Всички знаят, че ако човек получава повече енергия, отколкото изразходва, се появяват излишни килограми. Биологично е предвиден резерв, в случай че храната се окаже недостатъчна. В природни условия всички животни са способни да си създават резервни запаси от енергия, осигуряващи оцеляването в гладните сезони. Тази запасна енергия се събира под формата на гликоген и мазнини.
При човека пълният запас от гликоген не превишава 250 г, което съответства на 1000 ккалории. Този резерв се изразходва всяко денонощие по време на сън (когато ние, хората, не ядем), за да се поддържа стабилното ниво на глюкоза в кръвта. А знаем, че глюкозата е тази, която обезпечава енергията ни за дишане, сърцебиене и т.н. по време на сън.
Мастните резерви, които има всеки човек с оптимално тегло, обезпечават около 140 000 ккалории. Това е «стратегически» запас енергия за 60-70 дни и се създава от 15-16 кг мазнини, равномерно разпределени в подкожната тъкан.
С напредването на техническия прогрес разходът на енергия значително намаля, а производството на продукти се увеличи. И преди 50 години производството на храни значително превиши потребностите на населението от калории.
В края на 90-те години в САЩ хранителната индустрия е изразходвала 36 милиарда долара на година за реклама на своята продукция. Конкуренцията между производителите доведе до увеличаване на порциите, опаковките и въобще на храненето. В Европа се случиха същите процеси с малко закъснение.
Масовото преяждане се превърна в норма. През 2003 година на първо място в света по количество употребени калории се нареди САЩ -3774 ккал на ден на всеки жител, или 150 процента от препоръчвания минимум от Световната здравна организация.
Второ място се пада на Португалия, трето - на Гърция, следвана от Франция. А до неотдавна точно Франция и Гърция станаха образец за здравословно хранене с прочутата си “«средиземноморска диета».
България е по-назад в този списък, но като цяло също страда от този проблем.
За определяне на различните степени на напълняване в научната литература се използва така нареченият Индекс на масата на тялото, който е предложен от белгийския математик Адолф Куетел още преди 150 години. Формулата е следната: теглото в килограми се разделя на ръста в метри и полученият резултат се изчислява в корен квадратен. Например при тегло 80 кг, ръст 1,8 метра, се получава индекс 24,69. Тази цифра е в пределите на нормалното.
Дългогодишни изследвания на застрахователните компании в света довели до извода, че оптималният индекс, осигуряващ дълголетие за мъжете в Европа, е 24,8, а за жените - 24,3. За африканските страни индексите варират от 27 до 28.
Световната здравна организация разглежда величините на индекса на масата на тялото от 19 до 24,9 като оптимален; от 25 до 29,9 като леко затлъстяване; от 30 до 39,9 като силно или клинично затлъстяване. А индекс над 40 говори за сериозна опасност за живота.
Много известни хора са били с доста висок индекс - например Хрушчов и Брежнев са имали индекс, близък до 30, и са умрели от инфаркт на около 77-годишна възраст. Чърчил, който е имал индекс около 32, е доживял до 91 години. Обаче той е прекарал два инсулта, което е намалило работоспособността му
през последните години от живота му.
Допълнителната маса на тялото води до увеличаване на обема кръв и неизбежно повишаване на кръвното налягане. Затова излишно пълните хора често страдат от хипертония и свързаните с нея сърдечносъдови заболявания. Затлъстяването увеличава натоварването на сърцето дори в състояние на покой.
Трудностите при кръвообращението водят до варикозно разширени вени и сърдечна аритмия. При затлъстяване в утайката на кръвта се увеличава концентрацията на триглицеридите и холестерола.
Наднорменото тегло създава допълнително натоварване на ставите на краката и на гръбначния стълб. Ставите бързо се износват и често се увреждат.
Дори при умерено затлъстяване се увеличава рискът от развитие на диабет. По данни на Световната здравна организация през 2000 година 8 на сто от цялото население на САЩ страда от диабет II тип, свързан именно със затлъстяването.
По данни от последни изследвания при хората с индекс на масата на тялото над 30 рискът от мозъчни аномалии в напреднала възраст се увеличава със 74 процента.
Затлъстяването влияе негативно и на продължителността на живота, особено ако се развива в млада и средна възраст.
КУРСЪТ НА ОТСЛАБВАНЕ СЕ ПРОВЕЖДА ПОД ЛЕКАРСКО НАБЛЮДЕНИЕ
За избягване натрупването на излишни килограми са необходими две неща: редовно физическо натоварване и рязко ограничаване на висококалорични продукти, които не са ценни за организма. Към тях отнасяме почти всички последствия от заведенията за бързо хранене.
Предлаганите в тях ястия не съдържат нито витамини, нито съединителна тъкан, нито нормално съдържание на въглехидрати, мазнини и белтъчини.
Трябва да се намали употребата на захар. В менюто на хората почти 12 процента от общото количество калории се получава от захарта. Това е твърде много.
Лечението на затлъстяването е добре да става постепенно, като се намалява обемът на приеманата храна и се увеличава количеството на натуралните плодове и зеленчуци.
Обаче в съвременната потребителска икономика преходът към здравословен начин на живот не може да се случи само на добра воля, това се диктува и от пазара. Появилата се потребност от намаляване на теглото веднага предизвиква комерсиални предложения към желаещите да отслабнат. Появиха се много корпорации за диетично хранене, които произвеждат нискокалорични продукти. Съществува и много литература по този въпрос.
Фармакологичните компании се конкурират помежду си в разработката на лекарства за отслабване. Обаче всички тези лекарства оказват странични ефекти,
при това сериозни, защото са основани или на потискане на апетита, или на наличието на ферменти, затрудняващи храносмилането.
Вече съществуват и радикални хирургични методи, при които има сериозни рискови фактори.
За съжаление въпреки тези комерсиални методи и огромните средства за тях, затлъстяването съвсем не е намаляло.
Дали има светлина в тунела? Може би. Ще продължаваме да пишем по темата.
|