Биологична обратна връзка

Под биологична обратна връзка ще разбираме технология, позволяваща на човека в реално време да получава информация за състоянието на своята вегетативна нервна система и съзнателно да променя това състояние.

2.
Първите експерименти по БОВ са проведени, доколкото може да се разбере, в края на 60-те и началото на 70-те години. Схемата на опитите е изглеждала по следния начин.

От подопитния човек в реално време се снема спектъра на колебания на сърцето. Този спектър се представя в различни режими на екрана на осцилограф. Човекът наблюдава картината на екрана и се опитва с волево усилие да я промени.

Опитите показват, че абсолютното мнозинство, ако не и всички хора, в по-голяма или по-малка степен успяват на влияят на осцилограмите. Наблюдавано е волево забавяне на сърдечния ритъм до 10-20 удара в минута, ликвидация на аритмичните смущения. Обективно се отбелязва понижаване на артериалното налягане при хипертониците.

Изследванията са прекратени (доколкото може да се съди, причина за това става разминаването на резултатите с господстващата по онова време теория, съгласно която съзнателното управление на вегетативните процеси е принципно невъзможно). Сега изследванията са повторени в Института за мозъка в Санкт Петербург и дори са доведени до комерсиална терапевтична методика.

Развитието на БОВ-кардиографията само по себе си не е много интересно. По този път може да се постигнат големи успехи в лечението на сърдечни болести, но по принцип е известно, че "всички сърдечни недъзи идват от нервите", така че няма нищо чудно във възможността за лечението им с психофизиологични технологии.

Любопитен страничен резултат от това изследване може да стане технойогата. Човек, трениран достатъчно дълго на БОВ-кардиографа, без съмнение ще се научи да работи с ред сърдечни вегетативни процеси и без уреда. При това ще се овладеят някои йогистки фокуси - чак до изкуствено временно спиране на сърцето.

Технойогата ще доведе до създаване на проста и достъпна в произволни условия технология за самоубийство. За нейната важност - виж например в "Часът на бика" на И. Ефремов; по-съвременна модификация описва С. Лукяненко. (Между другото, твърде подробното описание от Ефремов на методиката за спиране на сърцето навява някои мисли. Медицинският аспект, напълно липсващ в "Мъглявината Андромеда" и "Сърцето на змията", се появява в "Острието на бръснача", където са описани конкретни, реално провеждани в средата на 60-те и неочаквано забранени опити по ЛСД-стимулация. После в "Часът на бика" - чжен-технология, аналогична с технойогата. В "Таис" - останали незабелязани на фона на еротиката - опити по изменени състояния на съзнанието. После Ефремов започва да пише "Часът на отровата" и умира. Палеонтологът по образование и социологът по призвание показва странна осведоменост за закритите медицински експерименти...)

3.
Следваща крачка в интересуващото ни направление е използването на енцефалограф с постепенен преход към мултиканална система. Методологията е принципно същата, както и при кардиографа. Електрическата активност на мозъка може да бъде снета от повърхността или от присадени електроди.

През 60-те години вторият способ е бил по-популярен, което довежда до отклонение от основната линия на изследвания към т.нар. мозъчна стимулация. В резултат са описани центровете на болката и удоволствието, широко са обсъждани опитите с плъхове, яростно стимулиращи центъра на удоволствие, обществеността се ужасява, организира "конференция на знаменити привидения по телевизията", а опитите са забранени - под формата на прекратяване поради липса на реална полза. По този начин споменатите изследвания влизат по-скоро в историята на литературата ("Новите карти на ада", "Хищните вещи на века"), отколкото в историята на науката. Така и не се стига до създаване на електронаркотици - вероятно поради съображения за ефективност и цена. Повтарянето на опитите с БОВ-мултиканален енцефалограф в края на 80-те даде доста интересни резултати. Първо, беше доказана способността на човек да управлява редица свои мозъчни ритми. Доколкото може да се предположи от общи съображения, това би имало терапевтичен ефект при ред болести, съпровождащи се с изменение на електрическата активност на мозъка.

Известно е, че подопитните изкуствено са възпроизвеждали някои "изменени състояния на съзнанието" - ребефинг и навярно ЛСД-стимулация. С това се изчерпва моята информация за реалните изследвания.

4.
Ако развием тази линия на изследвания, може да се видят следните възможности за напредък:

терапевтични приложения - болният с помощта на БОВ-ЕЕГ изменя електрическата активност на мозъка си до стойности, характерни за нормално функциониращ организъм;
усъвършенствана чжен-технология - съзнателно управление на мозъчната активност, вкл. до пълно зануляване на електрическия му потенциал. Последното означава необратима мозъчна смърт - "абсолютно самоубийство", възможно дори при принудително функциониране на всички системи на организма. Като частен случай - изтриване на паметта;
енцефалостимулация - замяна на медикаментозните стимулатори (пациентът подстроява електрическата активност на мозъка до състояния, характерни за отпочинал и бодър човек);
енцефалооргазмия - замяна на наркотичните средства по гореописания метод.

5.
По-нататъшен прогрес може да се постигне, ако се усили дълбочината на обратната връзка, което изисква преди всичко отказ от пряко извеждане на спектрите на осцилограф. Със съответните ритми може да се модулира музика, визуален ред, тактилни усещания и накрая - комбинация от тях (VR- биоконтролер). Очертава се следната опитна схема:

източник на информация - човек, включен към многоканален енцефалограф;
преобразувател - оцифроване на входните сигнали, усилване, предаване на специален БОВ-контролер в персонален компютър. В тази карта мозъчният сигнал се модулира от интерактивна програма със звуков, зрителен и тактилен канал;
система за обратна връзка - шлем и костюм за виртуална реалност;
софтуерът в системата ще е доста сложен и изисква специални изследвания. Като интерактивни програми може да се използва (в ранните стадии на експеримента) всичко - от цветомузикална анимация до DOOM.
Какво ще се получи, ако тази схема се доведе до логичния си край (което, разбира се, е проблематично)?

Преди всичко възниква нов (при това интерактивен) интерфейс между човека и компютъра - чрез мисъл (дори не непременно осъзната) вместо клавиатура/мишка/джойстик. Този интерфейс може дори да се окаже по-удобен. Става въпрос, от една страна, за динамични режими - от DOOMоидни игри до управление на изтребител във въздушен бой, където прякото мислено управление осигурява явно предимство. Не чак толкова очевидна е друга откриваща се възможност - работа с големи масиви информация. Потребителят, намиращ се в киберпространството, произволно и бързо ще оперира с машинните бази данни, ще търси и едновременно ще преработва информация. (Това явно ще се усеща като определена киборгизация - управлението на БД, таблици, редактори и друг софтуер ще бъде "апаратно" вградено в мозъка.)

Второто приложение е традиционно медицинско и тук не може да се каже нищо "от общосистемни съображения". Към него се доближава използването на "изменени състояния на психиката" с биоконтролер.

Третото направление е обучението. Преди всичко - чужди езици, програмиране/общуване с компютъра и тренировка на физически/бойни навици. От военна гледна точка това е може би най-важното приложение.

6.
Ако усложним още схемата на опита, може да включим във веригата на БОВ втори човек.

В този случай имаме двама подопитни във VR-костюми, два биоконтролера и отдалечена връзка между тях. При това VR на втория човек се модулира чрез полето на първия и обратно.

Всъщност това е идеята за "мрежово общуване" и "секс по модема", доведена то технологичния предел. Опасността на тези опити е очевидна (ако ще само поради това, че за извършване на "чжен-убийство" няма да има никакви трудности). Положителните ефекти - повишаване на вероятността за информационна генерация във веригите за обратна връзка за сметка на усложняването им с нови нелинейни елементи. С други думи, това е възможност за стимулиране на "диадно взаимодействие" между индивидуалните психики с всички произтичащи оттук последици. Тук също може да се търси терапевтичен ефект - налагане на "правилни" (коригиращи) потенциали от лекаря върху полето на пациента. Всъщност става дума за обобщение и извеждане на технологично ниво на съвременния безконтактен масаж и т.н. - VR-екстрасензорика.

Ясно, че този експеримент може да се разшири с произволен брой хора. Съмнително е обаче, че ефектите в толкова сложни системи ще бъдат достатъчно възпроизводими, за да се стигне до промишлената им употреба.

7.
Опасностите от развитието на подобни технологии са толкова очевидни, че няма смисъл да се спираме на тях. Ние даваме в ръцете на "невъзпитания човек" (по А. и Б. Стругацки) средства за управление на психиката, сравними с онези, които владеят висшите адепти, преминали дългогодишно обучение и посвещение. Няма никакви гаранции, че той ще използва новите възможности за добро... ако ще на самия себе си.

9.
Както и всяка пробивна технология, БОВ-приложенията или ще бъдат създадени бързо и сравнително евтино, или въобще няма да бъдат създадени в обозримо време. Разумно е да се говори за тригодишна изследователска и конструкторска програма, при това частична възвръщаемост на средствата трябва да започне на втората година, а пълна - на третата. На четвъртата година трябва за започне масово производство на биоконтролери.