За лумбосакралния радикулит е виновна поясната дискова херния

Най-честата причина на поясно-кръстцовия (лумбосакрален) радикулит е поясната дискова херния. Тя възниква при остра или хронична травма, рязко движение или повдигане на тежест на основата на остеохондроза (хронично невъзпалително заболяване на гръбначния стълб и неговия свързочен апарат). Болестният процес засяга преди всичко междупрешленните дискове. Латералната (страничната) лумбална дискова херния се проявява с т.нар. лумбосакрален радикулит. Той започва внезапно, най-често след физическо усилие (вдигане на тежест, внезапно рязко изправяне) - т.нар. „секване". Болката в кръста е едностранна, доста силна, остро режеща или „стрелкаща". С помощта на обезболяващи и противовъзпалителни обикновено минава след няколко дни. Понякога болката се спуска надолу по седалището и отзад по повърхността на крака. След няколко дни „пазене на леглото" със или без лечение болката изчезва, но след време отново се появява при резки движения или физическо натоварване. За това помагат простудата, различни инфекции, възпалителни или токсични заболявания.

Като заболяване лумбалната (поясната) дискова херния има два рязко очертани синдрома: вертебрален (прешленен) и коренчев (коренчеви смущения).Първият се изявява с „изчезване" (изправяне) на физиологичната поясна лордоза (извивката на гръбначния стълб в пояса напред), поява на сколиоза, с наклоняване на гръбначния стълб към болния крак или към здравия крак. Особено болезнено и мъчително е рефлексното напрежение (скованост) на мускулатурата около гръбначния стълб и намалената подвижност в поясната област. Трудно (или невъзможно) е изправянето в пояса и кръста, което се съпровожда с пристъпи на жестока болка.

Коренчевите смущения се характеризират със спонтанна и предизвикана болка, усилваща се при кихане, кашляне, смях или опит за движение. Най-често страдат петото поясно коренче и първото кръстцово. Освен по задно-страничната повърхност на бедрото и подбедрицата болката често отива към тилната част на стъпалото и палеца) и към петата и малкия пръст. При дискова херния на нивото L4-L5 се засяга L5-коренче. Очертава се зона, която има формата на лента или „лампаз", обхващаща предно-външната повърхност на подбедрицата, вътрешната част на стъпалото, II, III, и IV пръсти (често и палеца). При дискова херния между L5 и S1 се уврежда S1-коренчето - сетивността (чувствителността) страда по задната странична част на подбедрицата, горната външна повърхност на ходилото и V пръст. При лумбалната дискова херния двигателните разстройства се срещат по-рядко и най-често се изразяват с понижен мускулен тонус и редуциране на мускулатурата на седалището и подбедрицата. За щастие по-рядко се стига до временни парализи или парези.

При „ишиасa" доминират оплакванията от болка по хода на седалищния нерв. В повечето случаи лумбосакралният радикулит се дължи на прешленнна остеохондроза (дистрофи-чен процес с образуване на костни шипчета и мостчета по прешлените) и на поясна лумбална дискова херния. Някои заболявания - грип, ревматизъм, сифилис, захарен диабет, алкохолизъм, местни травматични и възпалителни процеси в гръбначния стълб или в малкия таз, също могат да причинят това страдание.

Причина за болката е притискането на задните коренчета на нерва. Съпътстващите огнищни инфекции (зъбен гранулом, хроничен тонзилит, хроничен холецистит) са допълнителни усложняващи фактори. Изолираният неврит на седелищния нерв е много по-рядка форма на ишиас. Възпалителният процес обхваща ствола на седалищния нерв и настъпва най-често във връзка с интензивна локална простуда.

Лечението трябва да започне личният лекар, който да ви прати при тесен специалист. То има за цел не само отстраняването на болката, а откриването на причината. Това се извършва основно от невролозите и лекарите - мануални терапевти. Само в много тежки случаи, когато сте опитали всичко, думата имат неврохирурзите.