Паник атаки: Симптоми на паническо разстройство и страхова невроза

Страхова невроза и паник атака: що е то? Кои са симптомите и защо се появяват; опасно ли е. Диагностика и лечение на страхова невроза. Паник атаки и депресивни състояния; ефективни терапии

Паническа атака – това е вид тревожно разстройство. Отнася се към проблеми на невротично равнище, свързани със стрес. Паническата атака е ясно изразен епизод на интензивна тревога и безсилие, който идва внезапно, достига максимума си в рамките на няколко минути и продължава не повече от 10-20 минути.

Какво всъщност е паник атака?

Паническата атака е непредсказуем пристъп на силен страх или тревога, съчетан с разнообразна вегетативна полиорганна симптоматика. По време на пристъпа се проявяват съчетания от по няколко симптома: хиперхидроза, сърцебиене, затруднено дишане, зъзнене, топли вълни, страх от смърт или полудяване, гадене, световъртеж и др.
Съчетаването на няколко от изброените признаци кара потърпевшия да изпитва неконтролиран страх и да преживява симптомите мъчително в чисто физически план. Клетникът не е в състояние да се овладее и не може да обясни каква е причината за състоянието.

Симптоми, какво се случва при паник атака?

Едно е да прочетем определението за паник атака или страхова невроза, друго е да преживеем това. Без съмнение бихме квалифицирали подобен епизод като негативно преживяване, възникващо изведнъж, без предупреждение, и изразено в необяснима тревога, страх…паника. Този епизод не зависи от нашите желания; той започва някъде вътре в тялото и мисълта ни. Може да е провокиран от външен фактор, например ситуационно – ако попаднем в стая без прозорци и това ни остави без дъх.  Тогава ще усетим неистовото желание час по-скоро да се измъкнем навън, без да можем да си обясним защо изпитваме толкова силен страх.

Кои усещания могат да ни наведат на мисълта, че ни е връхлетяла паник атака; какви са симптомите й?

Изтръпване на ръцете, главата, лицето или краката

Много хора чувстват при паническите атаки напрежение или изтръпване на крайниците, лицето, главата. Този симптом се определя от развиващи се нервно-вегетативни смущения. Усещанията се усилват от тревогата, че може да се развие парализа, инсулт, временно или трайно обездвижване.

Стягане в гърдите

Често преживелите паник атака споделят за усещането си за дискомфорт в зоната на гръдния кош. Мнозина си мислят със страх, че нещо лошо се случва със сърцето им. При сърдечните епизоди обаче болката се концентрира към лявата ръка, докато при паник атака е локализирана в центъра на гръдния кош. На практика сърцето не е застрашено, проблемът отзвучава с края на паник атаката.

Паник атаки: Симптоми на паническо разстройство и страхова невроза

Хората с паник атака си мислят, че става нещо лошо със сърцето им

Заглъхнали уши

Слуховите смущения – заглъхване на звука или чуване на несъществуващи звуци, има връзка с промените в артериалното налягане и състоянието на повишена нервност. Тези смущения също се прекратяват с края на атаката.

Схващане на врата, челюстта

Схващането, сковаването на врата и/или челюстта е често срещан симптом на паническите атаки. Проявата му се отнася до рязка промяна в предаването на нервни импулси, в обичайното кръвообращение – всички промени дължащи се на внезапни мозъчни импулси и освобождаването на високи дози адреналин.

Студени крака (крайници)

Изстиването на краката, както и усещането за изтръпване, треперене, невъзможност да се направят няколко крачки – има връзка с гореспоменатите промени във функционирането на нервната и сърдечно-съдовата система.

Пресъхване на устата, стягане в гърлото, странен вкус

Пресъхването на устата и гърлото, стягане и невъзможност да се преглътне; усещане за странен вкус или загуба на вкусови усещания – това са още една група признаци за паническа атака, отнасяни към физическите реакции при стресови импулси от главния мозък. Потърпевшият сам може да допусне, че в случая буквално са блокирани функциите на слюнчените жлези.

Хипервентилация

Дишането по време на пристъп може да е твърде учестено и повърхностно. Това кара засегнатите да си мислят, че ще се задушат и подобна мисъл ги стресира допълнително. Всъщност и този симптом е свързан с повишения адреналин и с автоматичната реакция на организма да се подготви за предстоящото застрашаващо го събитие. Честото дишане е израз на тази реакция – тялото бърза да приеме повече кислород, както е при физическо натоварване. Подобна хипервентилация не е опасна, тя от същия тип както при бягане.

Замаяност, виене на свят (световъртеж)

Не са малко хората, при които пристъпът причинява замайване, световъртежи. Без съмнение това има връзка с възможните резки промени на артериалното налягане. Когато се развие подобен симптом може да си помислите, че ей сега ще припаднете. Това причинява страх от падане и от това състоянието на дискомфорт още повече се усложнява. Всъщност припадъците са малко вероятни в подобна ситуация. Обикновено те се случват поради спадане на кръвното, а при паническите атаки то всъщност се повишава.

Симптоми на паническо разстройство и страхова невроза

Главоболие и виене на свят: ето още една проява на паник атаките

Втрисане

Приливът на адреналин може да провокира втрисане или “заливане” с топли вълни. Това са реакции на организма при рязка промяна на хормоналния баланс в тялото с тенденция към готовност за среща с причината за стреса, била тя реална или въображаема.

Ускорен пулс и ниско кръвно. Палпитации (сърцебиене)

Ускореният пулс при нормално или понижено кръвно може да се случи по време на сън и при внезапното си събуждане човекът да изпита цялата симптоматика на паник атака. Усещането за необяснима тревога, страх, предчувствие за катастрофа кара сърцето буквално да се блъска в гръдния кош, едва ли не потърпевшият чува ударите му.

Потене на главата

Потенето на главата е вид първична хиперхидроза. Обяснява се с повишена активност на вегетативната нервна система в условия на тревожност, страх, паническа атака.

Задух и тежест в гърдите

Едновременното усещане за недостиг на въздух и тежест в гърдите може да усили усещането за страх в състояние на паник атака; симптомите в това съчетание са доказана проява на стресовото състояние. Отражение са на моментни реакции на дихателната и сърдечно-съдовата система и рефлексът на потърпевшия е да ги компенсира чрез опити за дълбоко вдишване. Обикновено ги свързват с предположение за инфаркт, стенокардичен пристъп, но по принцип нещата се успокояват с финала на паник атаката.

Бучка в гърлото

Бучка в гърлото или т.н. хиперстезия е нервен спазъм; понякога придружава развиващата се паник атака, като може да е свързано и с усещането за схващане на шията и ключиците. Потърпевшият има усещането, че в гърлото му е заседнало чуждо тяло, по тази причина не може да преглътне или да говори.

Топли вълни

Т.н. топли вълни или усещането, че ви залива нещо горещо е един от признаците за реакция на вегетативната нервна система в ситуация на стрес. Проявата е на психооснова и произтича от променения хормонален фон.

Безсъние

Безсънието при хора, страдащи от паническо разстройство, може да се свърже с няколко фактора. Може да е резултат от общо нервно напрежение и постоянно безпокойство. Друга причина са пристъпите на страх и паника, които тормозят някои хора нощем. Накрая – при вече проявено безсъние хората се тревожат предварително, че отново няма да могат да заспят и това наистина ги държи будни. Този казус най-често се отнася към страдащите от паник атаки. По принцип верният път към спасението от безсъние не е да се търси медикаментозно решение – хапчета за сън, а да се отстрани тревожният фактор, който е причина за проблема.

Причини и фактори на риска

Съществуват множество теории за възникването на паническите атаки. Те коментират както физиологичната, така и социалната първооснова на проблема. Всъщност първопричина за една паническа атака е най-оправдано да се приемат физиологичните процеси в човешкия организъм под въздействието на стресови фактори.

Състоянието може да е провокирано от някакво заболяване, от страх, от преживяна хирургична интервенция. Много често атаката се развива на фона на психични патологии, но може също да бъде провокирана от преживян сърдечен инфаркт, исхемична болест на сърцето, пролапс на митралната клапа, раждане, бременност, начало на половия живот, климакс, от тумор на надбъбречната жлеза – който продуцира твърде много адреналин. Не са изключени кризи, свързани с патология на щитовидната жлеза; прием на хормони, глюкокортикостероиди, анаболи.

Фактори на риска са психотравмите, хроничният стрес, нарушенията на режима сън-бодърстване, липса на физически натоварвания, злоупотреба с алкохол и цигари, психологически конфликти – потискане на желания, комплекси и пр.

Емоции и вегетативна нервна система

При здравите хора без вредни навици паническите атаки обикновено са провокирани от психологически конфликт. Ако един човек постоянно живее в състояние на стрес, потиснати желания, страх пред бъдещето, усещане за собствения си неуспешен живот – това може да причини паническо разстройство. Без съмнение в основата е връзката между една чувствителност, дори емоционална лабилност – и деликатното равновесие на вегетативната нервна система. Важни са например  фактори като базисната структура на личността, дадена от природата и от родителите – това определя психотип, устойчив или податлив на стрес и външни въздействия. Следват условията на живот, отношенията в семейството, възпитанието, положението в обществото и пр. Върху емоционалното равновесие оказват влияние гранични етапи в живота като полово съзряване, климакс, бременност, раждане и пр.

Паник атаки: Симптоми на страхова невроза

Депресираният човек е съсипан от мисълта, че целият свят е срещу него

Симптом, синдром или болест?

Паническа атака: специалистите могат да я споменат сред симптомите на невротични разстройства, на тревожни състояния, депресии. Става дума за единичен епизод или за синдром, който при диагностицирани с нервни разстройства пациенти се проявява многократно.

Видове панически атаки

Съвременната медицина диференцира три типа панически атаки:

  • Спонтанни – възникват без никаква видима причина;
  • Ситуационни – те са реакция на конкретна ситуация, например – страх от поява пред публика или притеснения от това, че трябва да преминеш по мост;
  • Условно-ситуационни – проявяват се под въздействието на стимулатори от биологичен или химически характер; става дума за наркотици, алкохол, за хормонални изменения.
Връзка със заболявания

Много пациенти, които преживяват панически атаки, са диагностицирани с вегетативно-съдова дистония, с неврози, паническо разстройство или депресивен синдром. Между тези диагнози няма ясна граница – всъщност само специалистите могат да ги диференцират. Факт е обаче, че паническа атака може да се развие при всяка от тези групи.

Паническо разстройство. Паническите разстройства са характерни с фиксирането на вниманието на пациента към някакъв здравословен проблем, например сърдечен. Подобно нещо често се случва с хора, които са преживели инфаркт. Страхът от внезапна смърт поради закъсняла медицинска помощ кара човека постоянно да живее в напрежение, да не се отдалечава от дома си и постоянно да се самоконтролира и самонаблюдава. В резултат на това постоянно страда от сърцебиене, задушава се, получава панически атаки и пристъпи на слабост. Така без съмнение животът на такъв човек е буквално отровен – както и на близките му. Паническите разстройства често са свързани с други психопатологични състояния като алкохолизъм, прием на психотропни средства и пр.

Страхова невроза и други невротични състояния. Трудно е да си представим едно психогенно нарушение като страхова невроза – без паник атака. Неврозите са резултат от различни травмиращи ситуации у хора, които принадлежат към определен психотип. Най-страшното е това, че именно собственият характер пречи да се справят с такива ситуации. При подобни обстоятелства се оформя личностен конфликт, който води до нарушения от емоционално-вегетативно-соматичен тип.

  • Многообразието на клиничните прояви на неврозите нерядко затруднява разграничаването им, както и диференцирането от други сходни патологии. Неврозите всъщност са определен модул на реакции към житейски събития; специалистите изобщо не се съмняват, че една паническа атака може да бъде този модул.

Депресия. Панически атаки преживяват и пациентите, страдащи от депресивни състояния. На тях им е ясно, че лошото им настроение не е обикновена тъга. Душата така ги боли, че не им дава да спят, да се хранят и изобщо да живеят нормално. Ранното събуждане с усещане за тревога, унинието, раздразнителността, апатията, загубата на апетит – всичко това са симптоми на депресията. Болният не може да заспи без хапчета, вижда бъдещето си в тъмни краски, лицето му е постоянно угрижено и тъжно.

  • Без терапия пациентът бързо губи интерес към живота и работата си; вглъбява се в проблемите си, допуска суицидални мисли. Опитва се да заглуши душевната болка с алкохол, лекарства, наркотици. Ако такива състояния продължават повече от две седмици, човекът има нужда от лекар. Установено е, че пациентите с тежки депресии реагират на лечението по-добре в сравнение с тези, при които проблемът е в по-леки форми.

Опасности и последствия

Често пациентите развиват страх от нов пристъп на паническа атака; те го очакват с тревога и се стараят да избягват провокиращи ситуации. Подобно постоянно напрежение не води до нищо добро, пристъпите по правило зачестяват. Без правилно лечение такива пациенти често се превръщат в отшелници и хипохондрици. Те се занимават с това постоянно да търсят у себе си нови симптоми – и те се случват наистина.

Сред последиците от подобни развития могат да се отбележат такива:

  • Социална изолация;
  • Поява на фобии, включително агорафобия;
  • Хипохондрия;
  • Поява на проблеми в личния и професионалния живот;
  • Нарушаване на междуличностните отношения;
  • Развитие на вторични депресии;
  • Поява на химически зависимости.

Диагностика

Понякога дори за специалиста е трудно да определи дали един тревожен пристъп е свързан с паник атака или е симптом на друго психическо разстройство. За точната диагноза освен разговор и физикален преглед на пациента е необходимо да се направи електрокардиограма, да се провери състоянието на органите в коремната кухина, да се изключи хипотеза за вътрешен кръвоизлив, да се чуят белите дробове, да се проследи координацията на движенията, да се измери кръвното. Определянето на диагноза – паническа атака, означава да се изключат други здравословни проблеми със сходна симптоматика:

  • Нарушения на сърдечния ритъм: не е достатъчна само една електрокардиограма, необходимо е сърдечната дейност да се следи непрекъснато чрез уред в продължение на 48 часа;
  • При исхемична болест – да се изследва сърцето чрез ЕКГ в състояние на покой и с натоварване, както и да се направи ултразвуково изследване на сърцето;
  • При мозъчен тумор – скенер;
  • При бронхиална астма – анализи и тестове за алергени;
  • При съмнения за вътрешни кръвоизливи – ултразвуково изследване на коремната кухина.

Специалистите следва да преценят какви изследвания са необходими, за да се установи дали става дума само за паник атака, при симптоми като схващане на крайници, нарушена координация, проблеми със зрението и слуха.

Лечение на паник атаки

При започваща паник атака потърпевшият може сам да си помогне, като се заеме с прости физически упражнения – например навеждане напред и надолу без сгъване на коленете, като се стремим да докоснем стъпалата. Организмът се напълва с кислород и симптоматиката може да бъде овладяна.

Какво да правим по време на паник атака?

Простите физически упражнения помагат да се подобри концентрацията и да се успокои душата. Някои от тези упражнения са елементарни, познати от йога за начинаещи и доказано ефективни. Например сядате на пода “по турски” и с изправен гръб; при вдишване бавно повдигате ръцете – при издишване ги спускате.  Вършат работа техники от медитацията – например лягате на пода по гръб, със затворени очи и се отпускате; не бива да имате дразнители от рода на телефон, таблет и пр. Важно е правилното дишане – дълбоко, равномерно, вдишването е през носа, издишването през устата.

Важно е и поддържането на емоционално равновесие; търсете положителното, усмихвайте се по-често. Помагат разпускащите вани, разходките, срещите с хора, които обичате.

Психотерапия

Идеален вариант за начало на лечение при панически атаки е консултацията с психотерапевт. Специалистът може да установи каква е причината за проблема и да назначи съответстващата терапия. Практикуват се когнитивно-поведенческа терапия (при нея се търси промяна в мисленето и отношението на пациента към тревожните състояния). Сравнително нов, но вече популярен метод е невролингвистичното програмиране. При него се използват специфични беседи, които подпомагат пациента в определяне и преживяване на плашещите го ситуации. Целта е да ги “превърти” многократно, така че страхът постепенно да изчезне.

Практикува се и гещалт-терапия: при нея пациентът буквално разглобява ситуации и събития, които му причиняват тревога и дискомфорт. Следва търсене на методи и подходи за преодоляването им.

Лекарства и препарати

Лекарства и лечение при паник атаки, паническо разстройство, страхова невроза

Лечението с медикаменти при панически атаки обикновено продължава не по-малко от 6 месеца. Специалистът разпорежда спирането на приема едва когато установи, че симптоматиката е видимо редуцирана и пациентът не е имал панически атаки в продължение поне на 30-40 дни. Медикаментите при подобна терапия се назначават единствено от специалист. сред тях са препаратите от рода на диазепам или реланиум, които неутрализират общото напрежение и тревогата, повишената емоционална възбудимост. Дава се и старият рудотел, който е дневен транквилизатор без последваща сънливост.

Сред наличните медикаменти могат да се препоръчат различни антидепресанти, мускулни релаксанти, сънотворни. Много е важно пациентът да не проявва самодейност, особено когато трябва да приема комбинация от продукти. Някои от тях не бива да се вземат по-продължително от 2-3 седмици по различни причини: привикване, тежки странични ефекти и пр.

Лечение с билки и народни методи

Билки и терапия при страхова невроза, паническо разстройство (паник атаки)

При лечението на панически атаки народната медицина препоръчва отвари и чайове от билки като дволска уста, лайка, брезови листа. Помагат традиционните мента, маточина и валериана, мащерка. Добре е да не се забравя, че страдащият от панически атаки се чувства по-добре, ако е информиран за същността на проблема си и знае кое помага при подобни състояния. Така той ще положи усилия да не допуска пристъпите или да е активен в неутрализирането на симптомите и по-лесното им преживяване.

Вижте две лесни, но ефикасни рецепти за избягване на паническите атаки:

  • Успокояващ чай. За приготвянето му смесваме по чаена лъжичка мента и маточина. Заливаме с чаша вряла вода и оставяме за 20 минути; прецеждаме. Чаят се пие вечер, непосредствено преди лягане.
  • Настойка от мащерка. Чаена лъжичка суха мащерка заливаме с чаша вряла вода и оставяме под капак за 10  минути; прецеждаме. Пие се четири пъти дневно по половин чаша.

Източници:

 

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Паник атаки: Симптоми на паническо разстройство и страхова невроза
Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *