МИТОВЕТЕ ЗА МАНУАЛНАТА ТЕРАПИЯ

След 30 всеки от нас смело може да отиде при специалист по мануална терапия – два пъти годишно, като профилактика срещу болести на гръбнака. Но отначало трябва да се избавим от няколко заблуди.

МИТ 1. Мануалната терапия – това е разновидност на масажа.

С помощта на масажа се въздейства предимно намеките тъкани – кожа, мускули Обектът на въздействие на мануалната терапия са костите и ставите. Този метод на консервативно лечение, който помага да се справим с болката в гърба, «щракането » на шията, неразгъващия се кръст. При това, колкото е по-млад човек, толкова е по-ефективна такава помощ.

Мануалната терапия снема различните псевдокардиалгии – лъжливи сърдечни болки. Например, човекът има болка в гърдите и лекарят подозира с енокардия, прави изследвания и се оказва, че сърцето е наред. 10 сеанса при мануалния терапевт – и боилката те пуска.

На такова лечение се поддават и хроническото главоболие и напрежението. Та нали те, като правило, са обусловени от някои проблеми в шийно-рменната част на гръбнака.
Има смисъл да се обърнете към мануалния терапевт и с цел профилактика. Оздравителните курсове могат да се провеждат по 8–10 сеанса два пъти годишно.

МИТ 2. Мануалният терапевт трябва да притежава особена дарба, да «вижда» и да «чувства» с ръце.
Това грешно мнение наистина е доста разпространено. Много хора смятат, че мануалната терапия е нещо сложно, което не е достъпно до всеки. Всъщност това е техника, на която се обучават и могат да обучават и други. Съвсем друго е, че с това трябва да се занимава специалист, който разбира какво е гръбнакът, най-добре е да е лекар-ортопед.

МИТ 3. Сеанс с мануална терапия е поасна процедура за болния гръбначен стълб

Ако сте се обърнали към истински специалист и то не сами или по съвет на та терапия доста ефективно се справя с остеохондрозоата, но само ако лечението е било назначено по показания. Иначе не можете да очаквате ефект. На Запад такива процедури има право да назначава само ортопед или невролог. Унас лекарите, а често и самият пациент мислят: нека да иде да пробва – дискредитира се самата идея, а ако състоянието се влоши (което няма да е за учудване при такова «самоназначение»), се потвърждава горепосоченият мит.

От всички страдащи от някаква патология на гръбначния стълб, само 2% се нуждаят от оперативно лечение, а всички останали – от консервативно, към което се отнася и мануалната терапия.

МИТ 4. Мануалният терапевт може да оправи дискова херния

Той не само че не може, но и не трябва и да се опитва. Дисковата херния е абсолютно противопоказания. Това обикновено се проявява при допълнително изследване, както и изразената остеопороза, която също изключва намесата на мануален терапевт.

Сред другите противопоказания са туморните процеси, ревматоидните увреждания (те засягат не само ставите, но и гръбнака). Не трябва да с епровеждат сеанси след травми, счупвания, разтягания и навяхвания. Тогава повредените тъкани и стави имат нужда от почивка и противовъзпалително лечение.

Мануалната терапия има богата история. Тя е била известна под различни имена на древните народи в Индия, Средиземноморието, Централна и Източна Европа. Неделима част от подготовката на гладиаторите за състезания бил масажът. Мануална терапия при болести на гръбначния стълб е практикувал и Хипократ. В Русия костоправите, както ги наричали, даже влизали в състава на руската императорска армия. Използвали силите и уменията на техните ръце и с профилактични цели – в баните винаги имало хора, които владеели техниките на мануалния масаж.

КОМЕНТАРИ НА СПЕЦИАЛИСТА

Кандидатът на медицинските науки, Методи Спасов:
– Има и още един разпространен мит, заради който някои хора, които са попаднали на непрофесионалист, след курса по мануална терапия нерядко отиват направо на болничното легло – много хора смятат, че диагнозата може да се постави само при външен оглед.

Това изобщо не е вярно. Ако започнат да ви «лекуват» така, без да проведат никакво изследване и без да разгледат рентгеновите снимки, май не сте попаднали при специалист или поне не при добър специалист.

Преди всичко, като минимум, трябва да се определи вашият неврологичен статус за наличие на съпътстващи симптоми – изтръпване на пръстите, слабост, главоболие. При необходимост лекарят назначава и специално изследване, например, МРТ или денситометрия, за да изключи противопоказанията. Не трябва да се провежда процедура и в периода на остра болка, а само след настъпване на периода на ремисия.. Затова трябва да се отнасяте доста сериозно към избора на лекар.