Как да направим децата си по-умни в света на интелекта

Как можем да направим децата си по-умни в този свят на интелекта, където математиката е религия, а добродетелите са презрени от всички. Няколко мита.

МИТ ПЪРВИ: Умът се предава по наследство, а “лошите” гени не се променят.

РЕАЛНОСТ: В крайна сметка интелектът на детето зависи както от гените, така и от средата, в която расте. Това са доказали изследвания за интелектуалното ниво на еднояйчни близнаци, които по волята на съдбата били разделени и възпитавани в различни семейства и различна културна среда.

Генотипът при близнаците е еднакъв, но неизменно се получава различно ниво на интелект. Трудно е да се определи доколко детето е надарено интелектуално, особено когато е съвсем малко. Не може да се промени генотипът. Но напълно възможно е да се създаде богата среда за развитие на природните способности.

Важността на средата се доказва и от един друг факт: когато деца, чиито биологични родители не се отличават с кой знае какъв ум и способности, се осиновяват от образовани семейства, интелектуалното им ниво след известно време значително се повишава.

Психолози провели още един любопитен експеримент. Те наблюдавали група шестгодишни деца с еднакво IQ (коефициент на интелигентност). Част от тях били останали още една година в детската градина, а другите тръгнали на училище. След една година нивото на учениците било по-високо, отколкото на тези от детската градина.

МИТ ВТОРИ: Най-важното е да се даде тласък за развитие на интелекта в ранна детска възраст, по-нататък всичко ще дойде от само себе си.

РЕАЛНОСТ: Това не е истина! Американски психолози избрали малки деца, чиито майки показвали много ниско ниво на интелект и се заели с тяхното умствено развитие и подготовката им за училище. След неколкогодишни занимания успели значително да повишат интелекта на децата: при някои от тях IQ стигнало до 30 пункта.

При постъпване в училище те изпреварили в развитието си своите връстници. Но когато специализираните занимания приключили и децата се върнали в света на своите по-слабо развити роднини, започнали да учат в обикновени училища, тяхното интелектуално ниво постепенно намаляло и станало не по-високо от средното.

Американците казват за интелекта: “Използвай или губиш!”. Мозъкът трябва да се тренира постоянно.

МИТ ТРЕТИ: Детето се развива само при общуване с възрастните.

РЕАЛНОСТ: Това е вярно само за най-малките деца. Те действително се учат да говорят и мислят, когато общуват с родителите си. Хлапетата, оставени на самотек, в компанията едно на друго, започват да изостават от връстниците си по отношение на умственото развитие.

Но по-късно, в ученическите години, общуването с връстниците е толкова необходимо, колкото и общуването с възрастните.

По времето на президента Кенеди в САЩ обединили училищата за черни и бели. Белите родители от щата Джорджия били категорично “против” такова нововъведение. Те решили да бойкотират инициативата и наели на децата си домашни учители. Когато след две години конфликтът се уредил и децата се върнали в училище, се оказало, че техният IQ бил значително по-нисък, отколкото при децата от другите щати, които не прекъснали нормалните учебни занятия. Това изоставане било наваксано чак след 4 години!

МИТ ЧЕТВЪРТИ: За да се роди и израсне умно дете, у него трябва да се развива логическото мислене.

“Фигурин

РЕАЛНОСТ: Сътрудници от Психологичния факултет на Московския университет определили група от 6-годишни деца и 18-годишни и наблюдавали развитието на техния интелект. Оказало се, че нивото на логичното мислене било по-високо при тези подрастващи и млади хора, които на 6-годишна възраст се отличавали с богато нагледно- образно мислене.

Дайте мнение и Вие тук!

Така че не бързайте да решавате логически задачи с децата още преди да тръгнат на училище. Малкото дете трябва да развива фантазията си и въображението си. Да свикне да съчинява, да рисува, да играе. Известният психолог Д. Б. Елконин казва: “Ако детето не си доиграе в ранните си детски години, това може да се отрази на неговото по-нататъшно развитие”.

МИТ ПЕТИ: Различните народи се различават по интелект.

РЕАЛНОСТ: В САЩ постоянно изучавали и сравнявали интелекта на представители на бялата и черната раса. По-рано винаги се получавал следният резултат: при белите IQ било по-високо средно с около 15 пункта. И учените правели извода, че черната раса генетично е по-слаборазвита в интелектуално отношение. Но по-късни изследвания показали, че причината за различията в нивото на IQ не са гените, а средата.

А 15-те пункта – това е типичната разлика в нивото на интелекта на привилегированите слоеве от населението и ограниченията в правата на групите, независимо от тяхната национална принадлежност. Нивото на интелект при черните и белите, равни по положението си в обществото, по образование, доход, брой деца в семейството, духовни ценности на родителите, се оказало еднакво.

МИТ ШЕСТИ: Интелектът на децата от многодетните семейства намалява с всяко следващо дете.

РЕАЛНОСТ: Това не е точно така. Интелектът на децата от многодетните семейства също зависи най-вече от образованието и от социалния статус на родителите.

В образованите семейства, където се занимават с отрочетата си, при първите четири деца IQ не е по-ниско, отколкото при връстниците им от неголеми семейства. И едва при петото дете интелектуалното ниво може да е по-ниско – вероятно на родителите вече не им достигат силите.

В многодетните семейства, където родителите не блестят нито с ум, нито с образование, намаляването на интелекта се наблюдава едва при второто дете. А в многодетните семейства на мормоните и квакерите, които традиционно отделят много време за занимания с децата си, интелектът им не се понижава, независимо колко са децата.

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.