гуша; ♠ Симптоми; ♠ Изпъкналите очи; ♠ Рискови фактори и диагноза; Лечение; Лекарства;

Хомеопатия; Билки; Диета и хранене; Зелени орехчета; Цвекло; Череши; Операция; Радиоактивен йод.

Базедова болест, болест на Грейвс токсична дифузна гуша или само гуша: както и да се нарече тази болест, става дума в общи линии за едно и също.

Това е състоянието, при което щитовидната жлеза започва да произвежда повече от необходимите специфични хормони, т.е. развива се хипертиреоидизъм. Защо се случва това? Какви последици има за организма? Лекува ли се – как? Ето възможните отговори на всички тези въпроси.

Фигурин билки за отслабване

Какво е базедова болест?

Базедова болест или болест на Базедов е страдание, свързано с хипертрофия и хиперфункция на щитовидната жлеза. Тя произвежда хормоните трийодтиронин или Т3, и тироксин илиТ4. Тези хормони са важни за правилното функциониране на всички жизнени системи в организма, за метаболизма и дишането, за килограмите и месечния цикъл, за тонуса и здравината на кожата, за липидния баланс. Производството на Т3 и Т4 е управлявано от тиреоид-стимулиращ хормон – ТСХ, функция на хипофизната жлеза.

базедова болест

При базедова болест настъпва разрастване на щитовидната жлеза

При базедова болест се развива автоимунен процес: имунната система произвежда тиреоид-стимулиращи имуноглобулини, които атакуват щитовидната жлеза под “маската” на хормона ТСХ.

Щитовидната жлеза реагира “по учебник” – т.е. тя възприема антителата като стимулатор за производството на повече собствени хормони. Получава се болестно състояние, свързано с прекалено голямото количество хормони на щитовидната жлеза. Има и обратен вариант, когато антителата потискат хормоналната продукция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. (по farmacy-bg.com).

При базедова болест настъпват изменения в редица органи и функционирането им – например на нервната и сърдечно-съдовата система; развива се сърдечна недостатъчност и намалени функции на надбъбречните жлези. Изключително опасни са т.н. тиреотоксични кризи, които застрашават живота на пациента.

Други клинични прояви на базедова болест са пfвишената възбудимост, раздразнителност, отслабване, сърцебиене, прекалено потене, задушаване, субфебрилна темпертура. Много характерен симптом са изпъкналите очи.

Вече стана дума, че коментираната базедова болест има автоимунен характер; при нея е налице разрастване на тъканта на щитовидната жлеза и прекомерна продукция на хормоните й Т3 и Т4. Увеличената щитовидна жлеза обикновено се нарича гуша.

Наднормените количества тирео хормони стимулират прекомерно обменните реакции в организма, нарушават енергийния баланс и изчерпват енергийните запаси на организма, които са необходими за нормалната дейност на клетки и тъкани в различните органи. Най-чувствително тиреотоксикозата се отразява на сърдечно-съдовата и централната нервна система.

Базедова болест развиват предимно жени от възрастовия диапазон 20-50 години, при деца и по-възрастни диагнозата е рядкост. Засега ендокринолозите нямат единно мнение за причините на тези процеси. Трудно е да се каже кое е стартовото копче, предизвикващо автоимунните реакции и в крайна сметка водещо до дифузната токсична гуша, т.е. базедова болест. * Заболяването нерядко се проявява и у пациенти с наследствена предразположеност, която се реализира под въздействието на множество фактори от вътрешната и външната среда. За проявата на базедова болест имат значение прекараните възпалителни заболявания, инфекции, психически травми, черепно-мозъчни травми и мозъчни възпаления, автоимунни и ендокринни нарушения на хипофизата, панкреаса, надбъбречните и половите жлези. Дори пушенето е рисков фактор: от базедова болест пушачите страдат два пъти по-често в сравнение с непушачите.

Базедова болест и Хашимото

Хашимото също е автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза. При него характерен процес е унищожаването на собствената тъкан на жлезата, което води до намаляване на функциите й. В около 10 процента от случаите с това заболяване щитовидната жлеза продуцира усилено хормони и стойностите им са завишени – така се развива състояние, известно като хашитоксикоза. По симптоматика то прилича много на описваната по-горе базедова болест. Лошото е, че първоначално болният не усеща нищо застрашаващо здравето и едва с напредването на болестта забелязва някои смущаващи промени. В този стадий в щитовидната жлеза вече са проникнали лимфоцити, които определят клетките й като чужди и ги атакуват (по thyroid-bg.com).

Базедова болест – класификация

базедова болест

Промените в лицето при базедова болест са характерни и видими

Гушата или т.н. базедова болест се проявява чрез следните форми на тиреотоксикоза, извън размерите на щитовидната жлеза:

  • Лека форма – при нея оплакванията са предимно от невротично естество, леки инциденти на тахикадрия- без сериозни нарушения на сърдечния ритъм, без патологии на останалите ендокринни жлези.
  • Умерена или средно тежка форма – наблюдава се бързо и необяснимо отслабване в рамките на 8-10 кг за месец, тахикардия с честота над 110 удара в минута.
  • Тежка форма – загубата на килограми води до изтощение, проявяват се функционални нарушения на сърцето, бъбреците и черния дроб. До такива състояния се достига, ако развиващата се базедова болест не е била лекувана.

Подробно за симптомите

Тъй като тиреоидните хормони (хормоните на щитовидната жлеза) имат важна роля за изпълнението на множество физиологични функции, тиреотоксикозата може да има разнообразни клинични прояви. Обикновено оплакванията на пациенти са свързани със сърдечно-съдови изменения, прояви на катаболичния синдром и ендокринна офталмопатия.

Сърдечно-съдовите нарушения се проявяват чрез тахикардия, учестено сърцебиене. Сърцебиенето се усеща както в гръдната област, така и в главата, корема и ръцете. Сърдечната честота може да достигне до 130 удара в минута. При средна и тежка форма на тиреотоксикоза нараства систоличното и се намалява диастоличното артериално налягане, повишава се пулсовото налягане. При продължителни състояния с тиреотоксикоза – особено при възрастни пациенти – може да се развие миокардиодистрофия. Тя се проявява в нарушения на сърдечния ритъм – аритмия, екстрасистоли, предсърдна фибрилация. Впоследствие това води до изменения в сърдечната тъкан, застойни явления – отоци и асцит, кардиосклероза. Характерно е учестеното дишане и склонността към чести пневмонии.

базедова болест

Потърсете добър ендокринолог, ако имате някои от тези симптоми!

Проявите на катаболитен синдром се изразяват в рязко отслабване въпреки нарастващия апетит, обща слабост и хиперхидроза. Нарушава се терморегулацията и болните са с усещания за високи температури, не усещат студ при ниски температури на средата. При възрастните пациенти може да се прояви вечерен субфебрилитет.

При тиреотоксикоза настъпват изменения във вида на очите – т.н. ендокринна офталмопатия. Очните ямки се разширяват чрез повдигане на горния клепач и спускане на долния. Пациентът гледа втренчено и без да мига, очите му са изпъкнали и лъскави. Така човекът с базедова болест има постоянно вид на изплашен, разгневен и удивен. Тъй като очите рядко се затварят, пациентите се оплакват от “пясък в очите”, сухота и хронични конюнктивити. Отоците на околоочната тъкан, разрастването на самата тъкан притискат очната ябълка и очния нерв. По този начин се развиват дефекти на зрителното поле, повишава се вътреочното налягане, болки в очите, понякога и пълна загуба на зрението.

Колкото до нервната система – при тиреотоксикоза се развива психическа нестабилност. Характерна е лесна възбудимост, повишена раздразнителност и агресивност, безпокойство и суетливост, променливост на настроенията, трудна концентрация на вниманието, сълзливост. Има нарушения на съня, развиват се депресии, а в по-тежките случаи са възможни трайни изменения в психиката и личността на пациента. В някои случаи на тиреотоксикоза се наблюдава тремор на пръстите при протегнати ръце. В най-тежките случаи треморът е по цялото тяло; има затруднения с говора, писането, движенията. Проявява се проксимална миопатия – мускулна слабост, смаляване обема на мускулатурата на горните и долните крайници; пациентът трудно става от стол или не може да се изправи, ако е клекнал. В някои случаи се наблюдават повишени сухожилни рефлекси.

При продължителна тиреотоксикоза и под въздействието на прекалено много тироксин се наблюдават загуби на калций и фосфор от костната тъкан; настъпва костна резорбция, развива се синдром на остеопения – намаляване на костната маса и костната плътност. Присъщи са болки в костите, пръстите могат да придобият вид на барабанни пръчки.

