Симптоми на сифилис и лечение. Заразяване с болестта и тест. Вроден и придобит сифилис. Изследвания
Сифилис е названието на полово предавана болест, известна преди 17-и век като “френската болест”. Народната квалификация логично я причислява към т.н. срамни болести. Причинява я микроорганизъм – Тreponema pallidum, или бледа трепонема (dermasofia.com). Агресорът прониква в тялото през лигавиците или в наранен участък от кожата при контакт с болен от сифилис.
Лечим ли е кошмарът сифилис? Категорично да! Лечението на сифилис може да е 100% успешно, но за това е необходимо при най-малки съмнения да се потърси лекар. Не се заблуждавайте, че болестта ви е оставила, ако един или друг неин симптом изчезне: това е част от “тактиката” на заразата сифилис. Колкото по-рано започне адекватното лечение, толкова по-малко ще са необратимите последици.
При лечение на сифилис моралът изисква да се предупредят всички хора, с които болният е имал контакти. По време на лечението възможните връзки следва да се прекратят или ако са с постоянен партньор – да се вземат предпазни мерки за избягване на директен контакт с потенциално опасни зони на кожата и лигавиците. Преболедуването от сифилис не създава имунитет и е напълно възможно повторно заразяване от същия партньор, ако той своевременно също не се е подложил на лечение.
Симптоми на сифилис и лечение
Симптоматиката при зараза със сифилис съответства на етапите, през които преминава заболяването: първичен, вторичен и третичен сифилис (puls.bg).
- При първичен сифилис обикновено от две до девет седмици след заразяването в областта на гениталиите се появява характерна раничка – кръгла, с плътни ръбове и чисто дъно. В повечето случаи заразеният усеща увеличаване и вплътняване на лимфни възли в съседство с раничката. Болки и други смущения няма и това заблуждава много хора, които пропускат момента да потърсят лекар. Още повече, че мистериозната раничка не след дълго изчезва. Въпросната лезия може да се появи и на други места по тялото – по устата, ануса, гърдите, в зависимост от начина, по който е протекла заразната интимност.
- За вторичен сифилис: тялото на заразения се покрива с различни по цвят и масивност обриви; те могат да са разположени в различни зони, да са от бледорозови до червеникави. Смущава появата на обриви и по дланите и ходилата. Паралелно с това отново следва увеличаване на лимфни възли, разраняване на лигавици и появата по тях на бели налепи, опадване на косми от веждите и косата. Вторичният сифилис и при липса на лечение също отшумява за няколко седмици или месеци и болният човек изглежда напълно здрав. Всъщност болестта е преминала в третата си фаза; той я носи в организма си в латентно състояние и заразява партньорите си, с които влиза в интимна близост.
- При т.н. третичен сифилис проявите могат да напомнят за болестта десетилетия след заразяването. Патогенните микроорганизми поразяват нервната система, костите, зрението, кожата, сърцето. Тихата агресия на болестта сифилис в третична фаза може да се развива потайно и повече от 30 години.
Лечение на сифилис
Класическите схеми на лечение акцентират върху интрамускулното приложение на пеницилин. Избират се варианти в зависимост от стадия на заболяването, възрастта на пациента – вкл. деца, дали се касае за бременна жена и новородено, и проявени ли са поражения на нервната система и зрението (doctorbg.com).
Заразяване с болестта сифилис и тест
Заразяването с болестта най-често става при полови контакти, при които трепонемите – или спирохети – проникват директно през лигавици или увредени кожни повърхности в приемащия организъм. Това е т.н. придобит сифилис, който в по-редки случаи може да бъде факт не само при интимен контакт, но и при докосване на незащитени зони от тялото от заразен човек. Пътят е същият, както при контактна зараза с хепатитен вирус. В този случай се говори за битов сифилис. Известно е в същото време, че спирохетите издържат сравнително кратък период извън организма и загиват. Освен това едно добро измиване на ръцете с вода и сапун неутрализира опасността от зараза (venerologia.hit.bg).
Сифилис може да има и новородено, което го е получило от майката по време на вътреутробното си развитие – тогава се говори за вроден сифилис. Спирохетите атакуват зародиша през плацентата след четвъртия лунарен месец .
Практикуват се няколко типа тестове за установяване на зараза със сифилис, като се изследват кръвна проба или гръбначномозъчна течност (framar.bg). Стандартните тестове целят да открият антитела, които организмът изработва при наличието на спирохети. Познати са тестовете VDRL, RPR, ELISA, FTA-ABS, TPPA. Понякога се налага повторно тестване или комбиниране на тестове за по-сигурно потвърждаване на диагнозата.
Вроден и вторичен (придобит) сифилис
Вроденият сифилис е “заслуга” на майката: нероденото дете се заразява по време на вътреутробното си развитие. Има значение кога майката се е заразила със сифилис: колкото по-прясна е заразата, толкова по-силни са пораженията върху плода (venerologia.hit.bg). Ето какви са възможните форми на вродения сифилис:
- ранен вроден сифилис, до 4-годишна възраст: при него има различни варианти, включително спонтанен аборт поради несъвместими с живота аномалии на плода. В кърмаческа и ранна детска възраст едно дете с вроден сифилис може да живее с различни аномалии на вътрешни органи, с характерно сбръчкване на кожата и периодична поява на специфични обриви; да има проблеми с храненето, да бъде атрофично;
- късен вроден сифилис, след 4-годишна възраст: наблюдават се костни увреждания и заболявания от типа на остиомиелит, изменения по лигавицата на носа, аномалии в структурата на носа – т.н. седловиден нос, аномалии в структурата на челюстите, потъмняване на роговиците и зрителни увреждания. Всички тези тежки прояви и човешки драми могат да се предотвратят, ако бъдещите майки своевременно се изследват и при необходимост им се провежда адекватно пеницилиново лечение;
латентен вроден сифилис – проявите му обикновено се разкриват в пубертета; първоначално няма външни изяви на болестта, но постепенно се регистрират увреждания на зрението и слуха, поражения на централната нервна система с моторни проблеми, главоболие и умствено изоставане в различни посоки – в зависимост от засегнатите мозъчни зони. При лечението на латентен вроден сифилис освен пеницилин се прилагат препарати с бисмут и йод.
Вторичният, придобит сифилис по вече проследената схема може да подкопава здравето на заразения и да премине в латентна фаза за дълги години, като засегне централната нервна система, сърдечно-съдовата дейност и състоянието на скелета.
При наличието на адекватни мерки за стопроцентово излекуване това е просто недопустимо.
Разбира се – важна е здравната култура на населението, особено тази в различни маргинализирани или рискови групи. Доказано е, че заразата със сифилис повишава пет пъти риска от зараза и със СПИН!
Първоначално публикувано на:02.12.2014 @ 11:23