Желязодефицитна анемия. Симптоми, изследвания и лечение

Желязодефицитна анемия: що е то? Анемия, хемоглобин и дефицит на желязо. Симптоми и степени на заболяването; причини. Диагностика и лечение – медикаменти, билки, диета

Анемия, хемоглобин: какво е желязодефицитна анемия? Заболяване, при което хемоглобинът в кръвта е под нормата. Статистиката сочи, че с такъв здравословен проблем са около два милиарда души от населението на планетата. Най-уязвими по отношение на железния дефицит, провокиращ ниския хемоглобин, са децата и кърмещите жени. Всяко трето дете на Земята страда от форма на анемия; на практика всяка кърмачка има този здравословен проблем в една или друга степен.

Какво е желязодефицитна анемия

Желязодефицитната анемия се свързва с недостиг на желязо в организма. Състоянието е свързано с изчерпване на запасите от този елемент в органите, които го депонират. Това се отразява на продукцията на сложния белтък хемоглобин, който се съдържа в еритроцитите – червените кръвни клетки. Хемоглобинът е важен за транспортната функция на еритроцитите, които доставят кислород до тъканите. С две думи: недостигът на желязо означава нисък хемоглобин, непълноценно хранене с кислород, кислороден глад на тъканите. Желязодефицитна анемия.

Усвояване на желязото в организма

Съдържанието на желязо в организма е средно е 3-4 г. Над 60% от него са в състава на хемоглобина; 9% – в миоглобина, 1% – в съставана ферменти. Останалата част от желязото се намира в тъканни депа, основно в черния дроб. Освен това в мускулите, костния мозък, далака, бъбреците, белите дробове, сърцето. Тези запаси се мобилизират и изразходват при необходимост. Така например 30 мг желязо непрекъснато циркулират в кръвната плазма, частично свързани с основния желязосвързващ белтък на плазмата – трансферин..

• Всекидневната потребност от този елемент зависи от пола и възрастта. Най-висока е потребността на недоносените бебета, децата в ранна възраст и подрастващите – при тях има бурно развитие и растеж. Също – при жените в репродуктивна възраст, бременни и кърмачки. Това са и категориите, най-уязвими по отношение на железния дефицит. Освен това организмът губи всеки ден чрез урина, екскременти, пот и мъртви клетки на кожата около 1 мг желязо. Около 2-2.5 мг дневно постъпват в организма с храната.

Основната абсорбция на желязо се случва в дванадесетопръстника, а малка част – в тънките черва. Най-пълноценно се усвоява желязото от месото и черния дроб; желязото от растителните храни практически не се усвоява, ако не е в паралел с аскорбинова киселина. Дисбалансът между потребностите на организма и постъпленията или загубите провокира развитието на желязодефицитна анемия.

Как се проявява дефицитът на желязо?

В първия етап на железен дефицит болестното състояние е латентно, все още липсват ярко изразени външни симптоми. макар тъканите да изпитват известен кислороден глад, това се компенсира от организма за сметка на собствените запаси от желязо. Възможно е постепенно да започнат типичните признаци на анемия като слабост, тахикардия при леки физически натоварвания, болки в сърдечната област, звънтене в ушите. Засегнатият човек все още си обяснява всичко това с преумора и стрес; малцина се ориентират към биохимичен анализ на кръвта – там заедно с други показатели може да се установи поднормена стойност на серумното желязо.

• По-ясни признаци са налице, когато започнат проблеми с храносмилателната система: възниква желание за ядене на необичайни продукти – тебешир, брашно, глина; затруднено е преглъщането и се появява усещане за дискомфорт в епигастралната област; може да се наблюдават субфебрилни състояния.

До този момент страдащият човек все още не си дава сметка какво му се случва. Ако не са предприети мерки за лечение, има условия за проява на т.н. сидеропеничен синдром: комбинация от желязодефицитна анемия, възпаление на езика и затруднено преглъщане. Тази комбинация категорично свидетелства за нарушено съдържание на желязо в организма.

• Междувременно се появяват и трайни видими признаци като суха кожа с лющене по ръцете и краката; нацепващи се нокти, цепнатини в ъгълчетата на устата, теч на слюнка нощем, косата става накъсана, езикът боли и се нацепва, одраскванията зарастват трудно, болният често страда от различни инфекции, усеща се мускулна слабост, отслабват сфинктерите – следва изпускане на урина при смях и кашлица; появяват се внезапни и трудни за овладяване желания за уриниране. Други признаци са лошото настроение, непоносимост към непроветрени и пренаселени помещения; сънливост, вялост и отоци на лицето.

Тези промени могат да се развиват и десет години. Периодичното лечение на желязодефицитната анемия нормализира стойностите за известно време, човекът усеща подобрение, но след време всичко се повтаря Така ще е до момента, когато се открие първопричината за железния дефицит и не се вземат мерки за предотвратяването на тежки дефицити.

Класификация и видове

Желязодефицитната анемия не възниква изведнъж. Първоначално имаме предлатентен желязодефицит, характерен с изчерпването на депонираното желязо – но при съхранени количества на транспортния и хемоглобиновия дял. При латентния дефицит постепенно започва да се губи транспортното желязо от кръвната плазма. Накрая намаляват стойностите на всички метаболитни запаси от желязо: депонирано, транспортно и еритроцитно.

• Разновидностите на този тип анемия са няколко: постхеморагични, алиментарни, свързани с повишени разходи, изходен дефицит, проблемна резорбция, нарушен транспорт на желязото. 
• По степен на изразеност/тежест анемията е три типа: лека – при хемоглобин в границите 120-90 г/л; средно тежка – при 90-70 г/л; тежка – под 70 г/л.

Симптоми на желязодефицитна анемия

Класификацията по признака – съдържание на хемоглобин в кръвта, не е единствената. Ако се определя развитието й според изразени клинични признаци, то не винаги има пълно съвпадение с хемоглобиновата класификация.

Ето как изглежда степенуването според изразените клинични симптоми:

• Първа степен – липсват клинични симптоми;
• Втора степен – умерено изразена слабост, световъртеж;
• Трета степен – нарушена трудоспособност при изразени всички симптоми на анемия;
• Четвърта степен – пациентът е в тежко състояние, пре-кома;
• Пета степен – състояние на анемична кома; продължава няколко часа, следва летален изход.

Признаци на латентния стадий

Латентният или скрит дефицит на желязо в организма може да е причина за проявата на т.н. сидеропеничен или желязодефицитен синдром. Симптомите са такива:

• Мускулна слабост, бърза умора;
• Отслабено внимание, главоболие след умствени натоварвания;
• Тяга към солено и пикантно, към люта храна;
• Дразнене в гърлото;
• Суха и бледа кожа, избледняване на лигавиците;
• Чупливост на ноктите, бледи ноктеви пластинки;
• Изтощена и чуплива коса.

По-късно се развива и анемичен синдром, чиято тежест е свързана със стойностите на хемоглобина и еритроцитите в организма, както със скоростта на болестното развитие. Колкото по-бързо се развива, толкова по-изразени са клиничните прояви. Това е изпитание за компенсаторните възможности на организма, очевидно по-слаби при деца и хора в напреднала възраст. Обострят се и съпътстващите заболявания.

Същинските симптоми

Жеязодефецитната анемия се развива бавно, затова симптомите й невинаги са ярко изразени. Да обобщим: при анемия имаме чупене на ноктите, чупливост на косата, суха и бледа кожа, бледи лигавици, цепене на устните в ъгълчетата на устата, главоболие и световъртеж, “мушички” пред очите, припадъци.