Стомашно-чревният тракт реагира с болки в корема, диария, по-рядко гадене и повръщане. При тежка форма на базедова болест постепенно се развива тиреотоксична хепатоза – мастна дистрофия на черния дроб и цироза.

Тежката тиреотоксикоза при някои пациенти е придружена с развитие на тиреогенна недостатъчност на надбъбречните жлези. Тя се проявява в хиперпигментация на кожата по откритите части на тялото и с хипотония.

Сравнително рядко тиреотоксикозата причинява дисфункция на яйчниците и нарушения на менструалния цикъл. При жените в пременопауза може да настъпи отслабване на интензивността и честотата на менструациите, както и развитие на фиброзно-кистозна мастопатия. Базедова болест в умерена степен не намалява способността за зачеване, възможно е забременяване. Антителата – двойници на ТСХ обаче могат да се предадат трансплацентарно на плода; възможно е новороденото да развие транзиторна неонатална тиреотоксикоза.

При мъжете тиреотоксикозата често е придружена с еректилна дисфункция и гинекомастия.

При тиреотоксикоза кожата става мека, влажна и топла при докосване. В някои случаи болните развиват витилиго, потъмняване на кожните гънки – при лактите, на шията, кръста; наблюдава се също увреждане на ноктите – тиреоидна акропахия, онихолиза; наблюдава се също косопад. При 3-5% от пациентите с базедова болест се развива претибиален микседем – специфични отоци и уплътнения в зоната на подберицата и стъпалата. Засегнатите места имат вид на портокалова кора и сърбят.

Присъщо на заболяването, както вече стана дума, е равномерното увеличение на щитовидната жлеза. При 25-30% от случаите характерната “гуша” не е ясно изразена и не се забелязва. Колко тежко е заболяването, всъщност не зависи от размера на въпросното нарастване на щитовидната жлеза. Тежка форма на тиреотоксикоза е възможна и при неголеми размери на увеличената щитовидна жлеза.

Усложнения при базедова болест

базедова болест

Навременната диагностика прави лечението на базедова болест успешно

С времето болният от базедова болест все по-определено чувства последиците от превишените стойности на тирео-хормони в организма си (тиреотоксикоза). Тиреотоксикозата действително е опасна с усложненията, които причинява: сериозни поражения на централната нервна система, на сърдечно-съдовата система, например развитието на т.н. тиреотоксично сърце; последици за стомашно-чревния тракт – тиреотоксична хепатоза. Понякога се проявява и т.н. тиреотоксичен хипокалиемичен преходен паралич – това са внезапни, периодично проявяващи се пристъпи на мускулна слабост.

Рзвитието на болестта може да бъде усложнено при настъпването на тиреотоксична криза. Основна причина за тиреотоксичната криза може да се окаже неправилната терапия с тиреостатици, лечение с радиоактивен йод или хирургична интервенция, спиране на лечение, инфекции и други заболявания.

  • Тиреотоксичната криза  съчетава в себе си симптомите на тежка тиреотоксикоза  и тиреогенна недостатъчност на надбъбречните жлези. В състояние на такава криза пациентът е с ярко изразена нервна възбуда – буквално до психоза; с видимо двигателно безпокойство, което се редува с пристъпи на апатия и нарушена ориентация; възможна е треска с висока температура, болки в сърдечната област, синусова тахикардия с пулс над 120; с дихателни нарушения, гадене и повръщане. Може да се прояви също предсърдно мъждене, повишено пулсово налягане, усложняване симптоматиката на сърдечна недостатъчност. Проблемите около състояние на недостатъчност за надбъбречните жлези се изразяват в хиперпигментация на кожата. Заради развитието на токсична хепатоза кожата пожълтява.

Тиреотоксичните кризи са животозастрашаващи; леталният изход от тях е от 30 до 50%.

Диагностика

Има външни признаци, по които опитният лекар може да предположи, че става дума за базедова болест. Той съди за това по външния вид на пациента, теглото му, състоянието на кожата, ноктите и косата, начина на говорене, данните от измерване на пулса и артериалното налягане. Хиперфункцията на щитовидната жлеза или тиреотоксикозата категорично се разпознават по т.н. ендокринна офталмопатия – описаната “маска” с изпъкнали очи.

Ако се оформи хипотеза за тиреотоксикоза или базедова болест, трябва да се направи и изследване за стойностите на хормоните на щитовидната жлеза – Т3 и Т4, както и за тиреотропния хормон на хипофизата, за свободни фракции на хормони в кръвния серум.

Трябва все пак да си припомним, че тиреотоксикоза може да се прояви не само при базедова болест и че за точното й лечение е необходима точна диагноза и ясно разграничаване. За това се препоръчват специфични имуноферментни анализи.

Чрез ултразвуково изследване на щитовидната жлеза се определя дифузното й увеличение и изменението на ехогенността й – показател за автоимунни патологии.

Препоръчва се и сцинтиграфия на щитовидната жлеза, за да се определи точно функционално активната тъкан на жлезата, формата и обемът й, наличието на възли и пр. Ако симптомите на тиреотоксикоза и ендокринна офталмопатия са изразени и видими, не е нужно да се прави сцинтиграфия: към нея прибягват само тогава, когато трябва да се разграничи базедова болест от други патологии на щитовидната жлеза. При базедова болест изображението на щитовидната жлеза показва увеличено поглъщане на изотопа.

Косвен метод за определяне функциите на щитовидната жлеза е рефлексометрията. При нея се измерват рефлексите на ахилесовото сухожилие  –  проследява се периферното действие на тиреоидните хормони (при тиреотоксикоза времето за рефлекторно действие е съкратено).

Лечение на базедова болест

Консервативното лечение се състои в прием на антитиреоидни препарати – тиамазол (метизол, тирозол) и пропилтиоурацил (пропицил). Те имат способността да се натрупват в тъканта на щитовидната жлеза и да потискат производството на хормони. Ако симптомите на заболяването започнат да се редуцират, лекарствената доза се намалява, но това се прави строго индивидуално и под лекарски контрол. Наблюдава се дали положителните промени са трайни, а именно: пулсът да се нормализира до 70-80 удара в минута, нарастване на собственото тегло, отсъствие на тремор и усилено потоотделяне.

Под хирургично лечение се разбира тотално отстраняване на щитовидната жлеза или тиреоидектомия. При подобно решение обаче се развива постоперационна хипотиреоза. Тя се компенсира медикаментозно и изключва рецидивите на тиреотоксикоза. Оперативно решение се препоръчва при алергични реакции към медикаментите, с които обикновено се провежда консервативното лечение. Други причини са намаляването на левкоцитните показатели в кръвта при продължителна медикаментозна терапия, разрастване или гуша в особено големи размери, сърдечно-съдови нарушения. Операцията при тиреотоксикоза се провежда само след медикаментозна компенсация, която предпазва от възможна тиреотоксична криза в ранния постоперативен период.

Терапията с радиоактивен йод е един от основните методи за лечение на базедова болест и всяка проява на тиреотоксикоза. Методът е неинвазивен, считан е за ефективен и сравнително икономичен; той не причинява усложненията, които могат да се развият след оперативното лечение. Противопоказания за радиойодна терапия могат да бъдат бременността и кърменето. Изотопът на радиоактивния йод се натрупва в клетките на щитовидната жлеза, където започва да се разпада и по този начин осигурява локално облъчване и деструкция на тироцити. Терапията трябва да се провежда при хоспитализация на пациента в специализирано отделение. Състоянието на хипотиреоза обикновено се развива  в рамките на 4-6 месеца след лечението с йод.

Ако една бременна жена страда от базедова болест, контролът върху състоянието й трябва да се осъществява не само от гинеколог, но и от ендокринолог. Лечението на базедова болест при бременни става с медикамента пропилтиоурацил, който трудно прониква през плацентата – при това в минимална доза. Целта е да се поддържат стойностите на свободния тироксин Т4 на горната граница на нормата или съвсем малко над нея. С напредването на бременността потребността от медикамента намалява и повечето жени след 30-та гестационна седмица спират да го приемат. Около три до 6 месеца след раждането жените отново развиват рецидив на тиреотоксикоза. Ако е необходимо се прилага и плазмафереза.

Какви са прогнозите

Ако не лекуваме страдание като описваната базедова болест, то не преминава от само себе си – прогнозите са неблагоприятни. Описваната тиреотоксикоза причинява необратими промени в някои органи и системи и разстройва хармоничното функциониране на организма. Развива се сърдечно-съдова недостатъчност, предсърдна фибрилация, настъпва цялостно изтощение на организма.

След като се проведе лечение, съответстващо на състоянието, може да се говори за благоприятни прогнози на болестта. При повечето пациенти настъпва регресия на проявената кардиомегалия и синусовият ритъм се възстановява.

След хирургичното лечение на тиреотоксикоза е възможно да се получи състояние на хипотиреоза. По тази причина пациентът следва стриктно схемата за контролни изследвания и профилактични прегледи, за да му се предложи навреме адекватна медицинска помощ. Той е съветван също да спазва определена диета и да избягва йодосъдържащи лекарствени препарати.

Каква е профилактиката

Тежките форми на базедова болест могат да се избегнат и пациентът да бъде предпазен от крайни прояви на тиреотоксикоза, като се организира диспансерно наблюдение на пациентите с увеличена щитовидна жлеза лез променени функции. Ако анамнезата сочи фамилна патология, наблюдението трябва да обхване и децата в семейството. Профилактиката включва общоукрепващи програми и оздравителни въздействия върху хроничните огнища на инфекция.

Медикаменти при базедова болест

Консервативната терапия или лечение с медикаменти е първа стъпка при диагностицирана базедова болест. Най-често прилаганите медикаменти са вече споменатите метизол и пропилтиоурацил.

Метизол е тиамазолов продукт, който потиска производството на хормони от щитовидната жлеза. Резултатът от приема му се проявява след няколко дни, тъй като не може да блокира вече синтезираните тиреохормони в организма. Медикаментът се прилага за ограничаване на свръхпродукцията на хормони, за подготовка преди оперативно премахване на щитовидната жлеза и при терапиите с радиоактивен йод. Приема се според лекарските препоръки – по индивидуална програма за дневните дози.  Най-често се определя първоначална дневна доза в диапазона 10-40 мг, и поддържаща от 5 до 20. терапията по такава схема продължава около година и половина. Медикаментът се прилага и по време на тиреоидни кризи с начална доза от 100 мг – 20 таблетки, и последващ прием от по 6 таблетки на всеки 8 часа.

Медикаментът  може  да се използва и за лечение на деца над 3 години и подрастващи. Не се прилага при алергични реакции, както и при пациенти с отклонения в кръвната картина и проблеми с жлъчката. Бременни и кърмачки могат да приемат метизол само в краен случай и в най-ниската ефективна доза. Необходима е лекарска оценка на риска и контрол на терапията

Пропилтиоурацил е друг продукт, който потиска образуването на тироидни хормони. Препоръчва се при базедова болест, при подготовката за премахване на щитовидната жлеза или при лечение с радиоактивен йод. Прилаганата доза се определя индивидуално; терапията с този компонент трябва да бъде проследявана системно от опитен ендокринолог. Може да се използва за деца, включително новородени. За най-малките дневната доза е 5-10 мг/кг, разпределени на равни части за три приема (по framar.bg) .

Хомеопатия

За някои специалисти базедовата болест – като заболяване с автоимунна природа, не подлежи на повлияване от хомеопатичните средства. Т.е. хомеопатичните продукти не лекуват базедова болест.

Същевременно е актуална и позицията за прилагане на хомеопатични терапии като съпътстващи при лечението с тиреостатици (dhu-bg.com). Препоръчват се Шуслерови соли №5 – калиев фосфат, два пъти дневно по една таблетка за смучене. Условието е таблетките да се вземат преди 15 часа.  Друга препоръка засяга състоянията със стягане в гърлото: тогава е добре да се вземат Шуслерови соли №7 – магнезиев фосфат, през целия ден. Приемът е до пет пъти по две таблетки дневно.

Билки и алтернативно лечение. Рецепти от народната медицина

Не са малко онези, които считат, че заболяване като базедова болест едва ли може да се лекува успешно чрез рецепти от народната медицина. Въпреки това интересът към билки и компреси с настойки от лековити треви не стихва. Алтернативните терапии могат да се съвместяват с медикаментозни, но същевременно е задължително каквото и да предприемате – да се консултирате с ендокринолога си. Ето някои предложения:

  • 200 г чист пчелен мед се смесват с по 200 г орехови ядки и елда или гречка, смлени на брашно. Получената каша се разпределя за 9 дни, като дневната доза се приема на 2-3 пъти. Веднага след това се прави още една доза и се взема по същия начин. Този лечебен курс се прави два пъти годишно.
  • Две супени лъжици суха билка очеболец се заливат със същото количество вряла вода и се оставят д се запарят за цяла нощ. На сутринта течността се прецежда; пие се по половин супена лъжица три пъти дневно преди хранене.
  • Облекчаващ ефект имат компресите при гуша или базедова болест. Намазва се шията в областта на щитовидната жлеза с масло от морски зърнастец. След това се маже с йод и се увива със сгъната кърпа. Върху нея се полага   стреч фолио и вълнен шал. Трябва да преспивате с такъв компрес десет последователни нощи.

