Глистите могат да стигнат и до… мозъка. Симптоми за хелминти в организма

Глистните заболявания (глисти, хелминти) са актуален и сериозен проблем и в никакъв случай – екзотичен.

Това е много неприятно нарушение, защото едно е да имаш в тялото си някакъв вирус например, съвсем друго е червеи. Може би затова в последно време се пуснаха доста измислици по този повод.

Могат да паразитират във всички човешки органи

Свикнали сме да ги наричаме глисти и смятаме, че те винаги се намират в червата на човека. Но по принцип хелминтите паразитират във всички човешки органи, дори в главния мозък! Всичко зависи от това, на кое географско място живее човек, какви са неговите хранителни навици.

Например при населението в Западен Сибир под ударите на глистите попада задстомашната жлеза – заразяването става основно поради факта, че там употребяват в храната си слабоосолена риба и хайвер. Освен това и жлъчният мехур може да бъде заразен с глисти.

На други географски места, например Чукотка и най-северните райони, не е изключено да се открият глисти в черния и в белите дробове. В този случай причина за заразяването са контактите с кучета и диви животни.

А в някои страни от Африка, Азия и Южна Америка най-широко разпространени са хелминтите, локализирани в органите на пикочната и половата система, в кръвоносните и лимфните съдове, под кожата и др.

Около 250 вида хелминти могат да заразят човека

По повод на това, дали е добре да се провежда лечение против глисти за всеки случай, ще отбележим, че първо трябва да се изясни причината за появата им в организма. Известни са около 250 вида хелминти, които могат да заразят човека.

Паразитите имат различни размери – от 0,5 мм до 15 м. По външна форма телцата им се различават – те са кръгли (нематоди) и два вида плоски – цетоди и трематоди.

Както се досещате, няма универсални таблетки срещу всички тях. Всеки препарат е ефикасен само при определени видове паразити. Затова без консултация с лекар и без необходимите изследвания да не се приемат противоглистни препарати. Ако имате възможност, се консултирайте със специалист.

Той ще определи необходимия набор от изследвания и съответстващия метод на лечение.Ако обаче при вас са налице рискови фактори и се съмнявате, че сте заразен, а е невъзможна консултация със специалист, то тогава е желателно самостоятелно да вземете препарат с широк спектър на действие и добра поносимост.

Естествено е, че трябва добре да се запознаете с инструкцията по приемане, както и с противопоказанията на съответното лекарство. Ако няма ефект от един курс на лечение, в никакъв случай не го повтаряйте, а се обърнете към доктор.

Две заблуди за глистите

Съществува едно много популярно сред населението мнение, което обаче си остава в областта на народната митология. Става въпрос за това, че когато детето скърца със зъби насън, значи има глисти. На тази тема нееднократно са се провеждали изследвания, но връзка между глистите и скърцането със зъби така и не е открита.

Скърцането със зъби насън (бруксизъм) възниква вследствие неправилна захапка, заболявания на органите в устната и носната кухина или поради нервни разстройства. Друга заблуда е лечението с народни средства. Не може да се отрече, че някои от тях до известна степен облекчават състоянието на човек с хелминти, но те не могат да доведат до пълно излекуване.

По-рано за лечение на глисти са използвали тиквени семки, папрат и друропейски ги някои растения. Но всички тези препарати са се оказали много слабоефикасни, а някои от тях – доста токсични. Например, екстрактът от папрат. Затова не се препоръчват, дори трябва да употребим думата “забраняват”.

Основни хитове на домашното лечение на глистите са така популярните сред народа лук и чесън – по-скоро настойка от тези два зеленчука. Или клизми с лимон и чесън. Те може и да атакуват глистите по някакъв начин, но не могат да доведат до излекуване. Особено когато се отнася до глистите, настанили се в сляпото черво. Затова пък могат да доведат до проктит и подобни други неприятности и нарушения.

Как се открива паразитът

Ако глистите паразитират в кръвта, те могат да бъдат открити чрез кръвен анализ. Но с другите видове диагностиката е посложна. Модерните днес имунологични методи за откриване на хелминти се прилагат много широко в различни лаборатории. Тяхното преимущество се състои в това, че тези методи са опростени и хигиенични, което значи, че могат да се прилагат и в неспециализирани лаборатории.

Но те са неспецифични и неефикасни. С една дума, не позволяват да се постави точна диагноза.Основният принцип е да се търсят хелминти в този орган, в който вие предполагате, че са се заселили. Например при изследване на фекалии могат да се открият само хелминти, паразитиращи в органите на храносмилането – дебелото и тънките черва, правото черво, жлъчния мехур и жлъчните пътища към черния дроб. Обаче това е доста сложно.

Фекалиите не могат да се анализират веднага, както кръвта. Диагностиката на чревната хелминтоза се затруднява и от някои обективни фактори. Има паразити, които отделят много малко или въобще не отделят яйца. С фекалиите се отделят микроскопични малки личинки, за които се изисква специално изследване.

Някои хелминти не отделят яйца всекидневно, и тогава са необходими повторни изследвания.

За откриване на хелминти, намиращи се в белите дробове, се прилага рентгенография на белите дробове и изследване на храчките. За откриване на хелминти в черния дроб, бъбреците, главния мозък, трябва да се извърши ултразвуково изследване и компютърна томография на съответните органи.

Ако търсим хелминти в кръвта, се прави кръвно изследване и т.н. А някои хелминти, локализирани в дебелото черво, понякога се откриват чрез колоноскопия.

Вижте и ТОВА:

https://www.lekar.bg/2015/03/14/%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-2/