Учените откриха генетически корени в пристрастяването към алкохола

Докато се опитвал да намери лекарство срещу алкохолизъм, професор Фред Ризинджър от Държавния университет на щата Айдахо изучавал повече от 20 години алкохолната зависимост у лабораторни мишки. За да получат по всяко време порция алкохол, било достатъчно опитните животни да натиснат специално поставен лост. Оказало се, че някои мишки натискат лоста денонощно, докато други дори не се приближават до алкохола.

Професор Ризинджър обяснява влечението към алкохола при мишките със същата причина, както и при хората – с генетиката. Той вижда своята задача в търсенето на правилната комбинация лекарства, способни да победят генетично зададената склонност. В началото на своята изследователска дейност изследователят се заинтересувал от препарата Pr zac, който при редовна употреба намалявал влечението на хората към алкохола. Разработеният от канадски учени Prozac въздейства на отговорните за зависимостта рецептори на главния мозък.

«Тези области на мозъка се управляват от подбуди, - казва професорът. – Всяко животно има същите мотивационни потребности, както и хората. Дори и да знаем, че определени вещи и действия ни вредят, тези зони на мозъка ни заставят да постъпваме така, а не иначе и на хората им е доста трудно да се съпротивляват на тези тайни желания».

Ризинджър признава, че проблемът със създаването на препарат против алкохолизъм е доста сложен. В неговата «колекция» вече са натрупани огромно количество антиалкохолни химически съединения, но но засега не може да се напише еднозначна рецепта за терапевтично лечение от алкохолизъм.