Лаймска болест: Симптоми, лечение и 1-ва помощ при ухапване от кърлеж

♠ Какво е ♠ Как се разпознава ♠ Стадии ♠ Поражения върху нервната система ♠ Върху сърцето ♠ Лимфоцитом ♠ Диагностика ♠ Изследвания ♠ Фалшиви резултати ♠ Лечение ♠ Превантивна терапия ♠ Антибиотици ♠ Симптоматично лечение ♠ Профилактика ♠ Ухапване от кърлеж ♠ Признаци ♠ Първа помощ ♠ Заразяване ♠ Други инфекции ♠ Марсилска треска ♠ Кърлежов ♠ Енцефалит ♠ Лаймска болест при кучетата ♠ Симптоми ♠ Предпазни средства ♠

Лаймска болест е инфекция с дълго, рецедивиращо протичане, която се поражда от спирохетите Borrelia burgdorferi.

Нарича се трансмисивна, тъй като предаването на инфекцията става единствено чрез ухапване на иксодови кърлежи, приносители на причинителя. Заразата не се препредава по-нататък от човека, затова болният е напълно безопасен за околните.

Болестта е известна като борелиоза от името на спирохетите-причинители, но и като Лаймска по името на град Лайм в Кънектикът, САЩ, където най-напред през 1975 година е регистрирана и описана.

Установяването й не е било случайно, а при мащабно изследване, осъществено, за да се разбере защо местните младежи от щата страдат от ювенилен артрит 100 пъти повече от юношите в други зони на страната. Търсейки причината за тази аномалия, лекарите взели проби от синовиална течност от ставите, от която изолирали бактерията Борелия, оказала се възбудител на заболяването.

Лаймска болест – симптоми

Болестта се развива на стадии и във всеки от тях се проявяват различни симптоми, по които се фиксира доколко тя е напреднала и какви поражения е нанесла. Признаците са следните:

Инкубационен период

– започва в момента на навлизане на бактериите в тялото до изявата на първите симптоми. В това време болестта не дава признаци за наличието си и не е възможно да бъде потвърдена.

I стадий

– започва в момента, когато микроорганизмите минават към процес на размножение в лимфните възли. Този етап се нарича остър и се обрисува с общите симптоми, налични при всяка интоксикация:

– повишаване на температурата

– болестни усещания в мускулите и главата

– слабост

– сънливост

Специфичното проявление е мигриращият еритем, който се формира в зоната върху кожата, където е било ухапването от кърлеж. Представлява постоянно увеличаващо се в диаметъра си петно, което по обиколката си е ярко червено, а в центъра си – по-светло.

В 7% от случаите първият стадий протича без симптоми и тогава инфекцията се засича единствено посредством лабораторно изследване на кръвта.

II стадий

Спирохетите се разпространяват из организма заедно с кръвта. Развиват се поражения или върху нервната система, или върху сърцето. Ако се засегне нервната система, се получават:

– периферни невропатии – скованост и/или изгубване на чувствителността на участъци от долните и горните крайници и други.

– менингит

– радикулити и др.

Ако спирохетите поразят сърцето, се проявяват:

– сърцебиене,

– болки в сърдечната област,

– блокади и други.

III стадий – определя се като хроничен. В този момент пораженията се установяват в някоя конкретна система, примерно опорно-двигателната. Развиват се:

– артрити, които се съчетават с вреди върху нервната система или сърцето, което зависи от това какво е било засегнато на предходния етап,

– атрофичен дерматит.

I-ят и II-ят стадии са ранни, а третият – късен, но разделението е условно и няма рязка граница между фазите.

Стадии на Лаймската болест

1. Инкубационен период

– той е от 2 до 50 дни след ухапване от инфектиран кърлеж, като в изолирани случаи продължава и няколко месеца, даже година. Едва след него се появяват клиничните симтоми на инфекцията.

2. Първи, остър стадий

Острата фаза се развива до седмица след ухапването и заразяването със спирохети и продължава 1 месец. След края й или настъпва оздравяване, или болестта минава в хроничен етап

3.Втори, трети стадий

През острата фаза болният повишава температурата си, втриса го, боли го главата, чувства се разбит, болят го ставите, мускулите, не обладава сили, бързо настъпва умора. В допълнение чувства скованост в мускулите, понякога – му се гади и повръща. В някои случаи се появяват признаци на простуда – хрема, болки в гърлото, фарингит, конюнктивит.

Но най-важното в първия стадий е появата на еритема на мястото, точно където се е бил впил кърлежът. Наличието му е директният начин да се установи Лаймска болест, тъй като еритем се получава при 80% от пациентите. В началото той представлява неголяма розова пъпчица, която постепенно почервенява по обиколката си, образувайки своеобразно по-ярко на цвят поръбване. Диаметърът постоянно се увеличава, затова еритемът се нарича мигриращ. Като правило, той има кръгла форма, но се случва да е и овален.

Обичайно се увеличава в диаметър до 20 см. Рядко, но все пак установено е нарастване до 60 см. В периметъра на еритема кожата силно сърби и се усеща парене плюс силно изразена болезненост. Еритемът обичайно се образува на корема, кръста, краката, под мишниците, на шията или по слабините – местата, които са предпочитани от кърлежите и на които те с по-голяма лекота се впиват.

Общите инфекциозни симптоми, съчетани с еритем, позволяват да се диагностицира Лаймска болест. В допълнение към еритема е характерно да се образува обрив, копривна треска, както и обрив във формата на пръстен. У 5 – 8% от хората в първия стадий се появяват признаци на поражения върху главния мозък: главоболие, гадене, повръщане над 2 пъти в час, непоносимост към светлината, увеличено раздразнение на кожата (даже леко съприкосновение с нея предизвиква болка и чувство за парене), напрежение във врата. Главата се отклонява назад, краката се притеглят към корема.

Доста рядко на тази фаза се появява безжълтенична форма на хепатит, съпроводена със загуба на апетита, болезнен черен дроб, гадене, често повръщане. Следователно този етап на заболяването протича с най-разнообразни симптоми, сред които постоянен се има единствено мигриращият еритем. Строго клиничните симптоми се срещат само в 20% от пациентите, а при останалите има комбинация и с други.

Първият стадий продължава между 3 и 30 дни. След него болният или се излекува, или преминава във втори стадий. Вероятността от пълно оздравяване при адекватна антибиотична терапия, започната още в началото, е 80%. Ако не настъпи оздравяване, то инфекцията се задълбочава и еволюира, дори и по-рано да се е развивала безсимптомно.

3. Втори стадий

Втората фаза на борелиозата се отбелязва с разпространяване на инфекцията по цялото тяло посредством кръвта и лимфата. Началото на етапа е в последните дни на първия месец. Възможно е да закъснее най-много до третия месец след регистрирането на първите клинични симптоми на инфекцията – еритема и интоксикацията. През този стадий се поразяват или нервната система, или сърцето. Появяват се неврологични или кардиологични симптоми в зависимост от органа, който е въвлечен в патологичния процес.

а. Поражения върху нервната система

Характеризира се в развитие на менингит или менингоенцефалит, съчетани с парализиране на отделни черепно-мозъчни нерви и периферен радикулит. Менингитът се определя от силна пулсираща болка в главата, вдигане на температурата, многократно повръщане, напрежение в тилните мускули, чувствителност към светлина.

При менингоенцефалит освен изброените симптоми, се добавят разстройство на съня и паметта, затруднено концентриране на вниманието и емоционална лабилност. Парализата на черепно-мозъчните нерви (лицев, слухов, обонятелен, троичен и т.н.) се заключава в неспособността на пациента да изпълнява в пълен обем обичайното движение на онези мускули, към които подава сигнал поразеният нерв.

Например при изменение на лицевия нерв едната половина от лицето става практически неподвижна. Обичайните мимики и усмивки са трудни и доста ограничени. При пареза на слуховия нерв се снижава слухът и се появява звън в ушите.

Периферната радикулопатия се проявява в блуждаещи болки отт шията към ръцете и от кръста към краката, а също и с нарушение на чувствителността в крайниците (скованост, изтръпване, парене и прочее) и снижаване на силата на някои мускули. Отличителна черта на Лаймската болест е именно това съчетание на менингит с парализа на черепно-мозъчните нерви и радикулопатия.

Описаният комплекс от симтоми на неврологически нарушения във втория стадий на болестта е най-често срещан и дори се означава със собствен термин.

Ако през втория стадий не започне лечение с антибиотици, то борелиозният менингит може да се проточи месеци. По-рядко пораженията на нервната система се изявяват като неврити на нервите, които движат очите, на зрителните и слуховите нерви.

б. Поражения на сърцето

Увреждането на сърцето при Лаймска болест се наблюдава доста по-рядко. Обичайно е то да протече от типа на преходна атриовентрикуларна блокада, перикардит или миокардит. При борлиозно поражение на сърцето се появяват сърцебиене, недостиг на въздух, световъртеж, болка в гърдите, усещаща се като натиск. На фона на посочените симптоми ЕКГ фиксира единствено удължаване на интервала на PQ. Сърдечните симптоми обичайно протичат 2-3 седмици.

в. Лимфоцитом

Пораженията върху нервната система и сърцето са най-точните характеристики на втория етап на Лаймската болест. Но те не са единствени. Възможно към тях да се прибавят кожни болести от типа на обриви, капилярит (възпаление на капилярите) и единичен доброкачествен лимфоцитом. Еритемът и доброкачественият лимфоцитом на кожата са най-специфичните отличителни черти на борелиозата.

Външно лимфоцитомът изглежда като единичен изпъкнал възел на кожата, оцветен в ярко-малиново и леко болезнен при докосване. Той се локаризира на лицето, на половите органи и по слабините.

г. Неспецифични клинични белези:

конюнктивит, ирит, хориоретинално възпаление, панофталмит (крайно тежко възпаление на окото), ангина, бронхит, хепатит, възпаление на далака, на яйчниците, кръв в урината, белтъчини в урината, слабост, силна преумора.

Вторият стадий продължава до половин година.

4. Трети стадий

Той започва от 6 до 24 месеца след появата на първите клиснични симптоми на инфекцията или 3-6 месеца, след като е свършил вторият етап. Възможно е да продължи много години. По същество преходът в трета фаза означава хронифициране на патологичния процес и съответно развиване на хронична лаймска болест. За третия етап е характерно развиване на артрити, атрофичен акродермат или невролотични симптоми, сходни с невросифилис.

Поразяването на ставите в третия стадий може да протече в три форми:

– Артралгия (мигрираща болка, която се мести от една става в друга).

Тя се фиксира в от 20 до 50% от пациентите и практически винаги се съчетава с болки в мускулите. При това най-силно изразени са те в шийните мускули. Възпалителни изменения на ставите отсъстват, но болката е толкова силна, че човекът е буквално обездвижен. Болките продължават няколко дни поред, съчетани със слабост, умора и главоболие, след което внезапно минават. Подобни пристъпи обаче са периодични.

– Доброкачествен рецидивиращ артрит. При него обикновено заболяват големите стави, обикновено коленните. В патологичния процес се въвличат максимум до 3 стави. Артритът протича с редуващи се рецидиви и ремисии. Рецидивите продължават 7-14 дни и се характеризират с болки в поразените стави, подуването им и ограничаване на подвижността.

Ремисията е от седмица до месец. С прогресиране на заболяването честотата на рецидивите намалява, а продължителността на ремисиите се увеличава. За около 4-5 години рецидивите напълно преминават, а артритът спира да безпокои болния. Благодарение на това, че артритът влиза в дълги периоди на ремисия, се счита за доброкачествен.

– Хроничен прогресиращ артрит

Хроничният артрит поразява веднага няколко стави – повече от три на брой, и преминава във вид на постоянен възпалителен процес. При такъв артрит болният изпитва болки, подуване, зле подвижен е и движенията му са ограничени, а също така има ерозия на хрущялите и костите.

Много често са въвлечени тъкани, намиращи се около ставата, поради което заболяването се усложнява до бурсит, ентезопатия, остеопороза, изтъняване на хрущяла, а също така остеофитоза. Понякога хроничният артрит се съчетава с възпаление на роговицата на окото. Понякога поражения на ставите в третия период от болестта се развива в патологичен процес в кожата, протичащ от типа на атрофичен акродерматит или локализирана склеродермия.

Атрофичният акродерматит започва с червено-сини петна на разгъвателните повърхности, каквито са колената, лактите, китките и стъпалата. В областта на петното обичайно се образува плътен възпалителен инфилтрат, отток на лимфата от поразения участък. Дадената възпалителна фаза продължава с години, като бавно преминава в склеротична.

В склеротичната фаза кожата, върху която са били червено-сините петна, атрофираи заприличва на тънка харитя.

В третият стадий на борлиозата за атрофичния акродерматит в 30% от случаите се съчетава с поражения на ставите, а в 45-50% – с късни неврологични усложнения, протичащи по типа на нарушения на чувствителността или движения. Най-характерните късни неврологични усложнения са хроничен енцефаломиелит, спастични парализи, хронична аксонална полирадикулопатия, загуба на паметта, слабоумие.

Хроничният енцефаломиелит се характеризира с постоянно главоболие, умора, световъртеж, гадене, периодично повръщане, халюцинации, а също така нарушение на паметта, на вниманието, на речта, на координацията на движенията, в чувствителността и така нататък.

Спастична парализа се характуризира с покачен мускулен тонус в разни зони на тялото, придружен с неконтролируеми патологични рефлекси и движения.

Хронична аксонална полирадикулопатия се характеризира със слабост в мускулите в долната част на крайниците – китки, стъпала. При изразена слабост се развива така наречената петльова походка.

Също така – снижаване или пълно прекъсване на рефлексите на сухожилията, нарушения в чувствителността на крайниците, изразени в мравучкане, парене, загуба на чувствителността към температура, вибрация и т.н. Други последствия – сухота на кожното покритие, нарушения в координираната работа на кръвоносните съдове, поради които се получават пристъпи на сърцебиене, импотентност, хипотония и други.

Диагностика

За диагностициране на Лаймска болест се отчитат специфични епидемиологични данни – по-точно дали е имало кърлежово ухапване през предходните от 30 до 90 дни. Ако е установено такова събитие, то води до провеждането на оглед за наличие на мигриращ еритем.

Ако наистина се намери еритем, следва търсене на специфични симптоми – на менингит, неврит на черепните нерви и други, които разгледахме по-горе. Ако у пациента бъдат открити някои от изброените признаци, за потвърждаване на диагнозата Лаймска болест се изследва кръвта, като в тялото се търсят антитела към спирохетите. Положителният резултат от анализа се приема за потвърждение на борелиоза.

Антитела към борелията клас IgM се появяват в кръвта след 14-28 дни след инфектирането и се откриват в течение на половин година. Следователно, анализите, проведени веднага след ухапването, не водят до резултат. Антитела клас IgG се появяват в следващите 28- 42 дни след развитието на еритема и се откриват в кръвта няколко години, даже и след пълното излекуването на инфекция на първи стадий.

Изследвания за Лаймска болест

Лабораторните изследвания са насочени към установяването на съдържание на антитела към бактерията Borrelia bugdorferi – причинителят на заболяването. Те се провеждат за потвърждение на диагнозата, и се назначават при засичане на симптоми, тъй като резултатът може да остане негативен до 60 дни след заразяването.

Но след като организмът е произвел антитела, те се откриват в тялото десетки месеци, дори и след окончателното излекуване от болестта. За анализа се взима кръв или гръбначно-мозъчна, или ставна течност. Самите изследвания не са в състояние да определят по кое време е станало заразяването – дали то е скорошно или се е случило преди години.

Прилагат се три вида изследвания:

1. Имуно-ензимен метод (ELISA).

За положителен резултат се счита наличие на антитела в кръвта – титър от 1:64 и повече. Ако титърът е 1:64 и по-малко, резултатът е отрицателен и не се доказва борелиоза. Бърз, общ анализ, който е с висока чувствителност и се прилага често.

2. IFA

(индиректен имунофлуоресцентен метод)

– използва се като заместител на ELISA. Резултатът е положителен или отрицателен. Положителен означава, че са намерени антитела и съответно човекът е заразен. Отрицателният постановява, че отсъстват антитела.

3. Уестърн блот анализ

се използва, само ако е проведено някое от горните две изследвания. То се прилага за потвърждение на добитите резултати. Използва се и за установяване на хронични форми.

Първите два метода са най-прости, защото обикновено се използва само кръв от вената. Обаче за достоверност на диагнозата се правят два поредни анализа в интервал между тях от 28 до 42 дни, за да се фиксира не само наличието на инфекция, но и нейната динамика.

Други тестове

Единият е полимеразна верижна реакция, която търси ДНК на спирохетите на Лаймската болест. Тя идентифицира активна инфекция, но не се прилага често, защото изисква скъпа техника, а отделно има риск от неверни резултати. Другият е изследване на тъканна проба от еритема. Този тест изисква много време – до няколко седмици, затова също не се предпочита.

Резултатите от тестовете се измерват в титри – мярка за разреждане на пробата докато антитела вече не се откриват в нея. Наличието на антитела в по-силно разредена проба е по-сигурен резултат за присъствие на инфекция, затова по-голямото второ число е показател за това.

Фалшиви резултати

Възможно е тестът да даде отрицателен резултат и все пак да няма гаранция, че отсъства инфекция. Може тялото до момента да не е произвело антитела срещу бактерията. Това се случва при рано проведено изследване. От друга страна в по-напреднали етапи може да не бъдат открити антитела, ако преди това е проведено неправилно антибиотично лечение.

Положителният резултат също е възможно да не е коректен. Дори да са установени антитела, те не винаги означават, че пациентът е заразен с Лаймска болест. Възможно е резултатът да е доказателство, само че някога в миналото човекът е имал такова заболяване.

Но ако е открита ДНК, то вероятно заболяването е активно в момента. От друга страна, положителният резултат е възможно да дойде от установяването на антитела на други бактерии и вируси като сифилис, ХИВ и други. Ако са положителни IgM, IgG, и Western blot, то Лаймската болест е доказана на 100%. А увеличаването на антителата във времето е показател, че инфекцията е активна.

Лечение

Лечението на Лаймската болест се заключава в приема на антибиотици, чувствителни към Borrelia burgdorferi. Продължителността на курса и схемата на приемане са във връзка с фазата на инфекцията и клиничните симптоми.

1. Превантивна терапия

Принципно лечението започва, когато се появят клинични симптоми. Но това става след инкубационния период, който е доста дълъг. Затова някои лекари предпочитат да се застраховат с ранен антибиотичен курс, вместо да очакват доказване на заболяването. При такова изпреварващо лечение често се изпозва доксициклин, който е медикамент, ефективен срещу много видове предавани посредством кърлеж инфекции. Вместо него при малки деца и бременни се предпочита азитромицин.

(повече за азитромицин прочетете ТУК!)

Превантивното лечение се назначава индивидуално по отношение на продължителност и дозировка. Някои медицински източници посочват като добра профилактика 1Х2 таблетки доксициклин в течение на три дни след като е изваден кърлеж. Други изследвания обаче опонират, че такова лечение не предотвратява лаймска болест, а само я прикрива, докато се появи мигриращия еритем и тя стане очевидна.

2. Лечение през I и II стадий

Основните антибиотици, които се използват са доксициклин, амоксицилин, тетрациклин, азитромицин, цефуроксим, кларитромицин. Обичайно курсът на лечение е две седмици, като се назначават от 1 или 2 повторения след пауза от 2-3 седмици. В по-тежки случаи се влива венозно Цефтриаксон, Цефоперазон.

Според други източници, най-ефективният антибиотик през първата фаза е тетрациклина и с него се започва терапията и само ако той се окаже недействащ, се избира друг вид. Последващото лечение е с:

• амоксицилин 3Х500 мг, курс от 10 – 21 дни,
• доксициклин 2 Х 100 мг, курс 10 – 21 дни,
• цефуроксим 2 Х 500 мг, курс 10 – 21 дни,
• азитромицин 1 Х 500 мг, курс 7 дни (най-неефективният антибиотик),
• тетрациклин – 4 Х 250 – 400 мг, курс 10 – 14 дни.

При наличие на неврологични симптоми:

• доксициклин 2 Х 100 мг, курс 14 – 28 дни;
• цефтриаксон – венозно 1 Х 2000 мг, курс 14 – 28 дни;

При поражения на сърцето:

• цефтриаксон – венозно 1 Х 2000, курс 14 – 28 дни;
• пеницилин Г – венозно 1 Х 20 000 000 ЕД, курс 14 – 28 дни;
• доксициклин 2 Х 100 мг, курс 21 дни;
• амоксицилин 3Х500 мг, курс 21 дни.

3. Лечение през трети стадий

Бактерията борелия в крайния стадий на болестта е много устойчива поради цистни форми и колонии. Унищожаването й е много трудно. За целта се използва комбинация от три антибиотика – доксициклин, цефоперазон и даптомицин.

При артрити ефективни антибиотици са:

• амоксицилин 4 Х 500 мг, курс 30 дни,
• доксициклин 2 Х 100 мг, курс 30 дни (приема се при отсъствие на неврологични симптоми);
• цефтриаксон – венозно 1 Х 2000 мг, курс 14 – 28 дни;
• пеницилин Г – венозно 1 Х 20 000 000 ЕД, курс 14 – 28 дни;

При хроничен атрофичен акродерматит най-ефективни са:

• амоксицилин 1 Х 1000 мг, курс 30 дни;
• доксициклин 2 Х 100 мг, курс 30 дни.

Минималната продължителност на антибиотичната терапия е 10 дни. Така посоченият срок е възможно да се намали, само ако у пациента са изявени единствено общи инфекциозни симптоми за интоксикация и еритем, но отсъстват поражения на ставите, нервната система и сърцето. При всички останали случаи болният задължително се стреми да изпълни целия курс на лечение така, както му е предписан.

По време на антибиотичната терапия е очаквано да се появят множествени обриви или няколко еритема, а също и да се оборстри симптоматиката. Пациентът да не се плаши от тези проявления, тъй като те са отговорът на тялото на провежданото лечение, който доказва, че то е успешно и постига целите си.

Лечение при бременни жени:

амоксицилин 500 мг, трикратно в деня, курс с продължителност от 21 дни. Той е абсолютно достатъчен, за да профилактира предаването на инфекция на плода.

Симптоматично лечение

Антибиотичната терапия е насочена към ликвидиране на бактерията-причинител, но следва да се пристъпи и към отстраняване на неприятните проявления на инфекцията. Симптоматичните методи се прилагат за възстановяване на общото състояние и за премахване на другите ефекти, които се понасят зле от човека.

Симптоматичната терапия включва прилагането на на:

• Нестероидни противовъзпалителни средства (Напроксен, Индометацин и др.) за купиране на болката и снижаване на силата на възпалителния процес в стравите при артрит.
• Имуносупресори за подавяне на възпалението в стравите при артрит.
• Аналгетици (Аналгин, Индометацин и др.) – за купиране на всякакви болки;
• Антихистаминни препарати (Ериус, Телфаст, Зиртек и др.) – за купиране на алергични проявления като обриви, сърбежи по кожата и други.

Освен гореизброените, се изписват физиологични разствори при температура, диуретици, лекарства за повишаване на нервната проводимост, за отстраняване на парализи и други. През периода на оздравяване се вземат по-високи количества витамини А, С и от група В, а също така и общоукрепващи средства.

Профилактика

За съжаление специална и сигурна профилактика срещу заразяване от Лаймска болест не съществува. Единственото предпазване се заключава в минимизиране на риска от впиване на кърлеж. Тъй като тези кръвосмучещи живеят в тревите, просто човек трябва да избягва да гази зелени площи и да ги заобикаля при всяка възможност.

Касае се не само за природата извън населените места, но и за парковете и градините в градовете. Разбира се, предпазването не означава пълен отказ от досега с природата. Необходимо е да бъдат взети мерки срещу впиване на кърлеж и някои от ефективните са:

1. Да се предпочитат дрехи в светли цветове.
2. Дрехите максимално да закриват тялото – дълги крачоли и дълги ръкави на горните дрехи, кърпа на врата, шапка на главата.
3. Обработване на непокритите части на тялото с репеленти, които отблъскват кръвосмучещите.
4. По време на разходка сред природата периодично да се оглеждат откритите части, за да се види навреме, че се е впил кърлеж.
5. Да не се седи директно върху тревата.
6. Ако имате куче, е необходимо да го следите за кърлежи, тъй като животните най-често стават жертва на кръвосмучещите. Противопаразитните каишки са задължителни.

Профилактика след кърлежово ухапване

При установяване на ухапване, преди да се разбере дали кърлежът е инфектиран, може да се предприеме профилактично изпиване на антибиотик, най-добре доксициклин – по 100 мг еднократно за 3 или 5 дни, или цефтриаксон – по 1000 мг еднократно в деня, за три дни. Както споменахме по-горе: мненията на изследователите са разделени – едни смятат, че това предотратява болестта в 80 – 95% от случаите, а други считат, че така че потиска изявата на инфекцията и тя остава по-дълго в скрит период.

Ухапване от кърлеж

Събитието, което носи много неприятни последствия, е едно просто ухапване от кърлеж. То се случва при най-невинна разходка в парка, при прекосяване „напряко“ през тревата, при сядане на пейка. Кърлежите са паякообразни паразити. Те се изхранват с кръв от бозайници и птици. Имат четири чифта крачета. Предните завършват с вендузи, а задните с власинки, които се ползват за прикрепяне към кожата. С орган, приличащ на хобот, те пробиват кожата и смучат кръв.

Органът е много добре измислен – прилича на множество връхчета на стрели, което като своеобразна котва препятства измъкването му. При това кръвосмучещите изпускат специален секрет, който ги прикрепя здраво към мястото. След като се насмуче, този секрет се разгражда и кърлежът се пуска от жертвата и пада от нея. Кърлежите предпочитат меките области на бозайника, където могат лесно да проникнат – слабините, корема, кръста, гръдта, подмишниците, шията, областта на ушите.

Как изглежда?

На мястото на впиването на кърлежа, под въздействие на отделения секрет и нанесената микротравма, се развива възпаление и местна алергична реакция. Мястото е безболезнено, но се появява местно почервеняване в кръгла форма.

При заразяване с Лаймска болест, мястото на ухапване изглежда характерно – петното се увеличава до 10-20 см в диаметър, а дори е установявано такова до 60 см. Формата на петното е кръгла, овална, а понякога и неправилна. Цветът достига до интензивно червено, но като цяло в петното има и сини, и бели места.След това петното заприличва на поничка, хваща коричка и след две седмици следата от него изчезва.

Признаци на ухапването

Самото впиване и кръвосмучене не се усеща от човека, не предизвиква болка и затова то често остава незабелязано. Но има знаци, по които се установява със сигурност. Те се изявяват до 2-3 часа и са следните:

• слабост, сънливост,
• втрисане,
• болки в ставите,
• чувствителност към светлина.

Силата на признаците на ухапване зависят от количеството впили се кърлежи и от индивидуалната характиристика на жерствата. Силно проявление на признаците се очаква при възрастни хора и деца, които имат хронични заболявания, страдат от алергии и имат имунодефицитни състояния.

Първи симптоми на впиване:

• вдигане на телесната температура до 37-38 градуса, съпроводено с падане на кръвното налягане и тахикардия (сърдечен ритъм над 60 удара в минута),
• сърбежи и обриви,
• увеличаване на обема на лимфните възли,
• главоболие,
• затруднено дишане, хрипове,
• нервни проявления като халюцинации и други.

  

Повишаването на температурата в първите часове след ухапването е признак за развиване на алергична реакция от слюнката на кърлежа, било той стерилен или заразен. След ухапването в продължение на десет дни се установява такова повишение.

Треска, установена след 2 до 10 дни след ухапването, е един от признаците за начало на инфекциозна патогенеза. При Лаймска болест повишаването на температурата е един от вторичните симптоми и се появява в средата на патогенезата, съчетано с мигрена, втрисане, болки в мускулите и ставите.

Първа помощ при откриване

При установяване на кърлеж върху тялото, следва да се направят задължително следните неща – да се отдели внимателно кръвосмучещото в цялост, без да се скъса хоботчето, да се постави в херметичен съд – примерно добре затворено шишенце от лекарство, и да се изпрати за изследване в лаборатория. По принцип кърлежът може да бъде изваден в домашни условия, но тъй като има риск да се скъсат части от него и да останат в тялото, все по-често санитарните власти препоръчват за тази манипулация да се отиде на лекар.

Изваждане с подръчни средства

Съществуват легенди за безопасно вадене на кърлеж, които предписват две неща – мястото да се намаже обилно с мазнина или вазелин, за да се задуши кърлежът и той сам да излезе, и второ – да се хване и да се завърта в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да се „отвърти“ от мястото, без хоботът да се скъса. Лекари твърдят, че и двата метода са неработещи и опасни.

Ваденето на кърлеж става с пинсети, с които кръвосмучещото се хваща максимално близо до кожата (тоест главичката му), и се издърпва бавно и плавно в права посока, но с категорична сила. Ако няма пинцети, може и с пръсти, но задължително се слага ръкавица. Мястото се оглежда за останали части от кръвосмучещото и за сигурност се прави преглед при лекар.

Кърлежът се вади незабавно, след като е открит, без да се пропуска време. Друга грешка, която често се допуска, е да се смачква с пръсти, при което може да пръсне заразена кръв по лицето и в очите. Изваденият кърлеж се дава за анализ, за да се разбере дали е бил заразен.

Заразяване

Заразяването на човек се случва по два начина. Обичайният е ухапване, при което чрез слюнката на кръвосмучещото в организма на приемника попадат микроорганизми. Пренасянето на заразата става обикновено към края на нахранването, докато кърлежът се е изпълнил с кръв. Вторият начин е при смачкване с пръсти, когато течността от кърлежа попада в конюнктивата.

Още по темата ТУК: Как се действа при ухапване от кърлеж + първа помощ!

Други болести от кърлежи

Марсилска треска

Известна още като средиземноморска треска, тя се предава на човека от кучета или кърлежи. Причинител: Rickettsia conori. Характеризира се с треска, обрив и специфично петно на мястото на ухапване, главоболие. Причинителят – бактерията, се намира в гръбначно-мозъчната течност, в кръвта и на мястото на поражението.

Марсилската треска има сезонен характер и се среща по-често през лятото, което се предопределя от биологичното развитие на приносителя – кърлежът. Случаи на предаване между хора не са регистрирани. При групови заболявания източникът на зараза е един и същ. Като правило заболяват обитатели на една сграда, членове на дадена общност, компания, екскурзианти.

Инкубационният период е 5-6 дни с колебания от 3 до 20 дни. Болестта започва внезапно. Първите белези са втрисане, висока температура и болки, съпроводена с астения, главоболие, болезненост в мускулите и ставите. В периода на развитие на болестта температурата може да се качи до 39—40°С, а 3—5 дни по-късно да се появи макуло-папулозен обрив, който изглежда като множество петънца и пъпки.

В началото на долните крайници и торса се появяват розови петна с неясни контури, които се генерализират, образувайки групи, особено около ставите – лакти и колене. Обривът се появява дори по кожата на главата. Той се задържа около 12 дни, повече на долните крайници. Клиничната картина е разнообразна. Болестта се доказва с лабораторни изследвания.

Кърлежов енцефалит

Болестта също е сезонна, проявява се често през пролетта и лятото. Вирусът попада в кръвта на човека чрез ухапване на кърлеж, който също е бил заразен. Вирусът започва да се размножава и влиза в нервната система. Болестта засяга мозъчната тъкан и обвивка, като се разпространява и по кръвоносните съдове, предизвиквайки спецефични кръвоизливи.

В началото прилича на грип и няма неврологични прояви, но след 5 до 9 дни се появат признаци, че главният и гръбначният мозък са били засегнати. Температурата се повишава до 40 градуса, дори и повече, и предизвиква припадъци и дори кома. След 8 до 10 дни се проявяват и местата, които са най-засегнати чрез парализиране на мускулатурата, най-често в зоната на врата и ръцете или на цялата двигателна мускулатура на едната половина на тялото. Заболяването е много опасно и във всеки трети случай има летален изход.

Пораженията на мозъка се изразяват в зрителни и слухови халюцинации, превъзбуда или депресия. Понякога води до паралич. За профилактика на кърлежовия енцефалит се използва ваксина, унищожаване на гризачите в зоната на епидемията и други.

Лаймска болест при кучета

В пролетно-летния сезон кучетата – много по-често от хората, са подложени на нападения от кърлежи. Вероятноста от контакт и съответно ухапване при кучетата е огромна.

Пътят на предаване на заразата е същият като при човека – в момента на смучене на кръв заразеният кърлеж предава бактерията в приемника си.

Клинични признаци

При кучетата също има латентен период, в който не се проявяват симптоми. Клиничните белези като правило се отбелязват само у 5 до 20% от заразените любимци. Борелията може да се съхрани в организма на животното дълги години и да резидивира.

Основни симптоми

При кучетата симтомите на остро заболяване са треска с висока температура, мускулни болки, промяна в походката, окуцяване, възпаление и болки в ставите, гнойни и негнойни мигриращи артрити, увеличаване на размера на лимфните възли. В началото тези признаци се наблюдават в крайниците и на места, близки до ухапването, но после се разпространяват по-широко. Специално при кучетата най-ясният признак за Лаймска болест е артрит и окуцяване. Заболяването обикновено протича на пристъпи, които може да бъдат налични през няколко месеца, дори години, даже и след като е проведено лечение.

След 30 до 61 дни след първите клинични признаци пораженията се разпространяват по всички органи и тъкани и нарушават функциите им. Мускулатурата е със снижен тонус, има неврологични нарушения, прогресиращи мускулни болки, нарушена сърдечна дейност. Приблизително 60% от заразените кучета развиват артрит на големите стави, най-често коленните. На този етап най-ясните признаци за диагностика са пораженията на големите стави, съчетани с различни неврологични нарушения.

Диагностиката при кучетата се затруднява от козината, която прикрива мигриращия еритем. По тази причина най-сигурният начин е лабораторно изследване.

Възприемчивостта на кучетата към спирохетите е голяма. Не е регистрирана съществена разлика във възприемчивостта при различните породи, макар че има някои данни за по-голяма предразположеност на лабрадорите и златните ретривъри.

Лечението и при кучетата се извършва с антибиотици. Най-ефективни са тези от пеницилиновия ред, като курсът на лечение понякога продължава 4 седмици. Заедно с антибиотиците се назначават и стимулатори на обмена на веществата, които позволяват на животното да се справи с последствията от заразата и да възстанови защитните функции на организма си.

Профилактика

Има надежда, че в бъдещето ще се произведе сигурна ваксина срещу инфекциите, препредавани посредством кърлеж, но засега най-надеждното средство си остават инсекто-акарицидните препарати и специалните нашийници.

Препаратите са постоянен спътник в живота на домашния любимец, а нашийниците се поставят още в началото на рисковия сезон – април-май, и да държат до края на на опасния период – октомври. Разработени са и шампоани с противопаразитни свойства и по този начин грижата за предпазване на кучетата може да бъде комплексна.

Цените на препаратите са разнообразни, движат се в доста широки граници. Това е положителен факт, защото открива възможност за стопаните задължително да вземат средство за предпазване според финансовите им възможности.

Самите средства е препоръчително да се подбират освен по цена, но и според активното вещество, което да съчетава и балансира висока ефективност при максимално високо ниво на безопасност за здравето на човека и животните.

Първоначално публикувано на:06.07.2016 @ 20:57