норма на лимфоцити, повишени
Ниски лимфоцити и гранулоцити. Норма и повишени - над нормата.

Лимфоцити: Ниски и повишени. Стойности при лимфом. Lym кръвни изследвания

Кои стойности на лимфоцити се считат за нормални; за отклоненията от нормата. Защо се повишават лимфоцитните показатели; безопасно ли е понижението. Лабораторни изследвания; реални и референтни стойности. Регулации

Съдържание:

Лимфоцити – това са вид  бели кръвни клетки, обединени заедно с моноцитите в група агранулоцити.

Т.е. негранулирани или без зърнеста структура. Лимфоцитите участват при формирането на защитните реакции на организма, на имунитета.

За какво говорят лимфоцитите в кръвта, в урината или в еякулат?

Съществуват показатели за нормално съдържание на лимфоцити в кръвта; твърде високите или ниските стойности – извън “таблиците”, патологично, говорят за някакво болестно състояние.

Така например повишените стойности са свързани с необходимостта от противодействие спрямо инфекционен възбудител: най-често чрез лимфоцити се действа срещу вируси. Ако обаче коментираните лимфоцити са твърде много, това не може да е нормална физиологична реакция. В такива случаи се търси причината за тази хиперпродукция – тя на практика не е свързана с обичайните инфекции. Ниските стойности са сигнал за твърде слаб имунитет. За нормализирането му е необходимо лечение, насочено към увеличаване на клетките, тъй като при такова състояние човекът може да загине дори от слаба инфекция.

Лимфоцити в урината – появата им свидетелства за възпалителен процес, причинен като правило от от хронично заболяване. Най-често това е бъбречно-каменна болест, но може да става дума и за вирусно заболяване. При пациенти с трансплантиран бъбрек появата на лимфоцити в урината може да е знак за ранна фаза в отхвърлянето на бъбрека.

Увеличените лимфни възли са тревожен симптом
Увеличените лимфни възли са тревожен симптом

Макар и рядко, този показател може да отведе до хипотеза за рак на пикочния мехур. След всички тези страшни предположения трябва да кажем и това, че най-често от всичко се касае за бактериална инфекция.

Какво означава наличието на лимфоцити в еякулат? Наличието на неголямо количество лимфоцити не се счита за отклонение.

Откриването на голямо количество бели кръвни клетки – лимфоцити, левкоцити, насочва към инфекция, развитие на възпалителен процес, който следва да се проследи заради риск от повлияване върху репродуктивните способности.

Понятия за еритроцити, левкоцити и тромбоцити

Имаме отделни текстове за трите засегнати теми. Можете да ги погледнете, ако искате малко по-задълбочени познания по тях:

  • Еритроцитите са червените кръвни клетки; стойностите им са показателни за здрвословното състояние на организма – свързани са с хемоглобина и храненето на тъканите с кислород.
  • Левкоцитите не съдържат хемоглобин, затова се наричат бели кръвни клетки. Изпълняват защитни функции; те са основа на имунната система и са три вида – гранулоцити, моноцити и лимфоцити. По количеството левкоцити в телесните течности съдим за състоянието на имунната система и наличието на възпалителен или друг болестен процес.
  • Тромбоцитите са най-малките телца в състава на кръвта; от тях зависи способността й да се съсирва. Тромбоцити образува червеният костен мозък; стойностите им трябва да са в определени граници, при дефицит всяко нараняване може да е фатално – несъсирващата се кръв би била изгубена.

Понятия за лимфоцити, неутрофили, моноцити, еозинофили и базофили

Специфична роля за лимфоцити като част от имунната система
Специфична роля за лимфоцити като част от имунната система

За лимфоцити се говори като за съставен компонент от имунната система. Това са негранулирани  бели кръвни клетки, представени от две подгрупи: големи лимфоцити – NK клетки, и малки лимфоцити, Т- и В-клетки. Лимфоцитите са компоненти на вродения или придобития имунитет, като задачата им е да предпазват собствените клетки от агресивни въздействия от различно естество.

“Демир

Неутрофилите са най-многобройният състав на белите кръвни клетки левкоцити, с мисия да унищожават болестотворните бактерии, подпаднали в кръвта или тъканите. Занеутрофилите се говори като за клетки-камикадзе: срещайки вражеска клетка, те я поглъщат и разграждат в себе си, след което загиват.

Моноцитите са левкоцитни клетки, ангажирани със специфична защита на организма – те пречистват кръвта от чужди клетки и физически агенти. Това е специално очистване на организма, което помага за по-бърза регенерация на тъканите след възпаления, увреждане от чужди организми или при поражения от туморни образувания.

Еозинофили: друга група бели кръвни клетки, на които се дължи защитата от остри възпалителни реакции. Действат при алергични състояния, развитие на тумори и зараза с паразити. При тях също е възможна фагоцитоза, т.е. поглъщане на вражеската клетка. Главно действията им обаче са свързани с унищожаваща секреция.

За базофилите е известно, че също са имунни клетки от белия регистър. Те са малко на брой и работят при алергичните реакции; действат и при ситуации като ухапване от кърлеж.

Заболявания, свързани с лимфоцитите

Кръвните анализи, които отчитат отклонения в стойностите на коментираните лимфоцити, са един вид сигнал за патологично състояние и обикновено са повод да се направят още изследвания. С промени в лимфоцитната характеристика може да се маркират както много сериозни заболявания, така и лесно преодолими инфекции или дори отклонения, които имунната система е в състояние да преодолее самостоятелно. Независимо от хипотезите за крайните заключения, към първоначалните отклонения принципно се подхожда сериозно до събирането на още информация. Тук ще обърнем внимание върху най-разпрострнените заболявания, към чието диагностициране се преминава през изследвания на въпросните лимфоцити.

Мононуклеоза и Епщайн Бар вирус- инфекциозна, лимфоцитна

Мононуеклеозата е инфекциозно заболяване, причинявано от специфичен вирус. Популярно е още като “болест на целувката”, защото се предава лесно чрез слюнката, както и чрез заразени прибори за хранене, а и при кръвопреливане. Симптомите донякъде напомнят тези на ангината. Заболяването се характеризира с втрисане, липса на апетит и отпадналост, висока температура – до 40 градуса, болки в гърлото и подути лимфни възли в съседство, тежест и болки в областта на далака или черния дроб. В редки случаи може да се появи ситен червен обрив както е при морбили.

Заболяването се причинява от херпесен вирус, известен като вирус на Епщайн-Бар. Към него са податливи преди всичко децата и младите хора поради пътищата на предаването му. Попаднал в организма, вирусът атакува съставки на имунната система и  присъствието му се установява по силно увеличения брой на лимфоцитите. Преболедуването е толкова по-трудно, колкото по-висока е възрастта на заболелите. Най-сложно е при засегнати вътрешни органи. Самият вирус е активен и при тежки болести като назофарингален карцином, левкоплакия и някои видове лимфоми.

Лечението изисква домашен или болничен режим, пълноценно хранене и медикаменти за обезболяване и дезинфекция на гърлото. Антибиотици се прилагат само при доказана вторична бактериална инфекция. Прилагането на медикаменти от типа на ибупрофен крие риск, тъй като натоварва черния дроб, а е възможно именно този орган да е атакуван от вируса. Не се препоръчва и потискане на високата температура, освен ако стойностите й не са опасно високи. При всички случаи болният трябва да бъде наблюдаван от лекар.

Левкемия – хронична лимфоцитна или лимфобластна
Увеличени лимфоцити при злокачествени заболявания на кръвта
Увеличени лимфоцити при злокачествени заболявания на кръвта

Както е известно – левкемията е злокачествено заболяване на кръвта, характеризиращо се със свръхпроизводство на незрели бели кръвни клетки.

При хроничната лимфоцитна левкемия се наблюдава класическата картина: натрупване на незрели лимфоцити в кръвта и костния мозък. Заболяването се развива бавно; среща се най-често при мъже от бялата раса над 60-годишна възраст. Обикновено протича без специфични симптоми и се открива случайно, при профилактични прегледи или при изследване заради друго заболяване. Възможно е да се проявят и симптоми като отпадналост, нощни изпотявания, необяснимо отслабване, увеличени лимфни възли и/или далак, чести инфекции на дихателните органи.

Патологично увеличение на лимфоцити отвежда и към лимфобластната левкемия. Тя е прогресираща форма, характерна с много висок брой незрели бели кръвни клетки – лимфобласти. Лимфобластите се натрупват в кръвта и костния мозък, като заместват  нормалните съставящи на костния мозък и по този начин влошават нормалното формиране на кръвните клетки. Лимфобластната левкемия е болест на детската и юношеската възраст, отчитат я при ¼ от всички раково болни на възраст до 14 години. Някои симптоми могат да бъдат предупреждение и повод за изследвания на кръвната картина и по-точно на белите кръвни телца. Сред тях са тромбоцитопения или неутропения, задушаване, болки в костите и главоболие, чести инфекции, липса на апетит и отслабване.

Лимфоцити и алергия

Лимфоцитите играят ключова роля при алергичните реакции от забавен тип или клетъчно медиирана алергична реакция. Специфичното в случая е това, че при такава реакция активен компонент не са антитела, а лимфоцити. Възможно е алергичната реакция да настъпи след 48 часа и повече, дори и две седмици след контакт с причинителя й (puls.bg).  Такава реакция може да настъпи при туберкулоза, сифилис, алергични форми на бронхиална астма и контактен дерматит.

Морбили, рубеола, варицела

Морбили, рубеола и варицела са инфекциозните заболявания, които могат да доведат до промяна в стойностите на лимфоцитите.

При морбили е налице вирусна инфекция, предавана по въздушно-капков път. Обикновено пациентите са деца на възраст 2-10 години. Проявява се с висока температура, отпадналост, лаеща кашлица, обрив и специфични петна по  лигавицата на устната кухина. Засегнати са лимфоидните възли по цялото тяло. Любопитното е, че левкоцитите обикновено са в норма или дори леко понижени като цяло, но се наблюдава вътрешно преразпределение в левкоцитната група с увеличение на лимфоцити и моноцити (arsmedica.bg). Подобни характеристики се проявяват и при други подобни инфекциозни заболявания като рубеола и варицела.

Токсоплазмоза, бруцелоза

Токсоплазмозата е протозойно заболяване; заразен с причинителя Toxoplasma gondii човек може да го носи безсимптомно и цял живот да не разбере за болестта си. причинителят прониква в клетките и причинява различни промени от некротичен тип, като засегнатите участъци в мозъка, черния дроб или лимфните възли обикновено се калцират. Ако заразяването с токсоплазмения патоген се случи в първите три месеца на бременността, плодът може да бъде увреден или да се достигне до спонтанен аборт. Често токсоплазмозата от придобит тип засяга лимфните възли, които се уголемяват поради натрупването на свръхпроизведени лимфоцити.

При бруцелозата говорим за зооноза, бактериална инфекция, при която човекът се заразява от болно животно чрез храна или контакти. Симптоматиката е описвана като отпадналост, висока температура, болки в мускулите и ставите, дихателни смущения и пр. възможни са поражения на мозъка и сърдечно-съдовата система, необратими промени в опорно-двигателния апарат, и пр. Кръвната картина показва характерното увеличение на лимфоцитите – релативно – при сравнително стабилен показател за левкоцити.

 Хепатит А, Б

Кръвната картина при всички форми на хепатит е динамична в зависимост от стадия на заболяването. Възможно е в някои случаи да се установява стабилна стойност на белите кръвни клетки, но присъщо на подобни диагнози е появата на незрели левкоцитни клетки и нарастване процентите на лимфоцитите. Увеличеният брой лимфоцити, т.е. лимфоцитоза е един от признаците за развитието на инфекция.

Коклюш, туберкулоза, заушка

Заушка или паротит е заболяване, което обикновено се преболедува в детска възраст. Тежката симптоматика е подробно описана – болезнени отоки в зоната на ушите и бузите, температура, отпадналост, главоболие, мускулни болки, липса на апетит. Възможните усложнения могат да засегнат централната нервна система, сърцето, панкреаса, да причинят менингит и пр. При лабораторни изследвания на кръвна проба се установява левкопения, но с повишен абсолютен брой на лимфоцитите.

Бактериалните инфекции също причиняват лимфоцитоза, затова лимфоцитите показват увеличение и при туберкулозата. Проследяването при хронична туберкулоза показва обикновено левкоцити над нормата.

При коклюш картината не е по-различна.  Всъщност завишените стойности и на левкоцити, и на лимфоцити заедно с характерната симптоматика доказва заболяването. С коклюш се заразяваме по въздушно-капков път, причинител е бактерията Bordetella pertussis.

Лимфосарком, неходжкинов лимфом

Говорим за злокачествени заболявания, свързани с белите кръвни клетки, с патологии на имунната система.

При лимфосарком се развиват злокачествени тумори на лимфните възли, по-често при мъже на възраст над 40 години. Трансформацията на клетки засяга лимфоцитите, като се наблюдават променени екземпляри и преобразуване на цялата тъкан на лимфния възел. Възлите се уголемяват, образуват се втвърдени сраствания, впоследствие злокачествените клетки по лимфен път достигат до различни органи и причиняват смърт в рамките на 1-2 години. Състоянието на лимфоцитите се нормализира при лъчева терапия, но не след дълго патологията се проявява отново.

Неходжкиновият лимфом също е провокиран от злокачествени трансформации на лимфоцити. Развивайки се анормално, такъв лимфоцит започва да се възпроизвежда в погрешен вид. Броят на подобни клетки нараства много бързо, тъй като обикновено те не приключват нормално и жизнения си цикъл. На всичко отгоре не изпълняват и основната си функция – защитната, като компонент на имунната система. Така сбърканите лимфоцити се натрупват в лимфните възли и образуват тумори. Човекът с Неходжкинов лимфом изпитва отпадналост, изпотява се и често има треска, лимфните му възли под мишниците, на врата и в слабините са уголемени, отслабва и кашля. Симптомите могат да потвърдят предположението за това заболяване заедно с анализ на кръвта и най-сигурно – биопсия (pharmacy-bg.com).

Лимфоидна интерстициална пневмония

Лимфоидната интерстициална пневмония е специфично белодробно страдание, определяно като вторично при автоимунни заболявания или заразяване с HIV. Симптомите се проявяват най-често у жени на възраст над 50 години, тревожен белег са кашлицата и задухът. Лекува се, като в редки случаи може да се развие в белодробна фиброза или лимфом. При анализ ЛИП показва увеличен брой на лимфоцитни клетки (framar.bg).

Лимфоцитен тиреоидит на Хашимото

Става дума за автоимунно заболяване, което засяга функцията на щитовидната жлеза при траен възпалителен процес. В отделни етапи тази функция може да е повишена или понижена; болестта е свързана с тъканни промени – откриват се лимфоцитни инфилтрати, т.е. натрупване на лимфоцити в самата жлеза. Обемът на щитовидната жлеза нараства за сметка на тези инфилтрати и разрастването на фиброзна тъкан. Възможно е заболяването да протича паралелно с други и заедно с описаните симптоми да се наблюдава нарастване на съседни лимфни възли.

Други

Патологично поведение могат да имат белите кръвни клетки и в частност лимфоцитите и при заболявания от типа на болестта на Крон. Там се получава натрупване на клетките в чревния тракт и впоследствие проникване в тъканта на тънките черва, което причинява възпаления и язви.

С отклонения от нормалното производство и функционирне на лимфоцитите са свързани и заболявания като множествения миелом, както и при т.н. хиперимунитет. Последното е състояние с толкова силна имунна система, че и при най-лека простуда организмът се застрахова срещу разболяване с висок брой лимфоцити. Така може да се обърка една диагноза, защото толкова могъща емисия на лимфоцити обикновено е присъща на случаите със злокачествени процеси. По тази причина твърде високите, рязко увеличени стойности на лимфоцити по правило биват следвани от още анализи и изследвания, за да се уточни истинската диагноза.

Причини за повишени лимфоцити (лимфоцитоза)

Продукцията на лимфоцити в голямо количество е напълно нормална защитна реакция на човешкия организъм при атака от различни инфекциозни агенти и вируси. Именно в случаи като туберкулоза, шарка и настинка лекарите установяват рязко увеличение на броя бели кръвни клетки; те изключително бързо могат да удвоят броя си. Лимфоцитите нарастват при увеличението на телесната температура, при някои хронични заболявания и пр. Такава картина може да се съхрани и след оздравяването.

Дайте мнение и Вие тук!

За жалост инфекциозните заболявания не са единствените, които причиняват повишаване броя на лимфоцитите в кръвта. Причините за подобна промяна бяха отчасти разгледани по-горе при някои тежки заболявания, включително онкологични.

При отбелязването на увеличеното количество лимфоцити или лимфоцитоза има два основни случая, които се разграничават: увеличаване на абсолютния брой на левкоцитите, включително на лимфоцитите, това е абсолютна лимфоцитома; или относителна – когато количеството лимфоцити е в норма или близо до нея, но в рамките на общото им количество има преразпределение и лимфоцитите са увеличени.

Лимфоцитоза може да се прояви при вирусни инфекциозни заболявания като мононуклеоза, коклюш, скарлатина – умереното нарастване е основание за благоприятна прогноза за боледуващия. Лимфоцитоза причиняват туберкулозата и сифилисът; такова е положението и при химически отравяния, при предозиране с медикаменти – особено аналгетици, при бронхиална астма. Рязкото нарастване на лимфоцитите може да е свързано с онкологични заболявания. Дефицитът на хормони от надбъбречните жлези, хроничната форма на лъчева болест, при заболявания на щитовидната жлеза, при отстраняване на далака – също има такава симптоматика.

Повишени лимфоцити при дете и при бебе

Ако се установят увеличени лимфоцити в кръвта на малко дете, най-често се касае за вирусна инфекция. Добре е да се запомни, че ако детето е боледувало по-дълго време, увеличението ще се запази още известно време след пълното оздравяване. Затова ако видимо здраво дете има повишени лимфоцити, родителите не бива да се паникьосват и да се притесняват за онкологично заболяване: добре е да се изчакат няколко дни и анализът да се повтори.

Защо може да се увеличат коментираните лимфоцити в кръвта на едно дете?

Относителна лимфоцитоза обикновено се проявява  при вирусни инфекции, грип, при бруцелоза, коремен тиф, при гнойни процеси и пр.

Абсолютна лимфоцитоза има при епидемичен паротит, скарлатина, хипертиреоза, вторичен сифилис, коклюш, инфекциозна мононуклеоза, , туберкулоза, малария, лимфосаркома, токсоплазмоза, вирусен хепатит и пр.

При деца на възраст 2-7 години най-често се проявява т.н. инфекциозна лимфоцитоза, свързана според немалко учени с вирусните инфекции. Обикновено проявите са локализирани в училища и детски градини.

При възрастни

Повишените стойности на лимфоцити при възрастни могат да са причинени от бронхиална астма, свръхчувствителност към лекарствени средства, хиперплазия на тимуса, гладуване, язвен колит, дефицитна анемия, неврастения, неутропения при относителна лимфоцитоза, някои ендокринни заболявания – хипофункция на яйчниците, тиреотоксикоза, акромегалия, болест на Адисон и др.

Говори се и за физиологична лимфоцитоза, която се установява при напълно здрави хора при някои условия: наскоро преживяна операция, спазване на строги диети, психо-емоционални разстройства, големи физически натоварвания, при мъжете – прием на някои анаболи; при жените – бременност, прием на перорални контрацептиви. Към този подвид спадат и случаите на заклети пушачи, отравяния с олово, арсеник, тетрахлоретан; след отстраняване на далака и при употреба на наркотици.

При мъжете и при жените

При мъжете и при жените промените в стойностите на лимфоцити са подобни, но при жените могат да се колебаят в зависимост от менструалния цикъл, особености на храненето – разни диети, и при колебанията на хормоналния фон по време на бременност. Често увеличените лимфоцити при жени се обясняват с физиологични причини и лечение не е нужно.

Причини за ниски лимфоцити

Понижените стойности на лимфоцити – лимфопения, могат да се обяснят с две причини:

  • Клетките са унищожени в битката с причинителя на инфекцията, а новите още не са образувани и съзрели. Подобна ситуация възниква при развиващо се вирусно заболяване, ако болният не се лекува, имунната система не получава подкрепа отстрани и организмът е принуден да се справя само със собствени сили;
  • Заболяването е засегнало органите, от които зависи възпроизводството на белите кръвни клетки.  Конкретните поражения могат да са най-различни и зависят от конкретното заболяване.
Ниски лимфоцити при бременност

Лимфопения може да се развие и по време на бременност; това е един от вариантите на реактивна лимфопения, причинители на която са най-общо стресови въздействия отвън. В повечето случаи това отклонение няма нужда от медикаменти и подлежи на саморегулация. Това твърдение не отхвърля необходимостта от системен контрол, чрез който да се проследяват кръвните показатели на бъдещата майка. Веднага след раждането бебето трябва да бъде изследвано за лимфопения, тъй като отклонението може да се предаде по наследство. Признаците на лимфопения могат да се проявят още в първите дни от живота на новороденото. В този период от живота вероятността от летален изход поради лимфопения никак не е за пренебрегване.

Други

Има още причини за намаляване относителната и абсолютната стойност на лимфоцитите в кръвта. Лимфопения може да има при развитието на анемия, на някои онкологични заболявания като левкоза, лимфосарком и пр., като последица от лъчева терапия, след прекалено дълга терапия с кортикостероидни хормони, при вродени аномалии на лимфната система, при бъбречна недостатъчност, лупус, СПИН и др.

Изследване на кръвта и анализ (LYM)

Изследванията на кръвни проби са една от задължителните “точки” при диагностицирането на някакво заболяване. Понякога т.н. ПКК или пълна кръвна картина е достатъчна, но по-често се налага да бъдат направени анализи по различни показатели – включително свързаните с лимфоцити. Всяка лаборатория обявява набор от изследвания, които може да направи при наличната си база. Обявяват се и т.н. референтни стойности – показатели за изследваните компоненти в кръв или урина, слюнка и пр.,които показатели също са в зависимост от използваната апаратура.

Пълна кръвна картина

Пълната кръвна картина – ПКК, включва изброяване на кръвните клетки, диференциално броене на лимфоцити, хемоглобин, хематокрит и пр. При отклонения могат да бъдат поръчани допълнителни анализи, които засягат само един тип кръвни клетки, например левкоцитите.

Брой на левкоцити, диференциално броене, диференциална кръвна картина (ДКК)

Изследването на левкоцитите може да установи отклонения, които да са свързани с болестен процес; стойностите им варират в зависимост от възрастта, физически натоварвания, хранене. Имат значение също и денонощните колебания. Повишените стойности свидетелстват за левкоцитоза, а понижените – за левкопения.

Диференциалното броене или диференциална кръвна картина (ДКК) изследва различните видове левкоцити, като установява увеличен или намален брой на един или всичките в рамките на левкоцитната група, например на лимфоцити. Броят на вид левкоцити в рамките на групата е относителен, говорим  за относително нарастване или понижаване на лимфоцити. Броят на лимфоцитите – нарастващ или намаляващ сам по себе си, в рамките на групата, отнасяме към абсолютната стойност. Прието е стойностите на лимфоцитите да се означават с  LYM.

Имунофенотипизиране на лимфоцити

Това е високоспециализирано изследване на разновидностите лимфоцити: В и Т-лимфоцити, хелпери и пр. Изследването може да бъде поръчано под формата на стандартен или разширен панел; прави се с венозна кръв – на гладно, като пробата се взема сутрин до 10 ч. Отчетените стойности са показателни за състоянието на имунната система и действията й при определен вид сериозни заболявания.

Други

При различни обстоятелства може да бъде поръчано изследване на още бели кръвни клетки, например неутрофили и/или моноцити. Неутрофилите са важен компонент при справянето на имунната система с бактериален патоген. Моноцитите са нещо като “чистачи” – те буквално изяждат мъртвите патогени, като по този начин освобождават организма от патогенни остатъци.

Референтни стойности и граници. Какво значи лимфоцити 36, 50 или 60?

Изследването за съдържание на лимфоцити в кръвта се прави на практика при всяко заболяване. Показателите са важни за установяване на защитните възможности на организма.

Всяка лаборатория обявява предварително т.н. референтни стойности – ниска и висока граница за резултатите от някакво изследване, между които стойностите на левкоцитите примерно се считат за нормални. При цифри от рода на 36, 50 или 60 обикновено става дума за процентен показател – относителна стойност на лимфоцити в групата на левкоцитите.

При повишени над нормата стойности коментираме лимфоцитоза; броят е увеличен поради присъствието на инфекционен възбудител. Ако обаче увеличението е твърде високо, може да се заключи, че това не е нормална физиологична реакция  и става дума за по-сериозно заболяване.

Стойностите под нормата са показателни за слабост на имунната система. Такова състояние  изисква лечение, в противен случай и най-слаба инфекция може да се окаже смъртоносна.

Норма

Стандартните стойности за лимфоцити са в зависимост от няколко фактора, за които вече стана дума. От съществено значение е възрастта, тъй като имунната система не функционира по един и същ начин при малки деца и възрастни. В тази таблица са дадени нормалните стойности в съответни единици: за относителна стойност – в проценти, за абсолютна в гига на литър. Цифри от порядъка на 2, 5.2 и подобни като показатели на абсолютната стойност означава, че реалният брой е примерно две, умножено по 10 на девета степен или един милиард.

ВъзрастОтносителна стойностАбсолютна стойност
До една година45-70 %2-11 гига на литър
1-2 години37-603-9
2-4 години33-502-8
До 10 години30-501.5-6.8
Подрастващи30-451.2-5.2
Възрастни19-371-4.8
Няма съществена разлика в стойностите при двата пола.

Кога имаме повишени лимфоцити (увеличени)

Стойностите над посочените за съответната възрастова група се считат за увеличени и трябва да се продължи с изследванията, за да се установи каква е причината. Така е при инфекции, при заболявания като бронхиална астма и туберкулоза, при злокачествени заболявания на кръвта и пр. Отклоненията в стойностите на лимфоцитите се разглеждат не като самостоятелно заболяване, а като симптом на болестно отклонение и задачата е да се установи какво е то и да се назначи адекватно лечение. Разгледахме и случаи, при които увеличението е физиологично и тогава специално лечение не е необходимо.

Лимфоцити под нормата (намалени)

Както стана дума, при стойности под цитираните говорим за лимфопения и слабост на имунната система. В такива случаи се търси причината за подобно състояние и се назначава терапия за укрепване на имунитета.

Какво значи високи лимфоцити и ниски гранулоцити?

Високи стойности за лимфоцити могат да означават вирусна инфекция, инфекциозна мононуклеоза, бактериална инфекция във фаза на оздравяване, хронична лимфолевкозда и др. Ниски гранулоцити отвеждат към мирусно заболяване, отравяния с лекарства и химикали, лъчеви въздействия.

Смесената характеристика високи лимфоцити+ниски гранулоцити означава заболяване с вирусен причинител.

Високи лимфоцити и ниски неутрофили

За високите лимфоцити вече споменахме, а ниски неутрофили се установяват при редица заболявания като страдания на костния мозък, ракови метастази, инфекциозна мононуклеоза, анемия, туберкулоза, след употреба на стероиди, витаминен дефицит и др. Възможно е съчетанието от високи лимфоцити и  ниски неутрофили да е симптоматично при инфекциозната мононуклеоза.

Още някои важни понятия и видове

Интересно е да се проследи ролята на някои от видовете лимфоцити при мобилизацията на имунната система срещу определен вид инфекции или заболявания.

Какво са Т-лимфоцити? Цитотоксични клетки

Т-лимфоцитите са един от видовете бели кръвни клетки, чиято функция се регулира от тимуса. Те имат функция да разпознават чужди антигени – или променени свои. Участват в подготовката на имунния отговор и са няколко разновидности.

Най-често се говори за Т-килърите или цитотоксичните бели кръвни кръвни клетки. Тази функция е свързана с непосредствено унищожаване на чуждородни клетки или на собствени, които са непълноценно развити, “дефектни”. За разлика от фагоцитите те не “изяждат” клетката-жертва, а се докосват до нея и оставят частица от собствената си мембрана. Следва разрушаване на мембраната в клетката-мишена и разграждането й, след което фагоцитите я изяждат.

Има и друга разновидност на Т-лимфоцитите: Т-хелперите, които индуцират имунния отговор.

Активирани и реактивни лимфоцити

Най-общо казано, за активирани лимфоцити говорим при настъпило болестно въздействие и отговор на имунната система с тяхно участие. Реактивността е способността на белите кръвни клетки реално да влизат във взаимодействия, упражнявайки най-общо защитните функции на имунната система.

Атипични и абнормни левкоцити

Атипичните (абнормни) лимфоцити се появяват при вирусна инфекция или алергична реакция; те са по-големи по размер, с умалено ядро и неправилна форма и контури. Най-често такива лимфоцити се откриват при цитомегаловирусна и Епщайн-Бар инфекция.

Лимфоцитна имунотерапия

При лимфоцитната имунотерапия на даден пациент се инжектират лимфоцити от донорска кръв (често при проблемна бременност – от партньора на бъдещата майка). По този начин се създават условия за нарастване броя на блокиращите антитела.

Източници:

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Хепатит Б симптоми лечение, Вирусен Кръвни изследвания, Жълтеница В

Хепатит Б: Симптоми, изследвания, лечение и в Германия!

♠ Какво е хепатит Б ♠ Разлика между тип Б и тип А ♠ Разлика …

2 Мнения

  1. Румяна

    Може ли да е опасно ако левкоцитите ми са 2.6, гранулоцитите-1.1, Hgb съдържащи в еритроцити MCHC 322.
    Благодаря предварително!

  2. Диана Сербезова

    Прекрасна статия! Благодаря на автора.

Вашият отговор на Диана Сербезова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *