Защо костите на бебето пукат? Страшно ли е пукане на ставите при деца?

В преходната възраст е често наблюдавано явление костите на детето да пукат и също така да хрущят ставите на детето и дори и на бебето.

Това често е свързано с неравномерния растеж на костите и вътрешните органи, недостатъчно количество движение или прекалени физически натоварвания.

Но същото това се случва понякога и при бебетата, примерно при смяната на памперси, което кара родителите сериозно да се уплашат. Обикновено няма причини за безпокойство. Но в по-редки случаи пукането на ставите може да се дължи и на заболявания или други фактори, например:

• Вродени аномалии от рода на хипермобилност на ставите.
• Специфичен строеж на ставите, дефекти в епифизата и сухожилията, които водят до биомеханични нарушения;
• Особености в начина на живот. Когато подрастващите дълго време седят в едно и също положение в училище;
• Резултат от травма или счупване. Възпаление може да предизвика деформиращи новообразувания.

Как се лекува пукането?

• Въз основата на резултатите от анализа лекарят може да приеме решение за необходимостта от лечение. Първите препоръки обикновено се отнасят до промени в храненето. То трябва да се насити с повече калций и витамини, а също и с обилно пиене на вода. Това ще спомогне за увеличаване на течностите в ставните съединения.
• Лечебната физкултура е полезна, а големите натоварвания ще се наложи да бъдат отложени за бъдещето.
• Ако подрастващият се оплаква от болка, възможно е да се приемат и лекарства по предписание на лекаря.

Съществуват три основни термина за патологията на тазобедрената става при новородените. Това са: дисплазия, сублуксация и луксация. Най-общо луксацията представлява изкълчване, изместване на тазобедрената става или нарушаване на анатомичното разположение на костите в нея. Сублуксацията е непълно изкълчване на ставата. По-често срещаното състояние е дисплазията, което представлява недоразвитие на тазобедрените стави.

Основните предразполагащи фактори за появата на луксация и дисплазия на тазобедрената става са: генетична предразположеност, пол (момичетата страдат по-често от момчетата, както и първородните деца), хлабави ставни връзки, седалищно предлежание на плода при раждане, цезарово сечение поради седалищно предлежание, многоплодна бременност, промяна в позицията на крачетата след раждането.

Тазобедрените стави се оформят във вътреутробния период и в кърмаческа възраст. Преди раждането гнездото им обхваща горния край на бедрената кост, а след като се появи на бял свят, бебето започва да движи краката си по-свободно. При раждането гнездото на ставата е сравнително плоско, заради което тазобедрената става не функционира перфектно.

Ябълката (главата на бедрената кост) трябва да бъде на правилното място, за да може ставата да се развива нормално. Плоското гнездо създава проблеми, тъй като главата на бедрената кост може лесно да се измъкне от мястото си. Това, от своя страна, е причина ставата да се развива неправилно -вместо топка и гнездо се оформя по-скоро топка и дъска (дисплазия на тазобедрената става). Впоследствие заболяването може да създаде на детето много сериозни затруднения при ходенето.

Клиничните симптоми на луксацията в ранна кърмаческа възраст са: крив таз, външна ротация на долния крайник, скъсяване на долния крайник, разлика в бедрените и в седалищните гънки. Ако заболяването на тазобедрените стави вече е диагностицирано, използвайте двойна пелена (две пелени, сложени една върху друга) или по-дебел памперс. По този начин краката и бедрата се поддържат в по-стабилно положение и главата на бедрената кост помага на гнездото да се закръгля.

Днес голямо значение се отделя на профилактиката на това заболяване. В ранен етап от развитието на детето (между 45-ия и 60-ия ден) се прави клиничен преглед и ехографска диагностика на тазобедрените стави от специалист ортопед. Целта е навременно откриване на луксацията или дисплазията и провеждане на компетентно лечение. Ранното диагностициране и терапия довеждат до много добри и трайни резултати. В по-късна възраст (след 7-8-ия месец) лечението значително се затруднява и най-често се налага оперативна намеса.