Ръката в сянката...

„Домашното насилие е акт за показване на доминация извършван от съпруг/ съпруга, партньор или член от семейството...” – кратко и ясно – факт!

Има статистика, но тя е суха и студена като лед...тя казва неща, които знаем – в цифри, които нямат значение...Цифрите не са важни, важно е какво става тук – в ляво, дали сърцето бие учестено при хлопването на входната врата и пулсът започва д препуска в очакването на...нощта...страшната тъмна, зловеща нощ, след която...може и да няма ден...
Понякога болката дори не е физическа, има рани, има синини, има белези,...но по-силната болка е тази, която изгаря отвътре, без да може да се излекува от никакви болкоуспокояващи...

Раните заздравяват, тялото няма способността да помни, природата не му е дал това право – и по-добре...но умът, той пази всяка една следа, която води към ръката в сянката...тази ръка може би гали нежно и успокоява след това...що за ирония!

Пустотата и самотата са по-страшни от тежката ръка – така казват тези, които са изправени пред избора ...
Малодушие или страх, липса на воля и безхарактерност, а може би мазохизъм...каквато и да е причината, всеки носи своя кръст и върви към своята Голгота!

Истината за всеки е различна и всеки вярва в нея, защото си е негова, вкопчил се е и я подхранва по всякакъв начин, защото знае, че ако спре няма да има на какво разчита...