Шизофренията – непредвидима гостенка

Какво представлява болестта шизофрения, как се поражда и как я лекуват лекарите у нас и по света.

Според статистиката, половината от пациентите, които постъпват в психиатричните клиники са шизофреници.

Шизофренията е от най-сериозните от медицинска и от социална гледна точка заболявания. Близо 1 процент от населението на страната страда от тази непредвидима гостенка – от 30 до 50 но сто от постъпващите в психиатрични заведения са болни от шизофрения.

Специфицирането на болестта като отделна от другите психични заболявания става през 1893 година. Тогава известният немски психиатър Крепелин обединява в едно заболяване различните форми на тази сложна и многообразна психоза.

Той я нарича ранно слабоумие (dementia praecox), изхождайки от погрешното твърдение, че заболяването води до оглупяване.

Названието “шизофрения” (shiso – цепя, разкъсвам, и phren – разум, ум, мисъл), което в смислов превод означава разкъсана душевност, е дадено от големия швейцарски психиатър Е. Блойлер още през 1911 г.

Но по въпроса за назологичното единство на шизофренията има противоречиви мнения: едни автори не признават нейната самостоятелност и говорят за различни реакции и синдроми, а други приемат, че става дума за група сходни заболявания, които са известни като групата на шизофрениите.

Въпреки огромния брой изследвания, точните причини за възникването на шизофренията не са установени. Това се отнася в голяма степен и за нейното патологично развитие. Безспорен факт е съществуването на наследствено предразположение към заболяването, но очевидно за появата на психозата важна роля играят някои негативни фактори на околната среда и наследственият фактор.

Показателни в тази насока са изследванията на американския учен Ф. Калман, който установява:

  • при еднояйчни близнаци заболяването се появява и при двамата в 91,5 процента от случаите;
  • ако близнаците са живели заедно, при едни и същи условия, вероятността да наследят шизофрения и двамата е 77,1 процента;
  • ако 5 години преди появата на психозата близнаците са били разделени, разликата във веротността да се разболеят и двамата е около 14 процента;
  • при двуяйчни близнаци подобно състояние се наблюдава само в 16,7 процента от случаите.

Изследванията на клетъчен материал досега не са дали нещо характерно, което да подсказва и други причини за възникването на шизофренията. Не се приема и твърдението на някои учени за съществуването на генетичен фактор, който е причина за това заболяване.

Известни са много теории, които определят шизофренията като заболяване на тялото. По-точно като вътрешно отравяне на тялото поради нарушен белтъчен обмен. Или като разстройство на обмяната на адреналина с натрупване на адренохром и адренолутин. Има и други теории, които описват шизофренията като нарушение на обмяната на веществата, но твърденията не са стопроцентови.

От години се говори за инфекциозната етиология на шизофренията, причинена от колибацилоза или гноеродна инфекция. Според други специалисти причинителите са вируси.

ИМА ЛИ ШИЗОФРЕНИЯТА АВТОИМУНЕН ХАРАКТЕР?

Американски учени направиха опити за пълното разгадаване на психогенния характер на шизофренията. Те я разглеждат години наред като специфична реакция към определени състояния на страх, който започва от детството и става все по-агресивен от допълнителни психогенни фактори. Психодинамичната психиатрия интерпретира шизофренната симптоматика като израз на мотивационни разстройства.

СИМПТОМИТЕ НА ШИЗОФРЕНИЯ

Демир бозан за безсъние

Шизофренията е психоза, която се характеризира с дълбоко разстройство във всички сфери на психичния живот.

В голямото разнообразие на симптоми и синдроми се открива една група разстройства в емоциите и мисленето, които са водещи в симптоматиката на психозата и се срещат задължително при всички нейни форми.

Другите психопатологични прояви на психозата, които се появяват в различна степен и честота при появата на болестта и позволяват разделянето є на различни клинични форми, имат второстепенно значение за клиничната характеристика на заболяването.

При шизофренията ориентацията, интелектът и паметта не получават болестни промени.

Разстройствата на емоциите заемат централно място в клиничната картина на шизофренията. Емоционалните промени настъпват, преди още да са се появили симптомите, които показват нарушения при мисленето. При шизофрениците е характерен слабият емоционален контакт при общуване на болните с други хора. Болният живее като че ли в някакъв свой свят, откъснат от семейната среда. Неговата жизнена активност и интересите му са сведени почти до нулата.

Понякога болният е напълно неадекватен и това се изразява в омраза към близките и любов към съвсем случайни хора и дори предмети. Характерни за болния са пълното изкривяване на възприятията и несъответствието на чувствата му спрямо явленията на околната среда – паратимия.

При повод за радостни преживявания болният става равнодушен или дава противоположна емоционална реакция. На паратимията се противопоставя изопачената мимична изразеност – парамимия.

Болният показва своята разстроена емоционалност със своеобразна парамимична гримаса. Смехът му е изкуствен, незаразителен, лицето му е изкривено в маска дори когато се смее.

Често при разговори се усмихва без причина, което не съответства на обстановката и разговора. Затова болният не затрогва със своята скръб и не заразява със своята веселост. Понякога в острия стадий настъпва взрив от немотивиран страх или истеричен смях. Особено характерно за шизофренията е едновременото изпитване на две противоположни чувства: любов и омраза, решителност и страх и т.н.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА на шизофрения.

Лечението на шизофренията е комплексно с прилагане на три групи методи:

  • соматотерапия, т.нар. физическо лечение;
  • психотерапия;
  • социотерапия.

Лечебният план зависи от клиничната характеристика на психозата и от нейния водещ синдром, както и от типа на протичане.

Дайте мнение и Вие тук!

Когато у болния се отключи психомоторната възбуда и агресивност, веднага трябва да се вземат мерки за бързото преодоляване на възбудата. Това може да стане с някои от така наречените широкоспектърни или заглушаващи невролептици, например хлорпромазин (хлоразин ампули) 3 пъти дневно по 100 мг мускулно, левомепромозин също 3 пъти дневно мускулно. Добре действа и комбинацията на тези препарати с някой транквилизатор от групата на бензодиазепините – диазепам (валиум, фаустан, седуксен) 30-40 мг мускулно.

Когато са налице различни степени на кататонен синдром, “разковаването” на болния става преди всичко с електрошоково действие.

След извеждането му спокойно състояние лечението трябва да продължи с някои соматичните за тялото методи за лечение – психофармака, инсулин.

Когато психотичната картина не е придружена с психомоторни разстройства (възбуда или ступор), лечението може да започне с т.нар. антипсихотично действащи, “антишизофренни” невролептици, но задължително предписани от лекар.

При всички форми на параноидната шизофрения добър ефект се постига с инсулинова терапия. При хроничните преходи на психозата най-доброто средство за въздействие са невролептичните препарати.

Те не само отстраняват редица болестни прояви, но и създават предпоставка за по-ефективна психо- и социотерапия. Психотерапията обхваща редица мерки за включване на болните в социалната среда – групова психотерапия, клубове за болни, музикотерапия и др. Социотерапията има за задача да свърже болния с трудовата среда – трудова терапия, трудово устрояване, социална помощ и др. От всички форми на шизофренията най-слаби са лечебните резултати при простата и хебефренната форма на болестта.

ВПРОЧЕМ! Съществен метод за лечение е поддържащата терапия!

Това е продължителното прилагане на невролептици с цел по-леко интегриране в обществото и потискане на болестните прояви. В тази насока голямо значение имат разработените депо-препарати, които са с продължително действие. Фармакологичният им ефект трае около 2-3 седмици само с един прием.

Още нещо интересно ТУК:

https://www.lekar.bg/2013/09/14/%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D1%88%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

Първоначално публикувано на:23.06.2008 @ 23:38

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

Страх от полудяване

Страх от полудяване и признаци. Лечение на страх и шизофренични симптоми

Основните характеристики на заболяването шизофрения са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *