Невроза според психоанализата и Фройд – признак на лоша адаптация

Ще разгледаме подробно какво представлява заболяването невроза през погледа на психоанализата на Фройд. Статията е задълбочена и дава компетентен поглед върху проблема за неврозата и нейните проявления.

Всяка една невроза е поредица от продължителни смущения на отношението личност-среда, произтичащи от биографични дадености, възникнали реактивно в психиката ( Helmut Kulawik ).

Класическата диагноза на неврозата се поставя, когато е налице:

  • Нарушение на способността на дадена личност активно да се реализира, активно да преодолява ситуации и нови изисквани в живота, със стесняване на социалния, психическия и телесния комфорт.
  • Субективни оплаквания, без да може да се докаже достатъчно естеството на органичния субстрат, т.е. оплакванията са функционални.
  • Актуално нарушение на хронично (фиксирано) смущение на отношението на лицето към средата.
  • Известна продължителност на състоянието, която позволява ограничаване на реакциите: страх, ужас, катастрофа и др.
  • Нарушение, свързано с някакво преживяване, изключват се токсични, травматични и възпалителни състояния.

Отграничават се други сродни нарушения: перверзии, наркомании, психози. В основата на неврозите лежи латентна вътрешно-психична конфликтност, предизвикана онтогенетично с ранно детско диференциране в афективно-емоционалната сфера. В психодинамиката на етиологията на неврозите решаващи са не толкова външните фактори на средата, а наличието на вътрешно-психичен конфликт.

В психологията на развитието на човека се забелязват следните особености:

По време на оралната фаза, според науката психоанализа, (автоеротична, първично-нарцистично) поведението е пасивно-рецептивно.

Социалната комуникация през 1 –вата година е в процеса на хранене, при което устата е орган на удоволствието.

От значение е и зрителният контакт между майката и детето и развитието на тактилна чувствителност. Смущения в режима и начина на хранене (прехранване, гладуване) могат да бъдат причина за появата на депресивна структура на личността. Дискомфорт в тактилно-зрителната перцепция може да бъде причина за появата на първичен нарцизъм (ако майката липсва, болна е или е починала от др. грижи и мисли).

По време на аналната фаза (анално-уретрална, анално-садистична) удоволствената сфера се разширява.

В процеса на приучване към чистота детето се поощрява, в случай че се дължи адекватно на изискванията на родителите. То може да “наказва” възпитателите си. Комуникацията вече не е пасивна.

Аналният характер, според Фройд, се характеризира с нежелание да се дава, да се отдава, с фиксиране върху опазването на реда, с желание за власт и стремеж към колекциониране (марки, книги, сексуални партньори, пари и др.). Обсесивно-компулсивната структура възниква при нарушаване на автономността на детето, в случай че родителите са педантични или немарливи.

През фалично-гениталната фаза се реализира идентификацията със собствения пол.

Тя е свързана с конкуренция по отношение на собствения пол и либидонозно отграничаване от противоположния пол. Едиповият конфликт се изразява в конкуренция на момчето с бащата, като отношението на майката към двамата поотделно се възприема от момчето като израз на “успешна” конкуренция – положителна идентификация на собствения пол, “аз съм като татко, обичан, обгрижван…”.

Гениталната фаза при момичетата протича с т.нар. фалична завист.

Момичето не е като майката, няма бюст и не е като бащата. Едиповият комплекс е амбивалентен и основен конфликт в психодинамиката на неврозите.

Всяка болест, особено неврозата, е регресия!

Напр. при кърмачета съществува т.нар. орален рефлекс – свиване на устните в кръг при дразнене на кожата около тях. При здрави възрастни – го няма, само при някои болести на мозъка се появява отново. При неврозите се наблюдават следните състояния :

1. АМБИВАЛЕНТНОСТ

– в конфликта съществува двузначна афективна нагласа по отношение на една потребност. Напр. желание за майчинство без да е сключен граждански брак.

2. ФРУСТРАЦИЯ

–разочарование с депресивни или агресивни афекти в резултат на незадоволяване на някакви потребности.

3. ДЕПРИВАЦИЯ

– състояние на недостатъчна емоционална връзка със средата. Напр. при деца в детските домове, които са изоставени от родителите.

4. ИЗМЕСТВАНЕ

– една не съвсем осъзнавана борба на противоположности (не е невроза), но едва когато изместената потребност конвертира в телесен или психичен симптом – става невроза.

Защитните механизми (Анна Фройд) на личността могат да бъдат:

  1. ИЗОЛАЦИЯ – също понятие, широко използвано от всеобхватната психоанализа;
  2. ПРЕВРЪЩАНЕ В ОБРАТНОТО – напр. агресивните импулси се превръщат в свръхзагрижено, разглезващо държание.
  3. СЪЗДАВАНЕ НА РЕАКЦИЯ – превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр. обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози).
  4. ПРОЕКЦИЯ – изнасяне и прехвърляне на собствените представи, жгелания и качества в околния свят. Напр. прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува.
  5. КОНВЕРСИЯ – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т.нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae , това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида.
  6. ИНТРОЕКЦИЯ – приемане на образа ( imago ) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (= на вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия.
  7. ИДЕНТИФИКАЦИЯ – сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите (= първична идентификация). При интроективната идентификация другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).
  8. СЯКАШ НИЩО НЕ Е СТАНАЛО – отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Напр. избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза. Имах пациент, който не позволяваше никакъв директен допир до него. Винаги ми подаваше ръкавици, за да го докосна.
  9. РЕГРЕСИЯ – връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии.
  10. ПСИХОСОЦИАЛНА ЗАЩИТА – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на семейството, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Напр. на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести бащата, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една амбивалентна майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това.
  11. КОМПЕНСАЦИЯ – при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите (Алфред Адлер).
  12. ИНТЕЛЕКТУАЛИЗАЦИЯ – чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива.
  13. РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ – склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно.

Различават се неврози със:

  • С предимно психическа симптоматика – страхови неврози, фобии, невротични депресии и натрапливи неврози.
  • С психична и психосоматична симптоматика – неврастения, психовегетативна дистония, хипохондрия, невротичната деперсонализация, дисоциативни личностови разтройства.
  • С психосоматична симптоматика – конверсионните неврози и психосоматичните заболявания.

Открояват се и няколко структури на неврозите :

1. НАРУШЕН БАЛАНС НА НАРЦИСТИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ

– Ранно нарушение в изграждането на Аз-а. Функционална несамостоятелност на Аз-а, личността е зависима от наличието на “захранващ” обект в кръга на близките лица, от неговото положително отношение. Аз-ът е в сферата на детските илюзиорни представи за собствено величие. Това е маниакален Аз.

Такива личности се хвалят с достиженията си, възхищават се и на други хора. Изглеждат сигурни в себе си, но всъщност са болезнено раними. Обиди по отношение на чувството им за собствен Аз (лабилно равновесие, несигурност) и загуба на обекти в междуличностови отношения водят често до хипохондрични състояния, автоеротично поведение и хиподепресивно настроение.

От клинична гледна точка са важни автоагресивните тенденции и честите опити за самоубийство в състояние на декомпенсация. Това е нарцистичната криза. Личности с лабилен баланс на нарцистично равновесие са склонни към идеализация на обектите, с които се намират в междуличностови отношения.

2. ГРАНИЧНА ЛИЧНОСТ

– “като-че-ли- личност”, характеризира се със склонност към действия с противоположни цели в един и същи момент, неспособност към ред и дисциплина, импулсивно поведение, склонност към токсикомании, полиморфно-перверзна сексуалност и асоциални ексцесии. Симптомите са: хроничен страх, мултиплени фобии, натрапливости, конверсионна симптоматика, деперсонализация, хипохондрия, депресивно настроение.

В междуличностовите отношения наблюдаваме феномена дисоциативен пренос, характеризиращ се с отделянето на добрите от лошите импулси, проекция на лошите във външния свят, вторична интроекция на собствените лоши импулси с възможност за отграничаване от другия обект. Граничната личност няма граници на Аз-а по отношение на други хора.

Намира се постоянно в състояние на перфузия на отделни аспекти на Аз-а. Тази личностова структура заема междинно място между неврозите и психотичните заболявания. В диагностичен аспект е съществено доказването на едновременно чувство на злоба и обич по отношение на един обект. Характерна е психодинамичната история на личността, с липса на ранно-детски обекти за идентификация, асоциални родители, болни от психози в семейния кръг и наркомани.

3. ШИЗОИДНА СТРУКТУРА

– отделяне на позитивните от негативните аспекти, неспособност да се възприема средата изцяло, а само в положителен или отрицателен смисъл. Собствените агресивни импулси се отделят от осъзнаваната действителност, с което се ограничава контакта и степента на осъзнаване.

Характерни са трудностите в осъществяване на контакт с други хора, липса на близост и обич, страх от близостта при наличие на желание за такава, недоверие и несигурност.

4. ДЕПРЕСИВНА СТРУКТУРА

– несъответствие между потребностите за зависимост и желание за самостоятелност. Интроекция и идентификацията с образа на майката не е реализирана. Личността се намира в симбиоза с една реална майчина фигура. При раздяла с нея се появяват автоагресивни импулси и чувство на вина.

Строгата съвест (свръх-Аз) препятства адекватно преодоляване на агресивните импулси. В диагностичен аспект е важно установяването на способност за приспособяване и подчинение, желание за саможертва и опасност от пренатоварване по собствена инициатива.

5. ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНА СТРУКТУРА

– пестеливост, чувство за ред, своеволие, страх от “полудяване”, страх от преходността на събитията, стремеж към сигурност и постоянство, стремеж към перфектност, агресивна потиснатост, стремеж към избягване на трудни ситуации. Отделяне на емоционалните възприятия от целукупната перцепция на средата, склонност към рационализиране.

Личността се отличава с недостатъчно интернализиране на сексуалната роля, онаниране, импотентност, респ. фригидност. В диагностичен аспект от значение са фобиите конверсията на агресивните импулси в соматични симптоми и проекции на собствените агресивни импулси във външни лица.

6. ХИСТЕРИЧНА СТРУКТУРА

– страх от необходимост и окончателност на решенията. Постоянен стремеж към промяна. Недостатъчна интеграция на представите за реалност в собствения Аз. Аз-ът се изгражда в зависимост от либидонозното потвърждаване от страна на външни обекти. Свръх-Аз-ът е необвързващ, санкциите се пренебрегват, моралът и етиката остават за външни обекти.

В междучовешките отношения прави впечатление, че партньора се обича заради обичта му, т.е. заради либидонозната субституция на собствената недостатъчност на Аз-а. В диагностичен аспект е важно установяването на склонност към фабулиране, липса на чувство за реалност, промискуитет и асоциални тенденции.

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Невроза според психоанализата и Фройд – признак на лоша адаптация
4.3 (85%) 4 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *