Тетанус не се хваща само от ръждив пирон

Тетанус не се хваща само от ръждив пирон
Тетанусът е сериозно инфекциозно бактериално заболяване. Входната врата за инфекцията е замърсена рана. Ако не се лекува, той може да завърши фатално.

Тетанусът се причинява от бактерий, наречен Clostridium tetani, който се намира в почвата и в животинската тор. Раната може да бъде незабелязана, но бактерият се развива в нея и отделя невротоксин, който атакува нервната система и предизвиква мускулни спазми.

Всеки човек с открита рана може да се зарази. Фермерите и хората в контакт с почвата са с повишен риск. В някои развиващи се страни съществува обичай остатъкът от пъпната връв на новореденото да се намазва с тор. Това често води до развитие на неонатален тетанус.

Инкубационният период варира от няколко дни до две седмици. След това се появява обща умора и слабост, последвани от спазъм на дъв-кателната мускулатура. Ако се получи спазъм на лицевите мускули, болният изглежда постоянно усмихнат. Спазмите се появяват спонтанно или се предизвикват от шум или светлина. Други симптоми са нарушено гълтане и дишане, затруднено уриниране, изпотяване и нарушен пулс и кръвно налягане. Ако тръбната и шийната мускулатура се обхванат от гърч, се получава дъговидно извиване назад на цялото тяло, като само главата и петите служат за опора. Болните запазват съзнание, което прави заболяването още по-тежко.

При бебетата се нарушава сукателният рефлекс и те спират да се хранят. При много млади и много възрастни хора често тетанусът е фатално заболяване.

Ако подозирате, че някой е развил тетанус, е необходимо да се потърси спешно медицинска помощ.
Диагнозата обикновено се поставя по симптомите и разказа на пациента или близките му. Бактериите могат да се изолират от раната, но при съмнение за тетанус се започва лечение, основано на симптомите.

Лечението се провежда в болнични условия. Дават се успокояващи медикаменти, миорелаксанти и противогърчови лекарства. Осигурява се пълен покой в затъмнено помещение. Понякога е необходима и апаратна вентилация за поддържане на дишането. Раната се почиства, за да се отстрани източникът на невротоксина. Повечето хора се възстановяват след лечението.

Тетанусът е предотвратимо заболяване. В България всички деца се имунизират и реимунизират срещу тетанус според имунизационния календар. След 25 г. всеки трябва да се реимунизира през 10 години. При нараняване на имунизирани лица, при които последната имунизация е била преди повече от 12 месеца, се прилага профилактично тетаничен анатоксин.

При по-дълбоки наранявания е необходимо да потърсите лекарски съвет, дори да сте ваксинирани.


« върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата: 5619 пъти (10 април 2008   15:43)

  30 април 2009 10:24   |   vesi an.   |   varna   |  
da to4no taka
  28 октомври 2008 11:27   |   Самуил   |   Плевен/Габрово   |  
"След 25 г. всеки трябва да се реимунизира през 10 години. " означава ли това че всеки под 25 е напълно защитен от инфекция.

lekar.bg препоръчва: