Според практиката на тибетската медицина жизнените сили на човешкия организъм са пряко зависими от годиш-ните сезони, слънчево-планетарни и климатични цикли.
Болестите се причиняват от промяна на енергийните начала. Болест тип \"вятър\" се проявява предимно през лятото, сутрин и вечер, води до сърдечносъдови заболявания и нарушения на мозъка.
Болест тип \"жлъчка\" отговаря за храносмилането и се явява главно през есента, а тип \"слуз\" - през пролетта и означава нарушаване обмяната на веществата. При диагностика на болестите се отчитат сезонните промени в съответствие с петте елемента.
Според азиатския календар годината се дели на пет сезона, на 20 части и четири \"междусезония\" от 18 дни. Така например през 72-та дни на пролетта властва елемент \"дърво\" и пулсация на системата \"черен дроб - жлъчен мехур\".
Според древните народи съществуват и критичнни дни на болестта в зависимост от лунния календар - 4-ти, 8-ми, 15-ти, 22-ри, 29-ти ден от лунния цикъл.
Освен от сезонното влияние болестите се влияят от неправилния начин на живот и хранене. Морално-психическите дадености на една личност също влияят на организма като цяло. Трябва да се избягват тежките пържени храни, преяждането, безделието, както и изтощаване на организма, безсънието. И в съответствие с всички промени и особености да се назначи лечение с най-подходящата билка за сезона и режим на живот.
При определяне на възрастовите особености и жизнената активност на човешкия организъм се взема предвид 12-годишният цикъл от 60-годишния азиатски календар. Отделя се първо място на водещия \"първоелемент\" или стихия на битието. Това дава възможност да се определят циклите на съвместимост в съпружеския живот. Според тези разчети крайно отрицателна за жените е 48-та година, докато за мъжете е изтичането на пет цикъла - 61 години. Тогава настъпва отслабване на жизнената сила и разместване на трите регулиращи начала.
|