антихистамини

Антихистамини, включително и за деца. Всичко, което трябва да знаем за тях

Алергии и антихистамини. Кои медикаменти използваме при алергични реакции; как се провежда профилактика. Схеми на приложение при отделните групи антихистамини.

Още в текста: Бременност и кърмене + антихистамини. Приложение при деца. Какви са страничните ефекти

Какво е антихистамин. Въздействие на организма

Антихистамини? Какво са препаратите, назовавани общо антихистамини, знаят най-добре хората, които периодично страдат от различни алергии.
Има редица случаи, при които навреме взетото лекарство от тази група ги спасява от мъчително задушаване, силни пристъпи на кашлица, отоци, обриви и сърбеж, неистово кихане и сълзене на очите.
Да започнем отговора на този въпрос с предварително обяснение – какво е хистамин. Касае се за т.н. биологичен амин, който разширява кръвоносните съдове и съкращава влакната на гладките мускули. Намира се във всички телесни течности; производството или освобождаването му причинява алергичните реакции, които са ни познати в различна степен (puls.bg).

За алергии говорим, когато количеството на произведения хистамин е много голямо и причинява различни болестни състояния . Коментираните антихистамини имат задачата да отслабят или потиснат подобни реакции. Механизмът на това въздействие се изразява в блокиране на хистаминовите рецептори в различни зони на тялото – дихателните пътища, кожата, стомашно-чревния тракт,сърдечно-съдовата система, гладката мускулатура.

Заболявания и симптоми

Състоянията, които се повлияват положително от приема на антихистамини, са бронхоспазми, отоци на лигавицата в носната кухина, чревни колики, усилена секреция на стомашен сок, разширение на капилярите, повишена проницаемост на стените на кръвоносните съдове, понижаване на артериалното налягане, нарушения на сърдечния ритъм и др. Като цяло проявите се отнасят до алергиите. Освен това антихистамини се прилагат за симптоматично лечение на простудни заболявания.

Алергия

Съдържание:

Водеща роля за възникването на алергия има имунната система. На практика този естествен страж, който е програмиран да предпазва организма от опасни чужди елементи, започва да работи срещу собствените клетки и тъкани. Обикновени и съвсем безобидни вещества се приемат от имунната система за враждебни и опасни и имунната система пристъпва към отбрана. Тя реагира бурно, като надхвърля границите на допустимата самоотбрана и при това уврежда собствените тъкани. Именно този агресивен отговор на имунната система срещу фактори на външната среда се нарича алергия или свръхчувствителност.

Алергията е заболяване, за което е характерен специфичен комплекс от симптоми – отоци, сърбеж, обриви, хрема, кихане, бронхоспазми и много други. В основата на подобни оплаквания могат да се идентифицират следните причини:

  • Извънредно висока чувствителност на имунната система – истинска алергия;
  • Неправилна реакция на организма – псевдоалергия.

Дразнителите, които предизвикват такива симптоми на алергия, могат да са най-различни: полени, домашен прах, животински косми, хранителни продукти, медикаменти, козметика и пр. При нормална имунна система това са напълно безопасни за повечето хора фактори.

Алергичните заболявания в днешно време са сред най-разпространените; те не бива да се подценяват – проблемът е важен, а възможните ефекти са опасни. Акцентът в това отношение трябва да е върху профилактиката и върху лечението на дадена алергия извън периодите на обостряне.

Симптомите на алергията могат да са незабележими, маскирани като други болести и човекът с алергия дори да не подозира за проблема си. В други случаи те са ярко и категорично изразени, дори опасни и живото застрашаващи, като оток на гърлото, спазъм на бронхите или анафилактичен шок, който може да причини смърт в рамките на 10-15 минути при попадането в тялото на даден алерген.

антихистамини
Лечението на една алергия не е възможно без съвременните антихистамини

Добре е да се помни и това, че хората, които развиват алергични реакции, често са застрашени от няколко различни вещества. Силата на една алергична реакция зависи от различни фактори и може да бъде слаба и безобидна, но може да се развие внезапно и да е с необичайна сила.

Астма
Демир бозан за безсъние

Астма или задух е едно от най-разпространените заболявания на дихателната система; простичко казано – това е затруднението да дишаш нормално, а при спазми или остри пристъпи да се задушаваш и да не можеш да си поемеш дъх. Алергичната астма е една от най-разпространените разновидности на болестта. Чувствителността към определени алергени усложнява протичането на астмата в класическата й форма. При всяка форма на астма болният човек се чувства зле при физически натоварвания, вдишвайки студен въздух, дим, запрашен въздух или остри миризми. При алергичната астма към всичко това се добавя и действието на алергени.

Има и нещо друго: при всеки друг вид алергия може да се мисли и работи за отстраняване или избягване на алергените. При вдишването на алергени, които се намират във въздуха, тази възможност е почти сведена до нула.

Ако един човек е болен от алергична астма, дихателните му пътища са хиперчувствителни към определен вид алергени. Щом само един от тях проникне в дихателните пътища, имунната система реагира веднага. Мускулните тъкани, които обграждат дихателните пътища, силно се съкращават и настъпва бронхоспазъм. В това положение засегнатата зона започва да развива възпалителен процес и да се запълва с гъста слуз. Симптомите на това състояние са сходни с тези при класическата астма:

  • Кашлица;
  • Дишане със свистене;
  • Задушаване;
  • Често и “плитко” вдишване и издишване;
  • Болки в гърдите;
  • Усещане на натиск върху гръдния кош.

Алергените, които могат да предизвикат подобно състояние, най-често са: полени, спори от някаква плесен, животинска слюнка, пера или косъм; екскременти на акари от домашен прах.

Алергичен ринит (сенна хрема)

Говорим за алергично възпаление на лигавицата на носа. Симптомите са хрема, кихане, оток, сърбеж. По-често алергичен ринит развиват децата и младите хора. Има две разновидности на алергичния ринит: сезонен – сенна хрема, алергия към полени, или целогодишен, при който организмът реагира на битови алергени от рода на домашен прах , животински косъм и пр. Алергичен ринит се развива, когато алергените попаднат в очите и носната кухина на чувствителен към тях човек.

Симптомите на сезонния ринит се проявяват само в определено време от годината – когато цъфтят дървета и треви. Характерните симптоми са сърбеж в носа или носоглътката, зачервяване на очите, сълзене, кихане, хрема или запушен нос. Тези симптоми  могат да причинят раздразнителност, главоболие, нарушения на съня, преумора, депресия. Симптомите на целогодишния алергичен ринит обикновено са по-слабо изразени, но създават постоянни притеснения.

Диагнозата алергичен ринит се установява от оториноларинголог или алерголог; обикновено е достатъчно да се направи преглед и да се снеме анамнеза от пациента. След това обаче се препоръчват допълнителни изследвания, които включват анализ на кръвта и урината, рентген на носната кухина и пр. За да се установи кой е алергенът, трябва да се направи специфично изследване за кожните реакции спрямо най-разпространените растителни и битови алергени в даден район. Спрямо въпросния алерген в кръвта могат да се открият специфични антитела.

  • Лечението се провежда под лекарски контрол. Най-главно в лечението е да се изясни причината за алергията и по възможност да се избягват контактите с този дразнител. Това не винаги е възможно, затова се провежда лечение с противовъзпалителни препарати и антихистамини, които неутрализират симптомите на алергичния ринит.
антихистамини
Най-често въздействащите алергени са известни

Ефективен метод за лечение е специфичната имунотерапия с алергени. За това в кожата на пациента се въвеждат все по-концентрирани разтвори на алергена в продължение на седмици или месеци. Това постепенно натоварване кара организма да си изработи нещо като противоотрова. Специфичната имунотерапия се провежда превантивно, за да може например при началото на масовия цъфтеж чувствителността на организма към дразнителите полени да е минимална. Такъв метод обаче е противопоказан и при най-слабите признаци на обостряне. Освен това провеждането на подобна терапия изисква постоянство и търпение. Пълната програма продължава около три години.

Уртикария

За уртикария говорим, когато в определени телесни зони по кожата се усеща напрежение и сърбеж и се появяват специфични обриви под формата на мехури с различна големина.  Ако липсва адекватна терапия, тези обриви могат да тормозят пациента в продължение на седмици. Неудържимият сърбеж кара клетника да се чеше, което увеличава броя на уртиките и обривът обхваща все по-голяма площ. Ако мехурите не се махнат в рамките на 6 седмици, проблемът може да се квалифицира като хроничен.

Обривите са различни по размер, могат да са колкото главичката та карфица, но също и колкото цяла човешка длан. Могат да са локализирани или да обхванат цялото тяло. Кожната алергична реакция може да възникне локално и с “пълзене” да засегне все повече съседни участъци. Мехурите покриват ръцете, краката и тялото. Проявата на този вид алергия се характеризира със зачервяване на кожата, сърбеж и отоци от лека и средна степен. Отоците се дължат на задържането на течности в уязвимите тъкани. Появата на обрив не представлява голяма опасност, но има и рискови ситуации. Ако мехурите са се появили внезапно и се разпространяват бързо, като при това пациентът усеща оток на гърлото, затруднения при преглъщане и говор, медицинска помощ. Тези симптоми говорят за тежка алергична реакция.

Сходни симптоми се наблюдават и при отока на Квинке; реакцията на организма прилича на вече описаната, но липсват зачервяване и сърбеж. В този случай реакцията на организма се развива в дълбочина и се проявява чрез асиметрични отоци. Отокът на Квинке често се асоциира с уртикария, но двете реакции могат да възникват независимо една от друга.

Алергичната уртикария като правило представлява алергична реакция на храна, подправки, хранителни добавки и стабилизатори, лекарства, ухапвания от насекоми. Най-често алергените са храни като ягоди, морски дарове, ядки, яйца и шоколад – възможно е да има и други. Най-често сред хранителните добавки проблеми създават стабилизаторите, оцветителите и нитратите. Обриви от алергичен тип могат да причинят медикаменти против простуда. Мъчителните обриви могат да ви изненадат също и при ужилване от насекомо, заразяване с чревни паразити, докосване до цъфтящи растения, до котки и кучета, при преливане на кръв. Има и автоимунни реакции, при които алергичен дразнител е собственият организъм.

При някои хора уртикария причиняват контактите с някои метали като никел, както и с латекс. В този случай се говори за контактна алергична реакция.

Други

Често споменавана форма е алергичният конюнктивит. Той напомня за себе си обикновено през пролетния сезон. Човекът уж е здрав, но очите му постоянно сълзят, сърбят и се подуват. Първото, което може да си помисли той като спасителен вариант, е да си помогне чрез прием на антихистамини.

При алергичен конюнктивит нещата стават сложни заради цъфтящите дървета и треви – през пролетта всичко цъфти, наоколо летят пухчета, въздухът е наситен с невидими активни прашинки алергени. Без видима причина при някои хора се появяват зрителни смущения: очите като че ли пресъхват, и страх от дразнещата дневна светлина. Такъв тип реакция може да се прояви и спрямо битови химикали, животински косъм, парфюми и пр. В този случай също са необходими антихистамини – но има хора, които биха предпочели да ги избягват. Описаната патология не може да се остави без внимание, тъй като симптоматиката е тежка и не просто засяга външния вид. Тя пречи на засегнатия да води нормален живот и да изпълнява обичайните си ангажименти.

