Използват 31 лекарства за рак върху българи

- 110 ЕКСПЕРИМЕНТА СА В ПОСЛЕДНА ФАЗА
- МЕДИКАМЕНТИТЕ СРЕЩУ ТУМОРИ И ИНФАРКТИ С НАЙ-МНОГО КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ У НАС

31 лекарства, които дават сериозни надежди за по-успешното лечение на различни видове рак, се изпитват в момента в България. Голяма част от медикаментите са в трета фаза на клиничните проучвания, което означава, че при успех съвсем скоро могат да бъдат прилагани при лечението на пациентите, обясниха източници на вестника от Изпълнителната агенция по лекарствата. Едновременно те се тестват и в други страни от ЕС.

Анализ на контролния орган показва, че медикаментите за борба с рака са на първо място по брой при изпитванията у нас. Те са 15 на сто от всички. В момента текат около 200 клинични проучвания с български пациенти, а 110 от тях са в последния си етап. На второ място след рака се нареждат изпитванията на лекарства в областта на кардиологията - 10%, следвани от тези в психиатрията - 8%. Новите медикаменти в ендокринологията са 7%, а тези, които в бъдеще вероятно ще използват при заболявания на стомашно-чревния тракт, са 6 на сто. 2% от проучванията са на хапчета за деца, показва още статистиката на агенцията, която още не е официално обявена.

През последните 10 години броят на клиничните проучвания, след които медикаментите получават разрешително, е нараснал повече от 10 пъти. В това отношение България се брои за цивилизована държава. Една от причините да се водим за благодатна държава за тях е, че често проучванията са последният шанс на тежко болни хора да получат съвременно лечение, казват лекарите. В експерименталните терапии се включват хора, при които няма ефект от вече признатите лекарства. Например пациентка, болна от рак на гърдата, вече оперирана и минала през химиотерапия, която обаче не дава необходимите резултати. Или болен от хепатит С, който вече е развил резистентност към съществуващите медикаменти и те вече не могат да се прилагат при него.

Друга причина големите фармацевтични компания да предпочитат българските пациенти е, че у нас изпитванията излизат в пъти по-евтино отколкото в чужбина. Причината обаче не е, че трябва да плащат на включените в програмата.

Противно на всеобщото схващане хората в експеримента не получават хонорари. Ако хората обаче са от провинцията, им се плаща хотел, пътни, дневни, които в страните от ЕС излизат доста повече, обясниха експертите.

По-евтино излиза и работата на лекарския екип, който отговаря за проучването, допълниха те.

В клиничните проучвания пациентите се разделят на групи. Едната част получава изпитвания медикамент, другата - плацебо, а трета -вече използвания при даденото заболяване продукт. Дори лекарите обаче не знаят на коя група какво се дава, за да има пълна обективност при отчитането на крайните резултати. Цялата процедура се следи строго от Европейската агенция по лекарствата.

По данни на фармацевтичния бранш инвестициите на международните иновационни компании в инфраструктура по осъществяване на клинични проучвания за 5 г. са в размер на 30 млн. евро. Инвестициите в създаването на ново лекарство са около 900 млн. долара. За да стигне то до пациентите и да е ясно, че е безопасно и ефективно, са нужни тестове на 3000 молекули, от които 20 до 50 достигат до изпитвания върху животни. Между 2 и 5 молекули пък биват тествани клинично върху хора, а цялата процедура отнема средно 17 години.

Процентите на най-честите изпитвани лекарства у нас вървят ръка за ръка с най-разпространените диагнози. Според статистиката 200 000 души в България са болни от рак, а 2/3 от всички смъртни случаи се дължат на сърдечносъдови заболявания, а всеки втори българин около петдесетте страда от високо кръвно налягане.