Увеличаването на гърдите не трябва да създава проблеми

Най-популярната пластична операция за жените е тази за увеличаване на бюста.

Но представата на жените невинаги съответства на действителността, защото съществуват редица фактори, които влияят на ефективността на резултата от такава операция. Ние ви предлагаме мнението на наши консултанти по тази тема.

ГОЛЕМИТЕ ИМПЛАНТАНТИ ВОДЯТ ДО РАЗТЯГАНЕ НА СОБСТВЕНАТА ТЪКАН НА ГЪРДИТЕ

Ако не се влияем от общоприетото схващане, че големите гърди са критерий за красота, трябва да отбележим, че увеличеният бюст невинаги е най-доброто. Меките тъкани на гърдите са устроени по такъв начин, че могат да задържат имплантанта само в определени граници.

Поставянето на прекалено големи имплантанти води до разтягане и изтъняване на собствената тъкан на млечните жлези. Поради това може да започне да се отделя ивицата на ендопротезата, да се появи сбръчкване и ендопротезата да се приплъзне надолу. А всичко това може да доведе до повторна операция, което означава допълнително психично и финансово натоварване.

Много е важно гърдите да изглеждат великолепни веднага след операцията, но още по-важно е този резултат да се запази за цял живот. Ако жената пожелае имплантант с обем, по-голям от 350 кубически см, тя трябва да е запозната с възможните усложнения.

ХИРУРГЪТ ТРЯБВА ДА ИНФОРМИРА ЗА ПЛЮСОВЕТЕ И МИНУСИТЕ НА ВСИЧКИ ВАРИАНТИ

Произволно избраните форма и обем на имплантанта рядко дават добри резултати. При подбора на имплантант хирургът трябва преди всичко да вземе предвид състоянието на меките тъкани на жената, а именно:

• Ширината и височината на основата на млечната жлеза.

• Дебелината на кожата и подкожната съединителна тъкан.

Фигурин лесно отслабване диета 10 килограма

• Разположението на гънките, намиращи се под гърдите.

• Формата и размерът на пъпката и ареолата около нея, както и разположението им спрямо гънката под гърдите.

• Разстоянието между гърдите.

Това са основните параметри. Те определят границите, в които е възможно да се реализира пластичната операция без нежелателни последствия. Разрезът на гърдата може да бъде извършен на три места:

• В гънката под гърдата.

• По края (обиколката) на ареолата.

• Във вдлъбнатината под мишницата.

Разрезът трябва да отговаря на следните изисквания:

• Да обезпечава необходимата свобода на хирурга за създаване на имплантационен джоб и работа с тъканите.

• Да осигури минимално травмиране на тъканите.

• Да се предвиди минимален риск за увреждане на кръвоносните съдове и нерви.Жената може сама да направи избор за мястото на разреза, след като бъде информирана за всички плюсове и минуси на всеки вариант.

Дайте мнение и Вие тук!

СИЛИКОНЪТ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО КАПСУЛАРНА КОНТРАКТУРА

Гаранцията на имплантантите е за цял живот. Добре изпълнената операция гарантира дълготраен и стабилен ефект. Ако се наложи повторна операция, то това е свързано само с изменение на собствените тъкани на жената. Например повишаване на теглото, бременност и раждане, изменение на хормоналния фон и така нататък. Но тези фактори лесно могат да се предвидят от опитния пластичен хирург. Усложненията след такава операция могат да бъдат както общохирургични, така и специфични – т.е. характерни само за дадената операция. Но ние ще акцентираме на такова усложнение като капсуларната контрактура.

Става дума за образуването на плътна фиброзна обвивка около имплантанта, която го притиска. Това, от своя страна, води до уплътняване на жлезата и изменение на нейната форма. Усложнението се среща най-много при 4-5 на сто от случаите на всички оперирани. Този процес може да се развива дълго време – от няколко седмици до десетки години.

ПРИЧИНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА КАПСУЛАРНАТА КОНТРАКТУРА СА СЛЕДНИТЕ:

• Поставяне на прекалено голям имплантант, поради което възниква силно притискане на околните тъкани.

• Недостатъчно покриване на протезата от меките тъкани.

• Груба работа на хирурга с тъканите.

• Образуване на хематоми в следоперационния период.

• Поставяне на имплантанта под жлезата.

• Използване на гладки имплантанти.

• Индивидуална повишена реакция на околните тъкани по отношение на имплантанта.

Ако се подбере оптималният по форма и обем имплантант и операцията се извърши от опитен хирург, рискът от капсуларна контрактура може да се сведе до минимум. Лечението на това състояние се състои в изрязване на фиброзната капсула и смяна на имплантанта.

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *