ДЕПРЕСИЯТА - как да излезем от нея

ДЕПРЕСИЯТА - как да излезем от нея В повечето случаи след стрес човек изпада в депресия. Според последните статистически данни от депресия страда всеки пети човек на планетата. И което е още по-интересно - от депресия страдат дори животните: маймуни, кучета, котки.

Болест на интелектуалците ли е депресията?
Съществува мнение, че депресията е заболяване на хората, които се занимават с умствен труд. Но не е точно така. От т.нар. ендогенна депресия страдат хора от различни професии. Но на депресивни реакции след стрес, които могат да продължат месеци или година, наистина са подложени интелектуалците -хората, които се занимават с умствен труд.
Понякога се случва да отмине стресовата ситуация, проблемите да се решат идеално, а депресията остава. И се усложнява.

Депресията възниква индивидуално по различен начин
Едни от болните се затварят в себе си, стават тъжни и потиснати. Те винаги са мрачни, отдават голямо значение на негативната страна от живота си. Има и такива, които винаги са раздразнителни, избухват без причина или са обидчиви като малките деца.

Има и такива, които започват да говорят много и високо - това също е един от признаците за развиваща се депресия. Други губят апетита и съня си, никога не са в настроение, изпитват душевен дискомфорт.

В началния стадий на депресията болният дава негативни оценки на всичко онова, което се случва около него. Тъжните и трагични случки от живота започват все по-често да изплуват от паметта му, предизвиквайки чувството на силна душевна болка, съжаление, разкаяние и обида. При възникването на такъв проблем трябва да се започне лечение.

Има още една, най-често срещана форма на депресията - наричат я скрита или маскирана. Тя обикновено се крие под маската на някакво друго заболяване, най-често соматично (телесно). Страдащите от скрита депресия са постоянни пациенти на терапевтите, кардиолозите и гастроентеролозите. При тях депресията се проявява по толкова различни начини, че може да заблуди дори добрия специалист.

КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ДЕПРЕСИЯТА?

Представете си, че сте... морски фар
Вечерта, когато си легнете, опитайте да излезете от депресията със следния тренинг. Представете си, че се намирате на голям скалист остров сред морето. На най-високото място на острова - фар. Неговите стени са здрави и дебели и най-силният вятър не може да ги събори. От окото на горния етаж излиза силна светлина и ден и нощ е надежда за всички кораби, фарът е символ за безопасност на хората, които са в морето. Представете си, че вие сте този фар. Опитайте се да откриете вътре в себе си източника на тази силна светлина, която никога не гасне. След това намерете сили у себе си да простите на тези, които са ви обидили. Направете към тях първата крачка на помирението, макар и само мислено.

Новият ден ще ви донесе добро настроение
Започнете сутрин да ставате преди разсъмване и наблюдавайте събуждащата се природа през широко отворен прозорец. Повтаряйте си, че днешният ден ще ви донесе добро настроение. Проблемът при вас е в това, че една от причините за появата на депресия е хормонът меланин, изработката на който се увеличава през нощта и се намалява с появата на първите слънчеви лъчи. Силата на естествената светлина е причина да се намали значително съдържанието на този хормон в кръвта.

Започнете да правите упражнения
Намръщете се така, че кожата на челото ви да се сбръчка като хармоника, а след това върнете лицето си в предишното състояние. След като повторите това упражнение няколко пъти, ще усетите успокоение. Добре е да повтаряте това упражнение поне десет пъти за деня. Така депресията ще отстъпи и постепенно ще излезете от нея.


« върни се назад
Посетена за седмицата: 39318 пъти (26 март 2008   20:44)

  01 април 2014 14:57   |   Maria   |   Zurich, Schwitzerland   |  
Zdraveite, na 20 godini sim sbliskvam se s depresiqta ot 13 godishna. Na 13 napravih opit za samoubiystvo bez osnovatelna prichina, sled tova namrazih vsichkite si blizki, kato na pirvo mqsto beshe bashta mi, a na vtoro mqsto mayka mi, zashtoto ne iskashe da go ostavi.S bashta mi se zapoznah edva na 12, predi tova toi e jivql v chujbina s druga jena, ostavqyki maika mi s dve malki deca men i sestra mi. Bashta mi beshe zaklet alkoholik i vkishti estestveno imashe vsqka vecher problemi karanici dostigashti i do bienici, i obiknovenno temata za vsichko tova bqh az. Predpolagam che ako razkaja tova na psiholog diagnozata mi shte bide semeyni problemi i shtqh da se namerq v detski dom. Zatova reshih che reshenieto e da se mahna i na 17 zaminah za Schweicariq. Imah hubava zaplata novi priqteli nov jivot, no vupreki tova 2 puti v meseca po 4-5 dena bqh depresirana. Dosega ne sim otivala na psiholog zashtoto obiknovena na 6-tiq den se sibujdah v razcveta na silite si. Sega sim v Polsha ot Dekemvri 2013, 2014 Fevruari mesec si otvorih magazin tuk. Dokato otvorih magazina vsichko virveshe dobre, nqmah dori vreme da se depresiram, no sega pak stava sushtoto. Iska mi se samo da qm i da spq, gledam filmi po internet za da izbqgam ot realnosta. Ne me interesuva kakvo stava v magazina mi koyto otvorih s golqm merak, sqkash vseki idva otgore mi i me obvinqva za neshto.Chuvstvam se kato che li sim ubila chovek i vseki moment mogat da me zatvorqt. Vsushtnost ne moga da opisha s dumi tochno kak se chuvstvam.
Mai malko prekalih s pisaneto no celta mi ne e samo da si spodelq chuvstvata a i da chuq vashite mneniq. Nqkoi prekarval li e neshto podobno? kak se e izlekuval ? Zadiljitelno li trqbva da vzimam hapceta ?

Mersi za turpenieto i ochakvam vashite komentari.
  28 януари 2014 20:32   |   miglena   |   razgrad   |  
zdraveite,na 23 godini sum.Sbluskah se s depresiqta predi godina.Imah mnogo tejko detstvo kato cqlo,otrasnah samo s maika mi za6toto se razdeliha s ba6ta mi,kogato bqh v pyrvi klas.Principno sum mnogo trydolubiv 4ovek o6te ot malka,prisystvah na napivaniqta na maika mi s 4ujdi muje,ne be6e kato drygite maiki,.V posledstvie se zapoznah s edno mom4e ve4e 9 godini sme zaedno,predimno sum rabotila kato servitiorka.Na poslednoto rabotno mqsto se nalaga6e da rabotq s 6efovete si,te ne komunikiraha s personala i edinstvenoto,koeto pravih be6e da mul4a,imah konflikti s maika si,tq ot malka iziskva6e samo da 4istq,da miq 4inii da pazaryvam .tq samo gotve6e.ot 14 godi6na rabotq i znam kak trydno se pe4elqt pari.S priqtelq mi imahme dosta konflikti,zaradi alkohol,zaemi,nerazbiratelstvo,izneveri.No vupreki vsi4ko re6ih 4e 6te e po-dobre da jiveq v tqh s negovite roditeli,za da izbqgam ot maika mi.Tehnite sa pulni sus zaemi,spiraha ni toka,vodata kabelnata a za izlizane s priqteli vse nqma6e pari.Mnogo sym 4uvstvitelna i mnogo se qdosvah ot tova 4e ne vijdah byde6te s nego i nqmah sigyrnost.Sre6tnah dryg 4ovek koito me prave6e 6tasliva,no navika me vry6ta6e pri starata lubov.Prez vsi4koto tova vreme misleh kak imam nujda ot ba6ta si,jivq mn tejuk jivot.maika mi postoqnno me nastroiva6e protiv nego.Priqtelq mi zamina za 4ujbina i vsi4ko se preobyrna stanah po zle,hodeh samo na rabota i vky6ti,ejednevieto me ubiva6e,a 6tom se priberqh poredniq skandal ot strana na maika mi,na rabota vse mi vikaha 4e ne se spravqm s rabotata.Edin den prosto vidqh 4e ne6tata stavat zle iskah da otida na psihiqtyr da mi izpi6e antidepresanti vsi4ko mi be6e sivo bezmisleno,ne vijdam smisul da se hranq da spq da se kupq,za6to da idva sledva6tiq den kato pak 6te e sku4en sprqh da govorq,ne vdigah na telefoni obajdaniq.Maika mi kaza 4e na psihiqtyr hodqt samo lydite,sama otidoh,vypreki nesyglasieto i.Izpisa mi escitazan,no napravih opit za samoubiistvo,ne vijdam smisul da jiveq.Smenih psihiqtyra,davam vsi4ko ot sebe si da mislq pozitivno,prez tova vreme priqteli mi vse obe6tava6e 4e 6te me vzeme vuv franciq pri nego no tova ne se slu4i.Posledniq put pih belina to4no na Nikulden i me prieha v intenzivnoto,maika mi ne doide da me vidi 2 dena sled tova doide bqh na sistemi ne mi davaha da stavam,napraviha mi mn izsledvaniq,a sled kato me izpisaha avtomati4no me vkaraha v psihiqtriqta,tam usloviqta bqha mnogo zle.bqh v staqta koqto me pita6e koq e lqvata i dqsnata ruka.nqma televizor,nqma banq tam prekarah 5 dni v pulna izolaciq,pyrvata ni sre6ta s priqtelq mi be6e v psihiqtriqta.sled 2 dno po praznicite i ba6ta mi po4ina i go kremiraha v germaniq.sega sum vuv varna pri lelq mi i hodq na igloterapii i piq hap4eta.pomognete mi ne vijdam izhod tova e nqkakyv ad i za final ostanah bez priqteli
  23 декември 2013 16:27   |   S   |   Varna   |  
zdraveite molq nqkoi da mi pishe na email s941018@abv.bg iskam da si spodelq problemite koito imam i da se ottarva ot tazi depresiq molq da mi pishete i ako moje da mi pomognete ...
  13 декември 2013 00:23   |   Jade   |   София   |  
Имам чувството, че съм в депресия години наред...за 5 години тежа с 30 кг, отгоре и продължавам да се тъпча, не се поддържам по никакъв начин и не изпитвам интерес към секса...изследванията ми на щитовидната жлеза са чудесни, напълно здрава съм. Непрекъснато ми се плаче и проблема се задълбочи след раждането на дъщеря ми. Въпреки, че тя внесе светлина в живота ми, не мога да разбера защо все още се чувствам ужасно...С мъжа ми започнахме да се караме непрекъснато..нищо, ама нищо не ми се прави и никъде не ми се ходи, та аз съм сто кила, как да се покажа пред хората...всъщност бях много красива, а в момента съм като някаква зла лелка, от онези, на които никога не съм искала да приличам...заядлива, дребнава и дебела! Не знам как започна това, но преди години спрях да излизам и да търся приятелите си, в момента нямам никакви приятели, ама никакви..а и като излизахме ходехме по барове и дискотеки и спрях да виждам смисъл в това, предпочитах да си лежа и да гледам филми, ядейки нещо...Не мога да разбера защо дори когато срещнах мъжа си, си стояхме в къщи почти винаги...мисля, че и той е в депресия и вече тотално взе да ми писва. В повечето случаи ми харесва да съм сама...имам много хобита и не ми е скучно, просто хората не са ми интересни...може би ако най-накрая успея да отслабна, ще ми мине това досадно, непрекъснато ревливо състояние, след като придобия малко увереност и самочувствие...в тоя ред на мисли, ако имам няколко милиона в банковата сметка, хич няма да ми е до депресии, защото ще се чудя къде да отидем на пътешествие, а не защо рева...
Може ли дълги години човек да е в депресия...с леки проблясъци..дори си спомням, че не вдигах телефона на приятелите си, а после се чудех защо никой не ми се обажда...наистина ми липсват, само че вече е малко късно да заздравяваме приятелството си...с някои не сме си говорили от години дори по скайп...може би наистина съм много неприятен човек. Дори не знам как се чувства човек, който не е депресиран...и тази тревожност..нормално ли е да изпитвам тревога? безпокойство?вина? Не искам животът ми да мине така...кога ще премине?
  01 декември 2013 19:17   |   drugoime   |   tuk-tam   |  
Стела е напълно права. Тя ми помогна наистина много [сигурно не си спомня] преди доста време. Понякога споделянето с непознат е много по-успокояващо от споделянето с човек, който ти е близък. Така че хора, НЕ СЕ отказвайте да се борите, ако е нужно вървете срещу себе си, за да постигнете истинското удовлетворение от живота си. Живота е един и трябва да се живее!
  01 декември 2013 19:03   |   Стела   |   София   |  
"Едно мнение никога не е излишно!", казано кратко и много вярно. И според мен едно допълнително мнение, една различна от собствената ни гледна точка или преживяване, винаги би могла да помогне или да ни даде безценната в такива моменти сламка, благодарение на която да изплуваме и продължим малко по-леко да преминаваме през живота си.
Мария, и всеки който би искал да сподели с някой за състоянието в което се намира и му се струва толкова безнадеждно и отчайващо в този момент, би могъл да ми пише на e-mail timon13@abv.bg. В момента и аз не съм в лек период, но вярвам че спасение дебне от всякъде и винаги има поне един изход от всяка трудна ситуация ;
  30 ноември 2013 21:49   |   ана   |   Plovdiv   |  
Мария, пишете ми на anima72@abv.bg, била сам в този ад.. Измъкнах се, светлина има...
  30 ноември 2013 20:18   |   drugoime   |   tuk-tam   |  
Мария, ако желаете пишете ми на dokato.sarceto.bie@abv.bg . : Ще се радвам да се запознаем и да се опитам да Ви помогна, защото обмислянето на самоубийство и самото самоубийство няма да реши нищо.
  30 ноември 2013 13:33   |   mariq   |   своге   |  
Здравейте,
Не знам дали страдам от депресия, но имам чувството, че всеки мой опит да бъда поне малко щастлива се проваля на мига. Работя изключително натоварваща психически работа, в среда, колеги и на чужд език, които ненавиждам. Ни ми остават сили дори и да вървя- единственото което искам е да се прибера и да лежа. Не излизам никъде т.к. нямям сили, а в почивните дни няма с кого! Гаджето ми учи по цял ден за доктор, когато не е на работа, а като почива постянно чете... Освен това, ме е страх, че ме използва, т.к. моето трудово възнаграждение е три пъти по-голямо от неговото. Някак не ми останаха и много приятели, т.к. съм много критична към тях, а и ми завиждат за голямата заплата.Отгоре на това нямам и желание за секс и да се подържам и купувам нови дрехи, бельо също. ОБМИСЛЯМ самоубийство, но ме е страх и не мога да го направя. Нямам родители и се чувствам сама.
  09 юни 2013 22:50   |   2 face   |   sofiq   |  
Преди 2 години писах тук и все едно беше вчера. Аз съм на периоди с депресията вече от 2 години и нещо...2 месеца съм добре след това 2-3 седмици дупка и през нея нищо не мога да правя. Психолози, антидепресанти, книги на тема позитивна психология и отново съм на същото ниво. Чувствам се безпомощна и си мисля за най-лошото което мога да направя, единствено ме спира мисълта за близките ми, но като се замисля и тях ги мъча с всяко влизане в нея. Аз съм два коренно различни човека , сега депресирана и то без причина просто като вълна ме помита, има едни признаци които ми подсказват че наближаава периода, не ставам с дни от леглото след това стават и за 2 месеца съм ок. Мога ли да живея така на периоди, просто е ужасно. Не знаеш кой си...
  28 януари 2013 23:08   |   Tanq   |   Sofiq   |  
7? Razbira se 4e e 7!!!!
  26 януари 2013 10:20   |   lilqna   |   sofiq   |  
7
  13 декември 2012 08:43   |   Tanq   |   Sofiq   |  
Не мисля,че лекарствата помагат. ТЕ временно притъпяват болката. Споделете проблема си! Не го крийте. Ходете на психотерапия. Специалистите знаят как да ви помогнат. Доверете им се. Аз имах много тежка депресия повече от 5 месеца. Ходя на терапия от 3 месеца и се чувствам добре.Психотерапията е най-доброто лечение за много проблеми. И вярвайте, че всичко ще отмине. Трябва време.
  12 декември 2012 19:45   |   an   |   sofia   |  
Здравейте, на мен ми помогнаха най-много семейните констелации. Мощен метод, възхитена съм. С антидепресанти не става. Опитах 4-5 вида. Мисля, че всеки, който иска да злезе от този ад трябва да ги посети. Успех
  19 октомври 2012 23:19   |   BAT PANKO   |   plovdiv   |  
Здравейте! Борбата ми с депресията започна с посещение при психиатър.Той ми изписа антидепресанти ,ремирта и оропрам.Пих ги една седмица и се почувствах много зле.Закараха ме при друг.Той ми ги смени с депрексит и амитриптилин и ме изпрати в дневния психодиспансер.Там видях мащаба на психичните заболявания и ми стана още по зле.Шапка свалям на медицинския персонал.Как работят тези хора в това море от негативна енергия! Едновременно с това отидох на баячка.За една седмица ми изля 11 куршума.В диспансера ходих месец и поливина.В съшото време започнах посещение при биоенерготерапевт.Преди да започне сеансите той ме изпрати в църквата.80 дена посешавах божия храм редовно.Постепенно болеста взе да дава назад.На третия месец гледах телевизия.Огледах по мъжки жена на улицата и т.н.т.Това беше преди 3г.Не се отчайвайте.Изследвайте себе си.Намерете най добрия лек.Помнете че сте уникални.Няма кой да ви направи индивидуално лекарство.Трябва вие да го откриете.Вярвайте! Стария психиатър ми каза-Ние помагаме 10%.
  19 октомври 2012 19:32   |   прокълната   |   Кърджали   |  
Хубавите моменти в живота ми са наистина малко и винаги завършват по непредполагаемо гаден начин.Изгубих възможността да споделям,защото от дете никога не съм се чувствала нормално и причината винаги външна намеса-на хора недоброжелатели или просто такива с твърде голямо его.Депресията ми идва от там,че не мога да се преборя с проблемите си-цялото стискане да ходя на лекции,въпреки игнора на всички,които просто ми лепват етикета "различна"-това е сегашната ми болка бих я нарекла.Стресът е огромен,а изходът е абсолютно невидим,а аз все още имам навикът да се опълчвам,колкото и да е трудно.Обаче това,че се боря изобщо не означава,че има ефект-миналата година някак си по-малко обръщах внимание,но тази ме цепи от всякъде...Имам нужда от чудо да се справя,защото знам,че полагам усилия и все още имам надежда...
  14 октомври 2012 20:43   |   BAT PANKO   |   gr.plovdiv   |  
Благодаря ви за съвета,но това беше преди 3г.Искам да ви разкажа цялата история но пиша много бавно и заминавам в командировка.Като се върна ако ви е интересно мога да разказвам как влязох и излязох или така си мисля от черната дупка наречена депресия.
  13 октомври 2012 21:53   |   елка костова   |   sofia   |  
отидете незабавно на лекар-ще излезете от дупката-иначе има само мъки и няма излизане.
  12 октомври 2012 19:25   |   BAT PANKO   |   gr.plovdiv   |  
СУТРИНТА НА 07 11 09.г СЕ СЪБУДИХ В НЕПОЗНАТО ЗА МЕН СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА. ТОГАВА НЕЗНАЕХ ЧЕ ТО СЕ НАРИЧА ДЕПРЕСИЯ. СЪСТЯНИЕТОМИ СЕ ВЛОШАВАШЕ СЛЕД ВСЯКА БЕЗСЪННА НОЩ. БЯХ ШОКИРАН! ПОТЪВАХ В ЧЕРНАТА ДУПКА ЕЖЕЧАСНО САНТИМЕТЪР ПО САНТИМЕТЪР.КЛЮЧАЛКАТА,КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ ДУШАТА МИ СЯКАШ СЕ ОТВОРИ И ВЪТРЕ НАХЛУ ЦЯЛАТА НЕГАТИВНА ЕНЕРГИЯ БЪЛБУКАЩА ОТ КОЙ ЗНАЕ КОЯ ДУПКА НА АДА.....
  08 октомври 2012 18:45   |   Lora   |   Varna   |  
Аз също се боря с тази "измислена" за много хора болест. В момента пия АД, но все повече се убеждавам, че те притъпяват, но не лекуват.Въртя се в един омагьосан кръг, лягам с надежда, казвам си, че утре ще е по-добре. Ставам сутринта и атаките започват, не знам вече колко хапчета смених.Не искам да се отчайвам, вярвам, че все има някой, който е успял да избяга от този капан, но не за месец-два, а завинаги.
  07 октомври 2012 23:14   |   no name   |   Sofia   |  
Този "великолепен" психиатър нека да не пише едни и същи писаници, че ми писна от нея : Тук чета само хвалебствия за нея, а мненията на хората, които се възмущават, се трият:
24 януари 2010 18:45 | Ваня | Благоевград. |
Наложи ми се да посетя психиатър по повод на тежко психично разстройство. Отидох в София в Токуда болница. Провеждам лечението си при Д- р Найденова, за която мога да кажа , че е великолепен психиатър и отличен човек. Вярвам й, защото след години ходене по мъките, тя ме върна към живота - мога да се смея, не се срамувам от хората, мога да обичам..
24 януари 2010 18:49 | ivo | bansko |
Наложи ми се да посетя психиатър по повод на тежко психично разстройство. Отидох в София в Токуда болница. Провеждам лечението си при Д- р Найденова, за която мога да кажа , че е великолепен психиатър и отличен човек. Вярвам й, защото след години ходене по мъките, тя ме върна към живота - мога да се смея, не се срамувам от хората, мога да обичам..
  07 октомври 2012 13:50   |   Кр.   |   Sofia   |  
Колкото повече пациенти идват, толкова повече парички в джобчето, нали така, д-р Найденова. Но какво давате на тези хора, замисляте ли се над това? Не само писаници насам-натам колко добър специалист сте, това не е достатъчно да си добър лекар... Сега ще последва лавина от коментари под всякакви измислени имена какъв прекрасен лекар е д-р Найденова, но всички знаем, че добрите лекари не се рекламират сами.
  07 октомври 2012 12:45   |   Maria   |   Sofia   |  
Хайде прословутата др Найденова от Токуда да спре да си прави реклама под различни имена и да зарибява наивници и балъци - има ли администратор да блокират най-после рекламите и, това е сериозна тема и тук не е място за реклама! То не беше Ваня от София, Емилия от Бургас, ivo bansko, alisa Sevlievo, svetla sofia, stanislav sevlievo, viki ruse, roxi sofia, deni vratsa, no name sofia и куп други, не мога да ги изброя всички. Много е тъпа тази др Найденова и дебелокожа, защото не един и двама писаха да спре, доста трябва да е закъсала за пациенти милата, щом да си прави такава евтина реклама. НЕ ХОДЕТЕ ПРИ ТАЗИ!
  28 септември 2012 13:50   |   Мони   |   София   |  
Здрасти!Аз съм на 22години от София,и имам дъщеря на 2 години и мисля че страдам от депресия.Постоянно се чувствам така:Едни от болните се затварят в себе си, стават тъжни и потиснати. Те винаги са мрачни, отдават голямо значение на негативната страна от живота си. Има и такива, които винаги са раздразнителни, избухват без причина или са обидчиви като малките деца.Дайте ми съвет моля.Вече две години съм така,
  27 август 2012 15:56   |   Вера   |   Пловдив   |  
От доста време на сам испадам всвоята депресия.Чуствам се много зле.В главата ми нахлуват мисли които направо ме съсипват.Във всичко виждам само отрицателното,положителното се губи някъде,търся го в цялата каша,но това е по силно от мен и не мога да излезна от този кръг!Осъзнавам какво се случва и знам че всичко е в главата ми,но дори и с хапчета нещата рано или късно се връщат и започват отначало!Стигнала съм до извода,че всичко е на психична основа,но без нечия помощ не знам дали ще успея един ден да се преборя с това!Чуствам се ненужна и отблъскваща!А хората които са около мен ме обичат много имам много приятели,които ме уважават,но защо не оценявам всичко това и не живея с положителните емоции не знам!!!
  07 август 2012 15:45   |   елка костова   |   sofia   |  
Последното момиче от 3 август-депресията не ти е минала ако ти е минала никога няма да ти дойдат на ума такива мисли.Пиши ми на Скайп-Elka-Kostova-Гр.Ямбол.Запозната съм с депресиите и съм мед.работник.ще се радвам да се чуем да ти обясня някои неща.Трябва пак да ходиш на лекар-депресията не е минала-ако е минала изобщо няма да ти е до такива мисли.Успех.
  03 август 2012 12:19   |   вашето име   |   София   |  
От 4 години съм на антидепресанти. Започнах ги заради тежки панически атаки. ПА отминаха, но периодически изпадам в депресия въпреки хапчетата. Често се чувствам ненужна, глупава, грозна, постоянно се чувствам виновна за нещо. На работа се държат страшно пренебрежително с мен, все едно не знам нищо и не ставам за нищо. Оттам тръгна всичко. За разлика от другите колеги - постоянно търсени, уважавани, с високи заплати - аз съм в сянка в ъгъла, само в краен случай някой се сеща за мен, и нали съм си тъпичка, дори да ме питат нещо, не знам какво да отговоря. Взех да се чувствам не като второ, ами трето качество човек - провал след провал, неуспехи постоянно и навсякъде. Пред очите ми колегите се издигат, трупат точки в очите на шефовете, а аз съм там, в ъгъла, и тъпча на едно място. По едно време мислех, че изходът е смяна на работата, ама в това състояние, в което съм в момента, едва ли някой ще ме одобри и вземе другаде. Преди време 6 месеца ходих по интервюта, навсякъде ме изхвърляха като мръсно коте.
Постоянно се сравнявам с останалите и винаги те ми изглеждат по-умни, по-красиви, по-успели - като работа и като семейства, въобще с всичко са по- и най-, което съвсем ме смачква. Дори на снимка не мога да се гледам.
Досега не съм намерила изход от ситуацията. В някои моменти на безсилие и гняв към себе си ми се е искало да се кача на покрива на някой блок и да скоча от там, смятайки, че и без това никой няма да пита след това къде съм и няма да се сетят, че ме няма. Все едно съм пълен, ненужен боклук, непотребен никому.
  16 май 2012 11:57   |   Стела   |   София   |  
Моля да ме извините, e-maila ми е timon13@abv.bg. Плами, ще се радвам ако ми пишеш.
  15 май 2012 19:28   |   Плами   |   Търговище   |  
Здравейте Стела. Аз съм Плами от Търговище. В последното изречение сте написала, че ако някой иска може да се свърже с Вас. Как мога да се свържа с Вас, защото и аз съм на същото мнение, че поне малко помага това да споделяш с някого, макар и непознат. Всъщност Вие можете да се свържете с мен разбира се ако искате; e-mail -a ми го има, само ако искате.
  15 май 2012 19:10   |   Стела   |   София   |  
Здравейте, момичета! Моля, да ме извини мъжката аудитория ако има такава, но смятам че депресивните състояния са по-скоро наша територия. Попаднах съвсем случайно на тази публикация, но като прочетох коментарите ви реших и аз да споделя за срещата си с депресията. За първи път това се случи когато бях на 15 години, усещането беше толкова непоносимо, че реших да сложа край на живота си, всеки ден лягах и ставах с мисълта "какъв е смисъла на живота?"- никой не можеше да ми даде задоволителен отговор, а за мен смисъл нямаше. Благодарение на родителите ми, които на време успяха да предотвратят необратимото, все още съм жива, преминах през трудности но разбрах едно, ако тогава бях сложила край на живота си нямаше да имам щастието да преживея хубавите неща, които ми се случиха след това. Вярвайте ми смисъл има, а това че точно ние -аз, Деси, Плами, Криси и всички останали сме на тази планета не е случайно и безпричинно, ние сме тези които трябва да се борим и справим с тази "невярна" болест /казвам невярна, защото хората които никога не са се докосвали до депресията, не вярват колко мъчително и сериозно е това състояние ,приемат го по-скоро за каприз и слабохарактерност/, но вярвайте от всяко състояние има поне един изход, Това не са просто думи, ами изстрадана истина. Ако някой има желание може да ми пише, смятам че споделянето с хора преживели или преживяващи подобно състояние е един от начините да си помогнем и да продължим да живеем пълноценно.
  09 май 2012 17:57   |   Деси   |   Дупница   |  
Аз винаги казвам на майка си всичко тя ми е най-добрата приятелка на нея мога да се доверя.Ходих и психоложката беше много мила с мен излуша ме много добре.Аз и разказах всичко за себе си дори и за някои комплекси и ми предписа някакви лекарства от които се чувставам много по-добре.Не е толкова страшно!!Опитай!! Но силата не в лекарствата а в самите нас!!!!
  05 май 2012 19:06   |   Плами   |   Търговище   |  
Мила аз съм на 14 и също съм в депресия от месеци. Хубавото е, че ти си казала на майка си за всичко, докато аз правя тази грешка да не и казвам на моята нищо. Не се притеснявай от лекаря, той ще ти помогне, ще ти е трудно отначало предполагам, но няма да е лошо да идеш и няма да ти навреди. Това е моя съвет, дори да ти предпише лекарства малко от малко ще се успокоиш поне. Аз много искам да ида на лекар, защото съм много зле, свързах се дори с такъв, но не ми стигна смелост, не ми стига смелост обаче да кажа и на майка си. По-долу съм написала e-mail-a си ако искаш можеш да ми пишеш да споделиш дори след лекаря как е минало , за да знам ако реша и аз да ида да знам какво ме чака.
  05 май 2012 18:51   |   Деси   |   Дупница   |  
Значи аз съм на 13 и бях сигурна че няма да ми се случи да изпадна в депресия.Но така то се случи на 03.05 2012 г.бях си харесала едно момче на 14 с една год. по-голям от мен.Денят беше супер,но то така е било писано.Едно момче ме харесваше и ми предложи да станем гаджета аз му отказах и той почна да ме хули ,не веднага,в други дни.аз моята най-добра приятелка отидохме в даскалото там да чакаме тайфата. Там беше той момчето в което съм влюбена риташе футбол сам.Чакаше да дойдат негови те приятели да ритат.Аз го попитах да ли може да се опитам да ритам с него. той ми позволи.Явно не съм голям специалист в футбола и той реши да ми помогне и така нататък ...Тъкмо да повярвам, че това НЙ-ХУБАВЯ момент в живота ми.Дойде групата с оня дето ме хулеше защото му отказах .Пак се започна с хуленето и аз не издържах и аз започнах.Тогава той стана и започна да ме бие. Удари ми три силни шута в корема добре че бяха приятелите ми и ме защититиха,той беше свидетел на всичко. Аз и мойте най-добри приятелки си тръгнахме не можах да спа да плача.Прибрах се легнах си плаках ли плаках.Майка ми ме попитата какво ми аз и разказах много подробно. Тя реши да ОТИДЕ В УЧИЛИЩЕТО НА ТВ МОМЧЕ,но аз я разубедих . На другия ден приятелите ми дойдоха ме повикаха да изляза с тях,но не ми се излизаше нито ми се ядеше бе ми толкова гадно, че помолих мама да им каже че няма да излизам. В понеделник ще ходя на психолог моля помогне ми кажете някой съвет!!!!
  04 май 2012 16:31   |   Криси   |   София   |  
Силата е у вас ! Никакви лекарства,психолози или психиатри няма да ви помогнат ако вие не го решите .. пак казвам силата е в самите нас! Страдах от депресия 10 месеца, а съм само на 14 години. Пих Серопрам , смених поне 4 психиатри, но един ден просто осъзнах, че ако сама не си дам воля и сама не си помогна никой друг няма да го направи! Горда съм със себе си - преборих депресията сама на крехката възраст 14!
  03 май 2012 14:57   |   Плами   |   Търговище   |  
Здравей Кристин. Аз също съм на 14 писах по-рано. Всъщност си мислих че няма други като мен, но съм се лъгала жестоко. Мейла ми го има по-долу, но пак го давам, за да ми пишеш ти: plameto97@abv.bg , а след това ако ми пишеш ще се разберем за скайпа ОК?
  03 май 2012 14:33   |   Кристин   |   Дупница   |  
Според мен по-горните глупости за фар и това с челото са измислици писани от някой, които няма представа какво е депресия. Аз съм на 14 години, момиче имам много приятели и хубаво семейство, но ето че и тази пролет се набутах в депресия ! Миналата бях много зле и не само пролетта, а и цяло лято .. Ходих в Кюстендил при уж детски специалист, изписа ми лекарства от които малко се подобрих, но един ден просто се реших! Спрях лекарствата и постепенно влизах в релси и така след около месец и нещо бях напълно добре! След това цяла зима си бях супер потискащите мисли постоянно ме нападаха, но аз бях силна и не им позволих да ме застигнат отново. Не им позволих докато не дойте отново пролетта .. всичко се връща отново ..не намирам смисъл в нищо .. ако има някой който иска да си пишем и да си споделим какво ни е нека ми иска скайп или нещо такова! Успех на всички! Спасявайте се и знайте, че не сте сами !
  02 май 2012 21:18   |   Плами   |   Търговище   |  
Ани казвам се Пламена аз съм в същото положение ако искаш мила пиши ми на e-mail-а : plameto97@abv.bg после ще ти дам скайпа си. И аз съм на 14 и аз имам такива мисли за самоубийство, когато искаш пиши ми, всеки ден си проверявам пощата, така че няма да има проблем.
  02 май 2012 20:44   |   Ани   |   pomorie   |  
Аз също страдам от голяма депресия а съм на 14 години немога да търпя вече започнах да си мисля чу няма смисъм да живея дамо да тегля и си мисля понякога за самоубийство !
  24 април 2012 14:34   |   Илияна   |   Добрич   |  
Ами аз писах на латиница, защото имах проблеми с комютъра и се извиних за това : Ето пак казвам Извинявайте :
  24 април 2012 12:25   |   Мартин   |   София   |  
Първо не мога да разбера защо пишете на латиница бе хора?Неграмотни ли сте,или какво?Роси,здравей.Искам да ти кажа,че и аз ходих при това чучело Найденова и по некадърна и безотговорна лекарка аз просто не съм виждал.Убеждавам се,че в тази Токуда не е по различно,от всяка мизерна поликлиника,но това е друг въпрос.Искам да ти помогна със съвет,ако мога.Пиши ми на мейл-dimbidombi@abv.bg
  24 април 2012 11:22   |   Роси   |   София   |  
мда, все още съм на мнението че д-р Найденова не е добър специалист.
Не може 3 месеца да се лекувам с 1 лекарство и да няма грам ефект. Все по зле ставаше. Още повече, д-р Найденова не е от докторите, които изслушват пациента. При нея е на норматив. За деня, еди колко си пациента, по 10 минути и айде чао. Плащам си за да бъда лекуван, а не да говоря на стената. На всичкото отгоре не желае да бъде притеснявана по-телефона. Когато един доктор е отговорен за лечението на един пациент е редно поне да е в течение със състоянието на пациента, особено когато е в криза и има нужда от съвет от лекуващият си доктор. Адски съм разочарована. Смених я, без да я информирам. Отидох при друг доктор. Направи ми впечетление, че ме изслушва. Повтарям. Изслушва ме и ме разпита за живота ми и хората с които живея. Час и половина си говорихме. Напълно опроверга лекарствата, които съм приемала, че са стари и вече не се ползват. Била съм се измъчила с последното лечение. Аман от некадърни доктори. Особено в Токуда. Свестните изчезнаха в чужбина. За сега съм добре. Надявам се да се оправя...Желая успех и здраве на всички ви.
  30 март 2012 15:26   |   bobi   |   холандия   |  
nai silnoto i sigurno lekarstvo e VOLQTA ! ! !
uspeh :
  24 февруари 2012 21:19   |   Плами Маринова   |   Търговище   |  
Извинете пишете ми на e-mail:plameto97@abv.bg
  24 февруари 2012 21:04   |   Плами   |   Търговище   |  
Здравейте lliyana. Аз много се радвам, че сте прочели мнението което пуснах и много се радвам, че ви е олекнало поне малко. Ако искате пишете ми на e-mail: plami97@abv.bg. Наистина бих се радвала да ми пишете и да ми разкажете, ако така ще се почувствате по-добре.
  24 февруари 2012 18:54   |   Iliyana   |   Dobrich   |  
Zdravei Plami prejivqla sam tolkova kolkoto ne pojelavam i na nai golemiq si vrag. Sega jiveq trydno no pak sam izp1lnena sas jelanie da se opravq i shte se borq dokato edin den ne sam pak onazi ysmihnata i shtastliva lichnost koqto bqh do predi tezi krizi. Lekarstavat sam gi namalila drastichno sega ostava oshte malko i savsem gi spiram. Edna priqtelka mi kaza da piq Demir Bozan tova e chai ot bilki nz dali pomaga no pone nevredi. Chakm vremeto da se postopli i zapochvam i da treniram na kalanetika i na ioga. Mnogo se radvam che pisah naistina sqkash mi olekna imam mnogo neshta koito bih napisala no taka ne se seshtam ako nqkoi iska da pita bih otgovorila na vseki vsichko, trqbva da se podkrepqme NALI :
  24 февруари 2012 14:43   |   sisi   |   Добрич   |  
Сменете си мирогледа.Да лесно е за казване,но съм минала по този път дори все още вървя,но това е истината.Променете себе си като начало.Не търсете причините някъде другаде а в самите себе си.От там идва всеки проблем на ПР.Направете ли го ще видите светлината към оправяне към по добро.Лекарствата няма да ви помогнат,а само временно ще ви помогната да се отпуснете.Всичко от опит ви го казвам.Работете върху себе било то с психотерапия,спорт или каквото там ви харесва и най важното научете се да дишате коремно.Това най много помага в кризи следователно ако спортувате и ще получите даденият резултат.Успех!
  23 февруари 2012 22:42   |   Плами   |   Търговище   |  
Виждате ли, че това да споделяш помага малко или много. Хубавото е, че сте събрали смелост да напишете, да споделите макар и ТУК lliyana. Преживели сте страшно много неща, минали сте по много труден път, но сте успели донякъде да се съвземете САМА, което е голяма стъпка за всеки един, който е в такова положение. Моят съвет би бил, ако сте се почувствали добре като сте си казали мъката ТУК, продължавайте да го правите. Пък и ако желаете тук има много хора с които можете да пишете и да си споделите. Успех.
  23 февруари 2012 20:05   |   Iliyana   |   Dobrich   |  
Zdraveite Parvo da se izvinq che ne pisha na kirilica no mi e razvalen kompa i chakam preinstalaciq. Otdavna tarsq mqsto kade da si spodelq i z problema i reshih da e pri vas izchetoh po golqmata chast i mi dopadna mqstoto. Az sam ot dve godini s problem ne kazvam Depresiq zashtoto lekarite mi pishat samo raztroistvo na nervna vegitativna sistema glyposti Vsichko zapochna edin hybav den iztrapnaha mi racete krakata i glavata, zavi mi se svqt i zapochnah da treprq i da placha misleh che ymiram. Hodih na lekar dadoha mi Deanksit i ataraks i za s1n neoleksan i taka gi pih 8 meseca i yj vsichko behse dobre sprqh gi minaha 4 meseca i yjasa stana po strashen vsichko se povtori sas strasha sila tozi pat nevijdah nechyvah edin mesec na leglo samo placheh i misleh kak ytre nqma da se sabydq povr1shtashe mi se i nemojeh i da se hranq pak po lekari i pak lekarstva Grandaksin, neoleksan i taka edna cqla godina sega shemata mi svarshva no vseki mesec kam kraq sam v kriza placha treperq i chyvstvo che zaminavam koshmari vsqka vecher. Qvno trqbva da napisha i ot kade pochna vsichko amiiiiiiiiiiiii stranno neznam az sam tolkova silen chovek sprvqh se sas vsichko sama neplacheh ne moleh nikoi za pomosh om1jih se na 20 godini na 21 pravih medicinski abort - nerasteshe ploda. Vsichko si izjivqvah sam maja mi i toi nakraq dokade mislihte stignahme do razvod. E i tova izjivqh i nakraq se srinah. Kazvat che vsichko se bilo sabralo i nakraq sam se yspokoila i zatova sam izpadnala v krizi no iskam da svarshvat veche da si varna stariq nachin na jivot i nai veche iskam dete a s tiq lekarstva nqmam shans. Neznam kak no trqbva da spra da mislq za tova minalo i da pochna da jiveq v badeshteto. Olekana mi che si napisah vsichko yspeh na vsichki jelaq
  22 февруари 2012 21:04   |   Martin   |   Sofiq   |  
eeeeeee,taq falshiva lekarka Naidenova pak q reklamirat tuk
  22 февруари 2012 20:05   |   петя терзииванова   |   София   |  
Здравейте, мили пациенти, сигурно ще кажете, че граван, гарваново око не вади, но д-р Найденова е изключителен специалист и човек. И конкретно ми е интересно Роси в кой ден от седмицата й се обадихте, към колко часа и колко пъти точно сте й звъняли преди да "изтрещи. Успех на всички с лечението и съм съгласна, че лекарят има значение също толкова, колкото и медикаментите.
  22 февруари 2012 14:53   |   Sisi   |   Добрич   |  
Здравейте мили хора!Оправия има,но не става с магическа пръчица.Много материали съм прочела и накрая стигнат до извода че истината е някъде дълбоко скрита в нас.Трябва да се научим да вярваме в доброто т.е. да се промени мирогледа ни първо към самите нас и след това към света.Пробвайте.Помага!
  22 февруари 2012 00:03   |   Плами   |   Търговище   |  
Здравейте отново. Вижте аз може би не съм човека който ще даде най-добрия съвет, защото съм само на 14 години, но дори и аз изпадам в депресии. Преминават трудно и трябва постоянно да се справям САМА с това. Преминала съм през доста неща и знам какво е да имаш и да нямаш. Ако някой иска да сподели историята си с мен и опита си с депресиите, може да пише на e-mail: plameto97@abv.bg, за да ми помогнете вие на мен и аз на вас.
  21 февруари 2012 19:33   |   Веси   |   София   |  
Здравейте на всички тук. Аз също съм на мнение, че споделянето помага. За съжаление, откакто се помня, постоянно изпадам в депресии, за какво ли не, не зная на какво се дължи, на темперамент ли, на характер ли..но е факт, че съм доста интровертна личност, общуването не ми е силната страна. За някои от вас причините за депресията ми може и да не звучат сериозно, но за мен са.Ето каква е моята депресия- вчера разбрах, че след няколко дни заминавам за чужбина незнайно за колко време.Това пътуване е много желано от мен, очаквах го с нетърпение, но когато денят наближи, аз изпаднах в жестока депресия..Затворих се в себе си, мисля само за това, че ще бъда далеч от семейството си...Някои от роднините ми са доста властни и се противопоставиха на това мое решение, което ме депресира още повече..на 25 съм и мисля, че е крайно време да се отделя от полата на майка ми, но тя не мисли така...много ми е тежко, дано скоро да преживея всичко...будя се често нощем с тревожни мисли и куп други неща...
  21 февруари 2012 19:02   |   Веси   |   София   |  
Здравейте на всички тук. Аз също съм на мнение, че споделянето помага. За съжаление, откакто се помня, постоянно изпадам в депресии, за какво ли не, не зная на какво се дължи, на темперамент ли, на характер ли..но е факт, че съм доста интровертна личност, общуването не ми е силната страна. За някои от вас причините за депресията ми може и да не звучат сериозно, но за мен са.Ето каква е моята депресия- вчера разбрах, че след няколко дни заминавам за чужбина незнайно за колко време.Това пътуване е много желано от мен, очаквах го с нетърпение, но когато денят наближи, аз изпаднах в жестока депресия..Затворих се в себе си, мисля само за това, че ще бъда далеч от семейството си...Някои от роднините ми са доста властни и се противопоставиха на това мое решение, което ме депресира още повече..на 25 съм и мисля, че е крайно време да се отделя от полата на майка ми, но тя не мисли така...много ми е тежко, дано скоро да преживея всичко...будя се често нощем с тревожни мисли и куп други неща...
  11 февруари 2012 23:11   |   Плами   |   Търговище   |  
И аз мисля така Г-жо Ваня. Мисля си, че със споделянето ще сме с една стъпка по-напред за това да се оправим. Аз написах, че се чувствам по-добре в последно време, но също и, че не съм се оправила напълно и ми трябва още много време за това. Моя съвет би бил, че ако нямате с кого да споделите пишете ТУК, изкажете си мъката ТУК, може би това ще ви даде някакво успокоение. Така ще можете, може би наистина да се почувствате по-добре и да знаете, че не сте сама в това. Успех.
  11 февруари 2012 22:53   |   vanq   |   VARNA   |  
Depresiqta te kara da se zatvori6 v sebe si,da ne kontaktuva6 s koi da e...Ako imame srodni problemi i si gi spodelqme-dali tova nqma da ni pomogne? Az imam nujda ot tova
  11 февруари 2012 15:49   |   Плами   |   Търговище   |  
Вижте Аз не казвам, че съм се оправила напълно. Както казах и преди, мислех дори и за самоубийство, а съм на 14. Напълно сте прави, защото вие имате много повече проблеми и грижи от мен. Преди време претърпях лека злополука и съм била три дни в такъв стрес, че не помня абсолютно нищо от това което се е случило. Мисълта ми е, че съм преживяла доста само за 14 години. А с тази депресия наисти мислех, че няма да мога да продължа никога напред.
  11 февруари 2012 10:21   |   Мартин   |   София   |  
Радвам се,че си съгласна с мен,ама стига с тия глупости за позитивното мислене и позитивните емоций.Да,трябва да се стараем да ги има в съзнанието ни,но това няма да помогне на хора в нашето положение,а може дори и да навреди,защото,когато страдаш от тази болест ти колкото и да си налагаш глупостите за положителното мислене няма да се измъкнеш.Просто ще отложиш нещата.За тези,които не разбират искам да кажа,че трябва да се борите да промените мирогледа си,а не да си живеете в собствен свят в който веселите хора,смешните сериали и т.н.ви помагат.Трябва да се научите да не ви пука толкова,да се погледнете в огледалото и да се заобичате.Да станете дори егоисти малко.Трудно е за обяснение,но на мен това малко или много ми помага,разбира се има много други неща.Както писах вече бях много,много зле и не виждах смисъл да живея.Покрай мен имаше само смърт,болести,дългове и т.н.Не казвам,че съм се оправил.Просто се опитвам и в повечето отношения съм по добре
  11 февруари 2012 02:00   |   Плами   |   Търговище   |  
Аз съм напълно съгласна с Мартин. Писах преди време тук, че и аз страдам от ДЕПРЕСИЯ, но когато казах, че съм на 14 години не ми обърнахте особено внимание. Страдах повече от четири месеца от тази коварна болест, но един скъп човек за мен ми помогна да осъзная,че има още безброй много хубави мигове които ще преживея и това не беше майка ми. Аз също не се хранех, отначало и не можех да спя много добре, а след това спях повече от нужното. Имах натрапчивите мисли за.....самоубийство. Но когато проучих в Интернет разбрах, че не за първи път изпадам в депресия, но просто сега беше много по-сериозно и опасно. За радост вече съм много по-добре усмихвам се, общувам много повече с хората около мен и само и единствено с доста позитивно мислене и позитивни думи от страна на човека, който ме измъкна от това.
  07 февруари 2012 21:55   |   vasil   |   blagoevgrad   |  
HORA 6te vi dam edin savet za depresiqta tq e ne6to mnogo opasno nikoga ne i se poddavaite nai dobroto le4enie e v takav period na depresivni krizi da se zanimavate postoqnno s ne6to koeto vi haresva bez zna4enie kakvo sport,hobita i dr.>> mislete pozitivno napuk na negativnite misli v glavata vi nau4ete se da se kontrolirate i ne6tata 6te sa mn po dobre .
  07 февруари 2012 16:01   |   Мартин   |   София   |  
Яд ме е,че тук има хора,които омаловажават този голям проблем.Лесно е да казвате-Нищо ви няма,само се оплаквате и т.н.,но не знаеш какво е докато не го изпиташ.И аз не очаквах,че някога ще се чувствам така,но ето,че стана.Лошото е,че сам трябва да си помогнеш,защото хората,дори лекарите са скептични към болните чувства и емоции на другите.Бях стигнал самото дъно-не спях,не се хранех,главата постоянно ме болеше и още много,много други болки,а аз продължавах да се самосъжалявам и да вярвам,че само лекар може да ми помогне.И сега не съм се справил,но малко по малко чувствам подобрението.Без лекарствата на разните психиатри и невролози.Ако ги бях послушал,особено тази д-р Найденова от Токуда сега сигурно щях да съм или зомби от лекарства или да съм се самоубил.Послушайте ме и намерете смисъл да се борите,дори и да сте отчаяни от живота заради едно или друго.Знам,че бих помогнал много повече на някой от разните доктори,които не заслужават тази титла
  06 февруари 2012 01:40   |   Андр   |   varna   |  
Вие нямате никакви проблеми. Аз съм в депресия от 3 години. Казаха ми че имам психосоматично заболяване. Повръщам на всеки 3 месеца по няколко дена - кризи. Страхувам се от следващата. защото няма да мога да си свърша работата. Иначе ми е все едно. Почна да ми става като нормално състояние.
  05 февруари 2012 13:28   |   Мартин   |   София   |  
Точно така е Роси.и аз,както писах вече тук отидох при нея,заради безсъние и депресия и ми изписа 4 вида лекарства,държа се арогантно и високомерно и през половината време говори по телефона със сина си без да се съобрази.естествено изхвърлих рецептата и директно в първата кофа и ми стана ясно,че трябва да намеря начин сам да се избавя от това.последните 7г.бяха кошмар за мен.бях под постоянен стрес,заради смъртта на скъп човек и заради нещастни случаи,които преживях.това ме докара до депресия и отчаяние,НО малко по малко намерих вярната за мен формула с която да се боря с това състояние за което мислих,че е мит и заблуда,а не болест.пиши ми и ще се радвам,ако мога да помогна с нещо.най важното е да вярваш в себе си и да приемеш,че нито лекари,нито роднини или приятели могат да ти помогнат дори и на половина от това,което можеш да направиш ТИ
  04 февруари 2012 11:27   |   Роси   |   София   |  
Най отговорно заявявам, че д-р Найденова от Болница Токуда е пълна откачалка!!! Не е наред тази жена. Бях на преглед при нея за да се лекувам от депресия и безсъние. Изписа ми няколко лекарства за които ми каза че имат странични ефекти и ако не се почуствам добре да й се обадя. Е, същия ден не се почуствах добре, получих тремори и изпотяване. Обадих й се, посъветва ме да ги спра. Спрях част от тях и два дена бях много зле. Препоръча ми да продължа да ги пия. Но се наложи да отида до спешното защото вече не издържах. Там й се обадиха че не съм добре. Не ми помогнаха особено а да си говоря с докторката. Говорих с нея и тя изтрещя. Навика ми се защо съм ходил в спешното и да продължа лечението. Накрая ми затвори телефона и спря да го вдига...Не знам, ... имам чуството че нивото на Токуда много е паднало...Много свестни хора напуснаха и заминаха в чужбина...Личната ми лекарка от поликлиниката повече ми помогна...
  03 февруари 2012 14:57   |   Плами   |   Търговище   |  
Вижте Г-жо Вълева, пропуснах една подробност-аз съм на 14години.
  03 февруари 2012 08:00   |   Вълева   |   Plovdiv   |  
Свържи се с мен на e-mail: gerganavaleva84@abv.bg
  02 февруари 2012 22:24   |   Плами   |   Търговище   |  
Много бих искала.
  01 февруари 2012 15:11   |   вълева   |   Plowdiw   |  
Плами, ако се инетерсуваш как да преодолееш старха си-мога да помогна
  31 януари 2012 20:16   |   Плами   |   Търговище   |  
Аз съм в депресия от няколко месеца. Знам, че ми трябва помощ, но незнам какво да правя. Стигнах до дъното. БРАВО на тези които са успели да се съвземат. Много искам да съм добре и да си живея живота така както трябва. Много ще съм Ви благодарна, ако ми дадете съвет. Благодаря предварително.
  10 януари 2012 13:06   |   Дани   |   София   |  
Този "авторитет" Найденова явно много е изпаднала като лекар, щом си прави толкова евтина реклама тук и то под най-различни имена. Толкова ли е тъпа да разбере, че това отблъсква хората, или е на принципа "и един наивник да успея да прелъжа, пак добре. А без хич...?"
  17 декември 2011 20:02   |   Мартин   |   sofiq   |  
този,,иван,,няма да се очудя,ако е самата Найденова.нарочно не слагам д-р,защото не е никъкъв лекар.И да.Казвам се Мартин Стоянов и ако се съмняваш в това си е твой проблем.Просто това куку Найденова ми доказа,че за да си психиатър в БГ трябва да си мръднал,защото няма да навлизам в подробности какви неща ми наговори въпросната,,специалистка".Едва ли не ми каза,че без лечението и съм обречен.Просто ми е жал за вас хора.НЕ СЕ ЛЪЖЕТЕ.Със сигурност има състояния,които се нуждаят от лечение,но не разбирате ли,че в 90% от случаите ПОНЕ,можете и сами да си помогнете,докато,ако слушате такива като Найденова,просто ще потънете или в най добрия случай ще бъдете зависими може би цял живот от медикаменти и БЕЗЦЕННАТА им помощ
  16 декември 2011 19:10   |   иван   |   софия   |  
Ако изобщо се казваш ,Мартинееее, авно на тебе ти хлопа дъската, а не депресията ти е била проблема. Познавам тази лекарка и първо, това не е нейния стил на приказки, които ти й вкарваш в устата...явно откачалката си ти, щом като не си успял да разбереш за какво иде реч. И аз твърдя, че е превъзходен психиатър или както казват за нея, където пипне, сигурно е. Айде, айде успех в ловене на въздух, само не бъди тъп и уважавай авторитетите.
  11 декември 2011 13:07   |   Мартин   |   София   |  
Хора.искам да споделя опита си с вас.вследствие на дълго заболяване,изпаднах в адска депресия.не можех да спя почти никак,което мислех,че е невероятно.постоянно мислех за самоубийство,защото не виждах изход от това безсъние и от лошото настроение.четох тук и отидох при прехвалената д-р НАЙДЕНОВА,която най отговорно мога да заявя,че е ОТКАЧАЛКА,защото ми исписа 4-вида лекарства и на въпроса ми-не мога ли да се стегна без тях-просто да ми даде съвети и да ми испише нещо по лековсе пак съм на 25а тя най нагло ми каза,че като си счупя крака,той не се оправя със съвети.въпреки,че заради безсънието и състоянието ми нямах воля за нищо,прочетох това онова,захванах се с различни методи на тренировка на психиката и състоянието ми значително се подобри.ако бях послушал тази д-р НАЙДЕНОВАОТКАЧАЛКАТАщях да стана нейн пациент сигурно години наредможе би това целешенямам против психиатрите,но НЕ ПРИЕМАЙТЕ ВСИЧКО,КОЕТО ВИ КАЖАТ ЗА ЧИСТА МОНЕТА
  30 ноември 2011 01:08   |   Alma   |   София   |  
Здравейте,
както повечето от вас и аз имам проблеми с депресията, за съжаление хронични, защото в повечето случаи влезеш ли веднъж в това състояние, след това е много лесно да попаднеш в него отново и отново. Разбира се ходих на психиатър, това бе в момент в който изживявах много силен депресивен период, може би точно този от който започна всичко. От тогава съм на антидепресанти. Хапчетата са леки, дори си ги взимам без рецепта от време на време, но се превърнаха в най-добрият ми приятел. Ефектът поне върху мен е невероятен и благодарение на тях се стабилизирах и разреших много от проблемите, които провокираха първоначалното ми състояние. Сега ги намалявам постепенно и искам да ги спра. Разбира се, че депресията се появява от време на време, дори без да има много основателна причина, но се научих и на други методи, за да си помагам сама, без медикаменти. Например книгите за самоконтрол, позитивно мислене, силата на подсъзнанието и силата на привличането са изключително полезни за хора в това състояние. От свой личен опит мога да потвърдя тяхната ефективност, защото и до момента ги прилагам върху себе си и съм по-зависима от тях от колкото от антидепресантите. Идеята е да промениш начина си на мислене и погледа си върху реалността, да осъзнаеш друга действителност различна от тази, която потиска и да започнеш да воюваш за независимостта си от депресивните състояния. Воля за промяна и разширяване на мирогледа са ключовете. Естествено, че не става от веднъж, но когато използваш антидепресантите като трамплин, а книгите като основа върху която да стъпиш, ще усетиш как всичко е в твоите собствени ръце и ти можеш да контролираш психиката си.
Последния път в който влязох в депресия беше за два дни, след което си наложих да се освободя и използвах всички средства. Например излъсках апартамента до основи, изхарчих малко пари, четох книги няколко часа и непрекъснато си повтарям, че аз мога да се справя, справям се и винаги ще успявам да се преборвам с всяко нещо, което ме кара да се чувствам зле. Аз съм най-важна, най-умна, красива, способна, велика ако щеш - при това често го правя пред огледалото. Рано или късно започвам да вярвам в думите си и да се самозареждам. А! Много е важно да слушате музика, ама енергична, позитивна, весела и мелодична. На мен ми действа добре, особено като се кача в колата, увелича музиката и си пея с всички сили. Така изхвърлям всичко негативно.
Дано съм била полезна поне малко.
  22 ноември 2011 11:10   |   Stereoburn   |   София   |  
Това лято минах през няколко много неприятни месеца. Първоначално бях тръгнал да се лекувам сам или чрез личния лекар голяма грешка. Първоначалните ми симптоми бяха виене на свят, редки панически атаки, отпадналост, безсъние. Личния ми лекар каза че е проблем с оросяването ма мозъка. Почти месец пих бабешки лекарства като Бетасерк и Ноотропил. Накрая обаче не издържах и отидох на психиатър. Най-големия ми проблем беше безсънието. Не бях себе си, не знаех къде се намирам. Пих какво ли не като приспивателни - диазепам, лексотан - ефект никакъв, даже състоянието се засилваше. В момента, в който влязох при психиатъра, се почувствах по-добре. Човека ме разпита, говорехме си доста, накрая ми каза, че това са симптоми на депресия. Двете състояния невроза и депресия имат сходни симптоми, но се лекуват различно, затова съвета ми е - ПОСЕТЕТЕ ПСИХИАТЪР! Няма нищо срамно. Предписа ми Ремирта и Елифай. След няколко месеца пиене - всичко беше един лош спомен. От време на време имам много леки завръщащи се признаци, но минават бързо. И един съвет - бъдете позитивни, радвайте се на малките неща в живота, една палачинка, едно кафе, среща с приятели, разходка в планината. Спортувайте. Каквото когато можете, възможно най-често. Няма значение какво, важното е да се поизпотите здраво. Ефекта е незаменим. За съжаление в България, хората имат много ниска здравна култура и ходят на лекар само ако имат температура или ги боли нещо. Повечето смятат, че ходенето на психиатър е нещо срамно, както и споделянето с близки и приятели за болестта. Няма нищо срамно хора, осъзнайте се, спортувайте, усмихвайте се и се доверете на лекар, не на форуми, и в никакъв случай не си предписвайте сами лекарства.
  09 ноември 2011 19:29   |   габриела   |   Veliko Tarnovo   |  
gabzity_963 вчера направих голяма крачка, за която ще ти разкажа :
  08 ноември 2011 22:40   |   N   |   Veliko Tarnovo   |  
Da,imam skype dai tvoq i shtete namerq..... : Mnogo mi t1po,priqtelite mi me pitat kakvo se e sluchilo s teb,az nz kakvo da im kaja.... :
  07 ноември 2011 22:14   |   габриела   |   Veliko Tarnovo   |  
ей N от четенето разбирам, че състоянията ни са общи, можем да им направим един анализ, ако имаш skype или нещо друго.
  07 ноември 2011 18:41   |   габриела   |   Veliko Tarnovo   |  
Не издържам така...... искам да се върна в човека, който бях. Момиче с цели и амбиции, което обича да се забавлява, да се смее, да излиза, да контактува. Сега съм противоположността на всичко това. Защо аз, с какво го заслужих. Какво го провокира, защо се засили. Искам да си бъда същата. ;;;
  05 ноември 2011 18:57   |   N   |   Veliko Tarnovo   |  
Imam s1shtiqt problem. Nqmam jelanie za absolutno nishto,nz kakvo da pravq ob1rkan sam mnogo.M1cha se da izlqza ot tova polojenie izlizam s priqteli,no kato izlqza s tqx nqmam kakvo dori da si kaja s tqx,a az ne s1m tak1f chovek,vinagi s1m bil dushata na kompaniqta ako taka moga da go nareka..... A sega kakvo se sluchva s men nemoga da si go obqsnq :
  05 ноември 2011 10:49   |   габриела   |   Veliko Tarnovo   |  
Когато писах тук последния път , след разговор с братовчедка ми, която е гледачка се оправих, като с магичекса пръчица. И всичко се оправи имах сили за всичко. Казах си че повече няма да допусна и ще стискам зъби, но уви. От 3 дена съм пак така. Нямам сили. Не че не виждам смисъла на нещата, но не ми се прави нищо, мога само да лежа без да стана , въпреки че не искам да го правя, но после ще се обвинявам за изгубеното време, Чувствам се най-слабия човек на света. Това е проблем със самата мен, дори вече незнам дали е провокирано то дадено събитие,което ме изкара от нервитази седмица, но то не зависеше от мен. Седмицата ми беше натоварена, драпах със сили, че няма да позволя да попадна така, знаех, че трябва да се боря, но борбата с него и ежедневието ми, което не вървеше, породено от факта, че съм така ме изяждаше. Обадих се на братовчедка ми, говорих си с нея, ходих в тях, говори ми много, че нещата със случката, която ме изкара от нерви, ще се оправи, но това не ме успокои. Сега като пиша, знам, че това не трябва да го мисля, аз го засилвам още. Дори да не бях писала за да не продължавам да тъпча на едно място, но чувствам че трябва да намеря решение. Swety прочетох, че състоянията са ти близки до моите. Интервала е различен при всеки за продължителността. Как мислиш, че трява да действаш за да не ги допускаш, и аз съм на мнението,че не мога да чакам вечно на някои да ми подаде ръка или да пия антидепресанти, това което писа Николай, явно на теб да практикуваш така те удовлетворява. Както казах пила съм точно два пъти, но това не е хапче за моето състояние. Знам, че съм силна и мога, но сега се чувствам слаба и ненужна за нищо. В такива моменти се чуствам сама. Когато съм сама, повече го мисля, тогава ми липсват много нашите и си мисля, че може би ако имах момче до себе си, нямаше да съм така, но не съм го срещнала още. Дори и да си уговоря среща с приятелака, в главата ми е, че аз не контактувам така, когато съм добре. Незнам до кога ще продължава. Искам да благодаря на Петя за подкрепата, боря се до един момент и после падам, не знам защо, въпросите са много , но не намирам отговор.
  29 октомври 2011 15:20   |   николай   |   Sofia   |  
Абе хора, аз психозите и шизофрениите си ги карам на крак, пък вие се оплаквате от депресия, направо ми е смешно, разбирам, че за да следвате желанията си трябва да имате НЯКАКВИ желания, а вие нямате, и да следвате мислите си трябва да имате НЯКАКВИ мисли, а вие нямате, но покарайте колело, разходете се с приятел в парка, покарайте колело, поплувайте, дори да не ви е много приятно - общувайте с хубави хора, поставете си някоя стандартна цел - примерно да вземете изпит или да спечелите пари и си пийте антидепресантите, които всеки психиатър е готов с радост да Ви изпише, но се учудвам на хора, на които всичко им е наред и са в депресия
  22 октомври 2011 17:11   |   sweety   |   Plovdiv   |  
Здравейте , и на мен ми е доста трудно в момента ....На 24 години съм,имала съм и друг път такива периоди , но този път ми е много трудно....Знам , че всичко ще отмине , но просто .....надявах се да не се стиге пак до тук , тъй като четях литература ,книги на Луиз Хей , спортувах и искренно вярвах , че лошите мисли са ме напусналии , но не отново съм в същото положение , нищо не ме радва , нищо не ми се прави , в нищо не виждам смисъл и се чудя как да се взема в ръце.....Ходила съм няколко пъти на психотерапевт , но по скоро си мисля , че човек сам трябва да се справии ....Искам да се боря , да търся нови начини да се справям с тези си състояния , но имма чувството , че съм на предела на силите си...
  21 октомври 2011 17:56   |   Петя   |   София   |  
Здравей, Габриела. Съжалявам, че се чувстваш така. При мен нещата са почти същите: редуване на периоди на нормално настроение и после изведнъж - дупка. Ходила съм при психиатър и разбирам, че не третират тия състояния като клинична депресия. Аз, обаче, нещо не мога да се съглася, защото знам как се чувствам и какво ми костват тия периоди на потиснатост, дори и да не са дълги. Веднъж пих антидепресанти за 6 месеца, но на практика аз си ги поисках от психиатъра, защото той реши, че нямам клинична депресия. Чувствах се отлично, нещата се оправиха като с магическа пръчка. С времето, обаче като казвам време имам предвид години и с натрупване на силен стрес и напрежение, нещата станаха пак същите: 4 дни съм ок, на петия съм долу и това трае още 1-2 дни. Което на практика значи, че аз в почти половината от времето съм в депресия. Решила съм да ида пак на психиатър, ще потърся нов обаче.

При мен нещата са горе-долу ясни за мен самата, причините за депресията ми са в детството, родителите ми успяваха да редуват по удивителен начин различни форми на малтретиране без сексуално слава Богу! с периоди на безпаметно лигавене и липса на изисквания. Сега, като си спомням какво беше, си мисля, че ми е била доста здрава психиката, щом само с толкова съм се отървала. При това аз много късно осъзнах и проблема, и причините.

Пожелавам ти да се пребориш с тия състояния. Важното е да не спираш да се бориш, ти си още много млада и имаш всички шансове на твоя страна. Успех!

  21 октомври 2011 15:37   |   Петя   |   София   |  
Здравей, Габриела. Съжалявам, че се чувстваш така. При мен нещата са почти същите: редуване на периоди на нормално настроение и после изведнъж - дупка. Ходила съм при психиатър и разбирам, че не третират тия състояния като клинична депресия. Аз, обаче, нещо не мога да се съглася, защото знам как се чувствам и какво ми костват тия периоди на потиснатост, дори и да не са дълги. Веднъж пих антидепресанти за 6 месеца, но на практика аз си ги поисках от психиатъра, защото той реши, че нямам клинична депресия. Чувствах се отлично, нещата се оправиха като с магическа пръчка. С времето, обаче като казвам време имам предвид години и с натрупване на силен стрес и напрежение, нещата станаха пак същите: 4 дни съм ок, на петия съм долу и това трае още 1-2 дни. Което на практика значи, че аз в почти половината от времето съм в депресия. Решила съм да ида пак на психиатър, ще потърся нов обаче.

При мен нещата са горе-долу ясни за мен самата, причините за депресията ми са в детството, родителите ми успяваха да редуват по удивителен начин различни форми на малтретиране без сексуално слава Богу! с периоди на безпаметно лигавене и липса на изисквания. Сега, като си спомням какво беше, си мисля, че ми е била доста здрава психиката, щом само с толкова съм се отървала. При това аз много късно осъзнах и проблема, и причините.

Пожелавам ти да се пребориш с тия състояния. Важното е да не спираш да се бориш, ти си още много млада и имаш всички шансове на твоя страна. Успех!

  13 октомври 2011 15:53   |   габриела   |   Veliko Tarnovo   |  
Здравейте аз съм Габриела. Моята депресия се появи преди една година, беше началото на есента... не си го обясних за мен беше чуждо ... дори незнам от какво се породи. Първоначално оспях да се справям сама с нея, искам да кажа че никога не съм вземала антидепресанти. След това депресивните ми състояния се порождаха през определено време, с различна продължителност. Ставах по напрегната, притеснителна, виждах само лошите си страни, неконтактна и това което най ме мъчеше беше, че много трудно вземах решения за най-минимални неща, нищо значими. Постепенно се засили с това че постоянно си казвах, защо направих така а не така. И след определен период пак излизах, пак навлизах, и всичко се повтаряше. Мъчеше ме това, че аз знам каква трябва да бъда, но просто не можех- разделях се като човека в добрите състояние,в които се чувствах себе си и в лошите, където се чувствах друг човек, супер подтиснат. Всичко се засилваше, имах мисли за самоубийство, тогава се притесних за себе си и потърсих помоща на психотерапевт, при първата ми среща с нея, когато отидох аз се чувстах много зле. С нея говорихме 3 часа разказах и за всяко едно от лошите моменти, как се пораждаха, че бях с в постоянно двусмилие дали това дали онова, и че се обвинявам за минали събития. Веднага излязох от това състояние-така си го наричах аз , онова състояние, когато се чувсвах зле. Аз го определях като нещо което не беше мое и което когато аз съм в него не съм аз. Дори попитах психотерапевтката да не имам раздвоение на личността, но тя каза не, това е друго нещо. Уж всичко беше добре с нея, но пак идваха моментите , аз я търсих когато лошите състояния идваха. А когато се чувствах добре, просто си го изживявах. Мислех си че от факта че майка ми и баща ми работят в чужбина и от 14 годишна не са до мен , но не е така това лято бях при тях като всяко друго и пак се появи дупката- лошото състояние. Към края на това лято след като се върнах от почивката при тях си бях при баба на село там бях излязла първоначално после пак се повтори.Имаше една седмица, в която нищо не ми се правеше просто нищо, не ми се излизаше, исках само да лежа и това е ... Беше много гадно. Тогава беше по- лошо исках да сложа наистина край на живота си и започнах да обмислям начините как да го на направя, просто не можах да издържа на тези постоянни повтарящи се лоши и хубавинормални състояния. Това ме мъчеше. Аз ужасно много исках да не се повтарят, но от факта че ги допусках ми беше много лошо и се обвинявах, защото знаех че аз съм причината за тях. Знаех, че като сложа край, ще причиня болка на много хора, на моите близки, тогава бях много решема, но не го направих. Не го направих ... просто един ден си казах Господи какво ще го правя ще си сложа край на живота, ей така с лека ръка. Всичко се оправи изведнъж, мислех че щом стигнах до този краен момент съм го преживяла, но уви. Сега почнах училище на мен ми е последна година. От 15 септември, бях толкова енергична , силна, готова за всички предстоящи неща, за последната учебна година, за денят на бала, за кандидатстодентски изпити. И ето днес пиша тук,пак съм така в лошото състояние, през хубавите състояния, мисълта да ме връхлети лошо състояние ме притесняваше, защото годината е важна за мен, а това ме съсипва. Обадих се на психотерапевтка ми но е заета до края на седмицата, искам да се спрява сама както през лятото когато на два пъти се повториха състоянията, просто тогава нямах възможност. . Не искам дори да мисля за него, защото при най-малкото то се навива . Ако някои от вас е имал такива повтарящи се добрите състояние, т.е нормалните и лошите, т.е дупките нека ми даде съвет приемам всичко, не искам това лошо нещо да идва, когато си иска, не искам да го допускам. Интересно ми е дали има някой друг с такъв тип повтарящи се депресии, както аз ги наричам лоши състояния, и как се е справил с тях. :
  12 октомври 2011 20:13   |   silmeril   |   love4   |  
знаете ли какво е хронична скука? да живееш в общество в което още от малък почваш да бъдеш облъчван с ""леки стимули"". Трябва да се бориш с другите, да успееш, да печелиш повече ,да купуваш нови модели техника,да те видят с мощна кола,и много много други.Това което искам да кажа е ,че ако цялото общество мисли по един начин{обща патология} а съзнанието ти усеща ,че това не е твоят начин на живот се получава огромно напрежение.За мене това е депресията.не се учудвам ако някой не може да се излекува цял живот.
  05 октомври 2011 22:38   |   Иван   |   София   |  
Не съм добре. Имам упорито желание "да не правя нищо" - просто да легна пред телевизора и денонощно да не ставам от леглото. Пия кафета и се тъпча със сладки. Истинско чудо е, че изглеждам добре - може би поради факта, че съм спортувал много навремето и мускулите все още "горят" огромните количества въглехидрати. Мога да прекарам денонощия пред компютъра безсмислено прескачайки от сайт на сайт. Ходих на психотерапевт. Изкарах около 20 сеанса. Не ми хареса. Сякаш и двамата чакахме нещо да се случи, а то все не се случваше.
  21 септември 2011 23:43   |   Нина   |   Varna   |  
Преди 3 месеца счупих левия си крак. Отначало не осъзнавах нищо, вълнуваше ме само физическата болка. Впоследствие обаче започнаха да идват и другите проблеми. У дома постоянно идваха хора, не оставах сама, но сякаш това още повече засилваше ужаса, в който се намирам. Исках да изляза, а не можех, а всички идваха и си отиваха. Сега вече излизам, но всичко е премерено - не ходя на места, където тоалетната е трудно достъпна, места, които имат много стъпала, не излизам вечер, не излизам когато вали, защото все още се движа с патерици. А искам само това, да водя нормален живот, да изляза с приятели, да пътувам... Постоянно плача, гневя се, отчайвам се...
  02 юни 2011 18:59   |   MM   |   Sofia   |  
А съвета със соления разтвор някой правил ли го е дали му е помогнало? Донякъде се съмнявам, защото известният психолог Давид Серван-Шрайбер напротив, препоръчва да се намали грамажа на солта при лечение на депресия.
И моля, спрете досадната рекламата за д-р Найденова от Токуда, тук хората споделят наистина сериозни проблеми, а въпросната лекарка явно не е толкова добра, щом се нуждае от евтина реклама
  02 юни 2011 18:06   |   Maria   |   Sofia   |  
Тази д-р Найденова от Токуда голяма реклама си е направила, хаха. Толкова хваленствия, писани от един и същ човек с различни имена не говорят добре за тази лекарка и вместо де ме тласнат към нея, ме отказват категорично... Моля някой да сподели лекувал ли е депресия с хомеопатия и дали тя помага. Не ми се иска да се пристрастявам към антидепресанти, бих искала да опитам нещо друго.
  14 май 2011 20:58   |   Таня   |   София   |  
Имам периодично афективно разстройство от 10 години. Пила съм какви ли не лекарства, но изпадам отново и отново в това състояние. Излизам за определен период от време1-3 години, и след това отново се повтаря-обикновено есен и края на зимата. Отчаяна съм и все се питам дали някога ще отмине. Ако има някой с подобен проблем и може да ми каже нещо ще му бъда много благодарна...
  24 март 2011 22:52   |   владо   |   София   |  
Д-р Найденова работи в Болница Токуда. Работи и със здравна каса. Отличен професионалист. Там ще я откриете. Имам великолепни впечатления от нея. Сигурен съм, че ще ви помогне.
  13 март 2011 00:47   |   konzolata   |   ispanija   |  
zdr. mislja 4e sam izpadnal v tejka depresija jiveja v 4ujbina i bix iskal njakoj da mi da de tel na doktor najdenova za da pogovorja s neja za da mi dade njkakva informazija kak da se spravja.mnogo vi se molja. ili mi pishete na gabiivan@hot mail,com
  19 февруари 2011 11:38   |   Силвето   |   Бургас   |  
от 1 година съм с неизяснена тахикардия.Ходила съм поне на 5 кардиолога и всички на 100% казват че сърцето ми е здраво - за което много се радвам.Другите симптоми които имам са парене в гърдите от време на времепри силно сърцебиене ,чувство за задушаване и отпадналост.Понеже съм посетила и други специалисти и там всички изследвания са ми повече от добри личния лекар ми каза че проблема най вероятно може да е неврологичен.Нямам никакви проблеми за които да се притеснявам,но може би и моето състояние е свързано с някаква форма на депресия,която може би не осъзнавам
  11 февруари 2011 23:10   |   Валери   |   London   |  
От извесно време се чувствам подтиснат и имам затруднения в изпълнението на ежедневните си задължения.Дори и най-малкия проблем ми се струва ужасно труден за разрешаване и още повечче че винаги гледам на всичко от черната страна. Всички планове и идеи които имах сега ми се струват безмислени.Не намирам смисъл в никакво заниманив с което да се разсеям. Постоянно съм раздвоен. С едно изречение - усещам как с всеки ден се губя все повече в няква дупка и ако не взема мерки ще се погубя. До тук исках да разкажа как точно се чувствам, всъщност имам нужда от съвет. Доктора ми предложи 2 варианта, 1-вия е St John"s wort - антидепресант на билкова основа съдържание на жълт кантарион или нещо такова 2-рия е Sertraline. И двата продукта са за начален етап на депресивни разтройства но се чудя кое от 2-те да пробвам. И ще съм благодарен ако някой има отип с същите хапчета да коментира
  09 февруари 2011 02:12   |   Виктор   |   София   |  
Подобно на почти всички хора които са писали тук, и аз съм изпаднал в накаква депресия. Всичко започна минала година, някъде по средата на лятото. Първо почнаха проблемите в работата, после семейни скандали между майка ми и баща ми, щеше да се стигна до разводи, разни любовници изкочиха, абе беше супер неприятно. От цялата история със смейните проблеми всичко ми се отрзи на мен, почна да ми пада кръвното, изпадах в нервни кризи и т.н. Получих спазъм на белите дробове или някаква инфецкия, така и не стана ясно какво точно е. Хвърлих луди пари по лекари за да установят точно какво ми е, и за нервните кризи, за ниското кръвно и за белите дробове. След това си изгубих работата и положението стана непоносимо. Добре, че имам една приятелка на която мога да разчитам за всичко и така се чуствам по-добре. Искам да попитам за д-р Найденова, дали може да ми дадете по-подробна информация, смисъл колко пари взима на преглед или на сеанс, работи ли със здравната каса или не, за да знам дали ще мога да си го позволя и да отида при нея, защото съм на 23 години и не искам да си съсипвам живота. Имам си съвсем други планове, искам да се отърва от депресията и да си намеря нова работа и отново да се върна към нормалния начин на живот. Благодаря ви предварително и успех от все сърце на всички които се борят с депресията. С уважение Виктор Апостолов, София.
  03 януари 2011 21:59   |   Bai Onzi   |   София   |  
Здравеите, моят проблем е че преди 4 месеца направих катастрофа в нетрезво састояние при която пострадаха 2 мом4ета. От тогава всеки мислч само за това.Ситуацията ми е непрекаснато пред о4ите. А и освен това сега нямам кола нямам пари 1 от мом4е 6те ме съди даржвата също нямам шофиорска книжка а и живея сам. Мога да раз4итам само на маика ми която е в италия и ми помага само финансово. Успокоява ме само мисалта че сам на 21 г. и живота е пред мен. Но това не е всичко. С приятелката ми много се обчахме но след случилото се тя ми се расарди . с нея живеехме заедно но тя си отиде при родителите. Виждаме се само на работа за6тото сме колеги. И когато сме заедно на работа още повече се измъчвам.
  28 декември 2010 01:23   |   Ленка   |   Varna   |  
Здравейте.. аз съм на 18 г и мисля че съм в нещо като депресия не си го обяснявам по друг начин.. нямам желяние за нищо дори за любимите ми неща, не ми се излиза с приятели , много ми е унило , постоянно имам черни мисли в главата си , лошо настроение , раздразнителност от околните , липса на добра концентрация , нямам мотивираност , замисляне в себе си в бъдещето и от това че няма смисъл .. абе сякаш не съм себе си ,, всичко започна преди няколко месеца когато баща ми получи нещо като инфаркт и аз бях там беше ужасна гледка после в болница за седмица ,, тогава се стреснах ужасно много .. също така имам и семейни проблеми , неразбирателство между родителите ми и това ми влияе подтиска ме.. сякаш нещо се промен в мен.. и от този момент започнаха сърцебиене треперене страх от нищото или да не се случи нещо .. абе квото се сетите ,, страх от смъртта , всеки път когато на някой не му е добре аз се стрясках .. за най малкото нещо и изпадам в паника ,, ходих на какви ли не лекари но нищо .. всички ми казват здраво младо момиче си .. всичко е до главата .. до психиката .. тя влияе страшно много , абе бая се бях стресирала.. неможех да ходя на училище .. отивах със страх ставаше ми лошо прималяваше ми мислех че умирам ,.. последната ми надежда беше хомеопатия .. е отидах .. лекарката беше толкова позитивна ала бала изписа ми над 10 хапчета за нз си какво и антидепресанти и какво ли не .. пих ги за 2 месеца но нямаше каква да е полза от тях , и ми каза всъщност че стресовите хормони ми влиаят на организма и трябва да се стегна .. анидепресантите само те карат да се чустваш още по зле отпаднал и т.н и както са казали някои хора тук пиеш ги до време и като ги спреш пак същата работа ,, та няма смисъл от тях.. сега когато ми е много напрегнато си взимам мента глог и валериян и много добре отпуска .. един ден си казах ""абе я какво сам се отпуснала нищо ми няма всичко е в ума ми , и ако продължавам да си втълпявам че ми има нещо то наистина ще се влошат нещата "" и при всяка лоша мисъл разтреперване или усетя че физически нещо се почувствам зле си казвам "" абе майната му , какво толкова ще ми се случи , нищо ми няма , успокой се , спомни си за нещо весело "" .. сега почнах от 2 3 седмици да ходя при една психоложка , отначалото ме беше срам , но като си излееш душата като си кажеш какво те мъчи да знаете как олеква и плюс това дава много съвети .. мисля че ми помага доста . Сега мисля да се отърва от тази депресия която ме е обзела , мисля да си купя някоя позитивна книга със съвети , да намеря смисъла .. Много е трудно , човек да се пребори със самия себе си , това е най-големия му враг .. Трябва голяма воля , не става от днес за утре ,, но смятам да се постарая , не искам да се давам .. та аз съм още на 18 колко трудности предстоят .. Та опитвайте се да мислите повече позитивно , да излизате с приятели да се забавлявате ,помгайте на семейството си , обичайте, смейте се гледайте комедийни предавания , взимайте горещ душ вана и спортувайте .. да не се задълбочавате в проблема си , намерете някого на който да споделяте - дали психолог дали семейство или приятел , дали да си пишете на лист - важно е да се сподели какво ти е на душата , защото ако го държиш в себе си става още по-зле и се задълбочават нещата ! Яжте шоколад , и се хранете и пийте течности и си вземете домашен любимец ако нямате , много радва : Можем да си помогнем само и единствено със себе си ! Аз ще продължавам да се боря . не трябва да се даваме,, Не мислих да пиша прочетох всички коментари , но както пише по горе ""Едно мнение никога не е излишно""! Много се разточих, но може би ще мога да помогна на някого .. Пожелавам успех на всички .. Вярвайте ! Това ще премине !!!
  09 декември 2010 22:08   |   Елка   |   софия   |  
Абе стига сте се жалвали-само на доктор-той ви е спасението.Никаква воля,упоритост и т.н. няма да помогнат.При първите симптоми на лекар-психиатър.Да си разправяме,че всичко е в нашите ръце е бошлаф работа.Само с труд не можеш да оправиш лошото си настроение.А онова момиче постъпва много лошо-мисли да се самоубие-а не казва на майка си за проблемите си.А мисли,ли как ще се почувства майка му,когато то го няма на този свят.Значи сега я щади-а за после-не.И майката нима не е забелязала нищо-или всичко е по-прикрито и не е така явно.
  05 декември 2010 17:07   |   simeon kerov   |   plofdif   |  
аз също съм в депресия, но при мен е от друго естество. аз съм от ромски произход но с малко по различен начин на мислене от заобикалящата ме среда. израстнах сред българи и може би на това се дължи различното ми мислене. както знаете ние ромите се женим от рано. При мен се получи така че мислех че ще се оженя с желание, като всеки нормален човек. ние сме така възпитавани че родителите ни избират жените, ние сме от клана на калдарашите, задължение е ако има момче в едно семеиство да остане да гледа родителите си, тъй като на млади години те не са работили. и така за моето положение, искам да кажа че аз не очаквах да бъда назорен и насилен от близките си. тяхното желание бе да се оженя за момиче което не хам, бил съм бит, много скандали у дома е имало само и само че тя е страшна джепчийка и ще храни по възръстните. за любов не може да става и дума, живеем заедно заради парите. аз естествено не приемах такава опция, но нали съм тварде млад, а млад човек най лесно се пречупва. като споменах по горе че моми4ето била джепчиика. ТОВА Е ЧАСТ ОТ НАШАТА ТЪПА ТРАДИЦИЯ< МОМИЧЕТАТА СЕ ОБУЧАВАТ ОТ ДЕЦА ДА БЪРКАТ ПО ДЖОБОВЕТЕ< И КАТО СТАНАТ ПО НА 17 18 ТЕ СА ГОТОВИ ДА СЕ ПРОДАДАТ. НИЕ ВСЕ ОЩЕ СИ ПРОДАВАМЕ ЖЕНИТЕ КАТО РОБИ. А ЩОМ Е НАУЧЕНА ДА КРАДЕ ТЯ ЩЕ ХРАНИ СЕМЕЙСТВОТО НА МЪЖА ЗА КОЙТО ЩЕ СЕ ОЖЕНИ. честа практика е да не ни искат мнение когато се женим. ние и нашето мнение не са важни. да но аз не приех да ме направят муле, опънах се срещу това, и в замяна получих тази тъпа депресия. на 20 съм а според тях съм закъснял да се женя. когато МЕ ЗАКАРАХА да ме женят, преди това мои двама братовчеди се бяха изпоженили по начин който те не искат, демек насила. и гледаж какво преживяват, физиономиите им бяха като на призраци. бяха много притеснени и стресирани, и това от натиска на родителите. техния девиз е; любов няма важно е момичето да носи пари и да ни гледа, и покрай нас и теб, ако не ти отърва махай се от къщи. това бе най големия ми страх който дефакто се сбъдна. насилието и поругаването. е получих го. възприемате ли идеята да се жениш да един човек който не харесваш заради благото на други, и кои са тези те са онези които са те правили с цел да ги гледаш на старини. що се отнася до мен, аз мислех че ще случа на момиче което ми ппасва, бях позитивно настроен като всеки нормален човек, ала попаднах в тъжния свят на депресията, а онази децка моя мечта че като порасна ще се оженя за почтенна жена изчезна, умря. така ние втълпявано от родителите; КАТО ПОРАСНЕШ ЩЕ ТЕ ОЖЕНЯ ЗА НАЙ ХУБАВОТО МОМИЧЕ.. глупаво е нали? да знам че е така но това е наложено с десетилетия, и токъ виж се появил един млад който иска да не живее по този начин но бива бит и тормозен, не само аз съм подложен на насилие, но и мойте братовчеди млади хора. извинямам се за неправилния текст, който иска да ми пише мнението си нека го направи по майла. kocho_1990@abv.bg
  09 ноември 2010 19:55   |   Ваня   |   София   |  
Лекувам се в Токуда при психиатър. Казва се др Найденова. Много мила и спокойна лекарка. Винаги, след като изляза от нея съм обнадеждена. Самите консултации за мен са половин лечение. Много е способна и внимателна. Притежава истински умения на магъосница с лекарствата. Съветвам ви, не се страхувайте от проблемите си. Потърсете я и няма да съжалявате.
  08 октомври 2010 18:35   |   Пламен Шопов   |   abroad   |  
Депресията е липса на минерални соли в организма. Тялото е около 80% вода и ако тази течност в организма не е добър електролит всички процеси се забавят. Не вземайте антидепресанти. Причината за депресията е безсолната диета. Пийте на ден около 2 литра вода смесена с една чаена лъжичка морска сол и за 2-3 дни ще се въстановите. Ако депресията е тежка, може да увеличите приема на сол. Използвайте само нерафинирана морска или каменна сол. В магазин Била продават натурална сол от Алпите без примеси, а също и морска сол на големи кристали за която се смята, че няма примеси. Готварската сол има около 2.5-5% канцерогенни примеси anticaking agents и не я използвайте. Прочетете статията за Депресията на сайт: http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/blog-post_23.html и статиите за ползата от солта и водата на страница: http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/p/blog-page_13.html
Благословение и изцеление на всички!
  25 август 2010 11:44   |   Усмивка   |   Плевен   |  
И аз съм с депресия, никога не одобрявам решенията, които вземам, винаги гледам и другата страна на нещата, а когато се съчетае и с несподелена любов е много трудно.
  24 юли 2010 19:00   |   Дими   |   някъде по звездния небосклон   |  
Здравейте, първо да ви се представя, казвам се Димитър, на 21години, депресията ми започна от 18-годишна възраст, в началото се проявяваше като често сменяне на настроенията, крайна емоционалност и тнт... след това започна страха от смърта, винаги мрачните мисли, затвореността, алкохола, никаква надежда за бъдеще - и знаете ли какво хора : - не, че съм се излекувал, ако можем да го наречем болест, това не е болест това е състояние на духа, аз не съм зе излекувал и никога няма да се излекувам, ще си остана все така крайно емоционален, просто намерих начин, как да накарам себе-си да обикне тая емоционалност, все още имам несигурност, все още понякога ме спохождат черни мисли но чувствам, че вече няма депресия - онова другото е част от характера ми и чувствам, че ако се променя тогава вече ще дойде истинската депресия, не се опитвайте да се променяте, опитайте да живеете със себе-си, не правете клишета, не отвявайте реалните си мисли със други, така лъжете само себе-си, просто се опитайте да свикнете със всичко, повярвайте ми ще дойде щастието... и един мой-любим цитата "за да продължиш просто трябва да приемеш нещата такива каквито са : поздрави
  10 юли 2010 22:17   |   Георги   |   Пловдив   |  
Ако някойбез значение момче или момиче има социална фобия ,проблеми със самочувствието и общуването с други хора бих се радвал да ми пише на имейла -ако можем взаимно да си помогнем и да обменим опит в лечението.Надявам се на дискретност и коректност.
  25 юни 2010 22:10   |   Ели   |   София   |  
Чувствам се ужасно, не ми се живее пове4е искам да умра но ме е страх да го направя,а на моменти толкова много искам вси4ко да свърши. Тъкмо сега си мислех 4е искам да се самоубия и търсех начин по които да го направя, тогава попаднах на тази статия и осъзнах 4е съм в депресия, всъщност можеби го знаех , но всъщнощ по гадното в случая е 4е нямам желание и не намирам смисъл да изляза от нея. Останах сама и не намирам смисъл за да продължа да живея, сама съм изхвърлена като куче, нямам си нищо ,освен майка ми, на която не смея да кажа 4е не съм добре,защото на мен ми е трудно да приема това което се случва ,а на нея съм сигурна 4е ще и бъде още по трудно.
  05 юни 2010 13:14   |   DejaVu   |   Варна   |  
Здравейте!
Вече повече от 10 дена не мога да се концентрирам, готова съм всеки момент да зарева. Работата не ми спори - не мога да се справя с елементарни неща.
Вярно е, че бях подложена на голям стрес през изминалите месеци, но не се плашех, защото съм издържала и на по-голям.
Мъжът ми забелязва случващото се с мен, но се страхува от това да се лекувам с медикаменти. Мисли, че ще се пристрастя към тях и няма да мога да се върна към нормалния живот...
  03 юни 2010 21:48   |   Юлия   |   София   |  
Здравейте, интересен сайт е този. Мисля, че всеки един от нас е изпадал малко или много в състояние на деприсия. Обръщам се към този сайт защото нямам идея как мога да помогна на моя прятелка която на всичкото отгоре живее на 1000км. от тук и комуникацията ни е единствено по тел. и по интернет. Тя е изпаднала в доста тежка деприсия, изолирала се е от всичко и всички. Единственият път, когато говореше с мен за това, сподели, че няма реална причина, просто се чувства много зле, като в дупка невиждала нищо добро в хората, както и в бъдещето си. После кза, че не иска да споделя с никого нищо и затвори. Много искам да и помогна, да мога да и кажа точните думи, от които има нужда да чуе . Сигурна съм че при всеки е различно. Но въпроса ми към вас, ако сте изпаднали в депресия или сте били, с какво смятате, че може да ви помогне приятел?. И какво би ви се искало да чуете в този период? Благодаря ви.
Юлия
  17 май 2010 15:58   |   ИВАЙЛО   |   ВРАЦА   |  
здравейте,радвам се че тук намирам хора които иэпитват същото като мен.Аз съм на 32 и и от 1 година забелязвам същите симтоми и в мен,до сега не исках да повярвам,че това е вид депресия,но започна да ми пречи както в личния живот така и в работата.Знам,че при мен можеби е само началото и се чудя дали ще мога да се справя сам,или да потърся лекар.
  15 април 2010 09:02   |   niki   |   sofia   |  
За да разберете, дали ще ви помогне, наистина трябва да се срещнете с психиатъра Др Найденова. Аз съм сигурна, че ще ви помогне, но първата крачка е във вашите ръце, опитайте, идете в Токуда, потърсете я.
  01 април 2010 13:50   |   iva   |   sofiq   |  
Du6ata mi e martva,ostava mi edna kra4ka,da sloja absoliuten krai,na vsi4ko..bolkata e neponosima ve4e..depresiqta me ubiva..tazi doktor Naidenova..dali e sposobna,da me spasi..nqmam ve4e nadejda..pomogete mi..
  23 март 2010 18:38   |   roxi   |   sofia   |  
Blagodarq..tazi lekarka e poslednata mi nadejda..
  23 март 2010 01:49   |   no name   |   sofia   |  
Dr. Naidenova 0884993472
  22 март 2010 18:01   |   roxi   |   sofia   |  
Molq vi,ostavete nqkakav tel.moner na tazi doktor Naidenova.Az ve4e sam ot4aqna v borbata s depresiqta..v momenta piq zoloft,no..neznam ve4e ne izdarjam,neznam dokoga 6te izdarja,ako tova sastoqnie ne premine..taka sam ot mnogo vreme,i se vlo6avam,posegnah i kam narkotici..molq vi pomognete mi
  21 март 2010 18:19   |   Дени   |   Vratsa   |  
Лекувам се в Токуда болница при психиатър Др Найденова. Много мила и внимателна. Имам чувството, че само с гласа си и със спокойствието си успява да те излекува на петдесет процента. А притежава и сто процента професионализъм. Аз опитах и съм доволен.
  19 март 2010 15:34   |   Valko   |   Sofia   |  
Тези от вас, които се интересуват от алтернативни методи за помощ, могат да разгледат този сайт:
www.egologia.bg
На него ще намерите над 300 видеомнения на хора, получили помощ срещу различни проблеми, в това число и депресия.
Надявам се тази информация да ви е полезна и да помогне.
  07 март 2010 15:45   |   Калина Стаменова   |   София   |  
Моля, пишете дали изобщо някой се е излекувал от депресия.
  27 февруари 2010 20:28   |   Viki   |   Ruse   |  
На 36 г. съм. преди 9 годинисе разделих със съпруга си. Чувствах се ужасно. Постепенно изгубих съня си, сутрин не исках да става ден, защото знаех, че животът за мене е свършил - не ми се правеше нищо, нямах желание да погледна детето си, не се обличах, мсичко беше сиво и мрачно. Не знаех какво ми е отслабнах, не се хранех...така беше около три месеца, не ми се живееше, нямах сили да приключа със себе си....След време се съвзех, започнах работа.....През септември миналата година изгубих близък човек. Постепенно нещата при мен се влошиха, станах нервна, не спях, не се интресувах от нищо, нямах сили да работя...сутрин едва ставах, имах усещането, че съм тежко болна, губех апетит, отслабнах. Отидох в Токуда, софия, където проведох всякакви изследвания - стомах, снимка на глава, невролози и всякакви други. Все пак реших да отида и на психиатър, Казва се д-р Найденова. След продължителен разговор, тя ми каза, че имам депресия и че вероятно това е за втори път, нарече го рекурентна депресия или нещо такова. Повярвах и реших да приема лечението й, въпреки, че бях малко резервирана, нали ако пиеш лекарства и ходиш при психиатър, значи нещо не ти е наред. Така, че не смеех да споделя с никого. От около 70 дни приемап предпиканото ми лечение от Д-р Найденова и смело мога да кажа, че вече съм друга - усмихната, спокойна, ежедневието ми не е така сиво, в живота виждам смисъл. Обичам я тази лекарка, вярвам й и3 горещо ви я препоръчвам. Прекрасна е. Не знам как намира сили за всички, но докато чаках пред кабинета й за моят ред, слушах как другите хора говореха с любов за нея. Тя се раздава на пациентите. Благодаря й и вече не се притеснявам да кажа че се лекувам при психиатър. Препоръчвам ви д-р Найденова, Токуда София, психиатър.
  02 февруари 2010 23:22   |   stanislav   |   Sevlievo   |  
От повече от 20 години се лекувам от нещо, като натрапливо заболяване, така казват психиатрите. Лекувала съм се къде ли не, живея в ужас, от сутрин от ставане не мога да се оправя, обличам се, събличам се, не знам колко време, проверявам, мия се по сто хиляда пъти на ден, ,ако ме изведат навън питам случайни хора, дали не съм мръсен, животът ми беше ад, лекарите ме напраниха робот с лекарствата, треперих целия. преди девет месеца отидох в Токуда. Започнах лечение при Д-р найденова . От тогава ме лекува. Мога да кажа че сега съм добре, защото, вече по-лесно се обличам и най важното че излизам сам, дори, пазарувам. Пак си мисля, че съм замърсен, но поне не спирам хората да ги питам мръсен ли съм. Щастлив съм, че мога сам да излизам и съм полезен на семейството си. Благодаря на тази лекарка. Мисля, че се раждам отново благодарение на нея. Искам да ви кажа че преди да се разболея управлявах фирма с много хора. Потърсих помощ твърде късно. Не предполагах, че проблема е психчески. Срам ме беше, когато ме пратиха на пихиатър, но сега разбирам, че не съм бил прав. Д-р Найденова за мен и семейството ми е светица. Желая й здраве за да помага на такива закъснели в лечението както аз.
  02 февруари 2010 22:51   |   Svetla   |   Sofia   |  
майка ми е на 78 г. и се лекува в Токуда болница по повод на тежък инсулт. Изпадна в тежко състояние, беше объркана, започна да халюцинира. Говореше и виждаше всякакви неща, които не съществуват. Състоянието й беше критично. Консултира я психиатър - др Найденова. Изписа й някакви лекарства. Искам да Ви кажа, че сега тя е много добре, познава ни, не говори глупости, изобщо, мисля, че я върна към живота, и нея, нас разбира се. Много благодаря на тази лекарка. Удивителен професионалист за мен.
  02 февруари 2010 22:41   |   IANA   |   Sofia   |  
лекувам се от Паническо разстройство. От 7 години посещавах какви ли не лекари. Пих всякакви лекарства. Не намерих спокойствие. Знаете ли какво е да не можеш да излезеш от дома си. Заведоха ме в София в Токуда при Д-р Найденова. Отидох с недоверие. От 5 месеца се лекувам при нея и мога да ви кажа, че вече мога дори да си пазарувам сама. Освен, че е човечна, уверявам ви , че е отличен лекар. Просто разбира хората. Тя вероятно е и много добър психотерапевт.Открих за себе си това, което много години не разбирах. Препоръчвам ви я.
  02 февруари 2010 22:37   |   Емилия   |   Бургас   |  
лекувам се от Паническо разстройство. От 7 години посещавах какви ли не лекари. Пих всякакви лекарства. Не намерих спокойствие. Знаете ли какво е да не можеш да излезеш от дома си. Заведоха ме в София в Токуда при Д-р Найденова. Отидох с недоверие. От 5 месеца се лекувам при нея и мога да ви кажа, че вече мога дори да си пазарувам сама. Освен, че е човечна, уверявам ви , че е отличен лекар. Просто разбира хората. Тя вероятно е и много добър психотерапевт.Открих за себе си това, което много години не разбирах. Препоръчвам ви я.
  29 януари 2010 16:34   |   stilian   |   sofia   |  
az sum na 13 godini i sum v depresia ve4e ot edin mesec sajelqvam no nqmam kirilica iskam da se otarva ot depresiata no nemoga molavi kajete mi kak da se otarva ot tazi depresia daite oprajneia ili ne6to takava molq vi se pomognete mi :
  24 януари 2010 19:00   |   alisa   |   Sevlievo   |  
.Бях в много тежко състояние, не можех да дищам, изолирах се от всички, изгубих приятелката си, с която заедно преди пихахме за д- р Найденова. Къде ли не ходих-при всякакви лекари, добре, че отидох в Токуда, там я срещнал. Отличен психиатър. От осем месеца се лекувам.. Мога да кажа, че сега съм нов човек, с приятели, собствен бизнес и т. н. Препоръчвам ви Д- р Найденова, работи в Токуда.
  24 януари 2010 18:49   |   ivo   |   bansko   |  
Наложи ми се да посетя психиатър по повод на тежко психично разстройство. Отидох в София в Токуда болница. Провеждам лечението си при Д- р Найденова, за която мога да кажа , че е великолепен психиатър и отличен човек. Вярвам й, защото след години ходене по мъките, тя ме върна към живота - мога да се смея, не се срамувам от хората, мога да обичам..
  24 януари 2010 18:45   |   Ваня   |   Благоевград.   |  
Наложи ми се да посетя психиатър по повод на тежко психично разстройство. Отидох в София в Токуда болница. Провеждам лечението си при Д- р Найденова, за която мога да кажа , че е великолепен психиатър и отличен човек. Вярвам й, защото след години ходене по мъките, тя ме върна към живота - мога да се смея, не се срамувам от хората, мога да обичам..
  10 септември 2009 16:18   |   tutito7   |   Sofia   |  
Здравей те,пиша това писмо с желание да дам малко надежда и вяра на всички който са в капана на депресията.Защото това състояние е преудолимо!!!Аз също минах през този ад!Няма да изброявам симптомите-всички сме на ясно.Само ще спомена че освен депресия имах и страхова невроза с всички екстри,на финала се страхувах от собственната си сянка....За 4г изпих толкова антидепресанти ,че сега това ми се струа като изповед на наркоман...Накрая се пристрастих към Серопрам-с него никаква депресия, но спрех ли го нещата се влошаваха,след поредното спиране се почуствах толкова зле ,че стигнах до извода:или трабва да се отърва от тази депресия на всяка ценано явно без антидепресанти или да си завърша
живота си в психиатрията.
Помогнаха ми две неща:силно желаниевъпросът беше живот или лудница
другото е НАРЕЧЕН
След първото ми посещение симптомите постепенно отшумяваха,след второто се чуствах като дете.Такъв вътрешен мир и спокойствие не бях изпитвала от години...Наречен е помогнал на много хора с такива проблеми и не знам защо съвременната медицина не се опитва да използва това което ни е дала природата. Не знам дали ще помогне на всеки ,но защо да не се опита?На мен ми помогна.Познавам и други на които помогна.А сигурно има и други начини за преодоляване на това състояние .Трябва да се търси.Борете се и не се оставяйте,трябва силно желание!Желая успех и надежда на всички !!
  28 юли 2009 22:05   |   боби   |   varna   |  
не зная дали имам депресия или просто дълго време ме държи лошото настроение и черните мисли, липсата на концентрация, ...... . на 44г съм но съм забелязъл , че единственно спорта ми помага. когато съвпаднат дълъг период на лошо настроение черни мисли, унилост, апатия, аздразнителност, ..... и ивсички екстри - при мен това се допълва и от глад когато съм раздразнен или съм унил. виждам, че много от вас казват "ако не си помогнем сами няма кой да ни помогне" мисля, че са болезноно прави. наистина болезнено защото е много трудно човек да руши с глава бетонна стена - имам в предвид борбата с депресията.
търсете контактите с вашите близки и приятели дори да бъдат изкуственни в началото . несе затваряйте в себеси.
много от вас ще кажат това са шаблони.
може да са прави но нека все пак опитат и тогава да си поговорим пак нека пробата да е не по-малко от 2-3 месеца преко вашите свръх усилия.
желая ви искренно успех
  06 юли 2009 11:30   |   Виолета   |   Варна   |  
Здравете
Аз нямам депресия, чувствала съм се зле като много хора, но го преодолявам. Може би просто съм дебелокожа. Пиша тук за да питам как мога да помогна на приятел. Хора, които познават депресията дали могат да ми кажат как да се държа, как бих могла да му помогна, как да му дам от слънцето в себе си, бог знае имам топлина и енергия за да реша две световни кризи. Как да запълня празнотата в него, да спра болката. Ако знаех как бих я поела в себе си. Да говоря ли с него за това или да се правя, че няма нищо, докосването ще помогне ли или само ще го отблъсне. Не искам да се отказвам от него, всеки засужава да е щастлив, всеки е ценен и стойностен.
  03 юли 2009 18:40   |   Ваня   |   София   |  
ЗАнимавах се с умствен труд, минавам за умна ;, но сега не мога. Депресията ме блокира и уморява. Предпочитам да се занимавам с физически.
Така че, смятам, това е болест на мозъка, психиката, душата. Най-вече последното. Човешкото същество има нужда от обич и признание.



Мисля, че и депресията е една от болестите, породени от отчуждеността между хората и липсата на любов или по-скоро липса на искреност.
  03 юли 2009 16:23   |   Ваня   |   София   |  
Отдавна си давам сметка, че имам депресия, вероятно тежка форма. Лекарите - поне не съм попадала на такива, които да обърнат внимание. Оплаквам се, не че не се, но ... нищо. Повечето не разбират, спотайват некадърността си, други са като банка - събират парични знаци - и толкова.
Започвам упражненията. Благодаря! Това е още един опит, който може да донесе подобрение.
Макар че и сама се справям, а и на други помагам да се стабилизират, проблемът ми е по-голям.
След катастрофа, която обявиха за много тежка и отразиха в пресата, забравиха да отразят нейното влияние на нашата психика, на участниците. Обърнаха внимание само на журналистическия шум.
След брак с насилие в семейството също никой не обърна внимание. Има център за помощ на пострадали от насилие, но трябваше да изхранвам детето си на свободен наем с издръжка 15 лева след намесата на СДС, която не беше изплащана. Нямах време да посещавам психолога на център Надя. Умората ме довърши.
Сега съм болна от рак и кротко чакам края си. Е, правя каквото мога, но не се класирах в групата на финансовите акули, които получават действителна помощ в Онкологията.
Но поне мога да се похваля, че свалих шефовете на Онкологията. Макар че не е каквото трябва!

След всичко това и още други, НЕ СЪМ ОТ БЕТОН.

ДЕПРЕСИЯТА води до смърт по един или друг начин!

Търсете лек.
  21 юни 2009 00:11   |   жули   |   добрич   |  
здравейте, успех на всички пожелавам и дано да се справим всичките с това лошо и коварно нещо, което ни е завладяло.В момента пиша и рева , толкова е трудно само, това настроение и тези лоши мисли. Знаете ли трябва постоянно да си повтаряме, че всичко ще е наред и ще се опреви, че всичко ще отмине ще успеем да се справим с него, аз ще се опитам, заради моето семейство, което е прекрасно. Имам прекрасен съпруг и две прекрасни, невероятни деца едното на 2 и половина , а другото на 7. Обичам ги с цялото си сърце и душа и се надявам да са живи и здрави, да пораснат големи, да имат свои деца и да са щастливи, много щастливи. Искрено се надявам да им дам цялата обич на света и да бъда най- добрата майка, но е много трудно. Този стрес на който сме подложени ни се отразява много зле. Но не искам да говоря колко ми е трудно , не искам. Знаете ли искам час по- скоро да се справя с всичко това , да го превъзмогна, знам и постоянно се боря. Не искам да съм слаба, искам да съм силна и да обърна гръб на всички тези неприятности, защото знаете ли живота може да бъде прекрасен. Писна ми от телевизията, там постоянно говорят за какви ли не ужасии, които аз много преживявам, не искам да мисля за лоши неща знаете ли нека всички да бъдем по- силни и да преборим това, аз наистина трябва да се справя, наистина трябва, всички вие знаете, но знаете ли какво, семейството ми е всичко за което съм мечтала, то е единственото което имам и ценя, обичам ги с цялото си същество и искам пак да съм щастлива и да им отдам цялата си обич, много гиобичам и заради тях трябва да успея, наистина трябва да успея.Не искам да говоря колко ми е трудно, но се надявам господ да бъде с всички нас и да ни помогне.Аз мисля,че не трябва да оставяме свободни и минута ,за да не мислим за това, за лошите неща , мисля че трябва да работим много и да спортуваме , да се разхождаме много и да бъдем заобиколени от много хора , с които да общуваме, да четем хубави, развлекателни книги, смешни, забавни книги , които максимално да ни отделят от лошото в нашето ежедневие аз ще направя това, защото мисля , че това е един от начините да го преодолеем. Някъде четох, че да се справим с депресията, трябва да преодолеем нашите страхове, да започнем от малките, за да стигнем до големите. Аз започвам от там. Започнете и вие от някъде. Пожелавам на всички ви успех и дано господ да е с вас!
  05 юни 2009 22:05   |   весела   |   софия   |  
Вики, не се съсипвай сама. Това ,което ти се е случило е нещо много хубаво. Какво по-добро от това да се влюбиш и да си щастлива с някого!Не се обвинявай сама и не си преписвай грехове, защото това те тормози и ще си докараш някоя сериозна болест, която се лекува много бавно и трудно! Радвай се на чувствата и на преживяванията си, живота е кратък!!!!!!!!
  03 юни 2009 10:36   |   вики   |   плевен   |  
Здравейте.На 25 години съм семейна с дете.Всичко започна от началото на семейна ми живот защото станах домакиня и почти никъде не излизах.Настроенията ми бяха доста променливи нямах желание за нищо.Преди година и половина разбрах че имам много рядко заболяване при което изхода е летален.Тогава живота ми се срина започнах да живея ден за ден да се радвам и на малките неща и да ги ценя много повече от преди.Миналата година детето ми трябваше да бъде в предучилищна група но тъй като на село където живеехме със съпругът ми няма градина нито училище се преместих при родителите ми.Съпругът ми си остана на село не пожела да дойде с нас.След месец аз му изневерих знам много хора ще ме укорят но от доста време нещата между мен и съпругът ми не вървяха.Ситуацията в момента е че незнам кой мъж да избера-съпругът ми с когото се познаваме от много време имаме дете и не се отказва от мен дори да знае че спя с друг или другият когото адски много обичам.Изпаднала съм в страшна депресия защото не мога да реша какво да правя-непрекъснато плача всичко ме дразни и най малките шумове ме стряскат не мога да се концентрирам на работа и допускам грешки сънят ми е разпокъсан иска ми се да избягам някъде далече искам да умра.Осъзнавам че за това положение съм виновна само и единствено аз.
  25 май 2009 19:14   |   noname   |   София   |  
От години се намирам в това състояние.Оправям се за малко, след което отново съм в калта.Досега не съм ползвал лекарства, не мисля, че са решението.Издърам на собствена воля и дух, понякога е почти невъзможно, но някак намирам сили.Това, което съм разбрал е, че за депресията свободен ден няма.Изисква се всекидневно усилие в борбата и, иначе си мислиш, че си добре, радостен си, че всичко е свършило, обаче не е.След един ден същото отново.Съветвам ви да потърсите помощта на психиатър, да намалите стреса до минимум чрез физическа дейност, да ставате рано и да лягате късно както е казано в статията.Намерете упора в роднини, приятели, семейство.
  19 май 2009 23:49   |   enigma   |   sofia   |  
На 33 год. съм . Живея с мъж от 17 год. Обичам го по всички критерии , но не ми се отговаря по никакъв начин.Това ме убива.Преди 3 години той замина в чужбина и аз останах сама в квартирата в която живеем и до момента. След като го изпратих до аерогарата , на връщане почувствах че нещо в мен умира. И то на истина умря.Предварително уговорените купони,екшъни и т.н. с компанията останаха само в приказките.Затворих се в себе си . Не исках да излизам никъде.Започнах да пия Геродорм приспивателно , и заедно с това и алкохол биранапивах се всяка вечер.Започнах да получавам сърцебиене.Умирах от страх че умирам.Много пъти виках бърза помощ - нищо ! От тогава до сега аз вече не съм същия човек.Бях много весел и дружелюбен характер.От тогава до сега не мога да изляза от депресията в която изпаднах.Ходих по лекари , изписват ми лекарства които се пият по схема но не помага - не ги чувствам . Вече не знам на кой свят се намирам. Искам да си върна живота , искам да живея и да бъда щастлива , искам всичко нормално от живота , но като че ли аз самата не си го давам не си го позволявам. Нямам желание да изляза от вкъщи, прекъснах всички приятелски връзки, продължавам с това лекарство и вече съм зависима от него , в момента в който го спра започва да ми се нарушава говора , походката , започвам да си мисля :"ми щом като не мога да се оправя и да започна да изпитвам отново удоволствието от живота за какво ми е да живея" ?!.....много често си мисля за самоубийство. Не мога да си помогна сама, а и на лекарите вече нямам кой знае какво доверие , или може би не съм намерила подходящия...........не знам ! Просто знам че ако не се оправя в скоро време не бих искала да живея така , но не че не ми се живее а защото това което живея е ад.Чувствам се мъртва. Не работя нищо защото не мога .Сънят ми е разбит до безкрай, трябва да пия алкохол за да заспя. На другия ден съм пишман защо съм се събудила.Ох не знам какво да кажа повече , имам чувството че този мой случай е несрещан.Целият ми живот е едно препятствие- Живее ми се мноооооооооооооооооого , но не така . Не се чувствам жива - Вече години се затварям в себе си и се стимулирам психически да съм "добре" с Геродорм. Не мога повече така . Ако някой може да ми каже как да си помогна , ще му бъда много благодарна , защото по този начин ще ми спаси живота. Мисля си го почти всеки ден как да оцелея или как да се самоубия.Осъзнавам че това което говоря не е нормално но не мога да живея повече така , защото това не е живот. Това ми е последният АПЕЛ за помощ.Нямам повече сили, опитах всичко....................благодаря за вниманието..................
  13 април 2009 22:47   |   malina   |   sf   |  
На този сайт намерих още нещо за депресията, има за неврози и паническо разстройство
http://www.dr-petarnikolov.org/pub.html
  30 март 2009 17:23   |   Eli   |   stz   |  
Аз съм момиче на 17 години страдам от депресия вече 2 години, ту се опраям ту падам.. струва ми се че този Ад няма край.. оставам на саме със себе си ,размишлявам и пак немога да се преборя с тази болест...моля някой който е успял да я пребори да пише..
  30 март 2009 01:09   |   daniela   |   haskovo   |  
Zdraveite az sam na 40 no biah na 33 kogato za prav pat razbrah kakvo e depresia.Tova e mnogo lo6o sastoianie ,koeto trudno moje da se obiasni.Vzemam si lekarstvata i ne mislia da gi spiram.Tazi bolest vinagi moje da se varne nikoga ne si izlekuvan ot neia ako se poiavi vednaj.
  26 март 2009 03:06   |   miro   |   munchen   |  
zdr na vsi4ki na 23-leta sam muj v momenta jiveq v germany ot edna godina sam v tejka depresiq simptomi prilo6avane surcebiene tumni misli strah ot smurt . ta v na4aoloto se lekuvah s rivotril 0,5 ne pomogna posle cipralex edin mesec bqh kato nov sled tova adska muka silno glavobolie sprqh go i nego sega piq diezepam edna tab ve4er predi lqgane v na4aloto dobre 2 meseca bqh naistina dobre v momenta oba4e polu4avam te6ki krizi istrupvat mi krakata racete surcebiene i pak tamni misli vseki sed se konsultiram s lekarq si koito e dobar specialist jivee v bg plovdiv ta toi kazva 4e 4ovek trqbva da nameri vatre6en mir da prieme tova kato edno ispitanie da povqrva malko v sebesi malko v gospod da vdigne glava i da vidi 4e svetat nee tolkova 4eren . do tuk dobre da no kato ispadne6 v litargiq kato ti prilo6ee kvo stava zabravq6 vsi4ko i se pita6 6te uceleq li ? da 6te oceleq vaprosa e da ne mu misli6 tolkova neznam da li tova e bole6 ili sustoqnie na duha ili ispitanie no znam 4e moje da se premahne 4ovek samo trqbva da si povqrva tova e moeto skromno mnenie i uspeh na vsi4ki s nai dobri 4uvstva
  03 март 2009 11:26   |   евгения   |   русе   |  
страдам от депресия от около две години , след преживян силен стрес. В началото се лекувах сама , но без резултат. След около 4-5 месеца посетих психиатър. От тогава пия лекарства . Люшкам се в периоди на леко подобрение и влошаване. Няколко пъти ми сменяха лекарствата. Сега от 8 месеца пия Ципралекс и Ривотрил. Може би с тях съм най- добре. Но не се чувсвам здрава и стабилна. Ходя на работа , но съм постоянно потисната ,всичко ме дразни . От две години съм само в къщи и ходя единствено до работа - най9 често с кола. Нямам желание да се срещам с хора, да излизам. Изпращам близки да пазаруват. През пролетта на миналата година се лекувах в болница в Наречен. Нямаше ефект. Два месеца след това затънах много жестоко - тогава ми смениха лекарствата - пиех ги в много високи дози , не можех да ходя на работа. Около 20 дни ме лекуваха в дневния стационар на психодиспансера. Повече от два месеца не ходих на работа. Въпреки продължаващото вече две години лечение имам чувството , че никога няма да изляза от тово състояние. Искам да се оправя , да съм отново същата като преди две години .Изпитах всички странични действия на антидепресантите ,но без тях не мога . На два пъти се опитвах да ги спра, но всичко траеше 4-5 дни , а след това затъвах още повече.Моля, ви ако някой има подобен проблем , нека ми пише.
  12 февруари 2009 11:23   |   Роси   |   Warna   |  
Радвам се, че попаднах на хора с моя проблем - аз също страдам от депресия! Първоначално беше епизодична - към края на зимата и продължаваше до лятото. Сама разбрах, че става дума за депресия, посетих лекар, излязох в отпуск, пих някакви таблетки и всичко се оправяше....Но вече не е така. Депресивните състояния се сливат едно с друго и не мога да определя край и начало. Разбира се, не пия лекарства постоянно, защото са несъвместими с други лекарствени препарати, доста са вредни и т. н. Но явно лечението трябва да едълго и упорито. Стигнах до изводя, че 2-3 месеца не са достатъчни. Като цяло стм вечно притеснена, изпадам в паника от елементарни ситуации, страдам от безсъние, раздразнителна съм, избухвам, страхувам се, черногледа съм, ужасно подтисната съм, не общувам с никого, дори телефона не вдигам! Класика! Хубавото е, че си осъзнаваме проблема - така казват лекарите. Това давало възможности за успешно лечение - ако сам не си помогнеш, никой няма да може / в нашия случай/. Аз съм почти 33 г., имам семейство, син на 10 г. и не ми се живее така. Последно съм пила ЗОЛОФТ. Някой употребявал ли го е? Смятам да продължа сега с него. Успех на всички! Дано се преборим с този кошмар!
  31 януари 2009 16:49   |   Ети   |   Sofia   |  
Със сигурност е важно да ти уцелят лекарствата и все пак не само те са решението. След известно време сам трябва да се справиш и това е трудното. Все си задавам въпроса докога ще я карам така, стоя си в къщи, опитвам се да уча нещо, но има дни, в които просто се отпускам и не правя нищо, всичко това затормозава ужасно, но трабва да има начин. Който знае някакъв да пише. Аз като открия нещо - ще пиша.
  30 януари 2009 13:35   |   vasi   |   plovdiv   |  
много се радвам,че има такъв сайт.И аз страдам от депресия.Моето мнение е че когато се налага трябва да се пият лекарства но е много важно да се улучат аз съм пила ципралекс но не ми помогна
  29 януари 2009 18:27   |   Eti   |   Sofia   |  
Здравейте, след дълго ровене из нета попаднах все пак на място, където хората споделят постигнати известни успехи с овладяването на депресията. При мен стана ясна работата преди 6 месеца. Пих си лекарствата, пооправих се и си ги спрях сама - ГРЕШКА. Сега пия Ремирта и съм доста по-добре, но не съвсем. Моря се да си самопомагам, защото честичко съм аха, аха на ръба на поредното самосъжаление и загуба на смисъл в животал Ужасно е трудно, всички го знаете, но онова което аз разбрах е, че трябва да си пиеш лекарствата и да я бориш тая чума всяка минута, когато ти се събере в гърлото. Да се маха. Аз не я искам в живота си. Искрено ви пожелавам да се махне и от вас. Ще я борим, пичове, трябва да я борим!
  14 януари 2009 10:14   |   blagovest   |   plovdiv   |  
sega razbrah i za edno 15 godi6no momi4ence koeto ima pani4esko raztsroistvo....
  13 януари 2009 21:03   |   blagovest   |   plovdiv   |  
zdraveite. na 25 godini sum, i mai mai i men me gepi depresiqta. ne mai mi az si go use6tam. vsi4ko zapo4na predi 2 g. slu4i se ne6to lo6o v jivota mi i sled okolo 2 sedmici me vruhletq pani4eskoto razstroistvo.zapo4na se razhodkata po kardiolozi i kakvi li ne o6te. s te4eneie na vremeto "krizite" namalqha no stavaha po silni..zabelqzah 4e lqtoto mi nqma ni6to i doide li esenta i hop.1-2 na mesec. postepenno vsi4ko ot6umq no postoqnnite mi misli 4e mi ima ne6to me natroviha. dnes seriozno se zaeh s zada4ata da si stypq na krakata. pil sum predi 2 godini rivotril za kratko i ne mislq 4e mi pomogna. sled tova za kratko dianxit no toi e lek i vremenno me opravi. no sega shte probvam s COAXIL .mejdu drugoto edno sased4e ot 1-2 meseca se oplakva ot pani4esko raztroistvo. toi e na 26. sqka56 tova e bolestta na mladoto pokolenie,. vsi4ki zasegnati sa ot 20-30 g vuzrast,. v razcveta na silite...jelaq na vsi4ki uspeh. nadqvam se da se opravim bratq i sestri.
  11 януари 2009 20:42   |   Тони   |   Пловдив   |  
На 33 години съм и вече от няколко години, особено зимата, изпадам в много тежка депресия, нямам желание за нищо, не ме интересува нищо, не ме радва нищо, постоянно имам буца в гърлото и съм готова да се разплача във всеки един момент. Не съм омъжена, живея с родителите ми... не знам дали причината е самотата, която е вече мой постоянен спътник или липсата на среда, хора с които да общуувам пълноценно ... За първи път пиша в интернет, до сега не съм ходила на лекар - срам ме е ... първо и второ не съм убедена, че това истински може да ми помогне... Просто съм изгубила вяра във всичко... Вече не издържам така... От Пловдив съм, може ли някой да ми даде съвет за някой добър специалист...
  07 януари 2009 16:11   |   анелия   |   софия   |  
За da magnolia.Здравей!Не се плаши!Напълно те разбирам какво изпитваш.Даже самата аз в момента съм в така наречената сезонна депресия.Пия хапчета си и знам че всичко ще отмине. Преди няколко години и аз изпитах същото като теб,но това което изпитваш по-скоро ми прилича на Паническа криза.Аз също съм получавала такива кризи и смея да твърдя че са меко казано ужасни.Бих те посъветвала да не чакаш а да се обърнеш към психиатър.Препорчъвам ти Д-р Найденова която е в болница Токуда.Прегледа е 30 лв,но смятам че за здраве не се жалят пари.Много е добра!Не проявявай самолечение,защото това е най-лошото което можеш да направиш.Не се притесняваи и от ходенето при психиатър,защото в това няма нищо срамно или ужасно!Човек когато има проблем трябва да го реши.Та нали те са за това.Проблема е, че ние българите като чуем думата психиатър си мислим че всеки които ходи е луд.Няма такова нещо.В цивилизованите държави почти 75 % от хората си имат личен психотерапевт или психиатър.Помисли си и не чакай много време за да отидеш на лекар!
  04 януари 2009 17:43   |   стелито   |   gr sofiq   |  
дано да не прозвучи лошо но откакто се порових в интернет и разбрах че има и други хора със същтия проблем като мен се поуспокоих......на 21 год съм и от скоро страдам от депресия....всичко започна един ден стана ми лошо разтреперих се сърцето ми започна да бие силно и аз се уплаших страшно много...отидох на лекар и тя ми каза че жсичко е ж глажата ми и ми изписа данксид.....бях добре няколко дни след което почнаха лопи мисли че ми има нешто сериозно...... че не виждам бъдеще и т.н интересува ме колко време може да продължи това........и щте пречи ли на работата ми????? имам ли сериозна нужда от психолог или мога да се справя с помощта на хапчетата и себе си.....моля някои да ми отговори:
  10 октомври 2008 17:10   |   Данитката   |   София   |  
Галка,какви лекарства пиеш? Аз искам да кажа,че до месец юни бях в доста тежко положение-жестока депресия. Но сега слава Богу съм добре.Ходих на психолог,после ме препратиха на психиатър-д-р Петя Димитрова.Много е готина.На мен ми изписа Ремирта и от края на юни пия този антидепресант.Сега се чувствам много добре.Но прочетах и доста книжки,които ми помогнаха.Искам да ти дам кураж,не се отказвай,повярвай че си струва човек да живее.Горещо ти препоръчвам книгата на Джон Кехоу-"Подсъзнанието може всичко".Страхотна книга с изключително практическа насоченост.На мен много ми помогна.Желая ти успех!
  14 юли 2008 04:51   |   &#1044;&#1080;&#1076;&#1086;   |   &#1057;&#1086;&#1092;&#1080;&#1103;   |  
&#1047;&#1076;&#1088;&#1072;&#1074;&#1077;&#1081; &#1043;&#1072;&#1083;&#1080;&#1083;&#1077;&#1103;,
&#1052;&#1072;&#1081;&#1082;&#1072; &#1084;&#1080; &#1089;&#1084;&#1077;&#1085;&#1080; &#1085;&#1103;&#1082;&#1086;&#1083;&#1082;&#1086; &#1083;&#1077;&#1082;&#1072;&#1088;&#1089;&#1090;&#1074;&#1072; &#1080; &#1074; &#1084;&#1086;&#1084;&#1077;&#1085;&#1090;&#1072; &#1087;&#1080;&#1077; &#1087;&#1072;&#1088;&#1086;&#1082;&#1089;&#1072;&#1090;. &#1063;&#1091;&#1074;&#1089;&#1090;&#1074;&#1072; &#1089;&#1077; &#1076;&#1086;&#1089;&#1090;&#1072; &#1087;&#1086;-&#1076;&#1086;&#1073;&#1088;&#1077; &#1086;&#1090;&#1082;&#1086;&#1083;&#1082;&#1086;&#1090;&#1086; &#1087;&#1088;&#1077;&#1076;&#1080; &#1084;&#1077;&#1089;&#1077;&#1094;. &#1055;&#1088;&#1077;&#1079; &#1087;&#1086;&#1089;&#1083;&#1077;&#1076;&#1085;&#1080;&#1090;&#1077; &#1090;&#1088;&#1080; &#1075;&#1086;&#1076;&#1080;&#1085;&#1080; &#1084;&#1080;&#1085;&#1072; &#1087;&#1088;&#1077;&#1079; &#1090;&#1088;&#1080; &#1076;&#1077;&#1087;&#1088;&#1077;&#1089;&#1080;&#1074;&#1085;&#1080; &#1089;&#1098;&#1089;&#1090;&#1086;&#1103;&#1085;&#1080;&#1103;.
&#1047;&#1085;&#1072;&#1077;&#1096; &#1083;&#1080; &#1079;&#1072; &#1085;&#1103;&#1082;&#1072;&#1082;&#1074;&#1080; &#1089;&#1090;&#1088;&#1072;&#1085;&#1080;&#1095;&#1085;&#1080; &#1077;&#1092;&#1077;&#1082;&#1090;&#1080; &#1085;&#1072; &#1087;&#1072;&#1088;&#1086;&#1082;&#1089;&#1072;&#1090;&#1072;, &#1079;&#1072;&#1097;&#1086;&#1090;&#1086; &#1087;&#1088;&#1080; &#1084;&#1072;&#1081;&#1082;&#1072; &#1084;&#1080; &#1079;&#1072;&#1087;&#1086;&#1095;&#1085;&#1072;&#1093;&#1072; &#1076;&#1072; &#1089;&#1077; &#1087;&#1086;&#1103;&#1074;&#1103;&#1074;&#1072;&#1090; &#1087;&#1088;&#1086;&#1073;&#1083;&#1077;&#1084;&#1080; &#1089; &#1087;&#1072;&#1084;&#1077;&#1090;&#1090;&#1072;?
  10 май 2008 09:28   |   Галилея   |   Габрово   |  
Радвам се, че най-накрая попаднах на български сайт свързан с депресията. Продължавайте все така. А на galka искам да кажа - имай търпение. Аз също страдам от депресия. Ходя на психотерапевт, пия лекарства за мен най-подходящ се оказа Пароксат и се старая да се поддържам здрава и във форма. животът е преккрасен и не си струва човек да се лишама от неговите сладости заради някаква си депресия. Щом аз успях да овладея положението без точния психотерапевт обаче не става значи и ти можеш. Не е лесно, но си струва.
  28 март 2008 13:51   |   galka   |   xaskovo   |  
az stradam ot deprestya piya lakarstva ipak nesum dobre

lekar.bg препоръчва: