Инсулинова резистентност, Симптоми, лечение, диета, лекарства
Ето какво е това инсулинова резистентност, кои са нейните симптоми, начините за съответното лечение, подходящата диета и важните лекарства, които ще ви изпишат!

Инсулинова резистентност: Симптоми, лечение и диета + лекарства

♠ Какво е инсулинова резистентност ♠ Лекарства ♠ Хомеопатия ♠ Глюкофаж ♠ Метформин ♠ Метфогамма ♠ Сиофор ♠ Билки ♠ Земна ябълка ♠ Куркума ♠ Витамини и добавки ♠ Джинджифил ♠ Ядки ♠ Диета и хранене ♠ Саут бийч

Още в текста: При безплодие При бременност Как се регулира обмяната на веществата Отслабване Генетични причини Чувствителност на тъканите Разлика с метаболитен синдром Причини за диабет Опасност от сърдечно-съдови патологии

Човешкото тяло употребява енергия, за да функционира.

Основният му източник е храната, чиито съставки грубо казано се разграждат до глюкоза.

По-нататък и глюкозата се разгражда, за да отдели енергия за клетките. Целият този процес се „отключва“ от хормона инсулин. Неговата работа е да сигнализира клетките да приемат глюкозата. От другата страна стоят рецептори, които приемат сигнала. Инсулинът е ключът, а рецепторите – своеобразна ключалка. Щом ключът прилегне към ключалката, процесът се стартира. Как би могъл да се разстрои този механизъм? Както участниците в него са два – хормонът и рецепторите, така и възможните причини са две:

1. Недостиг на хормон – инсулин, тоест липсата на ключ.

2. Намаляване на броя на рецепторите или на тяхната чувствителност, тоест „повреда“ в ключалката.

Във втория случай – когато инсулинът в тялото е достатъчен, но клетките не реагират на неговите сигнали, говорим за „инсулинова резистентност“ (резистентност – устойчивост, липса на реакция). Медицински казано, това е метаболитен синдром, представляващ неправилен биологичен отговор на тъканите към инсулина. В случая не е важно откъде постъпва той – дали от собствения панкреас (ендогенно) или е въведен отвън (екзогенно).

Какво следва от това? Когато клетките не са достатъчно стимулирани, глюкозата не се абсорбира, а се акумулира в кръвта. Това води до редица изменения и патологии – тялото престава да работи правилно.

Инсулинът при различните хора е с различна способност да стимулира усвояването на глюкозата. Самият хормон има по-сложно и широкоспектърно действие. То не се изчерпва с регулацията на обмена на вещества, а влияе и на други процеси като синтеза на ДНК, размножаване на клетките, върху ръста и други. Даден човек може да има нормална чувствителност към някои от въздействията на хормона и същевременно – абсолютна устойчивост към други.

Инсулиновата резистентност повишава вероятностите да се стигне до диабет тип 2 и атеросклероза, създава риск от сърдечен пристъп и дори от внезапна смърт вследствие на запушването на някой кръвоносен съд от тромб.

Фигурин лесно отслабване диета 10 килограма

Инсулиновата резистентност се установява прекалено често. То се установява при повече от 50% от пациентите с хипертония. В болшинството случаи се проявява у възрастните, но в редки случаи това става и в детството. Синдромът доста често остава неразпознат, докато не започнат да се проявяват нарушения в обменните процеси.

В рисковата грува влизат хора с нарушения в мастната обмяна или с разстроена толерантност към глюкозата, със затлъстяване и повишено кръвно. Самата инсулинова резистентност е съчетание от патологии, която предполага промяна в толерантността към глюкозата, диабет тип 2, дислепидемия, наднормено тегло. “Синдром Х” предполага още и смутено усвояване на глюкоза (инсулино-зависим).

Инсулиновата резистентност не е изучена изцяло и до днес. Разстройства, които биха могли да доведат до този синдром, се откриват на различни равнища:

  • на рецепторно ниво се проявява в намаляване на количеството и чувствителността на рецепторите. Често у пациентите се отбелязва умерено намаляване на броя на рецепторите.
  • на нивото на глюкозния транспорт – намалява числото на молекулата GLUT4.
  • на пререцепторно ниво – в този случай се говори за аномален инсулин.
  • на пострецепторно ниво – отбелязва се нарушение на фосфорилирането и на предаването на сигнала.

Аномалиите на инсулиновите молекули са много редки и нямат клинично значение.

Инсулинова резистентностКъм провокиращите фактори се отнасят пушенето, увеличеното съдържание на ТНФ-алфа, прекалено слабата физическа деятелност, увеличена концентрация на неестерифицирани мастни киселини, възрастта. Това са главните фактори, които по-често от всички други могат да провокират инсулинова резистентност. Обикновено синдромът върви със затлъстяване. Доказано е, че при тегло с 35-40% над нормата чувствителността намалява на 40%.

Вижте и ТОВА: Най-хубавите билки за лечение на диабет тип 2. При инсулинова ресистентност. Диабексин.

Лечение с лекарства

Така както до момента не са открити всички причини за получаване на инсулинова резистентност и не са изучени в детайли нейните механизми, така и засега не е открит начин за реално лечение и пълно оздравяване. Има средства, които влияят върху сегменти от процеса, подобрявайки го, но не и такива, които да ликвидират проблема “от корен” – изцяло и окончателно. Учени от различни сфери на медицината продължават да работят над тази задача. Днес основна грижа на лечението е да се предотврати или да се забави развиването на това изменение.

Засега на пациентите се препоръчва единственият познат ефективен способ: ограничаване на въглехидратите, физическа активност и намаляване на теглото. По-долу ще се спрем и на тях, но преди това да видим лекарствата, които подпомагат и облекчават нарушения процес на взаимодействието между инсулина и клетките.

Инсулинова резистентностХомеопатия

Хомеопатични средства, специално разработени за инсулинова резистентност няма. Но съществуват препарати, които се препоръчват при захарен диабет и като спомагателно средство срещу съпътстващите проблеми, особено затлъстяването. Те се назначават от специалист и самолечението е забранено.

  1. Фосфорикум ацидум – при обща слабост, безсъние, апатия, полова слабост. Използва се при диабет в съчетание с други средства.
  2. Сулфур – спомагателно средство при диабет, придружен от затлъстяване. Предписва се на хора, предразположени към диабет и увреждания на черния дроб, при повишено кръвно и наличие на сърдечни проблеми. Според Силва Дончева – застъпничката на вербалната хомеопатия, това е добро и ефективно средство при инсулинова резистеност.
  3. Натриум сулфурикум – за предразположени към чернодробно-жлъчни проблеми и диабет, регулира функционирането на панкреаса, има силен профилактичен ефект. Също се препоръчва при инсулинова резистентност.
  4. Антимониум крудум – за тези, които редовно преяждат и получават подуване на стомаха, с проблеми в обмяната на веществата.
  5. Туя – средство за очистване на организма. Подходящо за прекалено напълнели хора с натрупвания в зоната на корема и талията.

Инсулинова резистентностБилкови продукти

1.Глюкостаб — препарат, създаден диабет от двата типа. Смята се за напълно безвреден и не води до хипогликемия. В листовката му е записано, че при приемането на това средство се отдава възможност за снижаване на дозите антидиабетни препарати и инсулин.

2.Холвакор — прилага се за терапия на метаболитен синдром, като чрез него се отстраняват фактори, които подпомагат появата и развитието. Незначително, но понижава нивото на глюкоза в кръвта.

3.Екстракт от листа на Gymnema Sylvestre – нормализира въглехидратния обмен, снижава нивото на холестерина в кръвта, поддържа и възстановява способността на организма ефективно да усвоява инсулина, профилактира диабет. Ефективна срещу хипергликемия. При диабет тип 2 регенерира клетките на панкреаса и повишава нивото на инсулина. Необходимо е тримесечно приемане, след което се отбелязва снижаване на кръвната захар, стабилизиране на работата на панкреаса, значително отслабване, нормализиране на кръвното налягане, облекчена работа на черния дроб, подобряване на зрението. В България се продава Гимнема на капсули.

Инсулинова резистентностГлюкофаж

Лекарството съдържа метформин, който се ползва при диабет тип 2. То спомага за снижаване на нивото на глюкозата, натрупана в кръвта вследствие на недостиг или непълноценно използване на инсулина. Препоръчва се при наднормено тегло и за редуциране на риска от възникване на усложнения. Лекарството подпомага диетата и физическото натоварване.

Пациенти споделят, че в началото на приема на препарата имат позиви за повръщане и дискомфорт в стомаха. В първите дни се забелязва активно изчистване на организма, след което неприятните усещания намаляват и отшумяват.

Инсулинова резистентностМетформин

Метформин принадлежи към лекарствените препарати, които повишават чернодробната и периферната инсулинова чувствителност, като не се отразява върху неговата секреция. Обаче той е неефективен при отсъствието на инсулин. Първичният ефект е снижаване на нивото на глюкозата. Освен това намалява апетита и редуцира телесното тегло.

Ефективността му е доказана при изследване върху 900 души, които имат диабет тип 2 и не са успели да го компенсират чрез диета и са в напреднал етап на затлъстяване. Нивото на гликиране на хемоглобина се е намалило от 8,6% до 7,1% след 29-седмична терапия. Нежелани реакции – най-често гастроинтестинални, са се проявили при 6% от пациентите.

Високата честота на нежеланите ефекти като диария, гадене, анорексия, както и металическият привкус, който оставя лекарството, ограничават приемливостта на терапията с метформин. Тези симптоми намаляват със снижаване на дозата. Също така метформин може да наруши всмукването на витамин В12 и фолиева киселина, което нерядко има и клинични прояви.

По-опасен е рискът от развиване на лактатна ацидоза – честотата е 0,03 на хиляда души на година. В упътването на производителя е посочено, че метформин не се използва от пациенти с нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Неотдавнашно изследване на пациенти в Англия показало, че близо половината от тях са ограничени от противопоказанията за прием на този медикамент.

Вижте още по темата ТУК: Метформин и метфогама за отслабване и против диабет + странични ефекти.

Инсулинова резистентностМетфогамма

Активното вещество е метформин хидрохлорид и се изписва при диабет тип 2. Дава се на хора със затлъстяване, които не са успели да регулират кръвната си захар посредством хранителен режим и физически натоварвания. То сваля кръвната захар. Действа както при самостоятелно приложение, така и в съчетанието с други лекарствени средства със същото действие, както и с инсулин. Профилактира срещу усложнения от диабет.

Основният риск при Метфогама е нежелано натрупване и като следствие – вдигането на киселинността на кръвта чрез млечна киселина. Това зависи основно от функцията на бъбреците, затова преди да се използва това лекарство задължително се изследва начинът им на работа. Това става чрез анализ на серумния креатинин. Такова изследване се прави ежегодно, а при показания – и по-често, за да се установят навреме изменения. Под завишен контрол са хора с нарушения в чернодробната функция.

Инсулинова резистентностСиофор

Същата активна съставка като при Метфогама – метформин хидрохлорид. Показанията и противопоказанията са еднакви. Разликата е, че те са търговски наименования на двама различни германски производители – Worwag Pharma GmbH & Co. за Метфогама и Berlin-chemie AG за Сиофор.

Акарбоза:

инхибитор на алфа-глюкозидазата. Акарбоза е с биологичен произход. Веществото напълно блокира алфа-глюкозидазата – ензим, който разгражда въглехидратите по повърхността на тънките черва. В резултат се нарушава всмукването на въглехидратите, следователно намалява хипергликемията след хранене.

Нарушеното всмукване намалява пиковата концентрация на глюкоза в плазмата след ядене. При постоянно ниво на глюкозата организмът синтезира постоянно ниво на инсулина, и така неговата серумна концентрация също намалява. Обаче чувствителността към инсулина не се подобрява от този клас препарати.

Глимепирид: сулфонилурея

Сулфонилурейните медикаменти намаляват нивото на глюкоза в плазмата, повишават освобождаването на инсулин от задстомашната жлеза. По-новото поколение глимепирид оказва добавъчно действие върху използването на глюкозата от периферните тъкани. Стимулира транслокацията на GLUT4, повишавайки чувствителността към инсулина. Обаче общият ефект върху това повишение на чувствителността не е особено голям, както при глимепирида, така и при другите сулфонилурейни препарати.

Билки и природни средства

Инсулинова резистентностЗемна ябълка

Много диабетици не обичат да пият лекарства. Но също така не харесват диетите. И все пак има природно средство, способно да снижи кръвната захар – земната ябълка. По съдържанието на белтъчини тя превъзхожда другите зеленчуци (3,2%). В нея са представени 16 аминокиселини, 8 от които незаменими. Основното активно вещество е инулин, от който произтичат ползите от земната ябълка при диабет.

Около него обаче има доста митове:
  1. Основният мит: по структурата си инулинът е сходен с инсулина и го замества при недостиг. Всъщност не е така. Инулинът е олигозахарид (състои се от въглехидрати), а инсулинът е белтъчина (състои се от аминокиселини).
  2. Вторият мит: под въздействието на разни фактори инулинът се превръща във фруктоза. Много хора продължават да вярват, че за диабетиците фруктозата е по-полезна, отколкото глюкозата. Само че всички клетки са способни да добиват енергия от глюкозата, но не и от фруктозата. А когато организмът не успява да се справи с нещо, то се изпраща за преработване към черния дроб. Там фруктозата се превръща в глюкоза или в мазнини, но по-често в мазнини, която остава в самия орган. Това предизвиква омазняване на черния дроб, повишено ниво на триглицериди в кръвта, развитие на атеросклероза. Следват сърдечно-съдови изменения и влошаване на захарния диабет.

