натраплива невроза Фройд

Невроза според психоанализата и Фройд – признак на лоша адаптация

Ще разгледаме подробно какво представлява заболяването невроза през погледа на психоанализата на Фройд. Статията е задълбочена и дава компетентен поглед върху проблема за неврозата и нейните проявления.

Всяка една невроза е поредица от продължителни смущения на отношението личност-среда, произтичащи от биографични дадености, възникнали реактивно в психиката ( Helmut Kulawik ).

Класическата диагноза на неврозата се поставя, когато е налице:

  • Нарушение на способността на дадена личност активно да се реализира, активно да преодолява ситуации и нови изисквани в живота, със стесняване на социалния, психическия и телесния комфорт.
  • Субективни оплаквания, без да може да се докаже достатъчно естеството на органичния субстрат, т.е. оплакванията са функционални.
  • Актуално нарушение на хронично (фиксирано) смущение на отношението на лицето към средата.
  • Известна продължителност на състоянието, която позволява ограничаване на реакциите: страх, ужас, катастрофа и др.
  • Нарушение, свързано с някакво преживяване, изключват се токсични, травматични и възпалителни състояния.

Отграничават се други сродни нарушения: перверзии, наркомании, психози. В основата на неврозите лежи латентна вътрешно-психична конфликтност, предизвикана онтогенетично с ранно детско диференциране в афективно-емоционалната сфера. В психодинамиката на етиологията на неврозите решаващи са не толкова външните фактори на средата, а наличието на вътрешно-психичен конфликт.

В психологията на развитието на човека се забелязват следните особености:

По време на оралната фаза, според науката психоанализа, (автоеротична, първично-нарцистично) поведението е пасивно-рецептивно.

Социалната комуникация през 1 –вата година е в процеса на хранене, при което устата е орган на удоволствието.

От значение е и зрителният контакт между майката и детето и развитието на тактилна чувствителност. Смущения в режима и начина на хранене (прехранване, гладуване) могат да бъдат причина за появата на депресивна структура на личността. Дискомфорт в тактилно-зрителната перцепция може да бъде причина за появата на първичен нарцизъм (ако майката липсва, болна е или е починала от др. грижи и мисли).

По време на аналната фаза (анално-уретрална, анално-садистична) удоволствената сфера се разширява.

В процеса на приучване към чистота детето се поощрява, в случай че се дължи адекватно на изискванията на родителите. То може да “наказва” възпитателите си. Комуникацията вече не е пасивна.

Аналният характер, според Фройд, се характеризира с нежелание да се дава, да се отдава, с фиксиране върху опазването на реда, с желание за власт и стремеж към колекциониране (марки, книги, сексуални партньори, пари и др.). Обсесивно-компулсивната структура възниква при нарушаване на автономността на детето, в случай че родителите са педантични или немарливи.

През фалично-гениталната фаза се реализира идентификацията със собствения пол.

Тя е свързана с конкуренция по отношение на собствения пол и либидонозно отграничаване от противоположния пол. Едиповият конфликт се изразява в конкуренция на момчето с бащата, като отношението на майката към двамата поотделно се възприема от момчето като израз на “успешна” конкуренция – положителна идентификация на собствения пол, “аз съм като татко, обичан, обгрижван…”.

Демир бозан за безсъние

Гениталната фаза при момичетата протича с т.нар. фалична завист.

Момичето не е като майката, няма бюст и не е като бащата. Едиповият комплекс е амбивалентен и основен конфликт в психодинамиката на неврозите.

Всяка болест, особено неврозата, е регресия!

Напр. при кърмачета съществува т.нар. орален рефлекс – свиване на устните в кръг при дразнене на кожата около тях. При здрави възрастни – го няма, само при някои болести на мозъка се появява отново. При неврозите се наблюдават следните състояния :

1. АМБИВАЛЕНТНОСТ

– в конфликта съществува двузначна афективна нагласа по отношение на една потребност. Напр. желание за майчинство без да е сключен граждански брак.

2. ФРУСТРАЦИЯ

–разочарование с депресивни или агресивни афекти в резултат на незадоволяване на някакви потребности.

3. ДЕПРИВАЦИЯ

– състояние на недостатъчна емоционална връзка със средата. Напр. при деца в детските домове, които са изоставени от родителите.

4. ИЗМЕСТВАНЕ

– една не съвсем осъзнавана борба на противоположности (не е невроза), но едва когато изместената потребност конвертира в телесен или психичен симптом – става невроза.

Защитните механизми (Анна Фройд) на личността могат да бъдат:

  1. ИЗОЛАЦИЯ – също понятие, широко използвано от всеобхватната психоанализа;
  2. ПРЕВРЪЩАНЕ В ОБРАТНОТО – напр. агресивните импулси се превръщат в свръхзагрижено, разглезващо държание.
  3. СЪЗДАВАНЕ НА РЕАКЦИЯ – превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр. обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози).
  4. ПРОЕКЦИЯ – изнасяне и прехвърляне на собствените представи, жгелания и качества в околния свят. Напр. прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува.
  5. КОНВЕРСИЯ – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т.нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae , това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида.
  6. ИНТРОЕКЦИЯ – приемане на образа ( imago ) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (= на вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия.
  7. ИДЕНТИФИКАЦИЯ – сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите (= първична идентификация). При интроективната идентификация другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).
  8. СЯКАШ НИЩО НЕ Е СТАНАЛО – отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Напр. избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза. Имах пациент, който не позволяваше никакъв директен допир до него. Винаги ми подаваше ръкавици, за да го докосна.
  9. РЕГРЕСИЯ – връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии.
  10. ПСИХОСОЦИАЛНА ЗАЩИТА – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на семейството, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Напр. на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести бащата, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една амбивалентна майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това.
  11. КОМПЕНСАЦИЯ – при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите (Алфред Адлер).
  12. ИНТЕЛЕКТУАЛИЗАЦИЯ – чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива.
  13. РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ – склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно.

Различават се неврози със:

  • С предимно психическа симптоматика – страхови неврози, фобии, невротични депресии и натрапливи неврози.
  • С психична и психосоматична симптоматика – неврастения, психовегетативна дистония, хипохондрия, невротичната деперсонализация, дисоциативни личностови разтройства.
  • С психосоматична симптоматика – конверсионните неврози и психосоматичните заболявания.

Открояват се и няколко структури на неврозите :

1. НАРУШЕН БАЛАНС НА НАРЦИСТИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ

– Ранно нарушение в изграждането на Аз-а. Функционална несамостоятелност на Аз-а, личността е зависима от наличието на “захранващ” обект в кръга на близките лица, от неговото положително отношение. Аз-ът е в сферата на детските илюзиорни представи за собствено величие. Това е маниакален Аз.

Такива личности се хвалят с достиженията си, възхищават се и на други хора. Изглеждат сигурни в себе си, но всъщност са болезнено раними. Обиди по отношение на чувството им за собствен Аз (лабилно равновесие, несигурност) и загуба на обекти в междуличностови отношения водят често до хипохондрични състояния, автоеротично поведение и хиподепресивно настроение.

От клинична гледна точка са важни автоагресивните тенденции и честите опити за самоубийство в състояние на декомпенсация. Това е нарцистичната криза. Личности с лабилен баланс на нарцистично равновесие са склонни към идеализация на обектите, с които се намират в междуличностови отношения.

Дайте мнение и Вие тук!

2. ГРАНИЧНА ЛИЧНОСТ

– “като-че-ли- личност”, характеризира се със склонност към действия с противоположни цели в един и същи момент, неспособност към ред и дисциплина, импулсивно поведение, склонност към токсикомании, полиморфно-перверзна сексуалност и асоциални ексцесии. Симптомите са: хроничен страх, мултиплени фобии, натрапливости, конверсионна симптоматика, деперсонализация, хипохондрия, депресивно настроение.

В междуличностовите отношения наблюдаваме феномена дисоциативен пренос, характеризиращ се с отделянето на добрите от лошите импулси, проекция на лошите във външния свят, вторична интроекция на собствените лоши импулси с възможност за отграничаване от другия обект. Граничната личност няма граници на Аз-а по отношение на други хора.

Намира се постоянно в състояние на перфузия на отделни аспекти на Аз-а. Тази личностова структура заема междинно място между неврозите и психотичните заболявания. В диагностичен аспект е съществено доказването на едновременно чувство на злоба и обич по отношение на един обект. Характерна е психодинамичната история на личността, с липса на ранно-детски обекти за идентификация, асоциални родители, болни от психози в семейния кръг и наркомани.

3. ШИЗОИДНА СТРУКТУРА

– отделяне на позитивните от негативните аспекти, неспособност да се възприема средата изцяло, а само в положителен или отрицателен смисъл. Собствените агресивни импулси се отделят от осъзнаваната действителност, с което се ограничава контакта и степента на осъзнаване.

Характерни са трудностите в осъществяване на контакт с други хора, липса на близост и обич, страх от близостта при наличие на желание за такава, недоверие и несигурност.

мнения, отзиви, коментари, форум

4. ДЕПРЕСИВНА СТРУКТУРА

– несъответствие между потребностите за зависимост и желание за самостоятелност. Интроекция и идентификацията с образа на майката не е реализирана. Личността се намира в симбиоза с една реална майчина фигура. При раздяла с нея се появяват автоагресивни импулси и чувство на вина.

Строгата съвест (свръх-Аз) препятства адекватно преодоляване на агресивните импулси. В диагностичен аспект е важно установяването на способност за приспособяване и подчинение, желание за саможертва и опасност от пренатоварване по собствена инициатива.

5. ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНА СТРУКТУРА

– пестеливост, чувство за ред, своеволие, страх от “полудяване”, страх от преходността на събитията, стремеж към сигурност и постоянство, стремеж към перфектност, агресивна потиснатост, стремеж към избягване на трудни ситуации. Отделяне на емоционалните възприятия от целукупната перцепция на средата, склонност към рационализиране.

Личността се отличава с недостатъчно интернализиране на сексуалната роля, онаниране, импотентност, респ. фригидност. В диагностичен аспект от значение са фобиите конверсията на агресивните импулси в соматични симптоми и проекции на собствените агресивни импулси във външни лица.

6. ХИСТЕРИЧНА СТРУКТУРА

– страх от необходимост и окончателност на решенията. Постоянен стремеж към промяна. Недостатъчна интеграция на представите за реалност в собствения Аз. Аз-ът се изгражда в зависимост от либидонозното потвърждаване от страна на външни обекти. Свръх-Аз-ът е необвързващ, санкциите се пренебрегват, моралът и етиката остават за външни обекти.

В междучовешките отношения прави впечатление, че партньора се обича заради обичта му, т.е. заради либидонозната субституция на собствената недостатъчност на Аз-а. В диагностичен аспект е важно установяването на склонност към фабулиране, липса на чувство за реалност, промискуитет и асоциални тенденции.

За Маргарита Алексиева

Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

Лекарства и лечение при паник атаки и страхова невроза

Лекарства при паник атаки, хапчета за страхова невроза. Лечение на паническо разстройство без антидепресанти

Какви лекарства се дават при паник атаки? Кои хапчета за страхова невроза са добри? Какво …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *