Астмата е защитна реакция на организма

Лечението и борбата с бронхиалната астма не са никак просто нещо. За такива болести лекарите понякога казват, че не могат да бъдат излекувани, но с тях човек може да се научи да живее.

Болестта не щади нито възрастните, нито децата и човек волно или неволно си налага да се приспособява към нея. Днес ще се опитаме да намерим психологичните корени на нарушения естествен дихателен ритъм.

Тайната на дишането.

Във всички древни езици дишането, душата и духът на човека се обозначават с една и съща дума. В библейската история за сътворяването на света се разказва как Бог създал човека от земния прах и му вдъхнал живот. «И станал човекът дишащ и жив.»

Тайната на дишането се състои в това, че то е неизменна част от функциите на нашия организъм, но не принадлежи само на нас. Това е пъпната връв, която ни свързва неразривно с околния свят и с тайната на живота. Дишането се затруднява и възпрепятства, когато човек се затваря изцяло в себе си и границите на неговото собствено «Аз» остават затворени.

Т.е. затваря се нашият контакт със света.Ето един интересен факт: ако белите дробове биха могли да се разстелят, общата площ на тяхната повърхност ще се окаже 70 квадратни метра. За сравнение с повърхността на кожата, която е 1,5-2 квадратни метра, не може да става и дума. Което означава, че белите дробове са най-големият от нашите «контактни» органи.

Дихателните проблеми идват от психологичен натиск.

Всеки контакт изцяло се подчинява на нашата воля: ако искаме, ние можем да се докоснем до някого, но можем и да не се докоснем. Но контактът, осъществяван чрез белите дробове, е задължителен.

Симптомите на болестите, свързани с трудности при контактите, могат да се движат от един орган (белите дробове) към друг (кожата). Потиснатият с препарати кожен обрив може да се прояви във вид на астма. И астмата, и кожният обрив изразяват един проблем – трудност при контактите, докосванията, връзките.

Неосъщественото желание да избегнеш контакта с някого може да се прояви във вид на дихателен спазъм. Това се случва най-често при астма. Има ситуации, когатона човек в живота «не му достига въздухът» или не може «свободно да диша». Проблеми с дишането най-често възникват при човек, оказал се в ситуации на психичен натиск, на който той не е в състояние да се противопостави.

Стигнахме до проблема за свободата и свиването на вътрешното пространство на човека. Нашият живот започва с първата глътка въздух и завършва с последното дихание. С първото вдишване ние правим първата крачка във външното пространство, прекъсвайки директната връзка с майката. Ставаме самостоятелни и свободни. Ако някому е трудно да направи първото вдишване, това често свидетелства за страх да направи първата крачка към свободата и самостоятелността. От свободата понякога «ни спира дъхът».

Много е важен фактът, че дишането е ритмичен процес. Вдишването постоянно се сменя с издишването. Това се случва и на ниво съзнание: да дишаш, означава да вземаш и да даваш, да се напрягаш и отпускаш, да се радваш и да тъгуваш…

При астма, както и при другите заболявания, свързани с дишането, е полезно да си зададете следните въпроси:

• От какво «ни спира дъхът»?
• Какво не искам да възприема?
• Какво не искам да дам?
• С какво или с кого не искам да влизам в контакт?
• Страхувам ли се да направя нова крачка към свободата?

Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете в коя област е нарушен вашият баланс.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА АСТМАТИЧНИЯ ПРИСТЪП?

Причина за астматичния пристъп е свиването на малките бронхи и бронхиолите. Нека уточним какво точно се случва при това положение.Дишането се затруднява от конвулсивното свиване на гладката мускулатура, от възпаление на дихателните пътища, алергично набъбване и отделяне на секрет от лигавицата. Самият болен възприема пристъпа като опасен за живота му недостиг на въздух. Той диша тежко, при това трудно му се удава и вдишването, и издишването. Така и на ниво съзнание при астматиците съществуват цял ред тясно преплетени проблеми.

Такива болни трудно спазват равновесието давам – получавам. В живота си човек получава толкова, колкото е дал. Ако той прекъсне потока даване, няма и да получава. Ако на човек нещо не му достига, то е само заради това, защото сам се е оградил с висока ограда.Астматикът се опитва да вземе прекалено много и се страхува, че и то няма да му стигне. Страхува се, че ако даде, «ще отстъпи своето». Той прави прекалено интензивно вдишване и белите дробове се препълват, а това води до конвулсии по време на издишването.

Астматикът се опитва да вземе от живота максимума и следователно се оказва «препълнен» до краен предел. Но когато настъпи време той да даде, започва спазъмът. Налице е нарушено равновесие, нарушен ритъм. При вдишването получаваме кислород, а при издишването отделяме въглероден двуокис. Астматикът иска да задържи и едното, и другото – затова се задъхва.

Астмата е болестта на тясната гръд.

Всеки човек може да получи астматичен пристъп, ако бъде заставен да вдишва дразнещ газ, например амоняк. Определена концентрация на амоняк предизвиква рефлекторна защитна реакция – променя се положението на диафрагмата, бронхите се свиват и се отделя слуз.

В случая с амоняка защитният рефлекс е оправдан. Но астматикът възприема като опасни дори и най-безобидните вещества, защото предотвратява достъпа им до себе си, изолирайки се от околните. Т.е. при него е прекалено развита неоправданата защитна реакция. А това говори за едно-единствено нещо – за страх. На гръцки думата «астма» означава «тясна гръд». Всъщност болестта астма е свързана със страха да допуснеш вътре в себе си неприятните страни от живота.

БОЛЕСТ НА ЧОВЕШКИТЕ КОМПЛЕКСИ.

Астмата често възниква като защитна реакция при този човек, който се усеща малко значим и безпомощен, но в същото това време желае да управлява околните, да доминира над тях.

Желанието да властва и да усеща своята изключителност се сблъсква със същите претенции при други хора. Тогава обаче страхът прониква в белите дробове и не му позволява да проговори. На него му е трудно да вдиша и се чувства безпомощен.

Именно болезнеността от този конфликт заставя човека да «затвори» съзнанието си. Той обаче не желае да признае това и симптомите «слизат» на материално ниво. Това означава, че астматикът компенсира с болест неспособността и страха си да прояви своята воля.

Не той, а неговата болест заставя близките му да се окажат в позицията да му угаждат – у дома не трябва да се държат животни, не бива да има прах и т.н. Ако някой се осмели да пренебрегне тези неща, ако се опита да попречи, започва пристъпът.

Тези пристъпи приличат на истински шантаж. Но те са действително опасни, защото астматикът наистина не може да се справи със ситуацията.

Колкото и да е учудващо, виждате как болният може сам да си навреди. С нарастване на претенциите му за неговата изключителност, нараства и една друга крайност – чувството за собствена незначителност. Ако астматикът успее да осъзнае това дълбоко скривано чувство, той ще може да се излекува.

След продължителната болест гръдният кош на астматика се разширява и става по-здрав. Той напомня буре – на вид става по-твърд, но обемът му не се увеличава, защото не достига еластичност.

Астматикът е човек агресивен, който обаче не се осмелява адекватно да се изрази с думи. Той дори и да се опитва да «изпусне парата» по време на скандал, да изкара агресията с викове, няма да се получи – всички негови опити засядат в белите дробове. И тези опити за изразяване се проявяват във вид на кашлица и храчки.

Любители на чистотата.

Астматиците обичат чистотата, яснотата, прозрачността, стерилността. Те се стараят да избягват тъмните страни на живота, всичко «грубо». Астматиците предпочитат да са на върха и да не встъпват в контакт със своите инстинкти, които са навътре в тялото.

Астматикът е привлечен от чистия въздух. Той се чувства най-добре в планината. Тук той най-после може да усети полета, към който винаги се е стремял. Може да се чувства над своите тъмни влечения.

Другото място, където астматикът се чувства добре, е морето със соления въздух. Солта е символ на пустиня, на безжизненост.

Астматикът е човек, който мечтае за любов, но не е способен да я изрази. Пречи му по-скоро страхът от живота, страхът от неговата собствена незначителност. На него може да му помогне единствено честността към самия него. Едва тогава вътрешните конфликти няма да слизат на физиологично ниво.

За да се издигнете в собствените си очи, приемете тези страни от живота, от които толкова много «се заграждате». Така постепенно ще можете да приемете и заобичате живота с цялата му пълнота.

СЪВЕТИ.

Хронична кашлица, бронхит, астма

В буркан се слагат преградките от 2 кг орехи и се заливат със 750 мл коняк. Кисне 14 дни. Прецежда се. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене до 21 дни. Смесват се добре по 50 г мащерка, подбел и босилек. Две супени лъжици от тази смес се залива с 600 мл вряла вода. Добавя се 1 кафена лъжичка семе от дюля. Пие се по 3 пъти на ден по 200 мл с мед преди ядене.

Бронхиална астма

Смесва се добре 1 кг мед с 30 г копривено брашно. Взема се по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.

Вижте и ТОВА непременно:

https://www.lekar.bg/2015/07/03/%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B0-3/

Първоначално публикувано на:19.01.2008 @ 22:29