Първите сигнали се появяват обикновено след 40-годишна възраст. Обикновено болките започват след раждане, особено на второто дете, по време на климакс, след напълняване, травми, дископатия. В началото болката е слаба, непостоянна и се усеща след преумора или пък при първите сутрешни стъпки. С напредването на болестта болката става постоянна и при всяка крачка и дори при сядане тя още продължава.
При тежката коксартроза тя е почти постоянна и боли и в покой, дори и в леглото. Усеща се най-осезаемо в слабинната гънка и се разпространява по вътрешната страна на бедрото към коляното. Често се усеща и зад ставата, в седалищната гънка. Постепенно и неусетно се ограничава движението в ставата. Стига се до степен, когато човек вече не може да об ва и завързва обувките си, не може да се наведе, за да вземе предмет от пода. В крайните стадии на болестта, ставата е вече почти напълно блокирана. Болният крак се скъсява до 10 и повече сантиметра. Всички тези промени принуждават болния да куца и в началото се движи с помощта на бастун, после с една или две патерици. Трудно се изкачва по стълби и превозни средства. Започва да върви със съвсем ситни крачки, на пръсти. Макар и рядко, може да се стигне до пълно приковаване към леглото.На направените рентгенови снимки ясно се виждат изхабените ставни повърхности, деформираната ябълка, която обикновено не стои в нормалното си ложе.
Крайното и нежелателно лечение е операцията. За да се избегне, е необходимо да се вземат мерки на време в зависимост от индивидуалното състояние. Поставя се мануална диагностика и се назначава схема на лечение, включваща мануална мобилизационна техника, специални източни масажи, диетолечение и др. За това е и крайно наложителна консултация с лекар-специалист.
|