"Вълчият" апетит

„ВЪЛЧИЯТ АПЕТИТ”
Някога пресмятахме калориите и се успокоявахме с това, че колкото по-малко храна поглъщаме, толкова повече са шансовете да отслабнем. Но съвременната медицина вече прибави към това изискване още един компонент - хормоналния статус. Естествено, не става дума за явни ендокринни заболявания като захарния диабет или нарушената работа на щитовидната жлеза, а за общия хормонален баланс. Защото много често се случва така: очевидни проблеми за натрупване на излишни килограми няма, а теглото не се понижава. В такива случаи трябва да се провери нивото на хормона, наречен лептин. Той беше открит през 1958 година, но едва десет години по-късно стана ясно, че „контролира"чувството за ситост. Колкото повече е лептинът в кръвта, толкова по-малко ни се иска да ядем. Съдържанието му в организма се влияе дори от часовете на деня, но много повече - от неправилното хранене.

Често се случва жена с нормално тегло да реши да отслабне с тиранична диета. За около две седмици тя губи няколко килограма от натрупаните мазнини, но апетитът й расте в геометрична прогресия. Някога това се обясняваше с психологически причини - подсъзнанието се съпротивлява на забраната и гладът просто не му дава покой. Но последните години прибавиха още едно обяснение: чувството за ситост зависи пряко от количеството на мастните клетки в организма, в които се изработва хормонът лептин. И ако човек с нормални мастни запаси започва да слабее, губейки от необходимите (а не - от излишните мазнини), „вълчият апетит" го връхлита със страшна сила. И идва диетичният срив - количеството на мастните клетки отново започва да се увеличава, лептинът отново се произвежда в нормални количества. В такива случаи предишното тегло се възвръща, а после се трупат и наднормени килограми. Това пък е една от сериозните заплахи за нарушаване на метаболизма.

А защо хората с наднормено тегло обикновено имат и „наднормен" апетит? Според елементарната логика би трябвало да бъде обратното. Стотици изследвания в САЩ дадоха отговор на този въпрос, показвайки, че хората със затлъстяване просто не реагират на лептина й само малка част от него успява „да свърши своята работа". Когато преяждаме, ние сами провокираме това - организмът се опитва да се предпази от затлъстяване и изработва по-големи количества хормон. Но „старанията" му невинаги са успешни, защото постепенно клетките престават да го възприемат и чувството за ситост все повече закъснява. Доколкото високото ниво на лептин е свързано с усиленото изработване на инсулин, това често води до захарен диабет.

Неотдавна от Флорида дойде най-неочакваното и много неприятно съобщение: стотици опити, направени с мишки, показали, че фруктозата влошава възприемането на лептина, забавя чувството за ситост и постепенно става причина заувеличаване на теглото. А ние я предпочитахме пред захарта... Според американските учени по този начин реагира и човекът, затова трябва да се ограничава не само фруктозата, а и всичко, приготвено от нея. За щастие, успокояват те, това на се отнася до плодовете. Те могат да бъдат включвани във всекидневното меню.