Исхемична болест на сърцето: диагноза, лекарства, билки

Подробно за лечението на исхемична болест на сърцето (стенокардия, гръдна жаба, ангина пекторис) с лекарства и билки. Бета-блокери, коронарография, коронарна ангиопластика

Съдържание на статията: Какво е исхемична болест на сърцето; Симптоми; Класификация; Стабилна, нестабилна стенокардия; Причини; Диагностика; Коронарография; Лечение; Първа помощ; Лекарства; Бета блокери; Коронарно шунтиране.

Исхемична болест на сърцето: за жалост това е често срещана диагноза, всъщност от исхемична блест страдат най-много хора със сърдечни проблеми. Простичко казано – при исхемична болест на сърцето “моторът” не получава достатъчно кислород и не изпълнява пълноценно функциите си. Тук ще се опитаме да разкажем какво тава в организма, когато се развива исхемична болест на сърцето; защо се случва това; можем ли да разпознаем проблема навреме и по какви симптоми; как се лекува.

исхемична болест на сърцето

Стеснените кръвоносни съдове причиняват кислороден глад, т.е. исхемия на сърдечния мускул

При исхемична болест на сърцето настъпва стесняване или запушване на неговите кръвоносни съдове. Тялото ни разпознава това състояние по лесната умора, трудното “поемане на въздух” и най-вече по специфичната болка. Сърцето боли от глада за кислород: болковият синдром, стенокардията, всъщност е проявление на коментираната исхемична болест на сърцето.

И така – исхемичната болест на сърцето може да се развие под формата на стабилна стенокардия или ангина пекторис (гръдна жаба), на нестабилна стенокардия, да премине в инфаркт на миокарда или миокардиосклероза (tchaikapharma.com).

Имам стенокардия: какво значи това?

Ако лекарят ви съобщи, че имате стенокардия, е добре да знаете какво точно става със сърцето ви. Ще чуете и друго название за вашето състояние – “гръдна жаба”. Същността й са болките зад гръдната кост – в централната зона на гръдния кош и в областта на сърцето. Усещанията са за болка, тежест, натиск, дискомфорт, парене, притискане – като че ли в гърдите ви се е настанило някакво зло същество. Вие буквално го мразите заради тези неприятни и плашещи усещания, които не можете да контролирате. Още повече, че болките постепенно се разпространяват към рамото, лявата ръка, лявата част на шията и долната челюст, към лопатката и гърба.

Стенокардичните болки се появяват заради лошото кръвоснабдяване на сърдечния мускул при исхемична болест на сърцето. Моментите, при които възниква силен дефицит на кръвоснабдяването на сърдечния мускул се наричат исхемия. При всяка исхемия възниква този дефицит на кислород, тъй като към сърдечния мускул не постъпва достатъчно кръв за пълно задоволяване на сърдечните потребности. Иченно дефицитът на кислород при исхемията провокира описваните болки в сърдечната област, т.е. стенокардията.

Исхемията на сърдечния мускул обикновено е предизвикана от атеросклероза на коронарните, т.е. сърдечните кръвоносни съдове. По техните стени се образуват наслоения или плаки, които намаляват артериалния просвет. В резултат на това по артериите се придвижва по-малко кръв и така настъпва гладуването на сърцето. В моменти на особено силен кислороден дефицит се развива пристъп, който от гледна точка на физиологията е исхемия, а от позициите на клиничните прояви – стенокардия.

И така, става дума за едно и също: стенокардията е основната клинична проява на хроничната исхемична болест на сърцето, при която миокардът усеща болезнено кислородния глад заради стеснените си кръвоносни съдове.

Сърдечно-съдовата система на един човек с исхемична болест може да се сравни със стар водопровод. Тръбите са ръждясали, задръстени са с разни боклуци и водата от крана тече на тънка струйка. Същото е и с артериите: по тях тече твърде малко кръв за потребностите на сърцето и на целия организъм.

Описваната исхемична болест на сърцето е хронично заболяване: то протича с години и основната му проява, стенокардията, също тормози пациента дълго време. Болният свиква с особеностите на болестта: когато тялото е в покой, на практика болката изчезва. Но ако внезапно се появи потребност от повече кислород за сърцето – физическо натоварване, стрес, емоции, започва стенокардичен пристъп.

Стенокардичните пристъпи се проявяват с различна честота: могат да са всеки ден, няколко пъти в месеца или по-рядко. Това зависи от условията на живот, наличието на провокиращи фактори, индивидуални особености на организма и адекватно лечение. Болестта трябва да се познава, за да може да бъде контролирана: това е напълно възможно.

Симптоми на стенокардичния пристъп

Симптомите на стенокардия са доста характерни и лесно се разпознават от болките при други страдания. Стенокардията се проявява срез задушаваща интензивна болка , усещане на тежест, парене и дискомфорт в гърдите, по-точно директно зад гръдната кост. Болка, тежест и парене може да има и в лявата ръка, лявата лопатка и под рамото, челюстта, гърлото. Много рядко болката се разпространява и към дясната зонана гръдния кош или в горната част на корема.

идхемична болест на сърцето

Стенокардичният пристъп започва рязко, изведнъж

Такава болка не се усеща при исхемична болест на сърцето, ако няма пристъп. Самият пристъп обикновено е провокиран от физическо натоварване, силни емоции, ниски температури и силен вятър. Продължителността на пристъпа е от една до 15 минути. Началото винаги е внезапно, остро и рязко. Най-голям е рискът това да се случи при бягане или бързо ходене, при силен вятър или при натоварване след обилно ядене. Рисковано е и изкачването на стъпала в комбинация с описаните външни фактори. Болката често изчезва, ако болният прекрати натоварването или ако приеме нитроглицерин. Нитроглицеринът овладява пристъпа за 2-3 минути: медикаментът разширява кръвоносните съдове и създава бързо условия за приток на повече кръв към сърдечния мускул. Така причината за исхемичния спазъм се неутрализира и стенокардичният пристъп преминава.

Хората с исхемична болест на сърцето интуитивно развиват поведение, което кара околните да ги наричат “зяпачи по витрините”. И вие сте виждали възрастни хора, които наистина при разходки по градските улици спират пред всяка витрина и дълго разглеждат нещо. Всъщност те си почиват от натоварването на сърцето при ходене: разбрали са, че малката почивка спира болката. Заставайки на място, те дочакват нормализацията на състоянието си и продължават, щом тревожният симптом изчезне.

Нетипична стенокардия

Нетипичният пристъп на стенокардия може да се прояви с болка в ръката, в плешката, в зъбите или да настъпи задух. При жените, хората в напреднала възраст и диабетиците е възможно дори да не се усеща никаква болка. В тези пациентски групи стенокардичният пристъп може да се изрази в слабост, сърцебиене, прилошаване и силно изпотяване. В редки случаи стенокардията дори протича напълно безсимптомно и тогава я наричат “тиха исхемия”.

И така, очертават се два основни варианта на нетипични прояви на стенокардия:

  • Задушаване, недостиг на въздух – затрудненията са и при вдишване, и при издишване; причина за такова състояние е непълното отпускане на сърдечния мускул;
  • Силна и рязка умора при всяко натоварване – дължи се на недостатъчния приток на кислород към сърдечния мускул и на слабата съкратителна активност на сърцето. Нетипичните прояви се приемат от съвременната медицина като еквивалент на стенокардията.

Класификация на стенокардията

Съвременната медицина класифицира типовете стенокардия в три големи групи, като са възможни някои подвидове. Вариантите са следните: стабилна стенокардия, нестабилна стенокардия, стенокардия на Принцметал.

  • Стабилна стенокардия – симптомите й не прогресират с времето. Разделя се на четири футкционални подгрупи в зависимост от поносимостта на физически и емоционални натоварвания.
  • Нестабилна стенокардия – симптоматиката варира, като при това пристъпите не са свързани с физическите натоварвания. Нестабилната стенокардия се проявява чрез пристъпи, които са различни от обичайните или възникват спонтанно в състояние на покой или отдих. Нестабилната стенокардия протича по-тежко, пристъпите са по-продължителни и се провокират лесно, при минимално напрежение. Нестабилната стенокардия се счита за предупреждение преди сърдечен пристъп или инфаркт. Тази диагноза изисква задължителна хоспитализация и квалифицирана терапия, която е коренно различна от тази за стабилната стенокардия.
  • Стенокардия на Принцметал (вариантна стенокардия). При нея пристъпите възникват в състояние на покой – по време на нощния сън, но също ако пациентът се намира в студено помещение или на улицата. Изразява се във внезапен спазъм на коронарните съдове; на практика настъпва пълно “затваряне” на артериите.

Стабилна стенокардия

Стабилната стенокардия се нарича още стенокардия на напрежението, тъй като пристъпите й са свързани с пренапрежение на сърдечния мускул. Напрегнатостта произтича от необходимостта да се изтласква голямо количество кръв по съдове, чийто просвет е намален с 50 до 75%. Изследванията сочат, че стенокардичните пристъпи от този тип не могат да се случат, ако стеснението е по-малко от 50%. Ако след подобен пристъп не бъде прилагана подходящата терапия, процесът на стесняване ще продължи и стеснението може да достигне дори до 95%. Така кръвоснабдяването на сърцето ще се влошава постоянно, а пристъпите ще стават все по-чести.

В зависимост от характера и тежестта на пристъпите стабилната стенокардия се класифицира в четири функционални класа:

  • Първи – пристъпите са редки и кратки; стенокардичната болка се появява при несвойствена физическа активност, свързана и с бързане – например ако един човек не е свикнал да носи тежко, а му се налага бързо да пренесе кофи с вода да речем при пожар, това може да провокира стенокардичен пристъп;
  • Втори – пристъпите се случват при бързо изкачване на стъпала, при интензивно ходене или бягане. Допълнителни провокиращи фактори могат да бъдат студеното време, силният вятър, тежката храна. Рискът се увеличава при съчетаване на няколко провокиращи фактора, например бързо ходене или тичане в студено, ветровито време.
  • Трети – пристъпът започва дори при обикновено ходене на разстояние около сто метра или при изкачване на стълбите на един етаж. Трети функционален клас силно ограничава нормалната активност на пациента;
  • Четвърти – пристъпът може да възникне при каквато и да било физическа активност. Болният е неспособен да извършва и най-прости и леки действия. Започват да се появяват пристъпи и в състояние на покой, когато симптомите не са провокирани от никакво движение или напрежение, включително психологическо.

Определянето на точния функционален клас за стабилната стенокардия е важно за лечението на пациента: в зависимост от принадлежността към една или друга група се препоръчват медикаменти и режим на физическите натоварвания.

Нестабилна стенокардия

исхемична болест на сърцето

При исхемична болест на сърцето се изисква здравословно хранене и точен ритъм на живот

Промените в характеристиката на стенокардичните пристъпи квалифицират състоянието като нестабилна стенокардия. Нестабилната стенокардия на практика е нетипична проява на синдрома, когато пристъпът е по-продължителен или по-кратък от обикновено, когато се провокира от неочаквани и нетипични фактори или възниква в състояние на покой. За нестабилна стенокардия се говори при следните състояния:

  • Първична стенокардия, проявяваща се за първи път в живота и продължаваща не повече от месец;
  • Прогресираща стенокардия, характерна с неочаквано, внезапно увеличение на честотата, количеството, тежестта и продължителността на стенокардичните пристъпи. Характерна е появата на пристъпи през нощта;
  • Стенокардия на покоя – пристъпите се случват по време на отдих, като няколко часа преди това пациентът не е бил активен физически и не е понасял емоционални напрежения;
  • Постинфарктна стенокардия – болките в сърдечната област атакуват пациента 10-14 дни след понесен инфаркт на миокарда, в състояние на покой.

Всяко от описаните състояния на даден човек означава, че той страда от нестабилна стенокардия. При появата на споменатите симптоми адекватната реакция е да се извика спешна медицинска помощ; състоянието изисква болнично лечение и дори по-точно хоспитализация в реанимация. Ако не се приложи съответната терапия, пристъпът на нестабилна стенокардия може да прерасне в сърдечен пристъп.

Как да различим стабилна от нестабилна стенокардия

За различаването на стабилна от нестабилна стенокардия е необходимо да се преценят следните условия:

  • При какво физическо натоварване се появява пристъпът на стенокардия;
  • Продължителност на пристъпа;
  • Ефективност на нитроглицерина.

При стабилната стенокардия пристъпите започват при една и съща тежест или степен на физически и психически натоварвания. При нестабилната е достатъчно много по-малко физическо натоварване, дори никакво, ако пациентът си почива.

При стабилната пристъпът не е по-дълъг от 5-10 минути, а при нестабилната е 15. Всъщност всяко удължаване на пристъпа в сравнение с обикновения може да се коментира като признак на нестабилна стенокардия.

При стабилната една таблетка нитроглицерин е достатъчна за овладяване на пристъпа; болката преминава след 2-3 минути. При нестабилната една таблетка не е достатъчна, налага се втори прием и това е знак за нестабилна стенокардия.

Стенокардия на Принцметал

Този вид стенокардия също се нарича вариантна или вазоспастична. Пристъпът от стенокардия на Принцметал започва с внезапен силен спазъм на кръвоносните съдове, по които кръвта достига до сърдечния мускул. Стенокардията на Принцметал не винаги е свързана с исхемична болест на сърцето. Този вид стенокардия могат да развият пациенти с порок на сърдечните клапи – аортална стеноза, с тежка анемия или хипертрофиран сърдечен мускул. При всички изброени случаи е възможно в организма на болния да настъпи спастично рефлекторно стесняване на кръвоносните съдове, което е и непосредствена причина за стенокардията на Принцметал.

Вазоспастичната стенокардия се проявява с пристъпи нощем или рано сутринта, когато организмът е в покой и не е имало предхождащо физическо натоварване.

Пристъпите са кратки, от две до пет минути. Овладяват се лесно, достатъчна е една таблетка нитроглицерин под езика. Стенокардията на Принцметал се лекува с медикаменти от групата блокери на калциевите канали – нифедипин, амлодипин, нормодипин.

Инфаркт и стенокардия – ето каква е връзката

Инфарктът и стенокардията са клинично проявени варианти на исфемична болест на сърцето. Вече знаем, че исхемична болест на сърцето – това е състояние с кислороден глад поради недостатъчно кръвоснабдяване. Причините за влошено кръвоснабдяване на сърдечния мускул могат да са най-различни. Ето най-изразените:

  • Стесняване на просвета в кръвоносните съдове от артериални плаки, склеротични изменения на коронарните съдове;
  • Спазъм на сърдечните съдове поради силно вълнение, непомерно физическо натоварване, порок или възпалително заболяване на сърцето и т.н.;
  • Повишена многократно потребност на миокарда от кислород при физическа активност или емоционално преживяване.

Всъщност списъкът на причините за исхемична болест на сърцето са много повече. Причина за исхемична болест на сърцето може да се окаже всеки фактор, който е в състояние или да стесни просвета в кръвоносните съдове, или увеличи потребността на сърцето от кислород.

Исхемична болест имаме тогава, когато исхемията на сърдечния мускул става постоянна и във всеки момент е изразена с различна активност. Ако заболяването е във фаза на ремисия, прояви на исхемия са пристъпите на стенокардия. Ако обаче заболяването премине в остра фаза – негова проява е инфарктът на миокарда. Така се оказва, че стенокардията и инфарктът са проявление съответно на хроничната и на острата форма на едно и също заболяване. Логично е да се обобщи, че е възможно стенокардията да премине в инфаркт. Статистиката потвърждава тази хипотеза – в рамките на една година 10% от хората, които са имали епизод на стенокардия, развиват и инфаркт на миокарда.

След преживян инфаркт пристъпите на стенокардия у даден човек могат да зачестят и заболяването да премине в по-напреднала функционална фаза. Не може да се каже, че стенокардията е прединфарктно състояние, но тя свидетелства за повишен риск от инфаркт на миокарда. Обратно – понесеният вече инфаркт създава утежняващи условия за проявите на стенокардия. В същото време специалистите са на мнение, че всичко това са само възможности, но не и задължителна връзка и преход от стенокардия към инфаркт.

Причини за стенокардия

Анализът на причините за стенокардия можем да започнем със затлъстяването.

  • Колкото повече са наднормените килограми, толкова е по-голям рискът от стенокардия, както е голяма и вероятността  от бърза прогресия на исхемичната болест на сърцето.
  • Пушенето: колкото повече цигари палите всеки ден, толкова по-висок риск има от развитие на стенокардия.
  • Висок холестерин в кръвта.
  • Захарен диабет – при диабетиците рискът от исхемична болест на сърцето е два пъти по-висок от нормалното. Специалистите смятат, че един човек с 10-годишен “стаж” като диабетик вече има стенокардия или всеки момент може да получи първия си пристъп.
  • Силен емоционален стрес или нервно претоварване.
  • Хроничен стрес.
  • Недостатъчна физическа активност, хиподинамия.
  • Артериална хипертензия, т.е. хипертонична болест.
  • Повишена съсирваемост на кръвта: образуват се много тромби, които запушват просвета на кръвоносните съдове. Тромбозата на коронарните съдове е непосредствена причина за проява на стенокардичен пристъп или инфаркт.
  • Склонност към тромбоза, тромбофлебит, флеботромбоза.
  • Метаболитен синдром (затлъстяване+хипертония+повиошено съдържание на холестерин в кръвта).

Не е нужно да са налице всички фактори – понякога и един е достатъчен, но обикновено са комбинирани по няколко. Тези комбинации могат да са най-различни. Ако факторите са налице, но човекът не е изпитал все още стенокардичен пристъп – това с голяма вероятност му предстои скоро.

Изброените фактори са причина за стенокардия, но провокиращ елемент обикновено са физическото натоварване, емоционалното преживяване или лошото време. Казано обобщено – под въздействието на изброеното  човекът развива стенокардия, но за пристъпите й е необходима провокация.

Диагностика за исхемична болест на сърцето

Диагностицирането на стенокардията изисква оценка на клиничната симптоматика; задължителни са редица лабораторни и инструментални изследвания и тестове по функционална диагностика.

На първо място е важно да се потвърдят или отхвърлят симптомите, ориентиращи към тежесттта на здравословния проблем и функционалния клас на патологията. Пациентът сам описва клиничните симптоми в следния ред:

  • Усеща ли парене, тежест, натиск, болка и разпъване в сърдечната област;
  • Локализирани ли са усещанията зад гръдната кост или се разпространяват към лявата ръка, долната челюст, към дясната страна на гръдния кош;
  • Каква е продължителността на спазъма и болката – при стенокардия не по-малко от една минута и не повече от 15;
  • При какви обстоятелства се развива пристъпът: внезапно, при нятоварвания от рода на изкачване на стъпала, след прием н повече храна, при преодоляване на разстояния в условията на силен вятър и др.;
  • Как се овладява пристъпът: спира сам в състояние на покой, или след прием на една таблетка нитроглицерин.

Ако на всеки от тези въпроси пациентът даде положителен отговор, то наистина става въпрос за типична стенокардия. Ако са налице два потвърдени признака, картината е нетипична и може да се говори за някой от подвидовете стенокардия. Ако се касае само за един признак, причината за болката не е свързана със сърцето. В случаи от този род се изследват хипотези за стомашна язва или язва на дванадесетопръстника, патологии на хранопровода, остеохондроза на гръдния отдел от гръбнака, херпес зостер, пневмония или плеврит.

Следващият етап е потвърждаване на диагнозата чрез лабораторни изследвания. Необходими са данни от кръвен анализ за стойността на общия холестерин, липопротеини с висока и с ниска плътност, триглицериди, хемоглобин, глюкоза. Според тези резултати може да се конструира диета и терапевтичен план с медикаменти.

По-нататък е предвидено да се проведат инструментални изследвания – електрокардиограма и ехокардиография, холтеров мониторинг или проследяване на 24-часов работен ритъм на сърцето, велоергометрия, коронарография. Чрез инструменталните изследвания се установява степента на увреждане на кръвоносните съдове и класифициране на стенокардията по функционални групи. Всичко това е необходимо за съставяне на най-точна лечебна програма с подходящите медикаменти.

Коронарография

Коронарографията е най-точният метод за изясняване на това – доколко сериозни са сърдечните увреждания и каква е прогнозата за пациента. Чрез нея се откриват зоните на миокарда със стеснени артерии и влошеното хранене на сърдечния мускул с кислород. При коронарография се получава и допълнителна информация за състоянието на сърцето като възможна тромбоза,  разкъсвания на артериални стени, спазми и пр.

Коронарографията е задължителна в някои случаи на сърдечни инциденти, например:

  • Стенокардия от трета-четвърта функционална степен, която не се повлиява от медикаментозната терапия;
  • Признаци на силна исхемия на миокарда по данни от електрокардиограма, велоергометрия, холтеров мониторинг и др.;
  • Тежки сърдечни инциденти в миналото;
  • Прогресираща стенокардия въпреки провежданото лечение;
  • Съмнителни резултати от други инструментални изследвания.

Подробно – как се провежда коронарография, има ли рискове и последици след процедурата, както и други важни неща – вижте ТУК!

Неотложна помощ при стенокардия

Ако ви връхлети пристъп на стенокардия, потърсете възможност да седнете и да отпуснете крака надолу. Не бива да ставате, да ходите и да извършвате каквито и да било действия с физическо усилие.

Ако пред вас е човек със стенокардичен пристъп – помогнете му да седне или по възможност да легне. Освободете гърлото и гръдния му кош от дрехи и аксесоари, които пристягат. Отворете прозореца, за да има достъп свеж въздух. Дайте на човека половин или една стандартна таблетка аспирин, която да сдъвче и погълне с вода, след което да сложи под езика си таблетка нитроглицерин. За овладяване на сърдечната болка може да се пръсне в устата една доза изокет. Следващият отрязък от време е изчакване – трябва спокойно да се проследи дали пристъпът отминава; това трябва да се случи в рамките на не повече от 15 минути. Ако в рамките на три минути след приема на нитроглицерин болката не отслабне, вземете още една таблетка. При липса на подобрение може да се прилага изокет през една минута. В очакване на медицинския екип от спешна помощ може да се вземе и трета таблетка нитроглицерин, но това е пределната доза.

Бърза помощ се вика задължително в следните случаи:

  • Когато пристъпът на стенокардия е за първи път;
  • Когато болката в сърдечната област продължава повече от пет минути, без да отслабва или да се усилва;
  • Когато едновременно с болката се чувстват затруднение в дишането, слабост, гадене и позиви за повръщане;
  • Когато нитроглицеринът не върши работа.

Важно е да се действа бързо и болният да получи адекватна помощ, защото може да става дума не за стенокардия, а за начална фаза на инфаркт.

Лечение на стенокардия

Лечението при исхемична болест на сърцето може да бъде консервативно или оперативно. Операция се прави при наличието на определени показатели, а медикаментозната или консервативна терапия е за цял живот – тя започва с подходящи средства веднага след поставянето на диагнозата.

Целта на всяко лечение при диагностицирана стенокардия е една и съща: профилактика на инфаркта на миокарда и предпазване от внезапна сърдечна смърт. Това означава да не се допуска бърза прогресия на заболяването, редукция на пристъпите като количество, продължителност и тежест.

Консервативна терапия при исхемична болест на сърцето

Консервативното лечение на заболяването се изразява в прилагането на следните групи медикаменти:

  1. Препарати за облекчаване протичането на стенокардията: средства, профилактиращи и намаляващи тромбообразуването – ацетилсалицилова киселина, аспирин, клопидогрел; бета-адреноблокери – метапролол, атенолол, бизопролол, небиволол; те намаляват потребността на сърцето от кислород и така се неутрализира дисбалансът между потребността на сърцето от кислород и намаленото количество кръв, достигащо до сърцето по стеснените кръвоносни съдове. Тук влизат и статините като аторвастатин и симвастатин, които намаляват стойностите на холестерина и вредните му фракции в кръвта. Благодарение на това просветът в коронарните артерии не става по-малък и се предотвратяват запушвания, т.е. кръвоснабдяването на миокарда не се влошава. Следват инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия фермент – периндоприл, еналаприл, лизиноприл, нолипрел. Тези лекарства предпазват кръвоносните съдове от спазми.
  2. Антиангинални или противоисхемични средства, чрез които се намалява количеството, продължителността и интензивността на стенокардичните пристъпи. Бета-адреноблокерите метапролол, атенолол, бисапролол и небиволол разреждат честотата на сърдечните съкращения, смъкват артериалното налягане и по този начин предпазват от пристъпи на стенокардия. Чрез антагонистите на калциевите канали се намалява кислородното потребление на сърдечния мускул – такива са верапамил, дилтиазем и верогалид. Нитратите – на първо място нитроглицерин, разширяват кръвоносните съдове и намаляват потребността на сърцето от кислород. Същата работа вършат изосорбид моно- и динитрат.
исхемична болест на сърцето

За исхемична болест на сърцето – мед, лимон и чесън

При комплексната терапия на исхемична болест на сърцето лекуващият подбира медикаменти от двете “програми” и ги комбинира така, че да съдействат за намаляване на риска и подобрено качество на живота за болния човек. Най-често се практикува съчетание от по 1-2 лекарства от всяка група. Таблетките трябва да се вземат по схемата, подготвена от лекаря, редовно и доживотно.

Възможно е в началото да се наложи смяна на медикаментите, докато се открие оптималният вариант. Необходими са редовни профилактични прегледи дори когато пациентът се чувства добре. С времето някои от препаратите могат да се окажат недостатъчно ефективни и тогава се налага замяната им с други.

Необходимо е да се знае от хората с този здравословен проблем, че продукти от рода на витамини и хранителни добавки с антиоксидантен ефект не са ефективни за коментираните цели. Счита се също, че стенокардия не се лекува и с женски полови хормони, рибоксин и кокарбоксилаза.

Оперативно лечение на стенокардия

Хирургичната намеса при лечението на исхемична болест на сърцето се налага, когато е необходимо да се възстанови нормалното кръвоснабдяване на сърцето. Съвременните варианти на това лечение са

  • Коронарна (балонна) ангиопластика;
  • Аортно-коронарно шунтиране.

Коронарната ангиопластика е неинвазивна процедура, при която чрез бедрената артерия се вкарва катетър до стеснението на кръвоносните съдове в сърцето. На върха на катетъра е поставено балонче, което се вкарва в стеснението и се напопмпва. При разширението си балончето раздробява плаката, която е причина за стеснението, и по този начин просветът на артерията се увеличава. Чрез тази процедура се възстановява нормалното кръвообращение в сърцето. Коронарната ангиопластика се прави с местна анестезия; тя често се съчетава с поставянето на стент или с лазерно премахване на артериални плаки. Стентирането представлява вкарване на миниатюрна метална “пружина”, която разширява стеснения кръвоносен съд и го поддържа трайно в това състояние.

Към коронарна ангиопластика се прибягва по точно определени медицински показания, например стенокардия от трета-четвърта функционална степен, която не се поддава или слабо се поддава на лекарствени терапии. Тя е наложителна също при сериозно увреждане на една или повече коронарни артерии. След ангиопластика пристъпите се прекратяват, но операцията не дава стопроцентова гаранция за оздравяване. За съжаление в 30-40% от случаите се развиват рецидиви. Опасността от такива рецидиви може да се намали чрез поддържащо лечение с подходящи медикаменти.

Аортно-коронарното шунтиране е значително по-сериозно оперативно вмешателство. При него с помощта на допълен шунт, гъвкава тръбичка, се заобикаля запушената артерия и се възстановява кръвообращението в сърдечния мускул. По време на операцията може да се окаже, че е необходимо да се поставят няколко шунта, за да се обезпечават с кислород повече поразени от исхемията сърдечни зони.

Аортно-коронарно шунтиране се прилага при тежки форми на стенокардия, стесняване на коронарните артерии със 70% и повече. Ако пациентът е преживял инфаркт на миокарда, това все още не е причина за задължително шунтиране. С такава операция стенокардията се игнорира напълно, но последващата консервативна терапия също е задължителна доживотно. Възможно е при около 25% от пациентите да се проявят рецидиви в рамките на 8-10 години след операцията.

Профилактика на стенокардията

Профилактиката на това заболяване не е сложна, чудно защо е толкова трудна за изпълнение. Първо и задължително условие е да се остави тютюнопушенето, а ако пациентът не е пушач – да избягва местата с тютюнев дим.

Втора мярка е движението: колкото повече, толкова по-добре, но все пак да е по силите.

Трето – никакви наднормени килограми. Ако тези три прости правила се спазват, здравите няма да се разболеят от исхемична болест на сърцето, а при болните тя ще се развива много по-бавно и няма да причини тежки усложнения.

Народна медицина за стенокардия

Горещо препоръчваните народни средства срещу стенокардия не могат да превъзмогнат болестта самостоятелно, но могат да са част от добрата профилактика, както и част от комплексното лечение. Пълноценният контрол над страданието не е възможен само с настойки и отвари, така че не рискувайте с билки, зарязвайки препоръчаните от лекар медикаменти.

Добро допълнение към препоръчаното от лекаря все пак си остават някои похвати на народната медицина. Сред полезните народни средства се споменават пластирите със синапено семе или люта чушка, които се поставят на прасеца за да намалят сърдечната болка. Помагат и облекчават дишането ментоловите таблетки, с тяхна помощ по-спокойно се понасят сърдечните болки. Облекчение носи и втриването на борово масло в сърдечната област. Твърди се също, че пристъпът се овладява по-лесно, ако се масажира малкият пръст на лявата ръка. Дали всичко това ще ви помогне? Не е лошо за всеки случай да го обсъдите с личния си лекар – като варианти за първа помощ в случай на пристъп.

Ето все пак някои съвети и рецепти, които могат да са от полза за хората с исхемична болест на сърцето, а и за техните близки. Това са практикувани похвати за лечение на стенокардия…

С лимон, чесън и мед. Сокът от десет лимона се сипва в килограм течен мед; добавят се и счуканите скилидки на пет глави чесън. Всичко се обърква хубаво, поставя се в стъклен буркан с капачка и се прибира на тъмно и хладно за седем дни. Лекарството се приема само сутрин на гладно – по две супени лъжици всеки ден, като между тях се прави пауза от 1-2 минути. Времето е необходимо, за да се подържи сместа в устата и да се поглъща бавно, по малко. Лечението приключва, когато изгребете от дъното на буркана последната лъжица от сместа.

С лимони. Три пъти дневно в продължение на седмица изяждайте преди хранене кората на един лимон – хубаво измита. Хранете се през цялото време само с течна храна – супи и сокове. Не яжте мазно, солено и пържено.

С алое, мед и лимони. Необходими са ви 3-5 листа от тригодишно алое. Изстискайте сока и го смесете с половин килограм мед и 2-3 изцедени лимона. От тази смес приемайте в продължение на два месеца по една лъжица преди всяко хранене. След това почивайте един месец и повторете модула.

С мед и билки. При тази рецепта цярът се състои от две части. За първата ви трябва половин килограм от първия пролетен мед, и половин литър водка. Смесваме ги.

Втората част се приготвя от един литър престояла вода, която трябва да се превари.  Приготвяме също набор от билки – по една чаена лъжичка лайка, дяволска уста, бял смил, валериана, пача трева. Билковата смес се залива с врялата вода и след единчас запарката се прецежда и прибавя към меда и водката. От получената напитка се пие по една чаена лъжичка сутрин и вечер в продължение на една седмица. През втората седмица вземате по една супена лъжица сутрин и вечер, и така до свършване на сместа. Почива се десет дни и лечението се повтаря по познатия ред. Редувайте лечение и почивка през цялата година! Руски лечители твърдят, че това помага при стенокардия, хипертония, аритмия и атеросклероза.

С глог. Това е познато и лесно – четири супени лъжици сушен глог се заливат с литър вряла вода в термос. Цялото количество се изпива на глътки за един ден.

Източници:

http://www.webmd.com/heart-disease/guide/heart-disease-angina

http://www.medicalj.ru/diseases/cardiology/101-breast-pang

http://www.tiensmed.ru/news/stenokardia-bc2.html

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Исхемична болест на сърцето: диагноза, лекарства, билки
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

3 коментара по “Исхемична болест на сърцето: диагноза, лекарства, билки

  1. лекарството предуктал МР 35 мg лекува ли исхемичната болест на сърцето

  2. Здравейте на всички , които имат сериозни проблеми със сърцето. Пиша тук за да съм полезна и да помогна на много хора да не се инвалидизират и най- вече да знаят ,че има лечение на сърдечните заболявания и то тук в България.
    Аз лично имах много сериозен проблем със сърцето за които всички болници се надпреварваха къде да влезна по- бързо на операция, че всеки момент умирам. Аз наистина бях в много тежко здравословно състояние и единствен професор Димитров ми помогна и ме спаси ! В продължение на една година аз пих негов препарат и вече съм абсолютно здрав човек , като в света още не е постигнато такова лечение!
    Всички , които искат да са здрави , да не се инвалидизират и са отговорни , ще им подам ръка и ще ги свържа с професор Димитров.Пишете на vsv2303@abv.bg

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *