Краят на отпуската провокира скандали в офисите

В първата седмица на септември в софийските офиси, нека се възползваме от журналистическата щампа, бяха обхванати от вълна на насилие . Викове, крясъци, кавги и взаимни оскърбления преминават юмручни боеве без правила като има много случаи подчинен да «лепне синявица» под окото на началника. Виновник за разигралите се страсти по учрежденията и фирмените офиси има така нареченият постотпусков синдром. Служещите, разпуснали на плажовете у нас и в чужбина (всеки според възможностите), не могат да влязат бързо в ритъм, казват психолозите.

Експертите смятат, че психологическият дискомфорт манира изход в менотивирана агресия в повече от 70% от българите. Социолозите твърдят, че само за няколкото работни дни в началото на изминалата седмица, само в едната София, в офисите са се сбили около хиляда човека. В около 20% скандалите стават заради това че колегите не могат да се разберат за подхода при изпълнение на задачите, в 30% - въз основа на лична неприязън, 15% са заради конкурентната борба вътре в офиса, приела крайни форми. Всичко останало е немотивирана агресия от рода на «Писна ми от всички», «Всеки ме мисли за балама» и т.н. Не трябва да изваждаме от сметките и депресията, която май си върви с все офис-службата.
.
Във форумите на юридическите сайтове вече почват да се появяват съобщения от хора, които търсят способи за съдебна разправа на база «щетите» след скандала. А сътрудниците на фирми, уволнени заради разправата с колегите си пък търсят основания да се върнат на работа. Най-често или даже почти винаги това не се случва: адвокатите смятат подобни дела за предварително загубени. Няколкото синини не са достатъчно основание за съд, докато нарушението на трудовата дисциплина е сериозен повод за уволнение. Затова подобни викове за помощ се събират и детайлно се анализират от корпоративните психолози, които се занимават с причините и формите на насилие на работното място.

Интересното е, че най-агресивни се оказват хората, които имат, на пръв поглед, доста «мирни» специалности. По наблюдения на аналитиците, най-често юмруци размахват журналистите, лекарите и дизайнерите. Хората на творческите професии се отличават, като правило, с малко по-сложен характер, а и освен това често работят в доста жестоки условия, по няколко пъти преработват проктитите по искане на възложителя. Що се отнася до лекарите, то те са под психологическия натиск на отговорността за живота на пациента, а времето за почивка между две операции по принцип не стига, понякога пациентите за прием са премного и въобще не им стига време да се възстановят емоционално. Няма да се спираме на журналистите...
Ето ви два примера. Първият случай е от редакцията на голям наш ежедневник. В края на работния ден, точно преди 4-дневната «ваканция», двама от наблюдателите в отдел «Култура» не можаха да се разберат кой да отиде на мероприятие (с хапване и пийване). В края на краищата нито един от тях не отиде защото единият се оказа с избит преден зъб от «голяма твърда папка», а другият – със синина под окото.

Но София е само извадка от общата тенденция. Затова вторият пример, който ще посочим, е извън пределите нашата страна – в една от клиниките в Сърбия. По време на операция от апандисит в хирургическото отделение надникнал доктор Драган Вуканич и направил забележка на своя колега. Опериращият го напсувал, Вуканич го хванал пък за ухото, обърнал го към себе си и му ударил страхотна плесница. И двамата лекари моментално забравили за Хипократовата клетва, излезли в коридора и продължили да се карат и бият. Резултатите – синини, избити зъби и счупени пръсти. А операцията трябвало да бъде завършена от асистиращия лекар.

За да не се случват подобни неща в офисите и операционните психолозите съветват стресът да се премахва на общи излети или друг начин на отдих заедно с колегите. В първите седмици на септември ръководителите на фирми трябва да устроят корпоративни «купони» или съвместни излети сред природата. Придобитата по този начин позитивна нагласа ще помогне на колектива отново да се «включи» в работния ритъм. Не по-малко ефективен може да се окаже и способа «шеф за бой» - японското изобретение на 1950-е години. Ще припомним, че това просто, но и гениално изобретение, е кукла в човешки ръст, облечена в съответствие с офисния дрес-код.

«Постоткусният» синдром има и обратна страна. Необходимостта човек отново да се включи в трудовия процес и да подчини живота си на точен график може наистина да направи първите дни (а и седмици) от връщане на работа истински ад. Но внимавайте! Стресът в офиса може напълно да «изтрие» ефекта на отпуската и да върне организма в лабилно състояние. Това означава по-голяма податливост на инфекциозни заболявания, към които организмът на подтиснатият и разстроен от неуспехите човек е особено възприемчив. Не е по силите на медицината да се справи с подобни явления, но може да се препоръча само едно: занимавайте се с любимите си неща и се опитайте да си изградите нормални приятелски отношения с колегите.