Много често пациентите с анемия имат тяга към нехранителни продукти като тебешир и глина; настъпват промени във вкуса и предпочитане на солена и пикантна храна. Някои предпочитат резките миризми като тази на бензин, на ацетон, на маслени бои. Пълна картина на заболяването може да се направи само след подробен биохимичен анализ на кръв.

При деца и при бременни

Желязодефицитната анемия при деца до тригодишна възраст е свързана с алиментарен дефицит, където неправилното хранене причинява недостиг на протеини и витамини. Нерядко процесът е латентен и към тригодишна възраст нещата се нормализират у голяма част от децата. Най-податливи на желязодефицитни състояния са недоносените, близнаци или бебета от тройка, едрите мъници с бързо развитие и растеж. Фактори са също изкуственото хранене, честите простуди, склонността към разстройства.

Тежестта на състоянието не зависи толкова от стойността на хемоглобина, колкото от скоростта, с която той намалява. Състоянията на железен дефицит се разпознават по бледите лигавици, восъчни ушни миди, равнодушие към храната, дистрофични изменения на кожата. Симптоми като отслабване, забавяне на растежа, чести простуди, температури, увеличени далак и черен дроб, стоматит, припадъци – могат да са развити, но не са задължителни.

• При жените най-сериозна опасност крие бременността, основно за плода. Бебето може да е обречено на кислороден глад и да страда, като най-тежко е за формиращата се централна нервна система. Поради недостига на желязо и съответстващата анемия има риск от преждевременно раждане и инфекции в послеродовия период.

Симптоми на анемия. Дефицит на желязо и червени кръвни телца

Диагностика и изследвания

Желязонедостатъчната анемия може да се разпознае на първо място по външния вид на болния: кожата е бледа, лицето – подпухнало, с отоци на ходилата и под очите; с тахикардия, глухи сърдечни тонове, аритмия.

Разбира се, за точна диагноза това не е достатъчно. Прави се биохимичен кръвен анализ и се установяват показатели на кръвни елементи, които доказват дефицита.

• Възможно е анемията да е причинена от системна кръвозагуба; подобна хипотеза се проверява чрез рентгенография на стомаха, колоноскопия, гастроендоскопия, изследване на екскремент за скрито наличие на кръв; изследване за паразити; ултразвуково изследване на вътрешните органи и на органи от репродуктивната система.

Може да се наложи диференциална диагностика, за да се уточни видът на анемията – да се изключат разновидности като сидеробластна анемия, таласемия и др.

Преди да продължим с причините и лечението вижте материала ни за ниския хемоглобин:

Критично нисък хемоглобин. Симптоми, причини, стойности

Причини

Сред основните причини за анемията е хроничната загуба на кръв: при леки, но постоянни кръвоизливи в стомаха, от носа, маточни при нарушен по някаква причина цикъл; при белодробни, от венците и пр. Масирана загуба на кръв може да има при операции и травми.

• Алиментарен дефицит – желязото не достига в храната, среща се при вегетарианци и вегани;
• При деца в периоди на интензивен растеж, при бременни и кърмачки;
• Преразпределителна анемия – при онкологични заболявания или хронични огнища на инфекции;
• Резорбционна анемия – при заболявания на стомашно-чревния тракт, заради които е нарушено усвояването на приетото желязо;
• При нарушено транспортиране на желязото до очакващите го тъкани;
• Вроден дефицит – у деца, чиито майки през бременността вече са имали желязодефицитна анемия.

Лечение

Първа задача на лечението е отстраняването на причините за патологията; промяна в храненето, попълване на железния дефицит чрез прием на добавки. Препоръчително е меню с продекти, богати на т.н. хемово желязо х- в червеното месо, дроб, език. За пълноценното усвояване на желязото съдействат аскорбиновата и лимонената киселина, а пречат млякото, шоколадът, соевият протеин, чаят и кафето.

Често диетата не е достатъчна за бързо справяне с проблема и се налага прием на феропрепарати. Те се приемат в продължение на месец и половина-два, след което се продължава с поддържаща терапия в продължение на 4-6 седмици.

Ако и това не помогне, следва кръвопреливане.

Как да задържим желязото?

За да има ефект от мерките за ликвидиране на дефицита, трябва да се спазват няколко принципа:

• Балансирано съчетаване на диета с желязосъдържащи препарати;
• Да се спазват два етапа на лечението: първи – прекратяване на анемията за месец-месец и половина, при който хемоглобинът започва да се вдига през третата седмица; и втори – с попълване на депата за желязо, който трае два месеца. Целият лечебен курс обикновено продължава 3-4 месеца.

През първия период , около петия-осмия ден е възможна т.н. ретикулоцитарна криза, при която настъпва бум на млади еритроцити; количеството им може рязко да нарасне до 50 пъти.

Лекарства

Желязосъдържащите препарати трябва да бъдат назначени от лекар и то само ако е категорично доказано, че наистина се касае за желязодефицитна анемия. Изборът на продукти е доста богат, такива като малтофер или фероградумет са “капка в морето”. Обикновено активната съставка в тези препарати е някаква желязна сол: сулфат, глюконат, лактат, фумарат. Приемът на такива лекарства има странични ефекти като металически вкус в устата, запек или диария, стомашен дискомфорт.

Лекарствата от този тип могат да са под формата на таблетки, таблетки за дъвчене, капки или сироп. Приемат се между храненията или вечер преди лягане. Не трябва да се гълтат с мляко или млечни продукти като айран; допуска се шипкова отвара или прецеден плодов сок.

Народни средства и билки

Коприва, глухарче и магданоз са растенията, които се препоръчват като средство за възстановяване при желязодефицитна анемия. Народната медицина ги определя като способни да прекратят загубата на желязо в организма.

• Чай от листа на дива ягода. Пие се по една чаша на ден –течността е богата на желязо, мед, манган, кобалт, аскорбинова киселина, рибофлавин, органични киселини. Супена лжица сух лист се залива с чаша вряла вода и се оставя да кисне 3-4 часа. Прецежда се и се пие на глътки.
• Смесват се равни части листа от коприва и от бреза. Две супени лъжици от сместа се заливат с чаша и половина вряла вода и се оставят да се запарват един час. Следва прецеждане; добавя се половин чаша сок от червено цвекло. Изпива се за един ден на 3-4 приема, 20 минути преди хранене. Режимът се спазва два месеца.

Диета

Акцентът в храненето при този вид анемия е върху храни, богати на желязо. Препоръчва се пълноценно хранене с червено месо – телешко, говеждо, овнешко, заешко, субпродукти – дроб и език. От зърната особена полза има от овес, ечемик, просо, елда. Не забравяйте рибите – скумрия и есетра; плодовете – дюли, ябълки, сливи, боровинки. Полезни са зелените листни зеленчуци като спанак и лапад, киселец, както и яйца; особено добър  е пчелният мед.

Профилактика и прогноза

Принадлежността към рискова група – бременни, кърмачки, малки деца, подрастващи – вече е причина да се мисли за профилактика на железния дефицит. Това означава хранене с подходящите продукти и периодично проследяване на показателите хемоглобин и еритроцити, като в някои случаи профилактиката включва предварителен прием на желязосъдържащи продукти. Така е при бременните през последните два месеца на бременността.

В повечето случаи желязодефицитната анемия се поддава на контрол и корекции. Ако обаче не се отстрани причината за нея, тя рецидивира. Ако например засяга малки деца и подрастващи, тя може да стане причина за забавяне на развитието им. Ето защо контролът и профилактичните мерки имат толкова голямо значение за здравето.

Източници:

• http://simptomy-lechenie.net/zhelezodeficitnaya-anemiya/
• http://sosudinfo.ru/krov/zhelezodeficitnaya-anemiya/
• http://www.krasotaimedicina.ru/diseases/hematologic/iron-deficiency-anemia

Първоначално публикувано на:22.11.2018 @ 10:06