Дебелеем заради приятелите

Сред множеството нови изследвания на наднорменото тегло, има и едно , в което се предполага, че важна роля при затлъстяването играят човешките отношения и моралните принципи.

През 2050 г. половината от всички тийнейджъри във Великобритания ще страдат от затлъстяване — заявява списанието «Sunday’s Observer». Същото безпокойство е обхванало о САЩ, където две трети от населението са с наднормено тегло. Защо дебелеем? Каква е главната причина за нарастващата вълна на затлъстяване?
Традиционният са гените, а именно: едно копие от видоизмененият FTO — «генът на затлъстяването», повишава риска от затлъстяване с 30%. За хората, които имат две копия от гена, рискът нараства на 67%. Но този фактор на наследствеността е направо пометен отдруг, по- ощен фактор: приятелите.

Изследователи от Харвардската медицинска школа и университета на Калифорния в гр. Сан-Диего, открили, че затлъстяването зависи не само от физиологията. В статия, публикувана в журнала «New England Journal of Medicine», професор Никълас Кристакис (Nicholas Christakis) и неговият съавтор Джеймс Фаулер (James Fowler) твърдят, че затлъстяването се разпространява посрдством социалните връзки.

У всеки един човек шансовете за напълняване нарастват с 57%, ако някой от неговото обкръжение, което той смята за свой приятел, вече страда от затлъстяване. Ако един човек започне да пълнее, то вероятността неговите приятели, братя/сестри и съпруга/съпруг също започват да пълнеят. Колкото по-близки са хората един до друг в социално отношение, толкова е по-силен ефектът.

«Какво наблюдаваме: затлъстяването на един човек може да повлияе на много други, свързани пряко или косвено с нея/него», обяснява Кристакис. «С други думи работата не в това, че пълните или слабите хора просто си намират себеподобни. По-скоро става дума за пряка казуална зависимост. Междуличностните и социалните ефекти, които наблюдаваме, се случват не защото приятелите или роднините приемат начина на живот един от друг. Връзката е доста по-тънка. Явно когато човек пълнее, това предизвиква промени и във възприятието за това кое се счита за нормално като размер на човешкото тяло. Хората започват да мислят, че могат спокойно да си дебелеят защото всички наоколо са пълни и това мнение се разпространява.»

Може да се каже, че затлъстяването е мораленвъпрос (само отбележете, че не искаме да виним никого).
Интересно е и това, че приятелството е още по-голяма причина от родствените връзки. Ако някой напълнее рискът за неговите братя/сестри нараства с 40%, съпруга/съпругата — с 37%, а за приятелите — с57%. По този начин корелацията между роднините свидетелства за биологичният или даже генетичният аспект на затлъстяването. Но това, че се наблюдава сред приятелите и то в по-голям процент, свидетелства за връзки, по-различни от биологичните.

Кой знае какви още явления, които обикновено приписваме на гените всъщност до голяма степен зависят от човешките отношения — причина, която обикновено не се взема под внимание само защото изследователите са я пропуснали.
Полът също играе важна роля при затлъстяването. При приятелство между представители от един и същи пол,рискът от затлъстяване,при условие, че единият от приятелите страда от него, нараства с цели 71%. Същата ситуация се наблюдава и сред роднините: ако братът на мъжа пълнее, то рискът за него нараства с 44%. Между сестрите рискът нараства с 67%. Няма променив риска между риятели и роднини от различен пол.

Изследователи забелязали също така, че ефектът на приятелството действа и на разстояние — т.е. независимо от тиест независимо от това дали приятелите живеят наблизо или на разстояние.

Затлъстяването е сериозен проблем, който заплашва да сведе до нула, а и вече почти го е нравило, продължаващата няколко десетилетия работа по подобряване на здравето. Изследователите предполагат, че медицинската намеса и образователните програми по въпросите на храненето няма да помогнат. Те може дори да не засегнат корените на проблема. Може да се наложи даже да се вуведе образователна програма за това какво е приемливо и какво е красиво — доста коварен въпрос за всеки, да не говорим за политиците.

Това изследване повдига и важни философски въпроси. Първо, въпреки общоприетото мнение, не само гените са тези, които ни движат, независимо от това колко «егоистични» са те (явно се прави връзка с книгата на Р. Докинз «Егоистичният ген»; заб. на превод.). Отношенията с околните и особено с приятелите,които нямат генетична връзка с нас — ето какво може да има голямо значение.

Второ, моралните принципи — това, което ние смятаме за норма — това е казуален (случаен) фактор, даже, в такива въпроси на физиологията, какъвто е този с теглото. Моралните принципи — това е въпрос на наш избор.

Изглежда това какви ще бъдем се определя не от биологичните фактори, а от нас самите. С неголяма помощ и от нашите приятели.