Още проверени рецепти от народната медицина вижте ТУК!

Селен при базедова болест

Селенът е един от компонентите, които са необходими за правилно функциониране на щитовидната жлеза. Дефицитът му в организма се отразява преди всичко на нейното здраве и точните й функции. Дефицитът на селен може да се преодолее чрез прием на селен-съдържащи хранителни добавки. Дневната доза за прием е 200 микрограма дневно – приемат се наведнъж сутрин на гладно (framar.bg).

Зелени орехчета при базедова болест

Стара рецепта от народната медицина разчита в укрепващото си действие към щитовидната жлеза на сироп от зелени орехчета. * За изпълнението й са необходими 30 плодчета, които са все още в млечна зрелост и ядките не са втвърдени. Орехчетата се измиват, подсушават се и се заливат в емайлиран съд с един килограм втечнен пчелен мед. Съдът се похлупва и се оставя за един месец на тъмно и хладно. От сместа се взема четири пъти дневно по една чаена лъжичка преди хранене. Дозата за деца е три пъти дневно.

Този медено-орехов сироп е изключително полезен заради баланса между йод и други важни за щитовидната жлеза компоненти. Той влияе благотворно и върху имунната система и мозъчните функции.

Орехът изобщо е препоръчван както за профилактика, така и за лечение на немалко заболявания. Има полза от консумацията на ореховите ядки и от настойки с т.н. орехови преградки – вътрешната дървесна “кошничка”, която разделя зрелите ядки.

Хранене и диета при базедова болест

Спецификата на заболяването изисква специален хранителен режим, при който калориите се увеличават с 20-25%. Това съхранява енергийния баланс максимално в условията на увеличен разход заради ускорения метаболизъм. В менюто трябва да се предвиди достатъчен прием на въглехидрати, аминокиселини, тиамин, витамини. Болният от базедова болест трябва да се храни поне пет пъти дневно – но да е с малки порции. Термичната обработка е варене, печене или приготвяне на пара. Месо трябва да има редовно, но без тлъстини и в неголеми количества. Ето и полезните храни: морски продукти, домати, моркови и картофи, ябълки, цитруси, банани, ананас, ягоди, лук и чесън, жълтъци, ориз, елда, овесена каша.

Специално отношение болните от базедова болест трябва да имат към червеното цвекло. То действително е с високо съдържание на йод, при това в оптимално съотношение с други важни микроелементи и витамини. Препоръчително е да се направи консултация с диетолот – в какви количества да се приема и под каква форма, дали като сок, като салатна съставка или в готвени ястия и зеленчукови супи.

Сред плодовете особено място имат черешите: те също са с богато йодно съдържание в комбинация с необходими за организма витамини и микроелементи.

Внимателно и само в ограничено количество могат да се консумират продукти, които в някаква степен вредят при болна щитовидна жлеза. Това са печивата от бяло брашно, сладкарски изделия, кафе и силен чай, пържено и мазно, консерви, полуфабрикати, фаст фууд, газирани подсладени и неподсладени напитки. Напълно се забраняват и изключват бобовите храни, ряпа и гъби. От менюто се извеждат всички продукти, които натоварват нервната система или дразнят стомашно-чревния тракт.

Колкото до алкохола и цигарите – добре ще е да забравите, че съществуват.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Базедова болест: признаци, лечение, прогнози
2.9 (57.5%) 8 vote[s]

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Базедова болест: признаци, лечение, прогнози

  1. Само не можах да разбера защо при тиреотоксикоза и базедова болест препоръчвате храни, които съдържат йод. При тези заболявания йодът трябва да се избягва. Но до колкото знам ядката на ореха пресен или узрял нормализират функцията. Докато зеленото на орахите съдържа много йод. Също така на всяка цена трябва да се избягва йодирана готвърска и морска сол, която допълнително е йодирана.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *