Свикнали сме мощно да плюем по родното здравеопазване. Да го сравняваме със задгранични системи къде ли не, да вярваме, че “там” всичко е идеално и лекарски грешки няма. Наистина ли?
Всъщност точният анализ показва, че проблемите навсякъде са приблизително еднакви. И че лекарски грешки стават навсякъде, уверяват от www.kp.ru. Американската медицинска асоциация публикува доклад, според който само през миналата година в структурите й са постъпили жалби за 190 000 сбъркани диагнози. Свързаните с това лекарски грешки са могли поне в една трета от случаите да доведат до летален изход. Ето какво пише 1:1 в доклада: “Лекарските грешки в диагностиката на заболяванията са сериозна опасност; независимо от все по-точното оборудване – човешкият фактор в медицината остава на първо място”.
Според доклада американските Ескулапи например нерядко правят лекарски грешки, като приписват на пациента несъществуваща болест – и не забелязват симптомите на истинската. Ето какво най-често убягва от вниманието на докторите:
– Глутенова болест (целиакия). При много хора се наблюдава тази странна органична реакция срещу растителния протеин глутен. Той се съдържа в хляба и тестените продукти. Обикновено минават няколко години, докато пациентът получи точната си диагноза. Симптомите на глутеновата болест са сходни с тези на колита и други чревни заболявания. Най-честите лекарски грешки в подобни случаи са да се определя състоянието като дисбактериоза.
– Болести на щитовидната жлеза. Симптомите на недостиг или свръхпродукция на хормони от щитовидната жлеза често са причина за лекарски грешки: говори се за последици от стрес или недостиг на сън.
– Апендицит. Известното на всички заболяване често буквално се отсвирва. Главният симптом – коремните болки, може да насочва към различни проблеми. Често стават лекарски грешки – докторите неправилно разпореждат лечение на инфекции в отделителната система.
– Инсулт. Според здравната статистика от всеки десет човека, потърсили помощ заради главоболие и световъртеж, един е отпращан вкъщи без точна диагноза и адекватно лечение. Там го връхлита инсултът. Да говорим ли пак за лекарски грешки?!
Много специалисти считат, че съдействащият пациент може да се защити от възможни лекарски грешки и за това не са нужни особени знания и големи усилия. Трябва да се направят пет прости неща, които да увеличат шансовете за точна диагноза и редукция на опасността от лекарски грешки.
Ето кои са те: 1. Записвайте историята на болестта. Няколкото часа, изгубени да фиксирате симптомите, кога са започнали смущенията, как е прогресирала болестта и състоянието ви се е усложнявало – тези изгубени часове ще помогнат на доктора сам да избегне възможни лекарски грешки и да увеличи шансовете ви за спасение с адекватно лечение. 2. Бъдете честни. Докторът трябва да научи всички подробности около състоянието ви, дори някои от тях да ви се струват срамни и злепоставящи. 3. Задавайте въпроси. Колкото повече научите от професионалиста за болестта си, толкова повече детайли от симптомите й ще изплуват в съзнанието ви – така и докторът няма да действа на автопилот. 4. Позволете на лекаря да си върши работата. След като ви назначи лечение – спазвайте указанията му; не се правете на по-голям доктор от него! 5. Търсете запасен вариант. Ако диагнозата и лечението не ви вдъхват доверие – намерете още един специалист. Вземете второ мнение – така ще се убедите, че първият лекар е бил прав.
Или напротив. Бъдете активни, за да не съжалявате, че сте поредната жертва на лекарски грешки. Ако все още сте в състояние да изпитвате каквото и да било.