Уважавайте болката

Не я пренебрегвайте, защото тя е сигнал за наличието на някакъв проблем в нас самите -органичен, психически или душевен. В някои случаи първопричината е хроничният стрес

Едва ли бихме могли да живеем без болка. Тя представлява реакцията на организма ни срещу неблагоприятните и застрашаващите го фактори. Болката от рана например научава малкото дете да избягва ситуациите, които са я причинили.

При всички хора прагът на поносимост на болката е един и същ. Разликата е само в субективното й възприятие. При един човек тя може да бъде усетена само като леко неразположение, а при друг да е изживяна като агония. Реакциите ни при болка също се различават значително. Едни хора страдат мъчително в себе си, а други са в състояние да изразяват сво одно усещанията си. Еднаквите нива на болка могат да се понасят различно от един и същ човек по различно време. Когато не сме ангажирани с нищо, един зъбобол може направо да ни "побърка", но ако гледаме страхотен филм, същият този зъбобол може да отмине почти незабелязано. Това е така, защото когато съзнанието ни е ангажирано с друга дейност, интересът ни към нея и възбудата, която тя предизвиква, повишават нивото на ендорфините - хормоните на щастието, които потискат болката в организма ни. Те от своя страна блокират действието на химическите посредници, които предават сигнала за болка между нервните клетки и по този начин болката намалява.

За да се справяме успешно с болката, от първостепенна важност е да намерим първопричината за появата й. Когато не успяваме сами да се справим с това, е желателно, дори наложително да потърсим квалифицирана помощ. Силният стрес в резултат от травма или злополука например временно блокира болката до отминаването на кризисната ситуация. Но хроничният физически и/или емоционален дискомфорт е в състояние многократно да я усили, като по този начин възпрепятства способността на организма да се справи с нея. Така в някои случаи може да се окаже, че първопричината за непоносимата болка е хроничният стрес. Справяйки се с него, бихме могли да намалим честите "ужасни главоболия" или болките в мускулите например.

Няма да си помогнем, ако игнорираме болката, защото тя е сигнал за наличието на някакъв проблем в нас самите - органичен, психически или душевен. Ако успеем да намерим първоизточника на болката, ние бихме могли да я облекчим сами с "подръчни средства". Но успешното справяне с първопричината й често е много по-ефективно след намесата на съответен специалист. Така болката преминава, а животът продължава до следващата болка, защото без нея е немислимо съществуването ни. Нека се научим да й отдаваме необходимите "почит и уважение", като не я пренебрегваме.