Рахит и вдлъбнат гръден кош се предават и по наследство

В началото на 20-и век става ясно, че появата на болестта рахит, един от чиито симптоми е вдлъбнат гръден кош, е свързана с липсата на витамин D в организма.

Той помага за усвояването на калция и на фосфора, за да бъдат костите на бебето здрави.

Този витамин е посредник между костната система и калция, който е необходим за детския организъм.

ВИТАМИН D Е ОТКРИТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Едва 10 години по-късно обаче лекарите разбират, че не всички форми на рахит зависят от него.

Условно казано, има витамин D-дефицитен рахит и рахитоподобни заболявания, които притежават признаци на традиционния рахит, но се предават по наследство и са свързани с генетични нарушения.

По данни на различни изследователи обикновеният рахит атакува 30-40 процента от децата до една година. Но за съжаление в детските поликлиники не се води такава статистика и истинската картина на това заболяване е неизвестна.

А симптомите при всички форми на рахит са едни и същи:

1. плешивост на темето;
2. често изпотяване;
3. нервност;
4. зле зарастващи големи ранички;
5. забелязващи се уплътнения на китките и на ребрата.

Нелекуваният рахит се характеризира с неправилна форма на главата, изпъкнал или вдлъбнат гръден кош, изкривени като дъга крака. Както вече казахме, проблемите възникват поради липсата на витамин D в организма.

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ВИТАМИН D?

Витамин D е по-скоро хормон и се различава от витамин А и С.

До неотдавна медиците твърдяха, че витамин D дори не е витамин, а хормонообразно вещество и само по силата на инерцията продължаваме да го наричаме витамин. Недостигът на витамин А и С в организма може да доведе до специфичното заболяване скорбут. А витамин D-дефицитните прояви на рахита възникват само в 30 на сто от случаите.

Вижте още по темата ТУК: Нужното за Витамин Д – как е на таблетки, цена, предозиране, отслабване, липса...

При останалите деца развитието на процеса зависи от други фактори:

• недостиг на белтъчини в храната;
• липсата на калций, фосфор и натрий, както и на различни микроелементи, аминокиселини и тяхната диспропорция в храната.

В такива случаи витамин D, както показват специалните изследвания, е в нормални количества.

За възникването и развитието на рахита влияят и други фактори като:

• наследствената предразположеност;
• недоносването на бебето (когато калцият и фосфорът започнат интензивно да постъпват от майката в плода в последните месеци на бременността);
• прекарана от бременната тежка токсикоза;
• алергия;
• болести на бъбреците;
• нарушения в ендокринната система.

Всичко това води до срив в обмяната на веществата и до изчезването на витамин D от организма. В костите на бебето започват да не достигат калций и фосфор. Макар че чрез храната то получава необходимия му витамин D.

Приема се, че витамин D се изработва автоматично под кожата на бебето под влияние на слънчевите лъчи. Но в Африка, Индия и в другите топли страни болните от рахит деца са много повече. Смята се, че е така поради липсата на традиция в профилактиката.

КАКВО ПРЕПОРЪЧВАТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ?

Специалистите препоръчват на бъдещите майки да се хранят добре. Те трябва да приемат дневно не по-малко от 0,5 литра мляко или айрян, 150 грама извара, 30 грама кашкавал, 100 грама риба.

Мастноразтворимият витамин D се съдържа в морската риба, в кравето масло, в яйчния жълтък, в черния дроб на треската и по последни данни – в гъбите шампиньони. Бременните трябва всеки ден да се разхождат, независимо какво е времето, не по-малко от 3 часа и най-добре е да го правят далеч от замърсените улици и изпаренията от автомобилите.

Най-добрата профилактика против рахит на бебето е майчиното мляко. Изследвания на финландски учени са установили, че при деца, които са кърмени, е възможно да имат дефицит на витамин D, но те никога не боледуват от рахит. Известно е, че витаминът не се съдържа в големи количества в млякото на майката, но попадайки в организма на бебето, той действа суперактивно.

ВАЖНО Е И ЗАХРАНВАНЕТО НА БЕБЕТО

При захранването храната на бебето трябва да съдържа достатъчно витамини, минерални вещества и белтъчини. Затова още от четвъртия месец му се дават пюрета, плодови и ягодови сокове. Пюрета от зеленчуци се дават от петия месец. В тях картофите трябва да са по-малко, а другите зеленчуци – повече. Кашите се препоръчват от шестия месец.

Те обаче не бива да са от грис. В гриса, както и в другите зърнени храни, се съдържа много фитинова киселина, която свързва калция в червата и не го допуска до костната тъкан. И естествено, най-важното е дребосъчето често да вижда слънчице.