скарлатина
Скарлатина. Симптоми, обрив и инкубационен период. Лечение, карантина

Скарлатина. Симптоми, обрив и инкубационен период. Лечение, карантина

Скарлатина: болестта и признаците й. Инкубационен период и протичане; карантина. Лечение – възможно ли е без антибиотик. Диета; как да се възстановим

Скарлатина – това е остро протичащо инфекциозно заболяване. Проявява се чрез дребен обрив, интоксикация, ангина. По-често от нея страдат децата, но и възрастните могат да се окажат жертва на заразата. Всички признаци на скарлатината са причинени от компонента еритротоксин. Това е отровно вещество, което се продуцира от специфичен вид стрептококи. Преболедува ли веднъж човек от скарлатина – той развива имунитет към въпросния стрептокок. Счита се, че повторно заразяване с него е невъзможно, макар практиката да има доказателства и за противното.

Какво е скарлатина?

Ще кажем повторно, че болестта скарлатина е свързана с остра стрептококова инфекция на организма. Причинява я Streptococcus pyogenes, бета хемолитичен стрептокок от група А. Инфекцията възниква основно по въздушно-капков път при отслабен имунитет. Най-често са засегнати деца на възраст 2-10 години; боледуват обаче деца и възрастни и извън групата, но това става при определени допълнителни условия.

Заразна ли е? Бактерия

Streptococcus pyogenes е патогенна бактерия, която отделя специфичен токсин и причинява отравяне на засегнатия организъм. Видим резултат от токсикозата е ситният обрив. Патогенът се заселва върху лигавиците на дихателната система; най-често започва да се размножава в носоглътката – но може също успешно да съществува върху кожата, в чревния тракт и във влагалището. Бактериите много бързо изграждат колонии и са способни успешно да се капсулират за защита. При някои хора този стрептокок може да е част от микрофлората, без да провокира болестно състояние. При най-малкия стрес обаче, при простуда или друго събитие, което накърнява имунитета, стрептококът започва да се размножава бурно и отделените при това токсини да причинят болестно състояние.

скарлатина симптоми
Най-често от скарлатина боледуват деца под 10 години
  • Източник на инфекцията от скарлатина е човекът. Това може да е болен от скарлатина, ангина или стрептококов фарингит. Особено опасен е такъв човек в първите дни на заболяването.
  • Друг тип източници са току що излекувани от скарлатина хора, които все още могат да се квалифицират като носители и тази им роля се съхранява в продължение на три седмици.
  • Инфекцията може да се разпространи и от фактически здрав човек, в чиято носоглътка живеят въпросните стрептококи. При кашляне и кихане те се отделят в околната среда и са в състояние да заразят намиращите се в съседство. Изумително е, че такива носители са около 15 % от хората.

Скарлатината е заразна и основният път за предаването на заразата е въздушно-капковият. При говорене, кашляне и кихане стрептококите се разпръскват във въздуха заедно с капчици слюнка и слуз. Оттам могат да бъдат вдишани от здрав човек и евентуално да го разболеят.

Друг път за разпространяване на заразата е контактният – чрез играчки, постелно бельо и кърпи, лоша битова хигиена, прибори за хранене и хранителни продукти. Описани са и случаи, при които болна родилка предава инфекцията на бебето си при преминаването му по родовите пътища.

Има и по-редки случаи на предаване на инфекцията: въздушно-прашен, при занемарена хигиена и рядко измиване на повърхности в помещенията; медицински – при боравене със замърсен инструментариум; при порязвания и рани, когато целостта на кожата е нарушена; по полов път.

Създава ли се имунитет?

Има научни доказателства за това, че преболедувалият от скарлатина изгражда имунитет: но не към патогенния микроорганизъм, а към токсините му. Организмът на пациента формира защитна реакция към болестта, но остава възприемчив към стрептокока. При контакт с болен или с носител на хемолитичен стрептокок пациентът може да развие друга форма на стрептококова инфекция. Скарлатината се развива, ако липсва антитоксичен имунитет или той е твърде слаб.

Основните симптоми при скарлатина

В повечето случаи скарлатината се характеризира с остро начало и стремително развитие на болестта. Първите симптоми се проявяват около денонощие след попадането на патогена в организма, но в някои случаи едно малко дете започва да ги усеща дори часове след заразяването.

Първите признаци

Болният от скарлатина се счита за заразен от първия до двадесет и втория ден на болестта; според някои специалисти той може да предаде инфекцията и едно денонощие преди появата на първите симптоми. това се обяснява с факта, че в споменатия момент стрептококите вече са в голямо количество в носоглътката и се разпространяват във въздеха при дишане, говор и кихане. Имунните клетки на заразения обаче още задържат ситуацията под контрол, затова и признаците на болестта не са изразени.

скарлатина първи признаци, симптоми
Първите признаци напомнят тези при грип: главоболие, слабост, болки в гърлото
  • Първите симптоми са рязко повишение на температурата, главоболие и “разкършване” на стави и мускули, сънливост и раздразнителност, оплаквания от болки в гърлото.

Температурата може бързо да достигне стойности от порядъка на 39-40 градуса в рамките на два дни, след което за около седмица постепенно се нормализира. Гърлото е зачервено, по сливиците може да се появи налеп както при ангина или тонзилит; прилежащите лимфни възли нарастват. Тези симптоми все още не са основание за категорична диагноза скарлатина, тъй като се проявяват и при други заболявания – например при ангина. Към тях обаче скоро се прибавят и характерните за коментираното заболяване.

Обрив и шарка
Фигурин бързо отслабване при Хашимото

Токсините на стрептокока причиняват разширение на всички малки кръвоносни съдове; през стените на капилярите се просмуква лимфа, съдържаща въпросните токсини; появява се оток, възпаление на кожата, обрив.

  • По лицето и тялото се появяват обриви във формата на миниатюрни, ярко розови мехурчета с размер 1-2 мм. Те са много на брой и гъсто разположени; кожата около тях е зачервена, възпалена, сърбяща. Най-силен е обривът в телесните гънки, по горната част на гърдите, шията, гърба, в долната част на корема – там кожата е по-тънка и с по-интензивно отделяне на пот.

Лицето също не е пощадено – с изключение на един специфичен триъгълник около носа, който си остава бял и чист. Ако прокараме пръст по обринатата кожа, там остава бяла следа – тя променя цвета си бавно и мястото отново придобива пурпурен тон. По местата с кожни гънки пък се появяват по-тъмни петна, които не променят цвета си при подобен натиск – това са зони с подкожни кръвоизливи.

Обривът понякога остава само часове, но в повечето случаи се развива за три до пет дни и изчезва, като от седмия ден започва лющене на кожата: първо в кожните гънки, после особено интензивно по ръцете и ходилата.

Език

През първите дни на болестта езикът е покрит с бял или кафеникав налеп. Около четвъртия денналепът се изчиства и езикът придобива характерен за скарлатината вид: цветът му е ярко малинов, с увеличени брадавички. Той остава в описания вид до около дванадесетия ден на боледуването. Прието е такъв език да се нарича “малинов” или “ягодов”.

Симптоми при деца

Скарлатината причинява силно отравяне със стрептококов токсин; въпросният токсин предизвиква всички изменения в детския организъм по време на боледуването.

  • Началото винаги е остро: температурата рязко скача до 38-39 градуса. Детето става вяло, видимо е без сили, има главоболие, прилошава му. Често повръща. Появява се и характерният обрив – той може да се развие още към края на първия ден от проявите на симптоматиката.
  • Децата се оплакват от болки в гърлото, особено при преглъщане. При преглед може да се види зачервено небце и увеличени сливици с налеп. Сливиците са чудесно място за бурно развитие на стрептококите, затова при скарлатина е нормално да се развие стрептококова ангина. Лимфните възли в близост до долната челюст се подуват и са болезнени.
скарлатина, симптом: триъгълник обрив
Появява се и обрив по лицето с характерния чист триъгълник около носа

Ако обаче заразата е проникнала в организма през рана, ангина няма да се развие, но всички останали симптоми остават.

При бебета

При бебета скарлатината е рядко заболяване. Ако това все пак се случи, мъникът трябва да е под постоянен лекарски контрол заради риска от усложнения при твърде интензивното протичане на инфекцията. Диагностицирането има същите проблеми, както при по-големи деца: първите симптоми не насочват към скарлатина, докато не се появи характерният обрив.

С и без температура

Повишената температура е един от симптомите в ранната фаза на скарлатината, като повишението може да е към 39-40 градуса по Целзий. Има обаче случаи, когато повишението е под 38 градуса; характерният обрив е слабо изразен и бързо изчезва, което затруднява диагностицирането и налагането на карантина. Това е т.н. “размито” протичане на заболяването, което е възможно и при деца, и при възрастни.

Скарлатина при възрастни

Скарлатината се счита за детска болест – това е защото около 20-годишна възраст хората придобиват имунитет към стрептококите. Все пак и в тази възрастова група е възможно да се развие скарлатина, най-често в затворени общности – студентско общежитие, при военни. В днешно време това са редки случаи, не се развиват като тежки епидемии и протичат най-често като стрептококови фарингити без обрив.

Признаците на скарлатина при възрастни може да не се изразят така ярко, както при децата. Често обривът е съвсем лек и се задържа броени часове – именно това обърква диагнозата.

Като цяло началото и при възрастни може да е остро и напомнящо ангина. Обяснимо е: носоглътката е мястото с най-благоприятни условия за размножаването на стрептококи. Бактериалните токсини и в този случай причиняват разширение на капилярите по лигавиците, зачервяване на небцето и езика, болка при преглъщане, налепи и гнойни язвички по сливиците. В първите часове не са изключени температури до 40 градуса, както и общите симптоми на интоксикация – главоболие, слабост, гадене и повръщане.

Проявяват се и “детските” симптоми на скарлатина като специфичен обрив, първо по шията и горната част на гръдния кош; сърбеж и зачервяване, дермографизъм – побеляване на кожата при натиск, и т.н.

Скарлатина и бременност

Всяко заболяване по време на бременност може да причини усложнения, затова и най-лекото протичане на една скарлатина не бива да се подценява. Първата сложност в подобни случаи е свързана с избора на медикаменти. Специално внимание трябва да се обърне на антибиотиците, тъй като прилагането им, особено през първия триместър, може да увреди плода в етапа на формиране на най-важните органи.

Именно през тези три първи месеца скарлатината може да провокира спонтанен аборт. През втората половина на втория триместър вече е допустимо прилагане на антибиотици, но при последващ контрол и след раждането – както на майката, така и на бебето. Сред негативните ефекти на скарлатината при бременност са споменатите спонтанни аборти, раждане на недоносено дете, вътреутробна хипоксия или кислородно гладуване на плода; различни усложнения при раждането, възпаление на белите дробове при новороденото.

Инкубационен период

Инкубационният период, както знаем, е времето от попадането на патогена в човешкия организъм – до първите симптоми на болестта. Това е скрит период, в който патогенните микроорганизми вече “работят”, човекът е заразен, но имунната му система държи нещата под контрол.

При скарлатина този период е от един до 12 дни. В повечето случаи симптомите се развиват до втория-седмия ден. Продължителността на инкубационния период зависи от състоянието на имунната система и количеството стрептококи, които са навлезли в организма на заразения.

През тази ранна фаза на болестта патогените се внедряват в лигавицата на носоглътката и се размножават интензивно. Имунните клетки на организма се опитват да ги унищожат и първоначално се справят с тази задача. Организмът започва да изработва специфични антитела, за да се справи със заразата.

След това обаче настъпва момент, когато стрептококите стават твърде много, а количеството на продуцираните от тях токсини успяват да подкопаят съпротивата на имунната система. Имунната система повече не може да се справи самостоятелно, налага се лечение.

Бърз тест за скарлатина

Заради тежкото протичане и риска от усложнения при скарлатина лекуващите препоръчват антибиотици, към които патогенният причинител е чувствителен. Понякога се коментира, че началото на лечението е с широкоспектърен антибиотик и едва след изолирането на пиогенния стрептокок се прилагат пеницилинови продукти.

Възможност за бързо диагностициране на скарлатина е използването на бърз тест: представлява специално обработена лентичка, върху която се нанася гърлен секрет от пациента. Методът се определя от специалистите като имунохроматографски и задачата му е да докаже или отхвърли наличието на специфични за заболяването антигени (puls.bg). Резултатите се получават за около 30 минути.

Изследвания

Диагностиката за скарлатина обикновено включва такива изследвания:

Дайте мнение и Вие тук!
  • Общ анализ на кръв;
  • Биохимичен анализ на кръвна проба;
  • Бактериологична посявка със секрети  от носоглътката, от гърлото;
  • Електрокардиография.

В изследването може да бъде включен и материал от кожата, след като е развит характерният за скарлатината обрив.

скарлатина обрив
Обривът е характерен и с различна интензивност
Стреп тест

Имунохроматографският метод е в основата на т.н. стреп тест за стрептококи от група А, към които принадлежи и пиогенният на скарлатината. Тестът може да се направи и по желание срещу 6-7 лв, като за целта се взема проба от гърлен секрет със сух тампон. Такова изследване лесно може да обхване колектив, в който заболяването вече е проявено – така могат да се изолират пациенти в инкубационна фаза. Изследването се прави преди прилагане на антибиотици.

Гърлен секрет

Секретът се взема с помощта на стерилен инструмент и сух, стерилен тампон – обтриват се гърлото, основата на езика, небцето, възможни налепи и ранички. Процедурата се изпълнява по всяко време на деня при необходимост, но най-добре е това да става сутрин – преди измиване или хранене. Пробата в стерилна опаковка може да се транспортира до 4 часа след вземането. При отрицателен резултат може да се направи и класическият микробиологичен анализ с посявка.

Лечение на скарлатина

При скарлатина болният – дете или възрастен, трябва да остане на легло от три до седем дни. Колко точно – зависи от състоянието на пациента и протичането на заболяването. В повечето случаи този режим може да се организира вкъщи, но е възможна и хоспитализация. Най-често това става при тежко състояние на заразения или ако в семейството му има хора, които работят с деца, в общественото хранене или в други места с подобни отговорности. Това е препоръчително и в случаи, когато в семейството има и други деца под 10-годишна възраст, които не са боледували от скарлатина.

Кой антибиотик е подходящ

Лечението на скарлатина се базира на приема на антибиотици. За бързо оздравяване обаче е необходим комплексен подход и заедно с антибиотика се назначават и други медикаменти:

  • Антихистамини от рода на лоратидин – за предотвратяване на алергични реакции;
  • Температуропонижаващи – чрез тях се неутрализира главоболието, температурата спада: ибупрофен, парацетамол;
  • При необходимост се добавят продукти за укрепване на кръвоносните съдове, средства за локална санация – за очистване на носоглътката от патогени, такъв препарат е фурацилинът;
  • Ако заболяването е изтощило силно пациента, могат да се назначат венозни вливания на глюкоза и солеви разтвори. По този начин се възстановяват обменните баланси и се ускорява извеждането на токсините от организма.

Практикува се и физиотерапия като помощно средство, чрез което се овладява възпалението на сливиците, носоглътката се изчиства от патогенни микроби и се ускорява възстановителният процес.

Антибиотикът е необходим при скарлатина, за да се избегнат гнойни процеси и усложнения. Препоръчваните медикаменти са от групата на пеницилините; най-често се работи с еритромицин, азитромицин, аугментин, амоксиклав, флемоклав, амоксицилин, оксацилин. Препоръчвани са и цефалоспорини – цефуроксим, цефалексин, клиндамицин при тежки състояния.

Лечение без антибиотик

Необходим ли е винаги антибиотик при лечението на скарлатина? Скарлатината се причинява от бактерии, а не от вируси – т.е. патогенът може да се блокира чрез антибиотик и по този начин се прекратява разпространението на инфекцията в организма. Болният скоро след първия прием започва да се чувства по-добре, тъй като отслабва тровенето му с бактериални токсини. Избягват се опасни усложнения, освен това антибиотиците правят болния безопасен за околните, т.е. той престава да разпространява заразата.

При леко протичане на болестта критиците на антибиотичните терапии предпочитат да се откажат от тези лекарства. Оздравяването е възможно, но съществува риск от задържане на патогени в лигавиците на носоглътката и активирането им след седмици. При подобно вторично развитие на скарлатина има повишен риск от усложнения, свързани със сърцето и бъбреците. В подобни случаи, т.е. при лечение на скарлатина без антибиотици, след видимото оздравяване  трябва да се направи контролен тест за бактерии чрез изследване на секрети от носоглътката.

Хомеопатия

Хомеопатични средства се прилагат както при лечение на скарлатина, така и при профилактика на заболяването (възможни са рецидивиращи инфекции -homeopatiazateb.com). Ако има риск от заболяване заради контакти със заразен, специалистите препоръчват Streptococcinum 15 CH – пет гранули сутрин,  и Phytolacca decandra 9 CH по 5 гранули вечер; тази схема се изпълнява седмица, до 10 дни.

Междувременно може да се направи тест за пиогенния стрептокок и при положителен резултат все пак да се премине към антибиотично лечение.

скарлатина заразяване лечение
Контактът с болен от скарлатина налага карантина и проследяване на цялата засегната група

За дългосрочна профилактика пък е разработена друга програма с продължителност 3 до 6 месеца. Тя предвижда прием на Streptococcinum 15 CH по 10 гранули – веднъж седмично,  и Silicea 15 CH три пъти седмично по 5 гранули.

Ако скарлатината вече е проявена с типичните си симптоми, хомеопатичните средства могат да облекчат състоянието на болния и да ускорят оздравяването му. Избират се индивидуално за пациента от лекар-хомеопат, според състоянието и протичането на заразата.

Диета при скарлатина

Храненето на болния от скарлатина трябва да поддържа силите му, да подкрепя съпротивата на организма срещу инфекцията и да намалява риска от алергизация. Ястията трябва да са леки за прием и преработка: не бива да забравяме, че дори глътките вода причиняват болки в гърлото – затова подходящи са различните бульони и пюрета. Похапва се по малко, 4-5 пъти на ден на равни интервали.

Подходящи храни са бистрите бульони и леки крем-супи, варено бяло месо, риба, извара, кисели млека, варени на пара зеленчуци – моркови, картофи, пресни домати, меки плодове като ягоди, билкови чайове и отвари – шипки, лайка. Прясно изцедени сокове от цитруси, лимони и пр.

Трябва да се избягват твърди, пикантни и мазни храни, пушени и солени меса, консерви, деликатесни  сирена от рода на рокфор, краставици, лук и чесън, ряпа, зеле, пресен хляб и хлебни закуски, силно подсладени храни, шоколад.

Важно е да се пият много течности, поне два – два и половина литра за 24 часа. Добре е да се приемат две-три чаши сок или нектар всеки ден: след хранене, на малки глътки.

Карантина

Основна мярка на колективната профилактика след констатиран случай на скарлатина е карантината. Това е вид изолация, прекратяване на контактите със заразения и проследяване за състоянието на онези, с които е пребивавал продължително.  Ако заразено дете ходи на градина – в групата му не приемат през това време деца, които не са били в контакт с болното.

Колко продължава?

Седем дни. В рамките на карантинната седмица всички контактни деца се преглеждат редовно, следи се за промени в гърлото, кожата, общото състояние – целта е да се уловят ранни симптоми и при други. Препоръчва се общо изследване, тестове за наличие на патогенните бактерии в секрети от гърлото.

Децата, които са били в по-близки контакти, могат да бъдат оставени вкъщи за времето на карантината. Част от профилактиката през това време е редовното жабурене и гаргара с различни антисептични разтвори, това се прави по 4 пъти дневно в продължение на пет дни.

Болният от скарлатина може да се върне в училище или в детската градина 22 дни след началото на заболяването или 12 дни след клиничното си оздравяване.

Може ли да се къпем?

За разлика от други заболявания, каквито са шарките – при скарлатина къпането не е забранено. Все пак трябва да се прави внимателно, особено ако болният е дете – и то ако температурата на детето не е твърде висока. Водата трябва да е около 38 градуса; да се използва детски сапун – внимателно, като нанасяме пяна по кожата с ръце. Не се използват изтривалки и душ, изплакването става чрез поливане. Подсушаването също е деликатна работа – без енергично триене, само чрез попиване с мека памучна кърпа.

Източници:

Скарлатина – первые признаки, симптомы

https://www.polismed.com/articles-skarlatina-prichiny-simptomy-diagnostika.html

Скарлатина у детей: признаки, симптомы, лечение, фото

 

Първоначално публикувано на:19.02.2019 @ 8:20

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *