Болките в онкологията. Как да се борим с тях

За болките в онкологията и как ги лекуват на съвременния етап разказва водещият научен сътрудник по терапия на болковите синдроми при онкоболни, докторът на медицинските науки Марина Исакова.

- Доктор Исакова, винаги ли онкологията е съпроводена с болка?

- Не. В около 60-70 % от случаите у болните с III - IV стадий на заболяването. В самото начало може и да няма такава болка. Много зависи от локализацията на тумора. Има хора, при които даже ракът на стомаха преминава безсимптомно. Но това се случва рядко.

Когато при нас дойде пациент и се оплаква от болка, ние едновременно започваме изследванията и назначаваме аналгезираща терапия и специфично лечение на основното заболяване.

Болката е сигнал на организма за боле тта, затова ние сме задължени преди всичко да определим нейната причина, иначе лечението ще бъде неефективно. Болката може да възникне както от самият тумор, така и в резултат на лечението (хормоналната, лъчевата или химиотерапията).

- Може ли да се класифицира болката?

- Болките се делят на остри и хронични. Следоперационната болка е остра. Тя може бързо да се купира, а хроничната настъпва тогава, когато острата се притъпява. Смята се, че има хронична болка, ако тя не преминава в продължение на 3-4 месеца.

- Как организмът реагира на болката?

- По-рано смятахме, че болката е защитна реакция на организма, която поставя човека нащрек. Но хроничната болка преминава в хронична болест. В организма има защитни сили – ендокринна система, надбъбречни жлези, опиоидни рецептори,- които първи реагират на болката като изхвърлят в кръвта обезболяващ хормон. При продължителна болка те се изтощават и тогава се назначават аналгетици.

- Именно поразеният орган ли боли?

- Съвсем не. Например, болната от рак на млечната жлеза може съвсем успешно да премине лечение, но на определен етап изведнъж възникват болки, които често са обусловени от метастазите в костите на скелета.

- Какво да се прави ако след премахване на тумора болката остане?

- Болката остава само в случая, в който туморът е метастазирал в други органи. Най-болезнени са първичните тумори на костната тъкан, задстомашната жлеза, костните метастази.

Ако болката не си е отишла напълно, се прилага комплексно лечение: ние използваме лекарствена терапия на болката, а от друга страна се провежда химио- или лъчева терапия. По такъв начин се намаляват страданията на болния
Ако болестта се е развила до такава степен, че нищо не помага, остават само аналгетиците. Болките могат да се усилят, а и да се появят нови. Затова и се налага да се назначават и по-силни препарати, да се премине към наркотични средства.

Започва се с нестероидни противовъзпалителни препарати. Те са страшно много, но най-важното е да се подбере лекарство и неговата доза. Нерядко се изписват таблетки, които се приемат по 3 пъти дневно. Но ако лекарството помага за около 5-6 часа, то трябва да е приема на всеки 4-5 часа за да може болката да не се върне.

Винаги казваме, че болката не трябва да се търпи. Когато изпиете таблетката – вижте за колко време ви действа. След като установите нужния интервал – приемайте таблетки преди да започне пристъпът

- Какво друго се приема, освен таблетки?

- Острата болка след операция е по-добре да бъде премахвана с инжекции. Хроническата болка се лекува и с таблетки, и с инжекции, а и с така наречената регионална анестезия, която се прилага тогава, когато не помагат нито таблетки, нито инжекции.

Сега вече има нов, универсален препарат дюрогезик във вид на специален пластир. В него, във вид на гел, има мощен обезболяващ препарат. Пластират се залепва върху кожата за около 72 часа.

За лечение на тежкоболни пациенти има разработена методика за облекчаване на страданията на болния като се поставя специален катетър в гръбначния мозък. Чрез него роднините въвеждат обезболяващи препарати, които действат до 12 часа, а при мускулни инжекции само за 4 часа.

- Какво става ако болката не бъде купирана?

- Ако онкоболният не приема обезболяващи препарати, той, разбира се, няма да умре. Но ще получи сериозни нарушения в централната нервна система, ще настъпи тежка депресия, което само ще усложни състоянието.
Затова и лечението на болката започва с търсенето на правилния контакт с болния. Болката е субективен фактор и всеки човек я описва по различен начин. Трябва да се изслуша болният, да се проверят неговите страдания и да го накарате да ви повярва. Тогава човек ще получи не само обезболяващи препарати, но и психологическа помощ.
- Ако се е появила болка, която не може да бъде премахната от аналгетици, можем ли да говорим за рак?
- Не. Но трябва да се има едно наум. Непременно се обърнете към лекари, които могат да намерят причина за вашите страдания и да ви назначат лечение.