Истината за инулин е, че притежава пробиотично действие и подпомага възстановяването на оптималния баланс на чревната микрофлора. Под влияние на микрофлората в червата инулинът се превръща във фруктоза, която храни и бактериите, включително полезните бифидо и лактобактерии. Киселинността в червата намалява, създавайки среда, която защитава организма от вредни вещества, токсини и канцерогени.Инсулинова резистентност

В добавка – той способства за спадане на кръвната захар, задържайки на повърхността си въглехидратите от храната и забавя постъпването им в кръвта. Така нивото на захарта след храна се вдига бавно и плавно, а не рязко и скокообразно. Инулин помага за намаляването на нивото на холестерола в кръвта чрез високата си абсорбираща способност. Той задържа на повърхността си мазнини, намалявайки всмукването им в червата, а също отделя излишни мазнини от тялото.

Земната ябълка има и други полезни ефекти като активизиране на перисталтиката, подобряване на кръвотворенето и други. Това, което вълнува диабетиците, е, че една салата със свежа земна ябълка ще намали кръвната захар и холестерина в кръвта им. За предпочитане е ябълката да се употребява есента, когато инулинът в грудките й е в обилно количество.

Но! Със земната ябълка не бива да се злоупотребява. При ферментацията на инулина и пектина от грудките микрофлората на червата изработва газове, които могат да издуят корема и да създадат неприятни усещания. За получаване на полза от кореноплодното е достатъчно да се хапнат 150 гр на ден. И да подчертаем, че то не е лекарство, а помощно средство към останалите начини за контролиране на състоянието.

Инсулинова резистентностКуркума

Хроничното възпаление, придружено от омазняване на органи и цялостно затлъстяване, играе важна роля при метаболитния синдром. Затова куркуминът – едно от най-мощните противовъзпалителни средства в природата и активно вещество на куркумата, помага при хора с такова разстройство. Куркуминът намалява възпалението и количеството кръвна захар.

Краткосрочното приемане на добавки с куркума значително подобрява окислително-възстановителния процес при метаболитен синдром и се явява естествено, безопасно и ефективно средство за намаляване на нивото на С-реактивния протеин.

Действие на куркумин

Той помага срещу точно 150 вида болести и патологични изменения в тялото на човека. Що се отнася до инсулиновата резистентност, и тук веществото влиза в действие. То поддържа здравословно ниво на холестерина, потиска симптомите на диабет тип 2, защитава черния дроб от увреждания, полезен е при всякакви метаболитни отклонения и сърдечно-съдови патологии.

Куркума или куркумин?

Лечебната доза куркумин е 1 гр. Вещество в такова количество трудно се получава от корена куркума, в който куркуминът се съдържа на едва 3%. Затова за лечение се използва прахообразна куркума. С цел да се увеличи абсорбирането, се приготвя микроемулсия като се смесят 1 супена лъжичка прахообразна куркума с 1-2 яйчени жълтъка и 1-2 чаени лъжици разтопено кокосово масло.

Друга рецепта: супена лъж. куркума на прах се пуска в литър завряла вода. Държи се да ври 10 минути, охлажда се и незабавно се изпива. Куркуминът има свойството постепенно да изчезва от разтвора, само след 6 часа съдържанието му ще бъде наполовина.

Ако купувате добавка куркумин, обърнете внимание да съдържа не под 95% куркуминоиди.

Инсулинова резистентностВитамини и добавки

При инсулинова резистентност, както и при диабет, в тялото възниква специфична нужда от витамини. Причината е, че нарушеният обмен на глюкозата води до недостига на витамини и минерали и изисква те да бъдат внасяни допълнително отвън. За този тип проблеми са създадени формули – готови продукти, които прецизират количествата от всички необходими съставки за подкрепа на тялото при нарушен обмен на глюкоза. Някои са обогатени с лутеин и с алфа липоева киселина, като и двете са предимство за диабетиците.

Такива препарати предлагат антиоксидантна защита и помощ в регулирането на кръвната. Обикновено се добавят хром и магнезий за подобряване на енергийния обмен. Комбинираните препарати са насочени и срещу усложнения от диабет и подчертано намаляват изтръпването на крайниците.

Особено полезни са витамините от група В, които съдействат за снижаване на кръвната захар, правят по-ефективно усвояването на въглехидратите, белтъчините и мазнините и преобразуването им в енергия. Ниацинът подкрепя панкреаса, витамин Е подпомага въздействието на инсулина, снижава опасността от патологии на сърцето.

Инсулинова резистентностКанела

Съвременни медицински изследвания доказаха ефективността на канелата при лечението на диабет. Полифенолът, който влиза в състава на тази прекрасна подправка, помага на организма по-лесно да усвоява инсулин. Дори половин чаена лъжица канела на ден забележимо снижава кръвната захар и холестерина, а също така предотвратява развитието на много възпалителни заболявания.

Може ли с вино?

Греяното вино с канела е прекрасна напитка, но тя не влиза в менюто на тези, които си имат главоболия с кръвната захар. Причината е, че алкохолът е условие за увеличаване на количеството глюкоза в кръвта и се явява противопоказан при този тип заболявания.

Джинджифил

За преодоляване на инсулиновата резистентност се препоръчват растения, които съдържат повече цинк и хром – микроелементи, които способстват създаването на оптимална изоформа на инсулина. Към тези растения се отнася коренът на джинджифила. Джинджифилът има свойства и активни вещества като куркумата. Също като куркумата е по-ефективно да се приема в синтезиран вид на капсули. При вземането на 3 гр на ден, той намалява кръвната захар с около 10%.

Вижте и ТОВАДжинджифил като лекарство. Отслабване, рецепти и др.

Инсулинова резистентностЯдки

Испански учени са доказали, че консумацията на ядки е чудесно профилактично средство против диабет тип 2, а периодичната употреба на шам-фъстък специално намалява инсулиновата резистентност като фактор за развиване на диабет. Допълнителна полза е, че ядките са засищащи и намаляват приема на друга храна, така че не се допуска покачване на теглото.

Освен това те се отразяват и върху нивото на инсулина. Хапването на бадеми пък се свързва конкретно с чувствителното сваляна на кръвната захар. Препоръката е тези ядки да се приемат при глад, като закуска между основните хранения. Въпреки калоричността си, ядките не водят до напълняване.

Инсулинова резистентностДиета и хранене

Както отбелязахме в началото, най-действащият способ за терапия на инсулиновата резистентност в началните фази на диабет тип 2, а още по-добре преди неговото развитие, е диета с ограничаване на въглехидратите. За да сме точни, не става дума за лечение, а единствено за контрол, възстановяване на баланса при нарушаване на обмяната на веществата.

При инсулинова резистентност е необходимо да се придържаме пожизнено към ниско-въглехидратна диета. Още след 3-4 дни от минаването на такъв режим на хранене болшинството от хората отбелязват подобряване на състоянието си. След 6 до 9 седмици анализите показват, че се вдига “добрият” холестерин в кръвта и пада “лошият”. Пада до нормата нивото на триглицеридите. Опасността от атеросклероза се намалява няколко пъти.

Инсулиновата резистентност се контролира с придържане към хранене с минимално количество въглехидрати. На първо място се спират рафинираните въглехидрати, тоест захар и продукти от бяло брашно.

Инсулинова резистентностДиета Саут бийч

Тя не изключва напълно въглехидратите, а залага на такъв вид от тях, които са полезни за тялото. Целенасочено работи за отслабване в поясната област. Провежда се на три етапа. При първият – продължителност 2 седмици, се очаква да се свалят около 8 кг. Минава се на 6-кратно хранене. През втория етап се постига нормалното за организма тегло. Той продължава по-дълго. През третата фаза се установява постоянен начин на хранене, без вредни мазнини и въглехидрати.

  • Първи етап: обезмаслени млечни продукти, нетлъсти меса и риба, шунка, пилешко бяло месо, зеленчуци, бобови, зехтин. Забранени са всички мазни продукти, плодовете, тестените изделия, въглехидратни зеленчуци като картофи, моркови и царевица.
  • Втори етап: към разрешените от първа фаза се включват плодове и пълнозърнести храни, картофи и царевица.
  • Трети етап: установява се хранене, базирано на въглехидрати от пълнозърнестите храни и плодовете. Изключват се завинаги лошите въглехидрати от тестените изделия, бялото брашно, захарта и захарните изделия. Предпочитанието е към ненаситените мазнини.

Хранителният режим се съпровожда с минимум 1.5 литра вода ежедневно.

Симптоми и изследвания

Може да заподозрете, че сте с инсулинова резистентност, когато симптомите и /или изследванията покажат, че е налице метаболитен синдром. Той включва в себе си:Инсулинова резистентност

Надебеляването в областта на талията и корема е основен симптом. На второ място е вдигането на кръвното налягане. Рядко, но се случва все още тези два симптома да не са се появили, но анализът на кръвта да покаже изменение на холестерина. Диагностицирането на инсулинова резистентност с помощта на изследвания е проблематично.

Дайте мнение и Вие тук!

Причината е, че количеството инсулин в плазмата може значително да се изменя, което е нормално. На гладно инсулинът в плазмата съставлява от 3 до 28 мкЕД/мл. Ако той е над тази норма, значи е налице хиперинсулинемия. Повишена концентрация на инсулина в кръвта се получава, когато задстомашната жлеза произвежда излишно количество, за да компенсира инсулиновата резистентност на тъканите. Такъв резултат от изследванията показва, че при пациента има предразположеност към диабет тип 2 и/или сърдечно-съдови патологии.

Точният лабораторен метод за определяне на ИР е еугликемичният хиперинсулинемичен кламп. Това е начин за директното измерване на количеството на инсулина. За целта се влива венозно инсулин до желаното плазмено ниво. То е по-високо от това, което има естествено в организма, когато не е приемал храна.

Количеството глюкоза, която се въвежда, за да не спадне кръвната захар, показва ИР. Колкото по-малко глюкоза е необходима, толкова по-слабо е усвояването й и следователно – резистентността е по-голяма. Това е трудоемък метод, защото вливането на глюкоза продължава 4-6 часа, и се прилага сравнително рядко.

Инсулинова резистентностПо-разпространен начин за изследване е проверка на индекса HOMA, който се базира на стойностите на кръвната захар и на инсулина, преди да е приета храна. Нормалният HOMA-IR е под 2.5, рисковата зона е от 2.5 до 5.0, а над 5.0 имаме висока инсулинова резистeнтност. Анализът се провежда след 12-часово гладуване и ако не е налице терапия с инсулин. Струва 17 лева.

Статистически инсулинова резистентност се засича при 10% от всички хора с нарушена обмяна на веществата, при 58% от пациентите с кръвно налягане над 160/95, при 63% от тези с хиперурикемия, при 84% от тези с повишено ниво на мазнини в кръвта (триглицериди над 2,85 ммол/л); при 88% от тези с ниско ниво на “добър“ холестерин (под 0,9 ммол/л при мъжете и под 1,0 ммол/л при жените), при 84% от диабетиците, при 66% от хората с разстроена толерантност към глюкозата. Когато правите изследване за холестерин, проверете не общия, а отделно „добрия“ и „лошия“.

Вижте и ТОВАПреддиабет – как да го разпознаем?

Инсулинова резистентностБременност и забременяване

Инсулиновата резистентност се счита за връзка между затлъстяването и нарушенията в менструацията. Често невъзможността да се забременее е важен симптом, който насочва да се потърси евентуална инсулинова резистентност. Твърде често натрупването на излишни прекомерни мазнини и безплодието се появават съвместно.

Защо става така? Докато някои тъкани придобиват резистентност към инсулина – това са метаболитно активните като мускулите и черния дроб, то хипофизната жлеза запазва нормалната си чувствителност. Така повишеното количество на инсулин се отразява върху работата на хипофизата. Тя на свой ред синтезира множество хормони, от които зависи месечният цикъл и възможността за зачеване на дете.

Затова опитите да се третират затлъстели жени с лекарства, които повишават чувствителността към инсулина, дава ефект върху оплодителната способност.

При бременните съществува понятието „гестационен диабет“. Той се появява през бременността и е доста често метаболитно заболяване, отразяващо се зле върху майката и и плода. Защо и как се проявява, не е добре изучено.

Вероятно хормоните на бременните блокират или изменят работата на инсулина, провокирайки резистентност към него. Гестационният диабет се заключава в това, че задстомашната жлеза не успява да задоволи завишените нужди от инсулин, а когато той е недостатъчен, се вдига стойността на кръвната захар. В хода на бременността нивото на половите хормони се повишава, което води до ИР.

Гестационен диабет се появява във второто тримесечие от бременността. Ситуацията става по-сложна заради факта, че плацентата отделя ензими, които разграждат инсулина. Натрупаната кръвна захар преминава и в бебето, като го стимулира и то да синтезира инсулин.

Рискови фактори за този диабет не са фиксирани, той се установява при извършването на изследвания. Все пак е установено, че той се съпровожда с повишено тегло, рязко напълняване след забременяването, наличие на диабет в рода, проява на гестационен диабет и при предишната бременност, предходно раждане на дете, по-тежко от 4 кг, инсулинова резистентност, проявена преди забременяването, високо кръвно, установяване на глюкоза в урината и други показатели.Инсулинова резистентност

Бременната може да няма оплаквания, но има симптоми – сигнали, които насочват вниманието. Това са силна жажда, постоянен глад, чести позиви за уриниране и за повръщане, неясно виждане, промени в апетита, внезапно надебеляване, твърде голям плод. Диагнозата се уточнява чрез преценяване на рисковите фактори, както и проверка на урината и кръвната захар.

Гестационният диабет е способен да предизвика усложнения при майката и при детето. Рискува се спонтанен аборт, вдигане на кръвното, уринарни инфекции, диабет тип 2 и т.н. Неблагоприятно се отразява и върху плода, въпреки че повечето такива жени се сдобиват със здрави деца, ако са навреме диагностицирани. Най-крайните форми на увреждане на бебето са вродени сърдечни или дихателни малформации, напълняване на бебето за сметка на повече мастни тъкани и по-големи органи, преждевременно раждане, травми при раждането, опасност от диабет тип 2, предразположеност детето да затлъстее в бъдеще и други.

Как инсулинът регулира обмяната на веществата?

Инсулинова резистентностПри нормални обстоятелства молекулата на инсулина се съединява със своите рецептори към повърхността на клетките в мускулните, мастните и чернодробните тъкани. Тя стартира сложен и прецизен механизъм, който активира метаболитните (транспортиране на глюкозата) и митогенните (синтез на ДНК) действия на инсулина. Хормонът стимулира прихващането на глюкозата от клетките на мастните тъкани, мускулите и черния дроб, произвеждането на гликоген (съхранението на “бърза” глюкоза като запас); приемането на аминокиселини от клетките, синтез на ДНК, синтез на протеини, на мастни киселини.

Отслабване при резистентност

Инсулинът пресира разграждането на мастни тъкани с постъпването в кръвта на мастни киселини, трансформацията на гликогена в черния дроб и постъпването на глюкоза в кръвта, самоликвидирането на клетките. Обърнете внимание, че инсулинът блокира разпадането на мастните тъкани. Затова ако нивото на инсулин в кръвта е повишено, то да се отслабне е трудно, дори практически невъзможно. Спазването на диетичен режим с ниско ниво на въглехидрати е задължително, но очакваният ефект от него е овладяване на процеса на натрупване на нови мазнини, докато редуцирането на съществуващите е много по-труден процес.

Генетични причини

Инсулинова резистентност се засича при огромен процент от всички хора. Има предположение, че тя се дължи на гени, които са станали преобладаващи в хода на еволюцията. През 1962 година възниква хипотеза, че всъщност тя е механизъм, изработен да се преживее дълго време в условия на глад. Този механизъм засилва натрупването на запаси от мазнини в организма, когато има достъп до изобилна храна. Хипотезата е подкрепена с изследване върху мишки, които са подложени на дълъг глад.

Най-много са преживели онези, които са развили инсулинова резистентност. За съжаление при хората в съвременните условия този механизъм работи не за преживяване, а за затлъстяване, хипертония и диабет. Главните фактори на риска е прекомерното хранене, особено потреблението на рафинирани въглехидрати – захар и бяло брашно, съчетани с недостатъчна активност и дори липса на физически натоварвания.

Инсулинова чувствителност на различните тъкани

Инсулинова резистентностЗа лечението на заболяването най-съществено значение има чувствителността към инсулина на мускулните и мастните тъкани, а също и на клетките на черния дроб. Но еднаква ли е инсулиновата резистентност на тези тъкани?

През 1999 година експерименти са установили, че не е еднаква. Обикновено за потискане на разграждането на мазнините на 50% в мастните тъкани е достатъчна концентрация на инсулина в кръвта не повече от 10 мкЕД/мл. За постискането на 50% на освобождаването на глюкозата в кръвта, на черния дроб са му нужни към 30 мкЕД/мл инсулин. А за да се увеличи усвояването на глюкоза от мускулните тъкани с 50%, е необходима концентрация на инсулин вече от 100 мкЕД/мл и повече.

Да напомним, че липолизата – това е разграждане на мастните тъкани, която се потиска от инсулина. Обратно, под въздействието на хормона се увеличава усвояването на глюкоза от мускулите. Чувствителността на тъканите към инсулина се понижава и заради генетична предразположеност, но главното е нездравословният стил на живот.

ИР и метаболитен синдром

Инсулинова резистентностПо какво се отличават двете заболявания? Инсулиновата резистенстност се установява при лица и с други здравни проблеми, извън границите на понятието „метаболитен синдром“ – например при поликистозни яйчници при жените, хронична бъбречна недостатъчност, инфекциозни заболявания, терапия с глюкокортикоиди.

Инсулинова резистентност понякога се появява през бременността и приключва с раждането. Също така тя обичайно се повишава с възрастта. От това какъв начин на живот води възрастният човек зависи дали ще се предизвика диабет от тип 2 и/или сърдечно-съдови проблеми.

Причини за захарен диабет тип 2

При него най-голямо клинично значение има инсулиновата резистентност на клетките на мускулите, черния дроб и мастните тъкани. Заради загубата на чувствителност към инсулина, в клетките на мускулите постъпва и се изгаря по-малко глюкоза. По същата причина в черния дроб се активизира процес на разпадане на гликогена до глюкоза, а също така и синтеза на глюкоза от аминокиселини и други „суровини“.

Инсулинова резистентностИнсулиновата резистентност в мастните тъкани се проявява в това, че отслабва антилиполитичното действие на инсулина. Отначало това се компенсира с повишен синтез на още инсулин от задстомашната жлеза. В късните стадии на болестта все повече мазнини се разпадат на глицерин и свободни мастни киселини. Но в този период отслабването вече не доставя особена радост.

Глицеринът и свободните мастни киселини попадат в черния дроб, в който от тях се формират липопротеини с изключително ниска плътност. Това са вредни частици, които се натрупват по стените на съдовете и прогресират в атеросклероза. Също така от черния дроб в кръвотока постъпва повишено количество глюкоза. Симптомите на метаболитния синдром предшестват развитието на диабет, защото инсулиновата резистентност в течение на много години се компенсира от завишен синтез на инсулин.

В такъв случай има повишена концентрация на инсулин в кръвта – хиперинсулинемия.

Хиперинсулинемията при нормално ниво на глюкоза в кръвта се явява маркер за инсулинова резистентност и предвестник на диабет от тип 2. С течение на процеса задстомашната жлеза спира да се справя с натоварването, което е няколко пъти над нормата. Тя започва да произвежда все по-малко и по-малко инсулин, като у болния в същото време се вдига кръвната захар и се появява диабет.

На първо място страда първа фаза от секретирането на инсулина, тоест бързото му отделяне в кръвта в резултат от постъпването на храна в тялото. А фоновата секреция на инсулина остава висока. Когато равнището на кръвната захар се вдига, то това още повече усилва инсулиновата резистентност на тъканите и потиска функциите на задстомашната жлеза по синтезирането на инсулин. Този механизъм за развиване на диабет се нарича “глюкозотоксичност”.

Риск от сърдечни заболявания

При диабетиците с тип 2 сърдечно-съдовата смъртност се повишава 3-4 пъти, сравнено с хора без нарушения в обмяната на веществата. Сега все повече лекари и изследователи се убеждават, че инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията с нея са сериозни фактори за риск от инфаркт и инсулт. При това този риск не е свързан с наличието или отсъствието на диабет.

Още от 1980 година изследванията доказват, че инсулинът оказва пряко атерогенно въздействие върху стените на съдовете. Това значи, че атеросклерозните плаки прогресират под въздействието на инсулина в кръвта, която протича през тях. Инсулинът предизвиква пролиферация и миграция на гладко-мускулните клетки, синтез на липиди в тях, полиферация на фибробласти, активиране на съсирващата система, намаляване на активността на фибринолизата.Инсулинова резистентност

По този начин хиперинсулинемията – повишената концентрация на инсулин в кръвта, причинена от инсулинова резистентност) се явява важна причина за развитието на атеросклероза. Описаното се случва доста преди да се появи диабет тип 2. Изследванията показват отчетлива пряка зависимост между повишения инсулин и факторите на опасността от сърдечно-съдови болести.

Инсулиновата резистентност води към увеличаване на затлъстяването в талията, профилът на холестерина се влошава, по стените на съдовете се образуват плаки от „лош“ холестерол, повишава се вероятността от образуване на тромби в съдовете, стените на сънната артерия изтъняват. Тази връзка е устойчива и е доказана както при болни от диабет, така и когато тази диагноза отсъства.

Първоначално публикувано на:21.07.2016 @ 17:01

За Радост Ангелова

Радост Ангелова е редактор и репортер в множество национални и регионални вестници и електронни медии с над 30 години стаж в областта на здравеопазването, социалните политики и бизнеса.

Прочети още

Tu4

Билката тученица и здравословните й ефекти

Лечебни свойства на плевела тученица. При диабет и кръвна захар. При псориазис. Против инфаркт. При …

5 Мнения

  1. Има и изследвания (на английски), които не показват въздействие на канелата върху кръвната захар. Аз лично опитах Диабекан и канела от магазина без никакъв ефект.

    • Има разлика между канела в магазина и истинска канела. Поинтересувайте се и пробвайте с истинска канела.

  2. Галя Маринова

    диабекан индрише орехи и ракия и никакви таблетки при диабет 2

  3. Спаска Иванова

    Диабекан 1 т. сутрин на гладно, като допълнение към предписаните лекарства (Глюкофаж), ми помага видимо за килограмите! И лекарите го одобряват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *