- Сена. С лечебна цел се използват листата и плодовете на сената, които са богати на антрахинонови гликозиди. В храносмилателния тракт тези гликозиди се разграждат до вещества, наречени антрони. Под въздействието на бактериалната чревна флора те се превръщат в други вещества, наречени антраноли. Веществата, получени в следствие на разграждането на антрахиновите гликозиди, дразнят специфични рецептори в чревната лигавица и така стимулират чревната перисталтика.
За целта 1 супена лъжица листа или плодове се накисват от вечерта в 200 мл студена вода. На следващия ден студеният воден извлек се процежда и се изпива преди храна. Слабителният ефект на този извлек ще бъде още по-силен, ако за подсладител се използва пчелен мед, сладко от рози, от мокини или от сини сливи например.
Ако студеният воден извлек не е достатъчно ефикасен, може да се направи запарка, която е по-богата на актвно действащи вещества.
- Зърнастец. С лечебна цел се използват корите на растението, които също като сената съдържат антрахинонови гликозиди. Подобно на гликозидите на сената в стомашно-чревната система те се разграждат до вещества, които дразнят специфични рецептори в чревната лигавица и така засилват перисталтиката
За целта 1 супена лъжица наситнени кори от зърнастец се заливат с 500 мл кипяща вода и се оставят да врят в нея в продължение на десетина минути. След прецеждане приготвената отвара се подслажда и се разделя ма две дози, които се изпиват съответно преди закуска и преди лягане за нощен сън.
- Ревен. С лечебна цел се използват корените на растението, които също като предишните две растения съдържат антрахинонови гликозиди. Корените на ревена са богати и на органични киселини, които стимулират образуването и отделянето на жлъчни сокове и по този начин допълнително допринасят за засилване на чревната перисталтика и за подобряване на храносмилането.
|