Старите хора казват, че за да разбереш някой що за човек е, трябва заедно да изядете един килограм сол. Да разсипете сол на масата пък не е на хубаво.
С хляб и сол се посрещат само добри приятели и младоженците. Щипка сол предпазва от враждебност. Накратко – хората свързват солта и с хубаво, и с лошо.
Диетолозите не дават еднозначна оценка на най-употребяваната добавка към храната. Всеки си задава въпроса – нужна ли е солта на организма ни и в какво количество?
История плюс химия!
Добиването на сол става по два начина – от подземни залежи или при изпарение на морска, езерна или изворна вода. Преди да се появи хладилникът, солта е помагала при съхранението на различни продукти, благодарение на това, че премахва вредните бактерии и мухъла.
Днес се срещат няколко вида сол. Каменна, морска, непреработената черна сол, чийто цвят подсказва съдържанието на желязо и сероводород.
Производството на йодираната сол започва през втората половина на миналия век с цел профилактика на заболяването на щитовидната жлеза, което се появява от недостига на йод. В химическия състав на почти всички видове сол 99,9% е натриев хлорид.
А в морската сол се съдържат още 60 други елемента – калций, калий, фосфор, магнезий, цинк, желязо, йод и др., затова се смята, че е много полезна.
Къде е златната среда?
Преди години специалистите смятаха, че на ден човек трябва да приема по 10-15 г сол. Последните научни норми силно намаляват количеството и дажбата вече е – една чаена лъжичка без връх.
Смята се, че човек нормално поглъща по 12 г на ден. По-голямата част или 75% постъпва в организма заедно с готовата храна и около 15% я добавяме, когато седнем на масата.
Много сол има в колбасите, полуфабрикатите, сосовете, но най-неразумното количество ние приемаме чрез чипсовете, солените бадеми, орехи, семки.
Медиците са категорични, че ако редовно злоупотребяваме със солта, високото кръвно налягане ни е гарантирано, както и болести на сърцето и бъбреците. Трябва ли да се откажем от „бялата смърт”? Не. Просто трябва да сме адски внимателни!