Видове, класификация

Коментираните антихистамини са лекарствени средства, които се прилагат основно при лечението на алергии. Както бе споменато, механизмът им на действие се изразява в блокирането на определени хистаминови рецептори. По този начин се потиска действието на хистамина – основен медиатор, отговорен за алергичните реакции на организма.

Хистаминът е бил изолиран за първи път от животински тъкани през 1907 година, а през 1936 са синтезирани първите антихистамини. Съществуват огромен брой изследвания, проследяващи как възникват алергични реакции в резултат от въздействието на хистамина върху хистаминовите рецептори. Механизмът е валиден за дихателната система, кожата и очите. Нашите антихистамини са в състояние да потиснат този процес при правилно приложение.

антихистамини
Най-новите антихистамини се понасят по-леко, те са с по-слаби странични ефекти

От създаването си до наше време въпросните антихистамини постоянно се подлагат на усъвършенстване и вече има няколко поколения от тях, като с всяко следващо медикаментите стават по-ефективни, по-щадящи за организма като цяло и с по-малко странични ефекти. Това е и единият начин за класифициране на медикаментите, като принадлежащи към първо, второ и т.н. поколение антихистамини.

Друга възможност за класифициране дава формата на медикаментите: те могат да са за перорално приложение – таблетки, за локално външно приложение -. Крем, маз, гел, или под формата на разтвор – капки за нос или капки за очи; под формата на спрей, на супозитории; разтвори за инжекционно въвеждане.

Антихистамини на крем и на таблетки

Антихистамините за локално външно приложение се прилагат според указанията на лекаря; избират се в съответствие с проблема и поносимостта на съответния медикамент. Може да се избира межк, крем, маз или гел. Ефектът от приложението им настъпва около 15 до 30 минути след внимателното нанасяне върху кожната зона със зачервяване, сърбеж, обрив. Медикаментът намалява повишената проницаемост на малките кръвоносни съдове – това състояние се дължи на голямото количество произведени поради алергичната реакция хистамини. С помощта на антихистаминовия крем или гел се намалява и отокът, кожата се успокоява, отслабват сърбежът и зачервяването.

Има случаи, при които алергичната реакция не може да се овладее с този тип медикаменти и се прилага вариант със системен продукт, т.е. таблетки. Тук отново е решаващ изборът, който лекуващият прави в зависимост от алергичната проява и състоянието на пациента. Приемът на таблетки от по-старите генерации може да причини странични ефекти от рода на сънливост, влошена концентрация и пр. По тази причина антихистамините от първо поколение, за които подобен ефект е присъщ, все по-рядко се използват.

На капки (за очи и назални) и на спрейове

Антихистаминовите капки за очи се използват при алергичен конюнктивит. Обикновено се прилагат за ограничен срок, по няколко пъти на ден (puls.bg). Страничните им ефекти са сравнително малко и са преходни – от рода на парене или главоболие. По-трудно се понасят от пациенти, които носят контактни лещи. В някои случаи офталмологичните антихистамини се прилагат и като капки за нос.

Назалните антихистамини помагат при алергичен ринит/сенна хрема.  Могат да предизвикат пресъхване на устата, горчив вкус, главоболие и умора, парене и кървене от носа, болки в гърлото (puls.bg). Тези странични ефекти в повечето случаи отшумяват след първите приложения. Вместо капки могат да се прилагат и антихистаминови спрейове.

Други

Други форми на антихистаминови медикаменти са супозиториите и инжекционните разтвори. Прилагат се по лекарска преценка, когато други варианти не са възможни или ако е необходимо да се постигне много бърз ефект (инжекционни разтвори).

Антихистамини за системно приложение

Лечението с антихистамини не се толерира от специалистите по обясними причини. Във всяка домашна аптечка може да се намери такъв медикамент, купен по съвет на приятел, на познат аптекар, по спомен от предишно лечение. Грешният подход се изразява в това, че самодейният избор може да се ориентира към системен хистамин от по-старо поколение, само защото вече е познат – и прилагането му да бъде свързано с проява на някои странични ефекти или да не е най-ефективното за случая решение. Тук ще разгледаме някои от най-често прилаганите антихистамини, повечето от които се прилагат под формата на таблетки или сиропи. Не забравяйте, че досадният сърбеж по ръцете например може да е признак за сериозен здравословен проблем и намазването с някой от известните мехлеми ще спаси положението само временно.

Зиртек

Зиртек е антихистамин с активна съставка цетиризинов дихидрохлорид. Препоръчва се за деца над 6 години и възрастни; помага при алергичен ринит и конюнктивит и при копривна треска. Не се използва при бъбречни увреждания или при алергия към някоя от съставките. При лечение с таблетки дневната доза е 10 мг, като децата над 12 години и възрастните я вземат наведнъж, а децата от 6 до 12 години – на два приема по 5 мг. Бременни и кърмачки трябва да избягват лекарството.

Зиртек се предлага и под формата на капки за перорален прием при същите показания. Тази форма може да се дава и на малки деца; възрастовата група 2-6 години взема два пъти дневно по 5 капки, от 6 до 12 – два пъти по 10 капки, а над 12 и възрастни – 20 капки еднократно дневно. Цената на една стандартна опаковка от медикамента в двете му форми е около 17 лв.

Димекс, сироп

Димекс е сироп за кашлица от спастичен тип; може да се включва в комплексно лечение на алергични състояния, засягащи дихателната система. Същият сироп се използва и при простуди.

Сиропът изисква внимателно спазване на дозите, определени за съответната пациентска група. Ако увеличите дозата самоволно, могат да се получат неприятни странични ефекти като спад на кръвното налягане, замайване и риск от падане при възрастни – или превъзбуда, халюцинации и гърч при деца.

Дозите са съответно 5-10 мл по 3-4 пъти дневно за възрастни и подрастващи над 14 години; 5 мл по 3-4 пъти дневно за деца от 9 до 14 години; 2.5 до 5 мл по 3-4 пъти дневно за деца на 6-8 години. Медикаментът не трябва да се дава на деца под шестгодишна възраст.

Цената на едно шишенце сироп от 125 мл е 3.50 лв

Ериус

Това е един от най-популярните антихистамини в момента; прилага се под формата на сироп, таблетки и диспергиращи таблетки от 2.5 и от 5 мг.

Медикаментът е от съвременните антихистамини, които облекчават неприятната симптоматика при алергичен ринит, конюнктивит, при кожни алергични прояви – обриви и сърбеж. Често е препоръчван за паралелен прием с антибиотици, профилактично, за избягване на потенциална алергична реакция.

Класическите таблетки ериус от 5 мг се препоръчват на деца над 12 години и възрастни. Такава таблетка се приема веднъж дневно – само една, без да се чупи или сдъвква, с вода; няма връзка с храненията. Обикновено приемът по лекарска препоръка е вечер. Медикаментът може да се взема продължително, както и  терапията да е по схема в зависимост от проявите на алергията. Цената на една опаковка от 30 хапчета е около 10 лв.

Сиропът ериус е приложим при същите възрастови потребителски групи, но особено при деца над една година. За най-малките, 1-5 години, е достатъчна еднократно дневна доза от 2.5 мл. Групата 6-12 години може да приема веднъж дневно 5 мл от сиропа, а тези над 12 и възрастните – 10 мл, също веднъж дневно.120 мл от сиропа струват около 6 лв.

Диспергиращите таблетки се държат в устата до пълното им разтваряне. Подходящи са за деца над 6-годишна възраст и възрастни. Децата на 6-12 години могат да вземат само една таблетка от 2.5 мг  дневно, а по-големите и възрастните – две таблетки от 2.5 мг за един прием, или една от 5 мг. Таблетките не трябва да се вадят от блистера предварително. Опаковка с 12 таблетки  от 2.5 мг струва около 8 лв, а опаковка от 10 таблетки по 5 мг – 10 лв. Вторият вариант е предназначен само за деца над 12 години и за възрастни, като приемът е само една таблетка дневно.

Алергозан – таблетки, крем, унгвент

Той е един от най-познатите и “с дълъг стаж” антихистамини. Активният му компонент е хлоропираминов хидрохлорид. Често се използва при алергични реакции от различен тип – ринити, конюнктивити, уртикария, при прояви на хранителни алергии и ухапвания от насекоми. Прилага се като част от комплексно лечение при тежки алергични състояния – със задух, анафилактичен шок, отоци, но след като е овладяна острата фаза.

Таблетките алергозан не трябва да се вземат при астматични пристъпи, по време на бременност или на кърмене. Не се дават на деца под 6 години; деца на 6-14 години могат да приемат три пъти дневно по половин таблетка от 25 мг; над 14 и възрастни – по една таблетка 3-4 пъти дневно. При необходимост дневният прием може да се увеличи, но не над 6 таблетки дневно. 20 таблетки от 25 мг струват към три лева

Алергозан унгвент/крем са два варианта на продукта, пригоден за локално външно приложение. Използва се при алергични обриви със или без сърбеж, уртикарии, контактен дерматит, ухапвания от насекоми. 18-грамовите тубички са с незначителна разлика в цената и се купуват за около 3-3.50 лв. Кремът е предпочитан в случаите с остро раздразнена кожа, с подмокряне и отделяне на секрет. Проблемните места се мажат с тънък слой от продукта; това се прави 2-3 пъти дневно, но не по-продължително от пет дни. Продуктът е приложим при възрастни и деца, включително бебета.

Алергозан на ампули: формата е подходяща при остри състояния, еднопроцентовият разтвор се инжектира мускулно или венозно. Прилага се 1-2 пъти дневно само по лекарска препоръка. Препоръчва се при комплексна терапия на алергични състояния; при кръвопреливане е възможно съдържанието на една ампула да се включи профилактично в първия сак с кръв, приготвен за хемотрансфузията. Цената на една ампула от 2 мл е около 1.50 лв.

Зодак

Зодак също е антихистамин с активен компонент цитиризинов дихидрохлорид. Облекчава очни и назални симптоми на алергия, както и кожни форми – копривна треска, сърбеж и зачервяване. Противопоказан при бременност и кърмене, както и при тежки бъбречни увреждания. Подходящ за деца над 6 години и възрастни. Дозирането е съответно 2х5 мг за деца на 6-12 години, и таблетка от 10 мг веднъж дневно. Възможно е приемът да предизвика алергични реакции, което е сигнал за прекратяване на лечението с този медикамент. Цената на лекарството е 5 лв за опаковка от 10 таблетки по 5 мг.

Дименхидринат

Дименхидринат е лекарство с друга активна съставка – дименхидринат; препоръчва се при алергични реакции и при т.н. кинетоза или болест на пътуването, свързана с гадене, повръщане и главоболие при движение с превозни средства. Приема се 2-3 пъти дневно по 1-2 таблетки, но не повече от осем за възрастни или три – за деца на 6 до 12 години.

Не се прилага при астматици, пациенти с глаукома, с тумор на надбъбречната жлеза, порфирия, увеличена простатна жлеза, припадъци. Цената на една опаковка от 30 таблетки по 50 мг е 5 лв.

Антиалерзин

Антиалерзин може да се приема под формата на таблетки или в течна форма. Активната съставка на медикамента е прометазинов хидрохлорид. Продуктът е с мощно действие и чрез него успешно се овладяват алергични пристъпи от различно естество, с широк спектър от симптоми – включително повръщане и повишена температура. Действа успокояващо; помага при алергичен ринит, конюнктивит, кожни форми на алергии, хранителни алергии, алергични обриви и отоци след ухапване от насекоми. Добър за профилактика срещу кинетози. Не е подходящ за деца под двегодишна възраст, пациенти с остър пристъп на бронхиална астма, алергични към съставките на продукта. Цената на една опаковка от 20 таблетки по 25 мг е 2.50 лв.

Ампулите антиалерзин са предназначени за остри състояния – включително анафилактичен шок, съвместно с инжекции адреналин. Могат да се използват като компонент за успокояваща терапия преди и след хирургични намеси. Разтворът от ампулите се разрежда и инжектира дълбоко мускулно или венозно – много бавно. Една стандартна ампула съдържа 2 мл разтвор.  Обикновено при терапия с тази форма се инжектират 1-2 ампули дневно. Цената на една ампула е  1 лв.

Дайте мнение и Вие тук!
Анталерг (азеластин)

Анталерг представлява антиалергични капки за очи; съдържат 0.05% от активния компонент азеластин хидрохлорид. Използват се в случаи на алергични конюнктивити и риноконюнктивити. Медикаментът помага при зачервяване, сърбеж и сълзене на очите, течащ нос или запушен нос, както и при състояния с комбинирани симптоми. и деца над 4 години. Не трябва да се използва при вирусни, бактериални или гъбични инфекции на окото; при деца под 4-годишна възраст, при бременност и кърмене.

Поставя се по една капка във всяко око два пъти дневно. По лекарска препоръка интервалът между апликациите може да се скъси и да се достигне до 4 на ден.

Една стандартна опаковка от капките – 10 мл разтвор, струва около 9 лв.

Хлорпирамин

Той е сред познатите антихистамини от първо поколение; прилага се все по-рядко поради конкуренцията от нови хистамини с по-слаби странични ефекти. Хлорпираминът може да се приема под формата на таблетки или като локално средство за външно приложение. Потребителите обикновено съобщават за странични ефекти от рода на сънливост, слабост, стомашни проблеми, запек и пр. За да се снабдите с този медикамент е необходима рецепта от лекар.

Ципрохептадин

Ципрохептадин е антихистамин за перорално приложение. Приемът е обикновено при възрастни пациенти, макар да се допуска и лечение на деца над две години. Дневната доза е 3-4 приема по една таблетка. Съобщава се за доста странични ефекти, например понижаване на кръвното налягане, тахикардия и екстрасистоли, отклонения в кръвните показатели, умора, главоболие, пресъхване на устата, смущения в уринирането, повишен апетит. Противопоказан медикамент за пациенти с глаукома или язва, деца под двегодишна възраст, с алергия към вякоя от съставките на продукта.

Дифенхидрамин

Дифенхидрамин е локален антихистамин. Използва се при изгаряния от първа степенслънчеви изгаряния, сърбеж с различни причинители, уртикария, при екземи и варицела, при ухапване от насекоми и последваща алергична реакция. Най-често е съставка, в комбинация с други активни компоненти, в мазила с широко приложение от посочения тип. Присъства в популярни кремове и мехлеми като дермодрин, псилобалсам, в капките за нос нафазолин, в таблетките калмабен и апап найт, в сиропа димекс.

Като локално средство се прилага 2-3 пъти дневно, но само при съхранена цялост на кожата.

Прометазин

Това е активната съставка на таблетки/инжекционен разтвор антиалерзин.

Антихистаминни препарати първо поколение

Това всъщност са най-старите антихистамини, които се прилагат все по-ограничено заради изавените си сранични ефекти и режим на прием. Медикаментите от първо поколение се приемат често и във високи дози, за да упражнят характерния си ефект. Заедно с това обаче те причиняват сънливост, забавяне на реакциите, отслабват мускулния тонус и усилват действието на алкохола. Всички медикаменти от тази група са мастноразтворими, което им позволява бързо да проникнат в мозъчната тъкан. Ако заедно с тях един пациент приема алкохол или психотропни препарати, ефектът на тези вещества се усилва много и се получава отчетлив седативен ефект. Всички антихистамини от първо поколение усилват ефекта на сънотворни, аналгетици, успокояващи и антидепресанти.

Често се коментират и страничните ефекти на лекарствата от групата. Става дума за задържане на урина, зрителни смущения, пресъхване на устата и гърлото, тахикардия, запек. В някои случаи се активират хронични заболявания като аденом на простатата или глаукома. Същевременно тези лекарства вършат работа като антиеметици, т.е. предпазват от гадене и повръщане. С тяхна помощ се овладяват до голяма степен и се контролират симптомите на паркинсонизъм. Те могат също да се използват като локални анестетици.

Друга особеност на старите антихистамини е, че за две-три седмици ефектът им върху даден организъм отслабва и трябва да се заменят с други, т.е. те са антихистамини с краткосрочно действие.

Те все още се използват и като съставка в някои комбинирани фармацевтични продукти – срещу мигрена, безсъние, простудни заболявания и пр.

Клемастин

Клемастин е перорален медикамент от група антихистамини; препоръчван е при сенна хрема и целогодишен ринит, кожни прояви на алергии, след ухапвания от насекоми и алергични реакции вследствие прием на лекарства. Възрастни и деца над 12 години могат да приемат два пъти дневно по една таблетка от 1 мг; деца на 6-12 години вземат една таблетка дневно, разделена на два приема. По-малки деца, както и бременни и кърмачки, не бива да вземат този медикамент.

Стандартна опаковка клемастин, 20 хапчета по 1 мг, струва около три лева.

Супрастин

Супрастин е популярен на рускоезичния фармацевтичен пазар антихистамин, с активна съставка хлорпирамин. Популарен ход формата на таблетки или на инжекционен разтвор, който се въвежда само от медицински лица мускулно или венозно. Приложим при необходимост при всички споменавани дотук прояви на алергии, включително оток на Квинке. Не се използва при пристъпи от бронхиална астма от алергичен тип,  таблетките – при деца под тригодишна възраст, при бременност и кърмене. Стандартният прием на таблетки за възрастни е 3-4 пъти дневно по една – по време на хранене, без стриване или сдъвкване. Дозата за деца е редуцирана и зависи от възрастта и килограмите, изчислява се от педиатър. Инжекционната форма се въвежда само в спешни случаи по указания и под контрола на лекар.

Тавежил

Медикаментът е с активен компонент клемастин; приложението му е аналогично на това при едноименния продукт. противопоказан за деца под 6 години, при порфирия, само като крайна мярка при бременност и кърмене. Приема се преди хранене, по една таблетка сутрин и вечер – за възрастни и деца над 12 години, или по половинка – за деца на 6-12 години. При необходимост дозата за възрастни може да се увеличи до 6 таблетки за 24 часа; не може да се вземат повече от две таблетки от 1 мг наведнъж.

Цената на продукта е около три лева за опаковка от 20 таблетки по 1 мг.

Диметинден

Може да се използва самостоятелно или в състава на таблетки и медикаменти за локално външно приложение. Облекчава при сърбеж от копривна треска, дерматози, повърхностни и слънчеви изгаряния, ухапвания от насекоми. При по-усложнени състояния външните апликации могат да се съчетаят с прием на таблетки със същия активен компонент.

Антихистамини втора генерация

Всички антихистамини от по-новото, второ поколение са с отслабен седативен ефект и въздействат върху хистаминовите рецептори избирателно. Действат по-бързо и ефектът им се съхранява продължително, но както и тези от първо поколение въздействат върху сърдечната дейност, говори се за кардиотоксичен ефект. Понякога лекуваните пациенти се оплакват от нарушения на сърдечния ритъм, особено ако приемат и антидепресанти, антибиотици от макролидната група и противогъбични препарати. Възможно е да се проявят такива смущения и в случаите, когато черният дроб не работи нормално. Ако някои лекарствени съчетания не могат да се избегнат, то съчетаването със сок от грейпфрут напълно резонно се отказва по аналогична причина.

И в тази група има медикаменти за перорален прием и за локално външно приложение. Те са значително по-известни и все още широко разпространени сравнено с първото поколение. В повечето случаи не седират, не си взаимодействат с алкохол, някои от тях обаче не вършат работа при спешни случаи.

Една особеност на тази група е натрупването в организма, което е добре при хронични състояния. Същевременно трябва много да се внимава с дозирането, тъй като въпросното натрупване може да се окаже пагубно за сърдечния мускул. По тази причина всяко приложение трябва да бъде под лекарски контрол, включително капките за нос и за очи, и назалният спрей.

Кларитин

Кларитин е антихистамин с активна съставка лоратидин; предлага се под формата на таблетки и сироп. Използва се при сенна хрема и целогодишен ринит; при уртикарии намалява сърбежа и размера на уртиките.

Таблетките кларитин са подходящи за възрастни и за деца над 6 години при условие, че теглото им е над 30 години. Приемът е една таблетка от 10 мг дневно, с вода, независимо от храненията. Активният компонент неутрализира симптомите на алергична реакция в рамките на целия ден, без седативен ефект. При пациенти с чернодробни проблеми приемът на същата доза е през ден.

За деца на възраст 2-6 години е подходящ медикаментът под формата на сироп; под двегодишна възраст този продукт не се прилага.

Рупафин

Активният компонент на този медикамент е рупатадин; продуктът се прилага под формата на перорални таблетки или сироп. Подходящ при алергичен ринит и кожни алергични прояви.

Таблетките от 10 мг се използват за лечение на възрастни и деца над 12 години. Обичайната доза е една таблетка дневно. Сред страничните ефекти се споменават сънливост, главоболие и замаяност, които се проявяват при един на десет пациенти. Сиропът се прилага при деца под 12 години; ако теглото им е над 25 кг, дневната доза е 5 мл, приети наведнъж. При тегло 10-25 кг дневната доза е 2.5 мл. Продуктът не трябва да се приема едновременно с еритромицин, кетоконазол, статини.

Кетотифен

Кетотифен (кетотифен хидроген фумарат) се използва при алергичен ринит и конюнктивит, както и при бронхиална астма на алергична основа. Не върши работа при астматични пристъпи, но участва успешно в продължителна поддържаща терапия при слабо изразени астматични симптоми.

Таблетките кетотифен са подходящи при лечението на възрастни и деца над три години. Приемът е два пъти дневно – сутрин и вечер, по една стандартна таблетка. Деца на възраст 6 месеца до три години също могат да приемат кетотифен, но под формата на сироп. За трайни резултати от лечението то трябва да продължи 2-3 месеца, под лекарски контрол. Прекратяването на лечението става чрез намаляване на обичайната доза по схема, в рамките на 2-4 седмици.

Лоратадин и деслоратадин

Лоратадин с активна съставка лоратадин е подходящо средство за лечение на алергичен ринит с всичките му симптоми, както и за кожна форма на алергии, копривна треска и пр. Очаква се терапията с лоратадин да даде резултат в рамките на 10 дни.

При деца над 12 години и възрастни е достатъчен дневен прием на една таблетка; деца на 6-12 години вземат половин или една таблетка веднъж дневно; дозата се определя от лекар в зависимост от възрастта и телесното тегло на пациента дете. Деца на 2-6 години могат да приемат медикамента под лекарски контрол и под формата на сироп. Под двегодишна възраст не се прилага.

Деслоратадин е от антихистамините без седативен ефект; предлага се под формата на таблетки и перорален разтвор и е препоръчвано средство при алергични ринити и уртикария. Таблетките се вземат веднъж дневно – по една, дозата е за деца над 12 години и възрастни. Разтворът деслоратадин е подходящ и за малки деца; тези на възраст 1-5 години приемат веднъж дневно половин мерителна лъжичка разтвор, т.е. 2.5 мл; от 6 до 12 – една лъжичка, 5 мл; над 12 и възрастни – две лъжички, 10 мл.

Цетиризин и левоцетиризин

Цетиризин (цетиринакс) упражнява антихистаминово действие благодарение на компонента цетиризинов дихидрохлорид. Класически антихистамин, помага при алергичен ринит и уртикарии. Не се използва при бременност и кърмене, при бъбречни заболявания и бъбречна недостатъчност.

Деца над 12 години и възрастни приемат веднъж дневно една таблетка от 10 мг, а децата на 6-12 години – два пъти дневно по половин таблетка. При умерени отклонения на бъбречните функции може да се приема под лекарски контрол веднъж дневно по половин таблетка. Ако се ползва медикаментът под формата на суспензия, възрастни и деца над 12 години приемат веднъж дневно 10 мл; от 2 до 12 години – дозата зависи от теглото. Децата с тегло над 30 кг вземат 10 мл наведнъж или 2х5 мл, сутрин и вечер. Тези под 30 кг вземат 5 мл веднъж дневно – вечер. Продуктът не се прилага при новородени и деца под две години.

Левоцетиризин е сходен по действието си на предишния антихистамин; препоръчва се за деца над 12 години и възрастни. Има информация за странични ефекти от рода на главоболие, пресъхване на устата и сънливост. Този медикамент се набавя срещу лекарска рецепта.

Трето поколение

При всички антихистамини от трето поколение вече са отстранени страничните въздействия от типа на кардиотоксичен и седативен ефект. Така те могат да се използват от хора, чиято дейност изисква добра концентрация на вниманието.

Тези медикаменти блокират хистаминовите рецептори и оказват допълнителни въздействия върху алергичните симптоми. Притежават висока селективност и не оказват негативни въздействия върху централната нервна система и сърдечната дейност. Подходящи са за продължителен прием. Най-често препоръчваните антихистамини от трето поколение са хисманал, телфаст, квамател.

Четвърто поколение

Антихистамините от четвърто поколение са бързо действащи и ефектът от това действие се съхранява задълго. Подходящи са за продължително поддържащо лечение. Успешното въздействие на медикаментите от групата върху хистаминовите рецептори ги прави добър вариант при профилактиката на бронхоспазми. От казаното дотук все пак не следва, че тези най-усъвършенствани медикаменти са без противопоказания. Основно предпазните мерки засягат бременни, кърмачки и малки деца. Макар да са с по-висока степен на безопасност, антихистамините от четвърто поколение не бива да се приемат без лекарска препоръка.

Представителите на тази група не са много, а и някои специалисти предлагат различни класификации с отнасянето на един и същи продукт ту към трето, ту към четвърто поколение. Неточно би било някой от продуктите да се определи като най-добър, но много търсени например са антихистамините с феноксофенадин. Производните на цетиризин се използват широко за лечението на кожни прояви на алергиите. Много търсен е медикаментът ериус с активен метаболит на лоратадин; продуктът от новото поколение е 2.5 пъти по-ефективен от предшественика си. Друг “отличник”  е ксизалът, който също е предпочитан заради намалените странични ефекти и успешното блокиране на алергични симптоми. В списъка са продукти като фортекал, цинаризин, фенистил и др.

  1. Фортекал: Това е продукт от коментираното четвърто поколение, с активна съставка биластин. Не причинява сънливост и влошаване на координацията, не въздейства негативно върху сърдечната дейност; постига много бързо терапевтичния си ефект и с приема на една доза този ефект се запазва за 24 часа. Тези са всъщност отличителните черти на новите антихистамини – докато при старите всички споменати характеристики са с обратен знак.
  2. Ксизал: Ксизал  е продукт със сходни характеристики; може да се взема под формата на таблетки или перорални капки. Подходящ при сенна хрема и уртикарии. Продава се свободно, но за прилагането е добре да потърсим съвета на специалист.
  3. Фенистил (и на капки): Най-често този медикамент се използва при алергични прояви, засягащи кожата. Гел фенистил е препоръчван при слънчеви изгаряния и ухапвания от насекоми – действа много бързо и стабилно контролира симптомите на алергия. Може да се прилага и под формата на капки – пероралният им прием помага при алергични ринити, кожни обриви с или без сърбеж с различен причинител, при алергия от храни. При тази форма определянето на дневната доза зависи от възрастта – продуктът може да се дава и на едномесечни бебета. Приемът е три пъти на ден, единичната доза от най-млади потребители до възрастни е от три до 20 капки.

Антихистамини и калциев глюконат

Калциевият глюконат се прилага при алергични състояния като част от комплексна терапия. Задачата му е да намали проницаемостта на кръвоносните съдове и да облекчи един от неприятните и опасни алергични симптоми – отоците на тъкани. Продуктът има няколко форми; таблетките обикновено се дават като поддържащ фактор, докато при остри състояния със силно изразена уртикария, тежки симптоми от рода на ангиоедем, задух на алергична основа и пр. се прибягва до инжекционна форма – чрез мускулна инжекция или венозно вливане. Извършването на такова лечение, част от което е и прилагането на антихистамини, става в болнично заведение от професионално подготвени изпълнители. Инжектирането или венозното вливане трябва да се извършат бавно, а разтворът предварително да е затоплен до телесна температура.

Антихистамини за деца

При анализа на конкретните продукти забелязахме, че по-голяма част от тях могат да се прилагат при деца. Има все пак ограничения, които с оглед на безопасността се спазват задължтелно. Най-често деца и подрастващи над 12-14 години могат да приемат продуктите във форма и дози като при възрастни. При по-малките се предпочитат сиропи/суспензии или капки вместо таблетки. В някои случаи антихистамини се прилагат и на бебета.

Много от антихистамините могат да се купят от аптеките без рецепта и това крие риск, ако се прилагат за деца без лекарска консултация. Особено ако става дума за някой от по-старите продукти.

Антихистамините от първо поколение могат да се използват за лечение на деца като системни медикаменти при всички алергични прояви, включително като един от компонентите на комплексна терапия при алергична бронхиална астма. При остри състояния се прилага инжекционна форма, при останалите – таблетки и сиропи.

Докато лекарствата от първо поколение се предпочитат за краткотрайна терапия, тези от второ са за продължителна употреба. Те са препоръчвани и при профилактика за продължителен срок например среду атопичен дерматит или сенна хрема. Недостатък на тази група е това, че не е много добре проучено продължителното въздействие върху детския организъм; повечето продукти не се използват при деца под двегодишна възраст.

От трето поколение най-често препоръчван е ериус; тази група е с траен ефект при еднократен прием в рамките на денонощието. Става за продължителен прием, особено удобен вариант за деца и подрастващи в ученическа възраст.

При тези от четвърто поколение почти изцяло липсва опит за приложение върху деца, затова указанията за приложение се отнасят за 6-годишни и по-големи.

Антихистаминни препарати при бременност

Както всеки медикамент, и антихистамините следва да се ограничават при бременност и лактация. Ограничението е естествено заради множеството странични ефекти, които могат да причинят различни патологии и да навредят на майката, на плода или на протичането на бременността. Прилагането на антихистамини от първо поколение е нежелателно. Тези от второ поколение могат да се прилагат, но много рядко и само в краен случай, по лекарска препоръка. Тези от трето и четвърто поколение са приложими след внимателна преценка за възможните рискове; само по лекарска препоръка.

  • Ето кои антихистамини са допустими по време на бременност под лекарски контрол: супрастин, кларитин, цетиризин, фексофенадин. Всички антихистамини са противопоказани през първия триместър на бременността!
  • Ето и кои са забранените антихистамини: димедрол, тавежил, кетотифен,астемизол. Последният е с тератогенен ефект върху плода.

Антихистамин – странични ефекти, вреди

Най-често проявяваният страничен ефект от лечението с антихистамини се счита сънливостта. Ако той се прояви, пациентът трябва да се въздържа от шофиране и работа с тежки машини. Дори и да не определя състоянието си като сънливост, пациентът на антихистамини от първо поколение например може да има забавени реакции и да не е в състояние да се концентрира. Нещата стоят още по-зле, ако заедно с антихистамини даден човек приема алкохол или успокояващи.

Доколко интензивно се проявява споменатият ефект, зависи както от фармакологичната характеристика на медикамента, така и от индивидуалния организъм. Други странични ефекти могат да бъдат също сухота на устата, гърлото и носната кухина, гадене и повръщане, световъртеж, мигрена.

Могат да бъдат опасни проявления на страничните ефекти като замъглено зрение, загуба на координация, спад на артериалното налягане, липса на апетит, стомашно разстройство. При възрастни мъже с хипертрофия на простатата антихистамините могат да предизвикат затруднено изпускане на урина.

Има случаи, при които антихистамините предизвикват тревожност, нервност и безсъние. От безсъние често страдат децата, лекувани с антихистамини. В немалко случаи приемът на антихистамини се отразява зле върху сърдечната дейност, като провокира ритъмни нарушения – говори се за кардиотоксичен ефект при антихистамините от първо поколение. Най-често специалистите препоръчват терапията с тези лекарства да започне с малка доза – ако състоянието не е критично – и да се прецени как пациентът понася продукта. Едва тогава да се продължи същинското лечение.

Много важен момент в терапията е спазването на точните дозировки: това е едно от условията за минимална проява на странични ефекти и вреди при приема на антихистамини.

Антихистамини и алкохол

Няма лекар, който би препоръчал съчетаването на което и да било лекарство с алкохол. Но все пак в едни случаи става дума само за отслабване на терапевтичния ефект, а в други – за създаването на смъртоносни комбинации. Алкогол и алергия: темата си заслужава специален коментар. Много алкохолни напитки сами по себе си могат да причинят или да усилят една алергия. Антихистамините от първо поколение имат седативно действие, а в съчетание с алкохол взаимно усилват ефектите си. Антихистамините от второ и трето поколение са без седативен ефект и подобно усилване няма как да се случи. При всички тях обаче – независимо колко са усъвършенствани – се нарушава функцията на фермента алдехид дехидрогеназа и така се усилва токсичното въздействие на алкохола върху черния дроб. Спиртът сам по себе си винаги отслабва антихистаминовия ефект. Изводът е ясен.


Източници:

Първоначално публикувано на:29.05.2017 @ 16:04

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Al3

Алергозан – лечебни свойства и приложения

Можем ли да разчитаме на алергозан, ефективен ли е продуктът при алергичен ринит. Форми на …

Едно мнение

  1. Ралица Каменова

    Много полезна статия.

Вашият отговор на Ралица Каменова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *