Антидепресанти: как да изберем подходящите

Плюсове и минуси на най-търсените антидепресанти като деанксит, ципралекс, тритико, неолексан, золофт и др. Видове. Без рецепта, леки, на билкова основа, трициклични, нови. С алкохол. При бременност. Спиране

Съдържание на статията: Как да избираме антидепресанти;

Без рецепта; Нови антидепресанти; Леки антидепресанти; На билкова основа; Трициклични антидепресанти; Деанксит; Ципралекс; Тритико; Неолексан; Золофт; Други

Антидепресанти: произнасянето на тази дума често предизвиква коментари, че депресиите са нещо различно от болест, че на всеки може да се случи и че дори нищо да не правиш – то си минава рано или късно.

Не е заболяване, а просто си се оставил на лошото си настроение, слабост или глезене; така че при добра мобилизация на волята се спасяваш и лекарства не ти трябват.

антидепресанти

Оставете на лекаря да избере подходящите антидепресанти!

Всъщност истината е друга: депресията е болест и за да я преодолееш се нуждаеш от специалните лекарства, известни като антидепресанти. Леката депресия наистина може да се преодолее бързо при подходящ режим и билки, но тежките случаи се влачат с години, развиват се усложнения, може нещата да се задълбочат и да се стигне например до маниакално-депресивна психоза.

Проблемът при заболяванията като депресия е, че болният не може сам да прецени дали става дума за лека или за сериозна форма; близките и приятелите също не могат да се произнесат точно заради спецификата на болестта. Не е като при настинката, когато усещаш степента и можеш да прецениш дали да се спасяваш сам или на всяка цена да идеш на лекар (но и тук грешим!).

При депресия единствено специалистът определя диагнозата, дали се касае за лека или по-тежка форма на депресия и кои точно антидепресанти могат да помогнат, без да са прекалено натоварващи.

Депресия и антидепресанти

Антидепресанти търсим директно от аптеката или след посещение при специалист, когато сме безпомощни да преодолеем състояния на потиснатост, безнадеждност, отчаяние с усещане за някаква вина, самокритичност, апатия и липса на желание за действие. Други симптоми на заболяванията са отслабена психомоторика, умора, намалено либидо, анорексия, отклонения от рода на безсъние, запек. Често се наблюдава т.н. депресивна триада – потиснатост и лошо настроение, психична и двигателна затормозеност.

Изборът на антидепресанти е сложен и не е добра идея всеки да си доставя сам съответното лекарство, за което е чул от приятел или колега. Наистина има “розови хапчета”, които можеш без проблеми да си набавиш и без рецепта, но дали ще ти свършат работа е друго нещо. Съществуват множество антидепресанти с различен механизъм на действие, различна схема на прием, подходящи за една или друга диагноза. Класификацията им може да бъде представена най-общо по следния начин според механизмите на въздействие:

  • Антидепресанти – неселективни инхибитори на обратното захващане на моноамините. Такива са амитриптилин, анафранил, лудиомил.
  • Антидепресанти – селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Към групата са причислени бифлокс, биозак, депрексетин, депрексит, софлуксен, флуксет, прозак, флувал, ранфлутин, циталон, оропрам, серопрам, пароксат, асентра, сертива, золофт, феварин, ципралекс, есциталон.
  • Антидепресанти – инхибитори на моноаминооксидаза тип А. Такива са аурорикс, моклофарм, моклобемид.
  • Други антидепресанти – например есберикум, ремотив, тритико, миансерин, мирзатен, ремирта, еспритал, зибан, коаксил, алвента, лароксин, велаксин, ланвексин, симбалта. (По medicine.bg; тази класификация се основава на специфични механизми на действие на разпространените у нас антидепресанти).

Много е важно при препоръчването на един или друг антидепресант да се отчетат и фактори като възраст на пациента, наличие на други хронични заболявания, ако щете – и финансови възможности за осигуряване на лекарството. Дори да сте в състояние да си набавите подходящи антидепресанти самостоятелно, все пак се нуждаете от специализирана консултация за това – как да действате, ако избраното лекарство не постига очаквания ефект или се проявяват страничните му ефекти; как и кога да спрете приема, и пр. На прилаганите антидепресанти трябва да се гледа като на средство, което не просто подобрява настроението, а в перспектива може да доведе до неутрализиране на болестните симптоми или на ефективния контрол върху тях.

Плюсове и минуси на най-търсените антидепресанти

антидепресанти

Лечението с антидепресанти е специфично, не опитвайте самолечение!

Сред най-търсените антидепресанти у нас са деанксит, ципралекс, тритико, неолексан, золофт. Не е тайна, че с някои от тях човек може да се снабди и без рецепта.

Деанксит (Deanxit)

Да вземем считания за лек и почти безобиден деанксит. Той комбинира активните съставки флупентиксол и мелитрацен и се използва стандартно за лечение на тревожност и апатия. Не е подходящ при тежка депресия, при пациенти с потребност от електроконвулсивна терапия, при свръхактивни потребители.

Деанксит (Deanxit)

Деанксит се смята от много хора за почти напълно безобиден, но дали това е точно така!?

Приема се сутрин и на обяд, като максималната дневна доза е 4 таблетки; за прилагане на поддържаща терапия е достатъчна една таблетка сутрин. При продължително прилагане се проявяват странични ефекти от рода на влошено качество на съня, замаяност и тремор, умора, зрителни проблеми. Най-сериозен страничен ефект могат да бъдат мислите за самоубийство.

Ципралекс (Cipralex)
Ципралекс (Cipralex)

Заради нарастването на броя на болните от страхова невроза, ципралекс става все по-предпочитан у нас.

Ципралекс е препоръчван при разстройства – включително паническо и обсесивно-компулсивно, при депресия – т.н. голям депресивен епизод. Лекарството е от типа антидепресанти – селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Действието му осигурява задържане на достатъчно високи серотонинови стойности в мозъчните клетки, като по този начин се неутрализират причините за депресивни състояния – знае се, че серотониновият дефицит е един от основните фактори за проявата на депресии. И при този медикамент появата или усилването на мисли за самоубийство е нежелан страничен ефект; това ограничава прилагането му при хора с известни суицидални мисли и опити, особено на възраст под 25 години.

Тритико (Trittico)
Тритико (Trittico)

Само лекуващият лекар може да прави корекции в приема на тритико!

Антидепресантът тритико също е от типа селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Предназначен е само за възрастни пациенти; терапията с тритико изисква постоянен лекарски надзор до момента, в който се установи най-подходящата терапевтична доза за депресия с или без тревожност. Обикновено лечението започва с вечерен прием на една таблетка от 100 мг, след което при необходимост се въвежда и дневен прием. Ако е необходима корекция на дневната доза, повишава се дневната; счита се, че в извънболнични условия пределният дневен прием е 300 мг. Таблетките се приемат след хранене; всяка корекция може да бъде направена единствено от лекуващия. Съществуват противопоказания за прилагането на този медикамент – например не се дава при бременност, кърмене, при деца и подрастващи под 18 години, ограничен е при сърдечни, чернодробни и бъбречни заболявания. Сред страничните му ефекти има достатъчно сериозни – влошено качество на съня, главоболие, сърдечни смущения, световъртеж, слабост, промени в кръвната картина и функциите на черния дроб, приапизъм.

Неолексан (Neolexan)
Неолексан (Neolexan)

Неолексан се използва и за изкореняване на лоши навици, като прекаленото пиене.

Неолексан е антидепресант с активна съставка 5-хидрокситриптофан. Тази съставка в мозъка се трансформира в серотонин и по този начин се повишава нивото на т.н хормон на щастието. Такъв е механизмът на въздействие на неолексан при депресия, тревожност, безсъние, както и при затлъстяване и фибромиалгия. Препоръчва се също и в случаи на мигрена, на опити за контрол върху вредни навици от рода на алкохолизъм и тютюнопушене. За неолексан , който може нормално да се купи без рецепта, също важи условието да се консултираме с лекар, преди да започнем да го приемаме. Както и при другите антидепресанти приемът не бива да се спира изведнъж и без консултация със специалист.

Золофт (Zoloft, Sertraline)
Золофт (Zoloft, Sertraline)

Ефектът от золофт най-често се проявява поне след две седмици

Золофт е подходящ при депресии, тревожност, обсесивно-компулсивни разстройства, социална фобия, посттравматично стресово разстройство. Обикновено ефектът от приема му се появява две до четири седмици след началото на лечението. Предназначен е за възрастни, но по изключение и под системен контрол може да се приложи и при подрастващи под 18 години.

Антидепресанти и митове за депресиите

антидепресанти

Понякога са достатъчни билки или антидепресанти на билкова основа

Има множество страхове и несъгласия около прилагането на антидепресанти, както и тълкувания на депресиите като нещо срамно, което е добре да се скрие, или като лиготия, която “плаче за бой”. Трябва или не трябва да се вземат антидепресанти – включително и достъпните без рецепта, определя единствено специалистът. Всеки антидепресант може да постигне неутрализиране на смущаващи или мъчителни симптоми, но как точно резултатът да бъде траен, без да се проявят негативни странични ефекти, също зависи от компетентното прилагане под лекарски контрол.

За тези, които се чудят все още болест ли е депресията: да, това е болест, която дори може да бъде със смъртен изход. Не е нужно да се стряскате от диагнозата “депресия”, а да предприемете всичко необходимо за адекватното й лечение. Никой няма да ви натика насила в лудница или непременно да ви регистрира в психодиспансера. Така че търсете лекар, защото тази болест е както всяка – не е ваша вина, а ваша беда.

Не са малко хората, които са убедени, че разболееш ли се по този начин – това е завинаги. Доброто лечение може да “убие” болестта с ваша помощ и с помощта на антидепресанти и други терапевтични мерки.

Създават ли зависимост и може ли човек да ги остави изведнъж? Според немалко специалисти медикаментите от типа антидепресанти не създават физиологична зависимост, а донякъде само психологическа. Същевременно трябва да се признае, че терапията с антидепресанти си има вътрешен ритъм и цикличност – те не бива да се нарушават, ако искате траен ефект. Точно това е и причината лекуващият да започне с препоръка за малки дози и при необходимост да ги увеличава, а за завършек на лечението да изисква плавно намаляване до пълното спиране на избраните антидепресанти. У някои пациенти първите положителни ефекти създават усещането, че са излекувани завинаги и те са готови да зарежат хапчетата. Не го правете: възможно е болестта да се върне в още по-тежка форма.

Антидепресанти на билкова основа

Не е тайна, че немалко лекарствени треви могат да действат при определени условия като антидепресанти. Те са прилагани не само в народната медицина, но и на базата на екстракти от тях се приготвят антидепресанти с меко действие. Подходящи са за по-леки форми на депресия и могат да се приемат продължително време без ефект на привикване. Много важна подробност е, че липсват страничните ефекти от въздействието на синтетичните антидепресанти.

Най-често споменавана билка в тази посока е жълтият кантарион. Специалистите споменават над 370 разновидности на билката, които са познати и използвани по цял свят именно като антидепресивни компоненти.  Действието на кантариона се дължи на съставките хиперицин,  флавоноиди, фенолни киселини и етерични масла. Други лечебни растения под формата на екстракти са включени също в лекарствени средства с действие, аналогично на антидепресанти, като успокояващи или сънотворни. Такива са маточина, лавандула, мента, валериана, глог, хмел и др.

Ето няколко примера за ефективни антидепресанти на билкова основа:

Стресовитал – билкови капки при депресии, стрес и панически атаки. По условие продуктът замества синтетичните антидепресанти и гарантира здрав сън и ведро настроение и добра работоспособност през деня. Твърди се, че капките се приготвят по рецепта на стара билкарка от района на Лопушанския манастир. Рецептата е проверена и усъвършенствана чрез научни методи в лабораторни условия; така вместо популярната запарка се стига до водно-етанолов извлек. Продуктът съдържа жълт кантарион, пасифлора, индийски женшен, страшниче, глог, мента, лавандула, маточина и дилянка. Препоръчваната доза е два пъти дневно по 30 капки преди или по време на хранене. Бременни, кърмачки и малки деца не могат да се лекуват с този продукт. Пречка за неговото по-широко приложение е цената: около 40 лв за флаконче от 100 мл.

Антистресин – за този продукт се твърди, че е разработен от легендарната Мария Требен на базата на 12 лековити растения. Основен компонент в този букет е жълтият кантарион, чийто дял е почти една трета от всички количества билкови екстракти. Приема се два пъти дневно под формата на чай в продължение на един месец. Може да се приема заедно с антидепресанти, като постепенно лечението може да премине и само с билковия продукт. Комбинирането и преходът обаче трябва да бъдат направлявани от лекар фитотерапевт.

Седанакс – перорален продукт под формата на таблетки; съдържа екстракти от жълт кантарион, липов цвят, глог, мента и валериан. Приемът на седанакс три пъти дневно по една таблетка неутрализира състоянията на тревожност след преживян стрес, стабилизира добрия сън, успокоява. Действа укрепващо на сърдечно-съдовата система и балансира кръвното налягане.

Кои са леките антидепресанти

Леките форми на депресия могат да се лекуват както с антидепресанти на билкова основа, така и с продукти от типа на т.н. леки антидепресанти. Към билковите можем да отнесем както класическия чай от жълт кантарион, така и промишлено приготвени таблетки или настойки от типа на персен, левзея, хранителни добавки с билкови екстракти и пр.

Съществуват антидепресанти от ново поколение, които могат да бъдат наречени леки по няколко причини. На първо място – прилагането им не предизвиква тежки странични ефекти и изразено привикване. На второ – действието им може да бъде почувствано много бързо и терапевтичните курсове да са по-кратки. Друга характерна черта на леките антидепресанти е възможността да се приемат едновременно с други медикаменти, като рискът от лекарствени взаимодействия с негативни последици е значително по-малък.

Формулировката “леки антидепресанти” обаче съвсем не означава, че можем да си ги купуваме и прилагаме като аспирин. На първо място – трябва да сме наясно с точната диагноза, защото депресията, паническото разстройство, тревожното разстройство могат да се нуждаят от хапче със седативен ефект – но може – обратно – да е необходим стимулиращ антидепресант.  Ето защо и търсенето на лек антидепресант минава през лекарския кабинет.

Сред т.н. леки антидепресанти бихме могли да споменем миансерин, мапротилин, прозак, амитриптилин, миртазанин. Някои от тях могат да се набавят без рецепта, но за други като миртазапин рецептата е задължителна.

Леките антидепресанти имат някои общи характеристики, колкото и различни да са те по механизма си на действие. Общото: не се прилагат при деца и подрастващи под 18 години, не се препоръчват за бременни и кърмачки, неприложими са при алергия към някоя от съставките. Всеки от продуктите може да си има и свои специфични противопоказания.

Прозак (Prozac)
Прозак (Prozac)

Ако имате проблеми с черния дроб или пиете много, трябва да внимавате с прозак!

Да видим какво е действието на популярния прозак – един от широко разпространените антидепресанти от типа селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. При депресия се препоръчва прием на една капсула прозак дневно. В зависимост от диагнозата дневният прием може да достигне от до три капсули от 20 мг дневно. Медикаментът се прилага също при булимия нервоза, обсесивно-компулсивно разстройство, предменструален синдром.

Рискови групи пациенти по отношение на прозак са потребители с диабет, заболявания на черния дроб, с епилепсия, в напреднала възраст, постоянно приемащи диуретици, хора с нарушения в кръвосъсирването. За всеки от тях се преценява индивидуално безопасността на евентуално лечение с прозак. Терапията с този медикамент трябва да бъде под лекарски контрол; тя не може да се спира или коригира самоволно. Възможно е очакваният антидепресивен ефект да се получи по-късно от очакваното, което означава, че пациентът следва да бъде информиран за такава възможност и че това не е причина за отказ от прием на прозак. По-скоро смущаващо би било, ако депресивните нагласи се ориентират към мисли за суицид – нещо, което пациентът трябва веднага да съобщи на лекуващия и да се предприемат корекции на терапията.

Трициклични антидепресанти

Става дум за първите антидепресанти от средата на миналия век. Те “стъпват” на базата на синтезирания във Франция хлорпромазин, от който по-късно се развиват две лекарствени линии – антипсихотици и антидепресанти.

Трицикличните антидепресанти  от този тип са имипрамин, амитриптилин, кломипрамин, десипрамин. Чрез тях се поддържат оптимални нива на невромедиаторите в главния мозък – особено важните серотонин и норадреналин. В практиката този тип медикаменти постигат успех при лечението на депресии, но в същото време прилагането им показва доста стренични ефекти от рода на замаяност, сърцебиене, сънливост, повишен риск от гърчове. Поради изявената токсичност в няколко посоки – сърдечна дейност, бъбреци и черен дроб, мозък, трицикличните антидепресанти стават подстъп към създаване на нови медикаменти и в момента не са сред най-често прилаганите.

Амитриптилин (amitriptyline)
Амитриптилин (amitriptyline)

Амитриптилин е типичен за така наречените трициклични антидепресанти.

Един от представителите на трицикличните антидепресанти е амитриптилин. Приемът му гарантира оптимални нива на  норепинефрин и серотонин в мозъка и подобрява проводимостта на нервните импулси. Медикаментът има и успокояващ ефект. Лечението започва с еднократна доза от 50-100 мг дневно, обикновено приемана вечер. Тя може да се повишава, но не и над 200 мг дневно. При пациенти над 65 години  стартовата доза е 25 до 75 мг. След установяването на минималната ефективна доза се изработва терапевтичен план, в който се фиксира дневната доза и начинът, по който тя се разпределя за прием в рамките на деня. Когато се прецени, че пациентът е преодолял здравословния си проблем, медикаментът се спира – чрез плавно намаляване на дневните дози.

Спиране на антидепресанти

Преди да стигнем до проблема със спирането на антидепресантите, още веднъж да припомним, че добрият специалист не бърза да ги предпише “от раз”: не са малко медиците, които смятат, че при леки и дори умерени депресии е по-добре да се заложи на психотерапията, докато тежките случаи наистина се нуждаят от антидепресанти. Важен е и изборът на точен продукт измежду многото антидепресанти, при това проблемът – как да спре лечението с него, след като бъде постигната терапевтичната цел, този именно проблем не е никак маловажен.

Работата е там, че спирането на лечението с такъв тип лекарства не може да става при първото подобрение, нещо повече, дори при плавното му спиране под лекарски контрол пациентът трябва да знае какво е синдром на отмяната и как да се справи със симптомите му. Такива симптоми нерядко възникват при прекратяване на лечението с популярни антидепресанти от рода на ципралекс и золофт, които са от групата селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин. Тази симптоматика е доста категорично изразена при медикамента пароксетин.

Кои са всъщност симптомите на синдрома на отмяната?

  • Гадене и повръщане;
  • Симптоми като при грип, обща слабост и болки в ставите;
  • Главоболие;
  • Затруднено ориентиране в пространството, деперсонализация;
  • Резки промени в кръвното налягане.

Колко може да продължи подобно състояние? Това зависи от продължителността на лечението с антидепресанти и общото здравословно състояние на човека. Най-често симптоматиката отслабва към края на втората и през третата седмица след спирането на медикамента.

Докато са налице споменатите симптоми, е почти невъзможно да се ходи на работа и да се вършат ежедневните неща, дори по грижата за дома. Затова е разумно пациентът да бъде предупреден и предварително да се подготви да преживее един нелек период от лечението си.

Може ли лечението с антидепресанти да бъде прекратено по начин, който изключва синдрома на отмяната? Да се избегнат неприятните преживявания е почти невъзможно, но може да се създаде организация, при която те да се проявят в по-лека степен и да се понесат с по-малко негативни натоварвания. Ето какви правила на поведение помагат в този случай:

Лечението с антидепресанти се спира плавно, като дозата на всеки няколко дни се намалява с малки количества; количествената характеристика на тази редукция трябва да бъде определена от лекуващия;

Добре е за целта да се избере подходящо време – отпуск или ваканция. Неприятните симптоми при всички случаи ще се понасят по-леко, ако пациентът в същото време не е обременен от служебни ангажименти. Освен това при синдром на отмяната едва ли ще сте в състояние да работите нормално;

В първите дни от спирането на медикамента ограничете консумацията на твърди храни, заложете на супи и сокове. Избирайте пресни плодове и зеленчуци и пийте много вода, за да може бъбреците ви да изхвърлят по-скоро остатъците от медикамента;

През първите дни от спирането на антидепресант не се натоварвайте физически много силно. Откажете се за няколко дни от активно спортуване, правете само леки упражнения;

Ако в рамките на една седмица симптомите са все така ярко изразени, разгледайте още веднъж диетата и физическите си натоварвания и облекчете нещата допълнително;

Ако имате чувството, че в черепа ви нещо избухва от време на време, обсъдете с терапевта си възможността да започнете прием на витамини и хранителни добавки, например рибено масло. Всъщност най-добре е тази консултация да направите предварително, още преди да започнете спирането на антидепресанта, и да имате готовност за действие;йности.

Най-главно е да се помни, че колкото и тежко и трудно да е времето след спирането на хапчетата, то свършва и неприятните симптоми могат да изчезнат напълно.

Нови антидепресанти

Най-продавани антидепресанти са тези от групата селективни инхибитори на обратното захващане/залавяне на серотонина. От тази група са например есобел, есцетилопрам, както и считаните за водещи venlafaxine и sertraline. Продуктът venlafaxine е регистриран у нас като еfectin, или ефектин, а  sertraline – като аsentra, т.е. асентра. Над 22% от пациентите с тежки депресии, лекувани с такива препарати, не се повлияват от терапията. Въпреки стремежа към усъвършенстване на този тип медикаменти, те си остават като група с някои неприятни странични ефекти като наддаване на тегло, намаляване на либидото и др. Освен това очакванията на един депресиран човек са, че след като започне да приема лекарства – ще получи облекчение, но обикновено повечето антидепресанти  трябва да се вземат примерно 10 до 14 дни редовно, преди да настъпи желаният положителен ефект.

Като продукт с по-малко странични ефекти е споменаван сравнително новият бупропион или уелбутрин. Действието му е свързано с потискане обратното захващане на норадреналин и допамин. Не води до увеличаване на килограмите и сексуални дисфункции, не причинява неприятни ефекти от рода на отпадналост и безсъние.

Една от посоките за търсене на по-ефективни антидепресанти, с по-малко странични ефекти, е линията агомелатин – мелатонинови агонисти,чието приложение е ефективно при депресии; подобрява качеството на съня, но не влошава добрата концентрация и бодърстването през деня. Представител на тази линия е медикаментът валдоксан. Веднага следва предупреждението, че не бива да се взема от хора с болен черен дроб. Приема се една или две таблетки само вечер – според лекарската преценка.

В търсене на нови антидепресанти и нови форми за прилагането им е разработена и трансдермалната система селегилин (emsam).  Принципът на действие тук е блокирането на моноаминооксидазата – фермент, влияещ негативно върху невромедиаторите. Този тип медикаменти се използват и при заболявания от типа Алцхаймер и Паркинсон. Подобно е действието на юмекс.

Като нови антидепресанти с най-малко странични ефекти са определяни инхибиторите на обратното захващане на серотонин и норадреналин. Техен представител е венлафаксин. Прилага се при тежки депресии, краткосрочно – при генерализирано тревожно разстройство, социално тревожно разстройство, паническо разстройство.

Антидепресанти и алкохол

Хората, които изпадат в депресивни състояния, нерядко посягат към алкохола с надеждата, че той ще ги накара да се спасят от неприятните усещания. На практика се получава точно обратното – пиенето усилва състоянието на потиснатост и дълбочината на депресията се увеличава. Последиците от едновременен прием на антидепресанти и алкохол са много повече, отколкото си мислим. Да изброим някои от тях: мъчително главоболие, нарушения на съня, сърцебиене, спазми на малките кръвоносни съдове и претоварване на сърдечно-съдовата система.

Възможна последица е повишеното кръвно налягане, както и дисфункция на черния дроб. Последното забавя производството на важни ферменти, които ръководят детоксикацията на организма. Нарушават се нормалните функции на нервната система, проявяват се по-силно състоянията на сънливост, безсилие и апатия. Затруднени са също и функциите на бъбреците. Да прибавим още нарушената координация, несигурна походка, забавените реакции. Смесването на антидепресанти и алкохол в кръвта причинява обща интоксикация на организма.

Алкохолът има и психологическо въздействие. Той отслабва волята и замъглява мозъка. Струва ти се, че си пийнал съвсем малко, макар погълнатото отдавна да е превишило разумното. Действието на антидепресанта е блокирано от алкохола и пациентът има чувството, че медикаментът не действа. Макар да е приел дозата си, той решава да я удвои с надеждата, че ще усети положителна промяна. Така токсичното натоварване на черния дроб расте и този важен орган се оказва неспособен да се справи с функциите си.

Лекарите обръщат специално внимание на случаите, когато пациентът с депресия е обзет от суицидални мисли. Тогава употребата на алкохол става особено опасна. Съчетанието на антидепресанти и алкохол след един ден може да провокира пикови количества от хормоните на гнева и страха, което увеличава риска от самоубийство. Статистиката е категорична в оценките си, че рискът от самоубийство в такива случаи нараства два до три пъти.

Антидепресанти  и бременност

При потребност от прилагане на антидепресанти по време на бременност медиците се стараят да оценят в кои случаи антидепресантът няма да навреди нито на бъдещата майка, нито на бебето. Обикновено се препоръчват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, или трициклични антидепресанти.

Приемът на пароксетин през първите 12 седмици на бременността например повишава риска от заболявания на дихателните пътища. При такава “биография” на бременността е възможно да се роди дете с вродени дефекти. Ако обаче пароксетинът е бил приеман преди бременността, предимствата на лечението могат значително да превишават риска за детето.

При бременните се проявяват основните странични ефекти на продукта: стомашни нарушения, загуба на апетит, диария, тревожност, главоболие, сънливост, намалено либидо.

Ако пък се е наложило да вземате антидепресанти през последните седмици на бременността, новороденото следва да се остави в болница за няколко дневно наблюдение. Възможно е при него да се проявят признаци от симптома на отнемането. . При бебето може да има дихателни проблеми, почти непрекъснат плач, проблеми с храненето и в редки случаи – епилептични припадъци. Ако сте в такова положение и наближава да родите, за по-сигурно поискайте от лекуващия да ви спре антидепресанта.

Хомеопатични антидепресанти

Специалистите не от вчера обсъждат възможността от замяна на класическите антидепресанти с хомеопатични продукти. От puls.bg цитират британски изследвания, доказващи, че индивидуалната терапия с хомеопатични продукти е по-ефективна и без страничните ефекти, които дават лекарствата от типа на прозак.

Твърдението се базира на резултатите от двумесечен експеримент с 91 доброволци, част от които приемали хомеопатични лекарства, а друга част – прозак. И в двата случая имало подобрение на депресивните симптоми, но само при прозак имало и прояви на странични ефекти.

Някои хомеопатични продукти вече са в практиката на български медици и постигат овладяване на депресивната симптоматика при потиснатост, мисли за самоубийство, апатия, нежелание за каквито и да било занимания и пр. Използват се медикаменти като Ignatia,  Arnica,  Natrium sulfuricum, Staphisagria, Stramonium.

Антидепресанти и напълняване

Трицикличните антидепресанти доказано провокират трупането на килограми. Проблемът е, че приемът им отслабва контрола върху апетита и подтикват към прием на по-големи количества храна. Цитира се американска статистика, според която половин година прием на антидепресанти води до увеличение на теглото с 10% при една четвърт от лекуваните. Най-категорично проявен ефект в тази посока има медикаментът сероксат.  Има и куриозни случаи, когато пациент натрупва 20 килограма за половин година.

Актуалните в момента антидепресанти от типа бупропиони са по-безопасни в това отношение. Нещо повече – твърди се, че приемът им води до редукция на теглото, тъй като причиняват загуба на апетит.

Позицията на лекарите е – независимо от риска от наднормено тегло приемът на антидепресанти да не се прекъсва самоволно. Това може да има наистина тежки последици.

Успокоителни (транквиланти, транквилизатори)

Транквилантите са обособена лекарствена група, чиито представители се използват за овладяване на симптоми като нервно напрежение, страх, безпокойство. В ситуации на стрес създават самосъхраняващо усещане на апатия. Постигат седативен ефект и съдействат за по-лесно заспиване. Имат и антиконвулсивно действие.

Транквилантите са няколко типа, основно прилагани: бензодиазепини; пропандиолови и дифенилметанови производни; други – непопадащи в споменатите групи. Приемът на транквиланти постига т.н. седация или успокояване много бързо, докато терапията с антидепресанти се нуждае от седмици, преди да се получи успокояване, балансиране на емоции и психика. По тази причина често се прави комбинация на двата типа медикаменти, като транквилантите имат задачата да овладеят симптомите на тревожност или потиснатост много бързо, докато трайното овладяване се очаква от антидепресантите.

Транквилантите не са продукти за дълготраен прием, тъй като изграждат толеранс и за успешното им въздействие  лекуваният изпитва потребност от все по-високи дози. Класически пример в това отношение са бензодиазепините – диазепам, лексотан, ксанакс, ривотрил.

Лечение на депресия без антидепресанти

Възможно ли е лечение на депресия без антидепресанти? Не са малко специалистите, които са на мнение, че леките форми на депресия могат да бъдат лекувани успешно чрез психотерапия,  здравословен режим на живот и хранене, подходяща физическа активност и билки. Тежките форми обаче не могат да се овладеят без медикаментозно лечение.

Как се лекува депресия с или без антидепресанти, четете  ТУК!

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Антидепресанти: как да изберем подходящите
4.6 (91.43%) 7 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *