Хормонът лептин тушира затлъстяването

През последните години за затлъстяването в световен мащаб се говори като за един от най-големите проблеми, които тормозят човечеството. Някои дори си позволяват да го определят за епидемията на XXI век. Цифрите също утвърждават тези песимистични заключения.

Само у нас близо 2 млн. души са с наднормено тегло, а 1 млн страдат от затлъстяване. 200 хиляди деца са със свръхтегло, като броят им непрестанно се увеличава.

Редица изследвания в областта са доказали, че в някои случаи проблемът със затлъстяването се дължи на хормонално влияние, а не само и единствено на лакомия и преяждане. Смята се, че хормони като канабоиди, невропептид Y, грелин и анандамид стимулират апетита и храненето, като често водят до прекомерно по ишаване на теглото.

От друга страна, хормонът лептин е отговорен за контролът върху апетита. Неговата задача е да потиска неистовия глад, в следствие на което се намалява и количеството консумирана храна.

Какво на практика представлява лептинът?

Генът, които обуславя наличието на лептин, е разположен в седмата хромозома на човека. Основен източник на хормона се явява мастната тъкан, като само малка част от него се секретира от епителните клетки на плацентата и стомаха. След като попадне в кръвта лептинът се транспортира посредством нея до хипоталамуса – онази част от мозъка, която е отговорна за усещането за ситост и удоволствие.

С увеличаване на мастната тъкан количеството лептин, което циркулира в тялото, също се увеличава. Оттук следва и изводът, че колкото по-дебел става човек, толкова нивата на лептина в кръвта му се увеличават и апетитът му се потиска. Това обаче е вярно само донякъде.

На практика с увеличаването на излишните килограми мозъкът закърнява. Той става все по-малко чувствителен към въздействието на хормона, намаляващ глада, и оттам все неговата на лептина му става все по-трудно да изпълнява своите функции.

В нормално състояние хормонът региулира процеса на хранене чрез следните си функции:

* намалява желанието да се конусмрира храна в големи количества;
* оказва стимулиращо влияние върху секрецията на репродуктивни хормони;
* увеличава стойностите на телесната температура, стимулирайки по-големия разход на енергия;
* противодейства на хормоните, които стоят в основата на засиления апетит и непрстанното чувство за глад;
* засилва ефекта на алфа-МСХ хормона, който също регулира апетита.

Лептинът също така въздейство пряко на чернодробните клетки и на тези, съставящи скелетните мускули, стимулирайки окислението на мастните депа в митохондриите. Така запасите от мазнини в тези тъкани се разграждат без прилагането на други средства.