Да намерим позитивното в болестта

Ще е най-малкото странно да се заяви, че в болестта има нещо положително. Първо, болестта е винаги нещо неочаквано. Дори и почвата за нея да е подготвяна в продължение на дълги години, все пак ние тайно се надяваме, че възмездието за неправилното поведение ще ни подмине. Второ, болестта винаги нарушава плановете ни. И, накрая, меко казано, чувствата не са от приятните.

Но сега говорим за друго: защо едни се «вживяват» в болестта, а други се мобилизират и след месец вече са станали и ходят, все едно нищо не е било?

Работата се крие в смисъла, който намираме в нашите болести. Особеното отношение към собствените страдания произтича не само от тежестта на самото страдание, а и от мирогледа на човека и неговата ценностна система. чита се, че има три вида отношение към болестта: да се вижда в ней пречка, конфликт или да се гледа позитивно.

БОЛЕСТТА КАТО БАРИЕРА

Болестта се възприема като огромна стена по пътя към близкото бъдеще. Тя ограничава обзора на всякакви перспективи и затова носи не само физически страдания, но и силни душевни мъки. Човек най-силно от всичко се концентрира върху това, че за него са закрити множество възможности ( няма значение дали временно или завинаги), което стремително свива кръга на обуване и не може да става и дума за самореализация.

Да, като че ли наистина болестта трябва да се възприема като преграда, но само при сериозна диагноза, която застрашава със значително изменение на начина на живот. Но съществува и определен кръг от хора, които възприемат като преграда дори непродължителните, но пък неочаквани заболявания.

Преди всичко това са хора, които нямат опит с болести. Когато в зряла възраст се сблъскат с някакви здравословни проблеми на собствения им организъм, те незабавно изпадат в паника. Един вид, не може да бъде – само преди месец бях здрав като бик!

Такова отношение може да с сравни със ситуацията, в която двама ученици с еднакво добри способности претърпяват неуспех на изпит. Но, ако единият има опит с неуспехите – той по-лесно преживява провала. Докато другият, който винаги е бил в ролята на звезда, може за известно време да се чувства сломен. Точно така възприемат болестите и вечно здравите хора.

Освен това болестта става преграда само за излишно мнителните и тревожните. Те толкова се страхуват от промените, които се случват със собственото им тяло, че изцяло се концентрират върху мисълта: «Леле, ами сега?» и са съвършено неспособни да отклонят мисълта си в посока «коато озравея, аз ...».

КОНФЛИКТЕН СМИСЪЛ НА БОЛЕСТТА

Ако болестта-преграда се възприема като край на всичко – и на пълноценния живот, и на работата, и на развитието, и на общуването, то конфликтният смисъл се проявява в това, че човек наред с негативните страни вижда и позитивни моменти.

Например, счупен крак – не може да се ходи на работа. Ох, пък после трябва да се оправят ставните връзки: аха, значи с патерици! Ще идеш на работа, а там не им е до теб, ще получиш и по-малка заплата. Е и какво? Затова пък сега можеш да си лежиш на дивана, да зяпаш сапунки и да се чувстваш едва ли не комфортно. Пък дори и да помечтаеш....

По такъв начин при конфликтно отношение към болестта, всичко ще зависи от вашата способност да разрешавате конфликти. Тоест от вашето разбиране затова дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Отровили сте се? – значи ще свалите някой и друг килограм. Апандисит? – нали го изрязаха – значи проблемът е решен веднъж завинаги. В края на краищата, от всеки опит може да се извади извод, даже и от болестта.

ПОЗИТИВЕН СМИСЪЛ НА БОЛЕСТТА

Има такава китайска пословица: «Няма болести – кратък живот, а с болести – дълъг живот». Смисълът на това изказване е, че ако човек намери в себе си ресурс да се справи с болестта и да разбере пределите на своите възможности, той ще може по-добре да управлява тези, на които не са достатъчно ясни границите на техните възможности.

Смята се, че болестта придобива позитивен смисъл, ако помага на човек да постигне определени цели. Парадоксът е в това, че целите могат да бъдат ниски и високи. Например, за демонстративния човек да заболее удачно означава да получи бонус във вид на жалост, съчувствие и грижа на околните. При някои диагнози с психически заболявания по този начин се снемат голям брой отговорности, които иначе са свързани със социалната неадаптивност и неумението да се поддържат връзки с околните.

Впрочем болестта може да бъде използване не само за да получим липсващите емоции или «прошка» на близките, а за личностно развитие.

ТЪРСИМ ПОЗИТИВА

И така, как да помогнем на себе си да преживеем болестта? Ето малка инструкция.
• Престанете да смятате, че това, че сте се разболели е нещо несправедливо, незаслужено и се е случило с вас поради грешка в небесната канцелария. Престанете да питате «защо точно аз?». Сега не е време за разбор: събитието, което се случва в настоящето е трудно да бъде адекватно оценено и класифицирано. На умуването и анализът ще им дойде времето след като болестта остане в миналото.

• Примиряването с болестта. Не да се смирите, а именно да се примирите. Има разлика! Кажете си: е добре, днес така се случи с мен. Нима винаги се ядосвате за лошото време или падналия дъжд? И сега е същото: смятайте болестта за природно явление.

• Болестта е времето, в което можете да си помислите какво бихте променили в собствения си живот след оздравяването. Това е особено валидно за тези, които работят по цели денонощия и вечно бързат за някъде, вечно са под напрежение – за тях внезапната болест е сигнал, че трябва да променят начина си на живот и въобще да придобият други навици. Можете да си нахвърлите план за това какво по принцип искате, за нещата, които непрекъснато отлагате.
• Помислете и над това за какво ви се иска да живеете и работите (а значи и да оздравеете). Това ще бъде вашата мотивация.