Хомеопатични лекарства при травми – арника монтана за мазане е царицата!

Спомням си, че моята баба имаше един вълшебен мехлем, който вадеше при какви ли не случаи. Не знам какъв е бил, но все си мисля, че е съдържал арника.

Стигнах до този извод, след като случайно ползвах успешно мехлем с арника за удареното си коляно, схванатия си врат, ухапване от комари и още и още и се поинтересувах каква е тази билка.

Оказа се, че ценните свойства на Арниката (Arnika Montana) са твърде отдавна известни на народите от Пиринеите, Централна Европа и Скандинавието, Карпатите и Сибир и, разбира се, Южноамериканските Анди и са неизменна част от традиционната им медицина. Използват се предимно цветовете на арниката.

Трудно бихме си представили при колко много случаи е от полза арниката.

Това красиво и ароматно цвете, приличащо на жълта маргаргаритка, има много ценни свойства, които го правят почти универсална билка.

Антибактериалното и противовъзпалително действие на билката я правят много ценна при лечение на обриви, изгаряния, повърхностни рани, гнойни пъпки, акне , екзема, ухапвания от насекоми. Билката е доста ефикасна при навяхване, изкълчване, мускулни болки, болки в ходилата, бурсит и тендинит,както и различни травми, довели до натъртване , синини, разпънати сухожилия.

Действа добре при подкожни кръвоизливи и хемороиди.

Тези свойства на билката са особено ценни при лечение в походни условия, извън лечебно заведение. Има сведения, че са били използвани през Втората световна война за лечение на ранени войници.

Много търсена е билката поради способността й да действа благоприятно при артрит, ревматизъм, ишиас и други проблеми с опорно- двигателната система.

Кръвоспиращото и антибактериално действие на арниката я правят често приложима след вадене на зъби и други стоматологични процедури, както и хирургични операции.

При зачервено гърло, болки в гърлото и гнойни налепи, се оказва полезно жабурене и гаргара с арника. Това помага и при зъбобол, възпалени венци, поникване на мъдрец и др.

Действа благоприятно и при сърдечно-съдови заболявания, подобрява кръвообръщението и влияе добре на разширени вени и слаби капиляри.

Външно арниката се прилага основно като билков мехлем и няма ограничения за локалното й действие.

Вътрешното приложение на билката трябва да става според съветите и под наблюдение на лекар, тъй като в големи дози може да се получи токсичен ефект.

Арниката е особено ценена и прилагана в хомеопатията, където обикновено се прилага с високо разреждане в случаи на шок, болка или травма.

Запарка от билката се прави, като една супена лъжица цветове на билката и се залива с чаена чаша вряла вода. Престоява около 20 минути. Пие се по една супена лъжица три пъти на ден. Изключително внимание изисква факта, че арниката съдържа токсични съединения, които рязко повишават кръвното налягане.

Външно билката се прилага и под формата на компреси, като за целта запарката трябва да е силна, две супени лъжици от билката, залети с чаена чаша вряла вода. След охлаждане на запарката, в нея се потапя чиста кърпа и се налага засегнатия участък.

Известно е положително действие при косопад на нервна почва.

Има много медицински продукти на основата на арника, под формата на кремове, гелове, мехлеми и тинктури. Външното приложение е ефикасно, благодарение на съдържащите се в нея вещества с успокояващи и противовъзпалителни свойства хеленалин и дехидрохеленалин, които организмът абсорбира през кожата.

Необходимо е да се знае, че наред с многобройните си ползи, в определени случаи арниката може да нанесе и вреда. Споменахме вече, че не бива да се правят никакви импровизации при вътрешното й приложение.

ВНИМАНИЕ!

Не се прилага в близост до устата, очите, както и при открити рани. В редки случаи на алергия към хеланина, съдържащ се в билката, е възможно възникване на контактен дерматит, един на пръв поглед безобиден, но доста неприятен обрив. Ето защо е необходимо да се избягва системно ползване на арника, най-вече на тинктура с висока концентрация.